* Видео по темата може да видите ТУК
* Други статии по темата...

- Проф. Моллов, какви са европейските регламенти по отношение на регистрацията на винопроизводителите?

- Съгласно действащите европейски регламенти, всяка страна членка е длъжна да поддържа регистър на лозарския потенциал - лозарски стопанства, площи и производители, съществуващи и неусвоени права на засаждане. Изискването е въведено като превенция срещу свръхпроизводството и механизъм за контрол, наблюдение и управление на сектора. Всяка страна членка е длъжна да спазва изискването за регистрация и е свободна да приеме свой ред, начин и форма за водене и администриране на регистъра. При изграждането на националния регистър България е делегирала част от функциите на професионалната организация в сектора - Националната лозаро-винарска камара. Съгласно Закона за виното и спиртните напитки Националната лозаро-винарска камара поддържа и води регистър на гроздо- и винопроизводителите, докато контролният орган - Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа и води регистър на лозарските стопанства. Двата регистъра са обединени в обща информационна система с възможност за общо наблюдение на вписаните данни.

- Как България прилага европейското законодателство по отношение регистрацията на винопроизводителите?

- България изпълнява точно и изцяло задълженията си като страна членка на ЕС по отношение на съдържанието и начина на регистриране на лозарския потенциал. Амбициите на НЛВК са в скоро време регистърът на гроздо- и винопроизводителите да бъде достъпен за всички заинтересовани потребители, като се даде възможност в него да бъдат извършвани справки чрез сайта на Камарата.

- Какви са ангажиментите на НЛВК по отношение на регистрацията на винопроизводители и контрола на този процес?

- НЛВК извършва регистрация на гроздо- и винопроизводителите, след което подава необходимите данни към ИАЛВ за осъществяване на контролна дейност.

- В момента колко са регистрираните винопроизводители у нас и какъв им е капацитетът за производство на вино?

- Към 20.10.2009 г. регистрираните винопроизводители са 226. Общият им съдов капацитет възлиза на 7235 хил. хектолитра.

- На какви условия трябва да отговаря един винопроизводител, за да се регистрира?

- За да бъде регистриран един винопроизводител, той трябва да има налични производствени мощности - изградена изба, налично технологично оборудване, назначен дипломиран технолог, който да заверява технологичните дневници. Когато един производител има готовност с тези реквизити и преди да започне да винифицира, той трябва да пристъпи към регистрация.

- Какви права и задължения за винопроизводителите произтичат от тази регистрация?

- Правата и задълженията на винопроизводителите са разписани в Закона за виното и спиртните напитки. Право да произвеждат и да предлагат на пазара вино, имат само производители, които са вписани е регистъра към НЛВК. Във всички останали случаи се счита, че производството и продажбата на вино е незаконно, и подлежи на съответна административна санкция. Производителите са длъжни да информират НЛВК за всяка промяна в производствения обект, в т.ч. вписване или отписване на съдове за производство, промяна на технолозите, промяна на седалището и адреса на управление на фирмата, придобиване на нов обект, съответно промяна на собствеността на съществуващи обекти и т.н.

Сделки за покупка и продажба на винено грозде могат да бъдат извършвани само от вписани производители. Всяка сделка извън описаните обстоятелства се счита за административно нарушение и подлежи на имуществена санкция. ЗВСН е категоричен по отношение на т. нар. „черен пазар на винено грозде".

- Тези, които произвеждат вино за собствена консумация, длъжни ли са също да се регистрират?

- Да, разбира се. Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде и вино се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра при Националната лозаро-винарска камара. Лицата, които произвеждат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация, не заплащат такса при вписване в регистъра. В удостоверението за регистрация те се вписват като производители за семейна консумация без право да предлагат продукцията си на пазара.

Физически лица, които са регистрирани производители, могат да преработват до 1000 кг грозде, предназначено за вино и/или ракия за семейна консумация. Преработването на грозде в количества над 1000 кг, включително предназначено за вино и ракия за семейна консумация, може да се извършва само от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

- Колко вино през миналата година е произведено от регистрираните винопроизводители у нас и какво количество е изнесено?

- Общото  произведено количество вино през 2008 г. е 1390 хил. хектолитра. Изнесеното вино през 2008 г. е 875 хил. хектолитра, а до края на м. юни 2009 г. - 149 хил. хектолитра.

- Може ли да се каже какъв е приблизителният брой на нерегистрираните винопроизводители и какви негативи за държавата и за потребителите произтичат от наличието им?

- Броят на нерегистрираните производители на винено грозде, вино и продукти от вино не може да бъде посочен. Знае се обаче, че около 200 хил. тона грозде (приблизително 50% от реколтата) ежегодно се преработва, като предназначено „за семейна консумация", а по-голямата част практически е насочена към „черния пазар". Негативите за държавата са значителни и са както от финансово-икономически, така и от социално-здравен характер.

- Възможно ли е нерегистрирани винопроизводители да пускат вино в търговски обекти и какво се предприема, ако се открие и санкционира подобно нарушение?

- Възможно е, но това се третира като криминално деяние. Не само ИАЛВ, но и органите на МВР се занимават с такива производители.

- Спазва ли се изискването производителите на грозде, предназначено за производство на вино, да продават произведеното от тях грозде само на лица, които са регистрирани в Националната лозаро-винарска камара като винопроизводители?

- Основен проблем в сектора са прекупвачите, които поначало са нелегитимни и спекулативно ориентирани.

- Кои са основните предизвикателства пред българския винарски сектор?

- Основното предизвикателство е промяната на производствения профил в посока на увеличаване делът на производство на качествени вина. Намирането на пазарна ниша за българските вина в трети страни е другото голямо предизвикателство.

- По какви програми за финансиране могат да кандидатстват българските винопроизводители, за да станат по-конкурентоспособни на пазара?

- На първо място по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 г. чрез мерките „Преструктуриране и конверсия на винени лозя"; „Застраховане на реколта"; „Промоция в трети страни". Другите възможности за финансиране на винопроизводителите са по ПРСР. Мерките, по които могат да кандидатстват, са следните:

Мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания". По тази мярка регистрираните земеделски производителите, отглеждащи винени и десертни лозя, имат право да участват в дългосрочни и краткосрочни курсове за обучение, както и да участват в различни информационни дейности като например: семинари, информационни сесии, работни срещи и демонстрационни проекти. Могат да кандидатстват само организации.

Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери". По тази мярка млади хора на възраст между 18 и 40 г., които сега започват земеделска дейност, т.е. не са регистрирани като земеделски производители повече от 14 месеца преди датата на кандидатстване, получават средства в размер до 25 000 евро за  подпомагане създаването и преструктурирането на земеделското си стопанство, включително за отглеждане на винени и десертни лозя, съгласно представен и одобрен от РА бизнес план. 

Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства". По тази мярка регистрираните земеделски производители, отглеждащи винени и десертни лозя, получават средства за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си. Те ще бъдат подпомагани за закупуване на машини, оборудване и съоръжения, за реконструкция и изграждане на производствени сгради и др. инвестиции. Необходимо е да се отбележи, че засаждането на винени лозя не е допустимо по тази програма. Тази дейност ще се подпомага от ДФ „Земеделие"- Разплащателна Агенция по специална програма съгласно Регламент (EC) №1493/1999г.

Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" за инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на предприятията.

Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства". По тази мярка дребните земеделски производителите, отглеждащи винени и десертни лозя, ще получават средства в размер на 1 500 евро за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си.

Мярка 142 „Създаване на организации на производители". По тази мярка се подпомагат организации на земеделски производителите, отглеждащи винени лозя. Членовете на организацията трябва да имат общо най-малко 30 ха. Финансова помощ се изплаща под формата на годишно плащане, отпуснато за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията. Помощта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията.

В допълнение на посочените по-горе мерки всички земеделски производители на винено и десертно грозде, чиито площи попадат в необлагодетелстван район, ще получават компенсаторни плащания за това, че работят при по-неблагоприятни условия за производство.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисияОСП
Европейският модел за рентабилно земеделие
ОСП
Европейският модел за рентабилно земеделие
...повече информация