1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Какви са перспективите пред България по отношение на европарите за земеделие

Какви са перспективите пред България по отношение на европарите за земеделие

Светлана Боянова - председател на Института за агростратегии и иновации

Каква е новата геополитическа реалност – руското ембарго и реалната опция Европейският съюз да покрие загубите на българските земеделци ?

Първо трябва да бъде решен въпросът на европейко ниво и тогава той ще бъде решен и за българските земеделци. В петък имаше заседание на експерти в Европейския съюз именно по тази тема: какви възможни мерки могат да се предприемат за защита на европейския фермер, включително и на българския, особено в сектора плодове и зеленчуци. За България се оказа, че загубите са в размер на около 5-10 млн. евро за  българските производители на плодове и зеленчуци, което не е много. В момента косвеният ефект от ембаргото не може да бъде изчислен, но се наблюдава спад на цените и това ще бъде проблем за България и може да доведе до фалит на много земеделски производители, защото няма да могат си продадат продукцията на конкурентна  цена. Но това е само прогноза, а какво ще се случи – зависи много от мерките, които ще се вземат от Европейския съюз. Вече стана ясно, че ще се ползват 400 млн. евро, които са предвидени за подобни ситуации от т.нар. фонд за резерви при кризи, но те няма да са достатъчни. „Копа Коджека” – най-голямата фермерска организация в Европейския съюз, - апелира Комисията да използва всички възможни инструменти, защото само резервът няма да бъде достатъчен.

Аз самата имам вяра в европейските институции. Комисията показа в новото си законодателство чрез новата ОСП, че има воля да се справи с кризите на пазара. В края на месеца ще се събира Съветът на министрите по земеделие и там трябва да се вземат конкретни мерки. За производителите на праскови и нектарини вече има взети такива мерки –те ще ползват известни облекчения. Другата мярка, която Европейският съюз предлага, както и България я предложи, е да се търсят нови пазари, алтернативни на Русия. Но тъй като производителите не са виновни за геополитическите процеси – ще получат компенсации.

По отношение на директните плащания и нотификациите, които изпратихме до Европейската комисия и най-големите промени в схемата за единно плащане на площ – 100% намаление на плащанията на площ за суми над 300 000 евро?

Ще коментирам от името на Института, ние изказахме своето становище по време на обсъжданията в работните групи, организирани в Министерството още по време на миналото правителство – и тогава, и сега смятаме, че таванът като опция няма да има особено голям ефект  за развитие на земеделието ни. Макар аз като заместник министър да съм участвала в извоюването на тази възможност – всяка страна да може да избира дали да го приложи или не, - смятам, че за България таванът няма да има положителен ефект. Смятам, че преразпределителното плащане, което също избрахме като схема, беше напълно достатъчно, за да се подкрепят малките стопани. А парите, които ще спестим от тавана, ще бъдат разпределени не към малките производители, а в Програмата за развитие на селските райони – там механизмът за усвояване на парите е различен и малките няма да получат повече пари. А и до днес нямаме анализ как всичко това ще се отрази на поземлените отношения, които не са в цветущо положение у нас – и в момента ние нямаме сигурността за земята – дали ще я работим през следващите 5 години. Всеки земеделски производител с т.нар. правно основание, което от следващата година му се изиксва, за да получи субсидиите има проблем. И тук може би трябва да се дефирнира кой работи земята или понятието „активен фермер”.

Нямаме анализ – дали преразпределителното плащане няма да доведе до изкуственото нарояване на малки стопанства?  Как ще контролираме схемата за дребните стопани – как ще установим, че стопанствата действително произвеждат земеделска продукция? Министерството до момента не дава никаква индикация, че работи по системата (софтуер за регистрация на правните основания - договорите за наем и аренда, споразуменията за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ) – а това е важен въпрос. Решаването на този въпрос ще избегне застъпванията, които са получаваха, а и реалното ползване ще отговаря на документалното – защото до момента имаш документ за един имот, а в същото време работиш друг имот, т.е. – ние поставяме в риск заявяването за следващата година.

По отношение на сумата 1250 евро:

Аз го казах още в началото, когато политически сили анонсираха тази сума. Още тогава казах, че това е максималната сума и трябва да се направи анализ, за да се разбере колко производители ще получат точно нея. В тази схема не е въпросът колко пари се взимат. Тази схема цели тези, които и в момента са дребни земеделски стопани, да могат да бъдат облекчени административно – те така или иначе взимат някакви пари на декар – имат 6-7-8 декара и получават субсидии за тях – така е по новата схема, защото досега трябваше да имаш 10 декара. Но целта на схемата за дребни стопани е те да могат да бъдат облекчени административно. А ние засега говорим само как да вземем повече пари без да бъдем контролирани, което според мен изкривява изцяло същността на схемата. Това би довело само до разпокъсване и разрояване на стопанствата, които дори няма да бъдат контролирани. Кой ще направи контрола над всички тези хиляди, които може би ще се включат в схемата, 60 – 100 хиляди? За мен индикация е ефектът от схемата за преразпределителното плащане, която доведе до 16 000 нови заявления за директни плащания само за 1 година.

Всичко това ще доведе до нови проверки от ЕК, но по-важното е, че България трябва сама да изчисли какъв ще е рискът и какъв ще е ефектът за нас! Не е необходимо някой отвън да ни контролира и да ни казва кое е добре за нас и кое не. При положение, че ние знаем какви са ни проблемите – разпокъсаност по собственост, комасиране по ползване, но не официално и документално... Така наричаме неофициланото обединение между производителите. А всъщност то трябва да се узакони - това е правенето на т.нар. споразумения за собствеността и ползването. През последната година замря всичко – правителството не съдейства на стопаните да се подготвят за следващата стопанска година и да направят такива общи споразумения за ползване, за да са спокойни – че няма да се застъпят с никого на тези площи, а и че като засеят конкретната култура – тя ще им помогне да отговорят на изискванията за зелено плащане, на обвързаната подкрепа като допълнителна субсидия, понятието активен фермер – т.е. да им помогнат да се пригодят към новата концепция за директното плащане.

По отношение на служебното правителство:

В момента служебното правителство е в позицията да трябва да прави всичко: и софтуери да прави, и да помага на правенето на споразумения на общинските служби, и да прави слоя с постоянно затревени площи. Аз и досега не знам какво ще се включва в тези площи по последните промени в закона – вътре влизат ли пасища, мери и ливади?

Кои? И които са заявявани коя година? Ако например вие имате нива, но сте я давали под наем като пасище или се е затревила и се е сменил начинът на ползване – ще се включи ли в слоя? Защото знаем, че веднъж включена – не може да се променя предназначението й. Администрацията работи ли по създаването на слой екологично насочени площи? Така че служебното правителство е в положение, в което внезапно, спешно и на пожар ще трябва да вземе мерки по въпросите, които поставих. Аз смятам, че г-н Груев е доказал своите качества в годините, той знае и е наясно какво трябва да направи, остава да накара администрацията да го извърши.

Схемата с обвързаната подкрепа:

Обвързаната подкрепа обсъдихме в работната група, която се занимаваше с директните плащания – ние смятаме, че обвързаната подкрепа трябва да е по-ефективна. Когато даваш пари – да очакваш производство за тях. Дано се увеличи така производството, че да няма нужда от субсидия, но засега... Идеята е ние да консумираме месо, мляко, плодове и зеленчуци, които са произведени в България и затова е логично да даваме пари, за да ги подпомогнем. Моите опасения са обаче, че специално в животновъдството тази схема няма да доведе до стимулиране производството на мляко и месо. Защо решихме да даваме точно 240 лв. на глава животно? Каква част е това от себестойността на производството? Това решение беше взето в последния ден на правителството, тихомълком, извън аргументите на работната ни група. Нямам нищо против да се дава субсидия на глава животно, нямам нищо против и точно това изчисление. Но истината е, че в момента голяма част от животновъдството е в сивия сектор – в този сектор нямаме реформа и там липсва счетоводство. Те казват, че мандрите им изививат ръцете – ами да, ние нямаме организации производители, които да защитават членовете си! Следващата година падат млечните квоти... Ние имаме един от най-ниските млеконадои в ЕС – ние ще бъдем заляти от мляко, което няма да бъде произведено в България! Тъжното е обаче, че реално ние само констатираме проблема – фалират ферми и само правим констатации. А трябваше в тази схема да се поставят изисквания – да изкараме на светло сектора и само легалните производители да субсидираме.

Аз говоря експертно, а не политически и знам, че това няма да се хареса на част от земеделските производители. Но искам да бъдем конкурентни на европейския пазар. Няма как да сме конкурентни с ниска хигиена (вече на два пъти имахме отсрочка за хигиенните изисквания към животновъдните ферми), с по-малко млеконадой, с ниско производство на месо. Знам, че животновъдите имат много проблеми – с ползването на пасищата, с осигуряването на фуража – той е скъп, с факта, че не ползваме селектирани животни за месото – няма как да сме конкурентноспособни.

Програмата за развитие на селските райони:

Сериозният проблем, който стои, е рискът от загуба на средства – 330 млн. евро, които трябва да разплатим до края на годината. Аз като експерт не виждам откъде ще дойдат тези плащания. Предходното ръководство на Фонд Земеделие много късно одобри проектите, земеделците нямат време да изпълняват проектите и следователно не съумяват да поискат окончателни плащания по програмата и България губи пари. Вече сме август месец – не можем да разчитаме на чудеса за последните 3 месеца, но поне трябва да си извадим поука и да внимаваме с ръководствата на тези институции, защото те водят държавата до такива катастрофални положения.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.