* Видео по темата може да видите ТУК

* Други статии по темата...

- Г-н Коев, преди да се насочим към основната тема на нашия разговор - а именно възможностите за финансиране на  лозарите и винарите в България, да разясните първо какви са площите с винени лозя в България и колко от тях са предназначени за производство на трапезни, и колко за производство на качествени вина?

- Българският лозаро-винарски сектор се присъедини към Общия европейски пазар с площ от 135 760 ха винени лозя, от които 111 323 ха са предназначени за производството на трапезни вина и 24 437 ха - за производство на качествени вина. В България има утвърдени два района за производство на регионални вина - Тракийска низина и Дунавска равнина, и с 52 района за производство на качествени вина, утвърдени с актове на министъра на земеделието. През 2008 г. в резултат на извършена актуализация на данните в лозарския регистър чрез проверки на място, площите с лозя намаляха и в края на 2008 г. размерът им възлиза на 104 335 ха, от които 28 963 ха са предназначени за производство на вина със защитено наименование за произход и 75 372 ха за производство на вина без наименование за произход.

Ежегодно Изпълнителната агенция по лозата и виното актуализира лозарския регистър. С актуални данни ще разполагаме в началото на 2010 г., когато България ще предостави на ЕК описа на лозарския инвентар за винарската 2008/2009 г.

- А какви са правата на България за засаждане на нови лозя?

- Общият производствен потенциал на България в края на 2008 г. възлиза на 118 120 ха. Той се формира от следните права на засаждане: права на засаждане на нови лозя, права на презасаждане и права, предоставени от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. За 2008 г. правата на засаждане, разпределени на производители, но все още неизползвани, са в размер на 1417 ха, правата на пресаждане, притежавани от производителите възлизат на 3 203 ха, а съществуващите права в Националния резерв са 9 165 ха.

- Какво се промени в сектор лозарство след 2007 г.?

- В резултат на това, че България направи своя Инвентар на производствения си потенциал, който беше признат от Европейската комисия с Решение от 4 април 2007 г., на страната ни беше предоставена възможност да се възползва от помощите по програмата за преструктуриране и конверсия на винени лозя. Благодарение на тази мярка, производителите могат да заменят по-ниско качествени винени сортове лозя с по-конкурентни винени сортове и да въведат нови, по-съвременни техники на управление на лозята.

- Кои са основните предизвикателства пред българския лозаро-винарски сектор сега?

- В ситуацията, в която се намира секторът, както и цялата държава, най-важното предизвикателство е запазване на съществуващите пазари и намиране на нови пазарни ниши за българските вина. За постигане на целта усилията на винопроизводителите са насочени към увеличаване дяла на качествените вина и предлагането им на по-висок ценови сегмент.

- Представете накратко Националната лозаро-винарска програма - какви са нейните приоритети?

- Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 г. включва три основни мерки: „Преструктуриране и конверсия на винени лозя", „Застраховане на реколтата от грозде" и „Промоция на вина в трети страни".

По първата от тях се подпомага осъществяването на следните дейности:

1. Смяна на сортовия състав - конверсия на сортовия състав чрез присаждане с винени сортове, класифицирани за съответните лозарски райони на страната.

2. Презасаждане на винени лозя с или без промяна на местонахождението им - преструктуриране на лозята, със или без смяна на сорта, чрез увеличаване на броя на лозите в хектар и/или смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция.

3. Подобряване на методите и технологиите за управление на винено лозарското стопанство чрез:

• увеличаване броя на лозите в хектар;
• смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция;
• изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от диви животни и птици;
• изграждане на противоерозионни съоръжения;
• изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване;
• изграждане на тераси;
• реконструкция на съществуващи тераси.

- На какви условия трябва да отговарят кандидатстващите по тази мярка?

- Бенефициенти нея могат да бъдат следните групи земеделски производители:

• Собственик, арендатор или наемател на плододаващо лозово насаждение, регистрирано като лозарско стопанство, съгласно чл.23 а, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки;
• Производител, който управлява лозарско стопанство с минимална площ 0,1 ха, което е очертано в Системата за идентифициране на земеделските парцели;
• Кандидат, който има подадена редовна годишна декларация по чл.22, ал.1 от ЗВСН, която не може да бъде нулева, а трябва да доказва, че лозовото насаждение е плододаващо.
• Земеделски производител с право на презасаждане, възникнало след изкореняване на съществуващо лозово насаждение.
• Имащ право на присаждане с цел смяна на сортовия състав на лозовите насаждения.

- Втората много атрактивна мярка от Националната програма за подпомагане на бранша е „Застраховане на реколтата". Поради липса на средства земеделските стопани често пренебрегват застраховането, но оттук нататък няма да е така. Кой може да получи подпомагане при тази дейност?

- Това са земеделски производители, застраховали реколтата си в избрана от тях застрахователна компания; собственици, арендатори или наематели на плододаващо лозово насаждение, което е регистрирано като лозарско стопанство, съгласно чл.23 а, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки; производители, които управляват лозарско стопанство с минимална площ 0,1 ха, което е очертано в Системата за идентифициране на земеделските парцели; земеделски производители с подадена редовна годишна декларация по чл.22, ал.1 от ЗВСН, която може да бъде нулева в случай на застраховане на лозя, встъпващи в плододаване. Като допустими инвестиции по мярката се определя покриването на застрахователни рискове от природни бедствия: градушка; проливен дъжд; наводнение; буря; късно пролетно осланяване (след 20 април); ранно есенно осланяване (след 01 октомври); измръзване; изсъхване вследствие на силна суша. Други застрахователни рискове могат да бъдат - пожар; пожар на корен; нападения от диви животни и птици; щети, нанесени от болести и неприятели.

- В условия на криза българските вина повече отвсякога се нуждаят от добра реклама извън страната, което естествено ще помогне за по-добрата им реализация. Именно това е целта на третата мярка от Националната лозаро-винарска програма -  „Промоция в трети страни". Кой може да кандидатства по нея?

- По мярката подлежат на подпомагане промоционални проекти, насочени към вина със защитено наименование за произход, географско указание или вината с означение на винения сорт лоза. Цел е и да се насърчи търговията на пазарите на трети страни. Подпомагането е насочено и към популяризиране и реклама, участия в международни събития, панаири и специализирани изложби, както и в съвместни промоционални кампании с други страни винопроизводители. От мярката могат да се възползват: търговски дружества по смисъла на Търговския закон, като предимство се дава на категорията малки и средни предприятия; сдружения, притежатели на колективни марки, по смисъла на Регламент 40/94 на Съвета; сдружения на винопроизводителите и представителни професионални и междупрофесионални организации, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; междупрофесионални организации, по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки.

- Каква е ролята на ИАЛВ по отношение прилагането на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор?

- Нашата роля е свързана с приемане, обработване и утвърждаване на индивидуалните планове за преструктуриране и конверсия, които производителите подават в териториалните звена на Агенцията.

- Надяваме се средствата, предвидени по Националната програма, да бъдат напълно усвоени от българските лозари и винари. Но с оглед на кризата в бранша вероятно има такива производители, които искат да се откажат да отглеждат лозя. За тях е предназначена схемата „Изкореняване на винени лозя". Колко лозари са се възползвали до момента от нея и какви са условията за кандидатстване?

- С настъпилата финансово-икономическа криза през тази година в ИАЛВ има подадени седем заявления за участие в тази схема за площ от 41,5898 ха. Това са производители, които са на мнение, че определени площи не предлагат условия, благоприятни за едно жизнеспособно производство. В следствие на това те искат да намалят разходите си и окончателно да се откажат от производството на вино от тези площи, като им се позволи или да извършват алтернативни дейности на съответната площ, или да се оттеглят напълно от земеделско производство. От схемата за трайно изкореняване на лозята може да се възползва всеки производител на винено грозде, който има плододаващо лозе с изрядно досие в Изпълнителна агенция по лозата и виното.

Премията за изкореняване може да се предостави, само ако са налице доказателства, че съответната площ с лозя е надлежно поддържана. За да се изпълни това условие е необходимо да се докаже, че площите са били добре поддържани през 2006, 2007 и 2008 г., или за трите години предхождащи изкореняването. Доказателството се извършва с подадени декларации за реколта. За да могат производителите да се възползват от помощите на Европейския съюз по схемата за трайно изкореняване, България е задължена ежегодно до 15 октомври да изпраща на Европейската Комисия прогнозна обща площ винени лозя, подлежаща на трайно изкореняване за следващата кампания.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисияОСП
Европейският модел за рентабилно земеделие
ОСП
Европейският модел за рентабилно земеделие
...повече информация

Документи по програма за развитие на лозаро-винарския сектор