- Г-жо Петрова, оказа се, че бюджетът по мярка 112 за подпомагане на младите земеделски производители, вече е изчерпан. Може би това се дължи на завишения интерес за кандидатстване по тази мярка...

- Да, така е. Общият бюджет по мярката е малко над 102 млн. евро или над 200 млн. лева. Както знаете бюджетът на ПРСР е много голям – възлиза на над 3 млрд. и 200 млн., тоест заделените средства по мярка 112 са напълно достатъчни за подпомагане на над 4100 бенефициенти. Разпределени във времето, това са средствата за целия период, които до момента са допустими и с които е договорен бюджет с ЕК.

- Какви са възможностите за тези, които вече са подготвили проекти?

- В момента броят на подадените проекти надвишава бюджета на мярката, което е причина за временното й спиране. Това не означава, че одобрените проекти няма да бъдат финансирани. Щом е одобрен един проект, значи за него е заделен необходимият бюджет. Последният срок за прием на документи по тази мярка беше 6 юли. Нека кандидатите да изчакат до следващото евентуално стартиране на мярка 112.

- Какъв е броят на бенефициентите, подали документи за кандидатстване по мярката?

- Последните данни, които имаме, са от средата на месец юни. Ще се учудите, но общият брой на подадените заявления към този период е над 4900, от които подписани договори имаме с 933 човека и в процес на подписване са още 21. Броят на одобрените до момента проекти е 954.

- А колко са изплатените средства по тази мярка?

- Към момента плащания са извършени на 731 човека и са в размер на над 17 млн. и 800 лева.

- На какви условия отговарят бенефициентите по тази мярка?

- Целта на мярката е да се създадат стопанства от млади хора, които искат да направят свой собствен бизнес в България и да работят за себе си. Кандидатите са на възраст между 18 и 40 ненавършени години и са регистрирани като земеделски производители по Наредба № 3. Изискванията са да са физически лица, може и еднолични търговци. От датата на първата им регистрация като земеделски производители да не са минали повече от 14 месеца и също така земеделското им стопанство трябва да бъде с размер от 2 икономически единици.

Ще дам няколко примера. Ако става въпрос за растениевъдство това са около 150 декара пшеница, 140 декара слънчоглед, 9 декара картофи, 2 декара с градински домати, 20 декара с череши, сливи, круши. Също така около 8 декара с ягоди и 7 декара бадеми, орехи. Когато говорим за животновъдно стопанство се има предвид 7 крави, 90 овце, 70 кози. Искам да уточня: земеделското стопанство може да бъде от смесен тип, тоест растениевъдно и животновъдно.

- Какви слабости допускат кандидатите по тази мярка?

- При отхвърлените проекти основният проблем, който беше набелязан, е в разминаване в декларираната земя. Много от хората кандидатстват в ИСАК, други кандидатстват само по анкетна карта. Получава се следното разминаване – когато кандидатът отиде в службата за съвети в земеделието, която е структура към МЗХ и изготвя безплатно бизнес плановете на младите фермери, си занася анкетната карта, която е формуляр от регистрацията му като земеделски производител по Наредба № 3. В този формуляр са заложени едни земи, но в действителност преди това той е кандидатствал с други – в повече от 90% от случаите са много над тези, които са по анкетната му карта. Когато се направи съпоставка между заявените в бизнес плана площи и тези, които реално кандидатът обработва, се получава разминаване. Понякога сме имали фрапиращи случаи за разминаване на над 100 декара земя. Тогава се прави преизчисляване на бизнес плана и в много случаи се получава така, че самият кандидат не може да бъде избираем, тъй като ръстът, който е задължителен за постигане на целите и дейностите, заложени в бизнес плана, не е достатъчен да покрие тези изисквания. Тоест получава се разминаване и не може да се осигурят тези 3 икономически единици ръст, които са абсолютно задължителни, за да може впоследствие бенефициентът да не връща първоначално получената сума. Това е една от много големите грешки. Други грешки се получават, когато съпруг и съпруга прехвърлят земи, но в същото време единият от двамата не отговаря на условията на млад фермер.

- Чрез помощта, отпускана по мярка 112, ще могат ли младите фермери да адаптират земеделските си стопанства към европейския модел на земеделие?

- Това е една от основните цели на тази мярка. Средствата по нея като цяло са предвидени само за тези млади хора, които реално имат желание да се занимават със земеделие. Помощта възлиза на 25 хил. евро на кандидат, които ще бъдат разпределени на два пъти. Първото плащане е 12 хил. и 500 евро. От тях трябва да докаже с разходно-оправдателни документи само 3 хил. евро. Останалите пари ние му даваме като реверанс той сам за себе си да направи нужното за своето стопанство. Естествено, трябва да се доказват и други неща като ръст в икономическия размер на стопанството и естествено заложените в бизнес плана цели като инвестиции да бъдат изпълнени.

- Какво показва опитът на другите страни членки по отношение подпомагането на младите хора в земеделието?

- Като цяло европейският опит показва, че младите хора са гаранция за бъдещето и успеха на всяка една страна. Когато техните желания и амбиции са подплатени с някакъв финасов ресурс, макар и не толкова голям, но достатъчен, за да може да им даде старт, те могат да направят нещо реално. Младите хора в България искат да се развиват, да правят свой собствен бизнес.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация