- Госпожо Вълчева, какви са разликите между понятията „Защитено наименование за произход”, „Защитено географско указание” и „Храни с традиционно-специфичен характер”?

- При защитените наименования за произход е необходимо да се докаже, че продуктът се произвежда в определена географска зона и да се контролира цялостният процес от първата до последната фаза на производството му. Докато за защитените географски указания е задължително доказване на протичане на един от етапите на производството на продукта в съответната географска област, която е включена в наименованието на продукта. За храните с традиционно-специфичен характер е необходимо да се представят исторически или религиозни документи, регистри, църковни вписвания, фактури и най-различни други документи, с които да се докаже, че продуктът има история на пазара най-малко в продължение на 25 години. За европейските продукти, които вече са регистрирани, тези периоди са били от порядъка на 100, 300, 400 години, но при една реформа от 2006 г. ние като страна наблюдател успяхме да се изкажем, че за нашите изисквания не е подходящ толкова дълъг период. Ние имаме политически, икономически и социални промени в течение на последните 100 години и периодът, който всички новоприсъединили се държави членки издействахме, беше 25 години. Това улеснява значително производителите да кандидатстват за този тип регистрация.

- Как потребителите да разпознаят тези продукти в магазинната мрежа?

- Хубавото на тази европейска политика е, че насърчава отличаването на продуктите с определен знак директно на щанда. За всяко едно от тези наименования има отделен, различен от другите знаци, по които потребителят може да ги познае във всеки магазин. Хубавото за България е, че ние се присъединяваме към един европейски пазар, който е вече подготвен. От 1992 г. потребителите се възпитават да търсят тези знаци. Поставянето на такъв знак върху опаковката на български продукт предполага, че той ще бъде обект на особено внимание от европейските потребители, което е и основната цел на европейската политика за качество – да насърчи потребителите да търсят такъв тип продукти, да стимулира производителите и да съхрани традициите на всяка отделна нация в производството на различни хранителни продукти, специфични по качества.

Логото и на трите вида защитени храни е с големина около 2 см и представлява кръг, в който е изписано наименованието. Например „Защитено наименование за произход” има символ земя, т.е. връзката с географската зона и няколко звездички, т.е. че е с европейски произход.

- България има ли вече такива регистрирани защитени продукти?

- За момента имаме само едно наименование, което е преминало и през националната, и през европейската процедура и се очаква вече да бъде регистрирано като защитено географско указание. Това е „Горнооряховският суджук”.

- Какви са предимствата при производството и предлагането на защитените храни?

- Защитата по вписването в европейския регистър означава, че на цялата територия на ЕС автоматично се обезпечават само тези производители, които са кандидатствали в групата производители за „Защитено наименование за произход” или „Защитено географско указание”. В момента, в който се регистрира един продукт, той става изключително право за ползване само за тези, които спазват спецификацията и са обект на контрол. Освен това като сериозна тенденция, по която работи европейското законодателство, е сключването на двустранни споразумения за взаимно признаване на защитените наименования. При това обхватът на държавите, които също признават тези наименования, постоянно се разширява, като се търсят естествено по-големите пазари като Австралия, САЩ, Чили, Китай, Южна Корея и др.

- Кои продукти не могат да получат сертификат за защитено наименование?

- Например за географските продукти категорично не се разрешават продукти, които са родови понятия като например „сирене”, което не може да бъде защитено. Да вземем за пример сиренето „Фета”. То може да получи сертификат, защото е защитено наименование за произход, тъй като в случая „Фета” е географската зона, която се защитава.

- Страната ни има ли стратегията за насърчаване на производството на традиционни продукти със защитени наименования?

- Ние нямаме такава национална стратегия, тъй като няма много производители, които да са кандидатствали, за да можем да се заемем с такава задача. Разбира се, имаме амбицията да работим по въпроса.

- Какви финансови стимули са предвидени за производителите на подобен тип продукти в България?

- Разбира се, че ще се вземат конкретни решения за подпомагане на тези, които са получили регистрация. Нека да имаме защитени наименования и тогава ще съдействаме за осигуряване на някакво подпомагане.

- Можем ли да направим съпоставка с другите страни от ЕС, които получават подобно финансиране за своите защитени продукти?

- Различни са условията, за да можем да направим съпоставка. Ние можем да се сравняваме с новоприсъединилите се държави членки, защото на практика сме в едно и също положение, тъй като за всички нас това е една нова политика, свързана със значителни различия от досега действащата политика на защитените географски наименования във всяка една от държавите членки. Ако се сравняваме с Италия, разбира се, тя е основоположничка на тази политика. Общо регистрираните наименования са над 830 за територията на ЕС, от които поне около 400 са италиански, така че естествено при тях всяко едно наименование на продукт води след себе си голяма група производители. Всяка една от тях има право на подпомагане и го получава. Но при тях ситуацията е различна. Ние все още сме далеч от такава популярност, макар че правим всичко възможно като администрация да убедим производителите, че очевидно има ползи, след като толкова много наименования се регистрират и толкова групи производители се ангажират с тези процедури.

В момента има над 250 необработени заявления, които са подадени пред ЕК. Интересът към този тип защитени наименования е доста голям, а европейският потребител със сигурност търси храни с това лого.

Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация