- Вижте видео по темата ТУК
- Други статии по темата...

- Какви средства се отпускат по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.?

- Размерът на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год. за България възлиза на 2 609 млн. eвро. Националното съфинансиране към програмата за развитие на селските райони възлиза на около 633 млн. евро т.е. общо средствата по ПРСР възлизат на 3 241 млн.евро. В допълнение България ще получи 33,15 млн. евро по Европейския план за икономическо възстановяване. Като за 2009 г. са 19,5 милиона евро и за 2010 г. 13,65 милиона евро. Към тих трябва да се добавят и 10% съфинансиране от българска страна (3,68 млн.евро) т.е. общо сумата става 36,83 млн. евро

На заседанието си на 11-12 декември 2008г. Европейския съвет одобри Европейски план за икономическо възстановяване /ЕПИВ/. който предвижда предприемането на приоритетни действия, които да позволят ускорено адаптиране на икономиките на държавите членки към настоящите предизвикателства. ЕПИВ се основава на стимулиране, възлизащо на 1.5% от БВП на европейския съюз или приблизително 200 милиарда евро, като 1 020 милиарда евро следва да се предоставят на всички държави-членки посредством Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ с оглед развитието на широколентов интернет в селските райони и приоритетите на ”новите предизвикателства". „Нови предизвикателства" включват: изменение на климата, възобновяеми източници на енергия, управление на водите, биологично разнообразие, мерки, съпътстващи преструктурирането на сектора на млякото и млечните продукти и иновации

- Те разпределени ли са по години или са глобална сума за целия период?

Тези средства се разпределят по години както следва: млн. евро

- На практика приемът на документи по проектите на фермерите стартира през миналата година. Този период дава ли възможност да се направят някои изводи за основните проблеми, които възникват при прилагането на програмата?

- Вече измина повече от година от прилагането на ПРСР, като трябва да се отбележи, че по мерките свързани с компенсаторните плащания за необлагодетелстваните райони, заявления се приемаха още през 2007г. заедно със заявленията за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ т.е. с директните плащания. Както с всяко нещо, което се прилага за първи път, възникнаха и определени проблеми, но нито един не е нерешим. Един от тях е продължително разглеждане на проектите, особено от гледна точка на кандидатите, което се дължи основно на големия брой постъпили проекта, както и на необходимостта от допълнителни проверки, които не бяха предвидени в началото на прилагането на ПРСР. Има и недостатъчен интерес по някои от мерките по ПРСР като например за мярка 141 за подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране и мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите"

Друг проблем, който не е пряко свързан с програмата, но има значително влияние върху нея е Световната икономическа криза, която ограничи възможностите за осигуряване на финансови средства за съфинансиране от страна на фермерите. Надяваме се националния гаранционен фонд към Българската банка за развитие да спомогне за решаването на този проблем.

Националният гаранционен фонд (НГФ) е дъщерно дружество на Българската Банка за Развитие (ББР) учредено през август 2008 година. Издаваните от него гаранции са в подкрепа на всички микро, малки и средни предприятия, регистрирани в Република България и отговарящи на критериите по Закона за МСП.

Българска банка за развитие (ББР) договори с 11 търговски банки в страната 64 млн. лв. за финансиране на земеделски производители. Това са ПроКредит Банк, МКБ Юнионбанк, Алианц, Интернешънъл Асет Банк, Д Банк, ПИБ, ЦКБ, Токуда, ОББ, Инвестбанк и СЖ Екепресбанк. В момента ББР е в процес на договаряне на още четири кредитни линии с Банка ДСК, Пиреос банк, Инвестбанк и СИБанк.

- С какви проблеми се сблъсква администрацията при обработката и изплащането на проектите?

- Основния проблем както вече отбелязахме е продължително разглеждане на проектите, особено от гледна точка на кандидатите, което се дължи основно на големия брой постъпили проекта, както и на необходимостта от допълнителни проверки, които не бяха предвидени в началото на прилагането на ПРСР. Има и недостатъчен интерес по някои от мерките по ПРСР като например за мярка 141 за подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране и мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”

- С какви проблеми се сблъскват стопаните и кои са основните грешки, които допускат при кандидатстване?

- Един от проблемът за фермерите е свързан с ограничените възможностите за осигуряване на финансови средства за съфинансиране от тяхна страна. Надяваме се националния гаранционен фонд към Българската банка за развитие да спомогне за решаването на този проблем.

По различните мерки, грешките са различни. С цел тяхното избягване е изготвен Наръчник за най-често допусканите грешки при кандидатстване по мерките на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Една от най-често срещаните грешки е че кандидатите не декларират цялата площ, която обработват или брой животни.

- Какви са ползите за българското земеделие при кандидатстване с проекти по отделните мерки?

- Ползите за българското земеделие и селски райони е трудно да се кажат на кратко, но все пак могат да се представят чрез целите на Програмата, а именно:

• Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително - преработвателен сектор
• Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони
• Подобряване на качеството на живот и насърчаване на възможностите за заетост в селските райони.

За отделния земеделски производител ползите са свързани с подобряване на неговата конкурентоспособност чрез закупуване на нови машини и оборудване, модернизиране на сградите, придобиване на нови знания и умения и т.н. За общините ползите са свързани е подобряване на условията на живот в тях и т.н.

- Има ли мерки, по които вече е изчерпан бюджета за тази година?

- На този етап единствено по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" е спрян приемът на проекти поради обстоятелството, че са подадени повече проекти от наличния бюджет не само за тази година, а за целия период на прилагане на програмата. В момента се анализират възможностите за осигуряване на допълнителни средства по мярката.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация

Още информация по темата ТУК