вторник, 29 Юли 2014, 13:38
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
30 Окт 2007 16:43 | Интервюта

Днес добивите от малините не отговарят на потенциала на сортовете

Теодора Стоянова , Институт по , планинско животновъдство и земеделие, гр. Троян

Оцени статията
Брой гласове: 7 Рейтинг: 4.14
|

специално за AGRO.BG

- Г-жо Стоянова, кои са основните малинопроизводителни райони в страната ни?

- Това са местностите с надморска височина над 500–600 м, с по-влажен климат, въпреки че с глобалното затопляне и с тоталната промяна на климата през последните години малината вече и в нашия район не се развива много добре. Липсва й онази висока въздушна влажност, която някои сортове особено изискват, каквито са например Български рубин и Искра. Те са високодобивни с много добри вкусови качества и най-вече се отглеждат в района на Тетевен. Там е и един от най-добрите малинопроизводителни райони в близкото минало. Между основните като първи такъв район мога да посоча нашия – Троянския, където в недалечното минало бяха съсредоточени голяма част от насажденията. Друг малинопроизводителен район е Берковският, за който имаме данни, че там са започнали да се отглеждат първите малинови насаждения в България. Подходящи почвено-климатични условия има и в района на Костенец. Там също в недалечното минало бяха съсредоточени по-компактни насаждения от малини. Имам предвид нормално плододаващите. През последните години се наложиха ремонтантните сортове, които може да се отглеждат на по-малка надморска височина.

По принцип малиновите насаждения се експлоатират 10–12 години, след  което вече не е икономически изгодно да се отглеждат. Тази пролет в института създадохме нови площи, на около 15 дка. Използвахме елитни български сортове, които са типични за нашия район и са създадени от нашия селекционер Станчо Христов. Имаме и чуждестранни сортове, внесени по българо-немския проект "Фамат", който датира от преди 4 години –Виламед, Мийкър, Шонеман, Зева и Оутъм Близ. Последният е много добър ремонтантен сорт с превъзходни вкусови качества, развиващ се много добре при нашите условия. Особено впечатляваща е есенната му реколта. Плододава от юли, когато започва да зрее, до първите слани. Дава добри добиви, а плодовете са с много привлекателен външен вид и с балансиран химичен състав – на киселините и захарите. За първи път в нашия район преди 7–8 години по един швейцарски проект, внедрен от  "Биоселена", който и в момента функционира, бяха внесени четири сорта – Оутъм Близ, Рубака, Виламед и Мийкър, засадени  в района на Рибарица при частни производители. Бях поканена за консултант към този проект. Районът там е със сходни климатични условия на Троян. Беше изследвана реакцията на сортовете на икономически важните болести по малината, а именно дидимелата и петносването на пъпките.

- Какви са параметрите на малинопроизводството преди и сега?

- В тези райони, в които аз съм работила в ТКЗС, сме отглеждали от 150 до 200 дка малини и сме получавали доста високи добиви. Добивите варираха от 800 до над 1000  кг от декар. Докато в днешно време изобщо не можем да се похвалим с такива високи резултати. Причината е в това, че при създаването на едно ново малиново насаждение вече задължително трябва да се подсигури напояване. Най-доброто засега е капковото.

- Кои сортове имат стопанско значение?

- За по-високите места препоръчваме тези, които са по-чувствителни на високата въздушна влажност. Това са сортовете Искра и Български рубин. За по-сухи местонахождения е подходящо да се засажда Самодива – един много добър български сорт, селекция на станцията по ягодоплодни култури в Костинброд, който също е високодобивен. Отличава се с изправено растящи, дебели издънки. Дори може да се отглежда без опорна конструкция, която изисква допълнителни разходи за създаването на насаждението. Нюбург е също много добър американски сорт, който е внесен през 1940 г., но и до ден днешен при нашите почвено-климатични условия се развива много добре, от него се получават добри добиви, с много добри вкусови качества на плодовете. През последните години в България се внесоха и някои малинови сортове, които се търсят на световния пазар заради качеството на плодовете и заради по-високата им транспортабилност. Това са сортовете Виламед и Мийкар. В институтското колекционно насаждение имаме растения на Виламед повече от 20 години. Установихме, че при нашите климатични условия при по-ниски температури той измръзва, но се установи, че има няколко разновидности на сорта Виламед, така че ние тук може би не сме отглеждали най-подходящия. Имам наблюдения, че в Сърбия около 90% от техните насаждения са създадени именно с този сорт. Той заедно с Мийкар се заплащат най-високо на европейския пазар. Засега най-висока е цената на Мийкар – надминава 1,52 евро за кг, което беше актуално преди две години. Характерното за този сорт е, че е много родовит, а плодовете са с много високо съдържание на сухо вещество. Издържа на транспорт. Дори сърбите казват, че ако при откъсването падне плод, той подскача като леко топче. Не се мачка. Подходящ е за соло замразяване, което се търси в последно време като технология за предлагане на малините. Това не е ново за нашата страна. Още преди години едно от изискванията за износ на малинови плодове беше именно да бъдат така замразени. Това означава, че в една малинова щайга плодовете трябва да са подредени в един ред, без да са натрупани, за да се напълни. При изваждането от хладилника замразените плодове трябва да се отделят лесно, а не да са накуп или пък да са протекли. По принцип това соло замразяване е основно изискване за търговията със западните държави за разлика от преди, когато работехме в ТКЗС. Тогава се правеха т. нар. пулове – плодовете се беряха в малинови щайги и се изсипваха в бидони, консервираха се и така се съхраняваха в хладилници, след което се изнасяха в чужбина, където се преработваха във вид на сокове, нектари и т.н.

- В момента изнасяме ли соло замразени малини?

- Да, изнасяме. Доскоро такива хладилници имаше само в Берковица. В момента подобно съоръжение функционира и в Летница, във Велинград и в Добродан, Троянско. Те са точно за соло замразяване на малини и къпини, по принцип на ягодоплодните култури.

- Какви са изкупните цени?

- Мога да кажа само за нашия район. Тъй като тази година реколтата беше много слаба поради продължителното засушаване, цената, на която се изкупуваха малиновите плодове, беше между 1,30–1,60 лв./кг. Освен този хладилник в Добродан и  една РПК в Троян ги приемаше на 1,40–1,50 лв./кг. А по принцип,  когато реколтата е по-голяма, каквато беше до преди две години тук, в района на Шипково, Терзийско, Чифлик и Бели Осъм имаше хладилник, който беше собственост на един германец. Неговото наличие даваше възможност масово да се стопанисват дори насажденията, останали от ТКЗС. Полагаха се всички агротехнически грижи по поддържането на насажденията, извеждаше се растителнозащитната борба. Тогава изкупната цена беше около 1–1,20 лв./кг.

- Какви са сумите за създаването на един декар малиново насаждение?

- Поне досега беше около 2000–2500 лв./дка. Насажденията започват да плододават на втората–третата година. Реалният добив при една стандартна агротехника е 600–800 кг/дка при производствени условия, а при качествени е 1000–1200 кг/дка при напояване и при използване на растителнозащитни препарати. Реално погледнато от декар на година могат да се изкарат около 1000 лв. Средствата, които се влагат за създаването на един декар малиново насаждение, и средствата, които допълнително се калкулират за направата на телена конструкция, за употребата на скъпи торове и препарати, отнесени към печалбата, дават една равносметка, която не поощрява стопаните да отглеждат малини. Затова през последните години намаля обхватът на малинопроизводството и все по-малко са новите насаждения. Допълнителен фактор за тези тенденции е и настъпилата промяна в климатичните условия. Производителите на практика не могат да си възвърнат бързо инвестициите, вложени за създаването на нови малинови масиви. При ниските добиви заради сушата много стопани са склонни да се отказват.

- Какво е търсенето на световния пазар?

- По принцип малината и къпината са трудоемки култури с много ръчен труд. На западния пазар цената е по-ниска от постиганата до преди няколко години, защото европейските страни са отворени за евтини малини, внос от Китай. Всичко друго съм очаквала от китайците, но не и това – да направят свръхпроизводство на малини. Това се потвърждава и от мои сръбски колеги. Въпреки че Сърбия е много сериозен производител на тези плодове, стопани от нашата западна съседка твърдят, че и при тях малините вече не са достатъчно рентабилни. Там при близки до нашите природо-климатични условия собствениците отглеждат обикновено един–два декара, като казват, че печелят от този бизнес. Но насажденията са  направени по технология с напояване, с наличие в близост на хладилници, за да нямат стопаните големи разходи за транспорт на продукцията. Но и при тях през тази година са настъпили същите неблагоприятни агрометеорологични условия, същата суша, така че и те едва ли са спечелили от отглеждането на тези плодове.

- Какво е положението с къпините у нас?

- В България в миналото са се отглеждали бодливите сортове и най-типичен е бил сортът Бойсен, който има добри вкусови качества и дава високи добиви. Дори тук в института е имало колекция от къпинови сортове. През последните години обаче и на българския, и на световния пазар се наложиха безбодилестите сортове, каквито са Блек Сатин, Хилторнлес и др. И ние сме ги имали в колекционно насаждение. Но и при тях съществува проблем, че вследствие на засушаването плодовете издребняват, изсъхват и добивът естествено намалява. От насаждението, което изградихме с капково напояване, получавахме стабилни добиви, но то беше създадено при опитни условия. Сега всеки, който иска да получава високи добиви, трябва да предвижда за своето насаждние капково напояване или площите да бъдат в близост до река.

- Какво можете да предложите на частните стопани?

- Разполагаме с обезвирусен посадъчен материал, който произвеждаме в нашия разсадник, от няколко стандартни сорта – Шопска алена, Български рубин, Самодива и Люлин от ремонтантните. Цената поне досега беше към 30–40 ст. за бройка с ДДС. На декар са необходими около 1000 бройки.  

- Имате ли някакво основание да насърчите хората да създават нови малинови насаждения и изобщо какви са перспективите у нас за този вид?

- Не знам какви перспективи има, при условие че цените на торовете и на препаратите са високи. От моите срещи с малинопроизводителите разбирам, че не са склонни да създават големи насаждения, защото вече не могат да издържат на високите материални разходи за създаването им. До преди 5–6 години интересът беше голям. Идваха хора с желание да им се направят проекти, да купуват посадъчен материал, но през последните години те се отдръпнаха точно по тези причини. Имала съм срещи с производители, които ми носят сметки и ми показват колко пари са вложили, и накрая излиза, че са на загуба, поради което не виждат смисъл да се занимават. Това са млади хора, с които се запознах в Габрово на една среща, на която бях поканена да изнеса лекция по отглеждането на малината.

- Какъв е изходът?

- Трябва да има някаква помощ от държавата, или нисколихвени кредити, или средства от еврофондовете за отглеждане на ягодоплодни култури с цел развитие на селските райони. За съжаление това не се отнася само за малината, но и за другите култури. Производители трудно се справят с високите цени за материални разходи. От друга страна, тоталната промяна на климатичните условия доведе до друг вид обезсърчаване. Малината, която се е развивала в нашия район безпроблемно, без напояване, сега и тук не може да вирее. След 2000 г. настъпиха тези природни катаклизми. Ние сме пробвали да създадем благоприятни условия в малиново насаждение през юли. Пръскали сме го с вода, за да се образува въздушна влага. На другия ден и листата са изгорели, не само плодовете. Не става по този начин. Малината изисква висока въздушна влажност. Тя, дори да е напоявана, ако температурата на въздуха е 40 градуса, плодчетата се спаружват и резултатът е никакъв. Другата причина е, че на декар се влагат много инвестиции, а накрая добивите не са високи поради екстремните за този ягодоплоден вид климатични условия.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни новини

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker