1. Начало
  2. Интервюта
  3. Горско стопанство
  4. Аквакултурите в България - минало или бъдеще

Аквакултурите в България - минало или бъдеще

Снимка:

Гл. ас. д-р Ивайло Сираков, Катедра Биология и аквакултура, Тракийски университет

-  Какви технологии се използват в аквакултурите в България?

- В България се използват четири производствени технологии – екстензивна, която е с 30 до 80 кг на декар рибопродуктивност. Рибопродуктивност е прирастът на рибите, който се получава от единица площ за една година. Втората технология е полуинтензивна, при нея се получават от 100 до 150 кг на декар рибопродуктивност. Третата е интензивна с от 300 до 500 кг на декар и вече при суперинтензивната можем да получим до няколкостотин килограма, но от кубичен метър. Другите са на декар, това е на кубичен метър, т. е. много голямо количество риба от единица площ.

- Кои риби най-често се отглеждат по тези технологии?

В България основно се култивират дъгова пъстърва и шаран, те са най-култивираните видове. Шаранът най-често се култивира при екстензивна и полуинтензивна производствена система, докато пъстървата много често при интензивна или суперинтензивна производствена система

- Има ли нови видове, по-модерни, които сега навлизат в аквакултурите у нас?

В последно време са реализирани проекти, свързани с култивирането на тилапията като вид, който по принцип е един от най-култивираните видове в световен мащаб. Но понеже е по-топлолюбив вид в нашата страна до този момент не е бил култивиран. Но е направен такъв проект и започва култивирането в рециркулационна система, в която можем да контролираме температурата на водата. Тоест можем да си позволим да отглеждаме и по-топлолюбиви видове риби.

- Все по-често в търговската мрежа виждаме и есетрови риби. Дали те са част от българската аквакултура?

Да, те също. Това са видове риби, които се култивират в значителна степен в нашата страна особено в последните години. Те са ценни не само заради месото за консумация, а и заради високо цененият хайвер на международните пазари. И това е причината за доброто развитие на стопанствата, които отглеждат тези видове най-вече в садки. Има отглеждане и в бетонни басейни. Вече има няколко такива стопанства, които функционират.

-  Споменахте стопанства, а каква е храната, има ли различни храни за видовете риби?

В последните години най-вече се използва гранулиран фураж, който е много добре балансиран. Получаваните прирасти от него са много високи. Освен това има и екологичен момент, понеже по-добре се оползотворяват хранителните вещества от този тип фураж. Натоварването в околната среда е по-малко. Това е начинът за интензифициране на стопанствата с използването на такъв тип храна. Традиционно култивирането, особено на шаранови видове, се използват и други видове храни като царевица, отпадъци от хранителната промишленост, от зърнопроизводството, от маслодайната промишленост. Не, че не е възможно да се използват този тип храни, те са с по-ниска стойност за рибопроизводителите, но те пък водят до по-ниски добиви и получаваните резултати не са толкова добри, колкото е при използването на гранулираните фуражи. Освен това при стартерните смески за малките риби и за личинките гранулираните фуражи трябва да имат високо съдържание на белтъчини, до 50% или повече. 75% от този протеин трябва да бъде с животински произход, затова в световен мащаб има тенденция към намаляване на количеството на рибното брашно, което се използва и се залага в тези гранулирани фуражи. В тази връзка и в нашия университет се извършват експерименти, които са свързани с използването на заместители на рибното брашно в качеството на което се използват водораслово брашно, което до известна степен може да замести този тип брашно.

-  В контекста на рибопроизводството, как се развива добива на миди в Черноморския басейн?

Вече има няколко такива ферми. Всъщност България има традиции в това отношение, още в миналото. У нас се отглежда черноморска мида, както в Северна, така и в Южна България, край Созопол, Приморско. Те произвеждат доста голямо количество миди, които се реализират, както на нашия пазар, така и на международния.

- Има ли разлики във вкуса на култивираната черноморска мида и на тази, която си берем по скалистите брегове на морето?

Поради факта, че се използва технология, която вдига образно казано мидите над дъното, това дава възможност те да са по-чисти, да няма толкова много примеси, песъчинки, които определено влияят върху потребителското търсене. Повече се търсят култивирани, заради което се изграждат такива инсталации. По-лесно се събират, иначе трябва да ги търсите.

- Какви профилактични мероприятия се използват в аквакултурата?

В аквакултурата има тенденция към замяна на традиционно използваните медикаментозни препарати с органични вещества, пробиотици и пребиотици. Целта е да се намали количеството особено на тези медикаментозни препарати, които се използват в профилактични дози. Трябва да се намали това количество, защото могат да се натрупат в мускулатурата на рибите и от там да доведат до резистентност при рибите към редица патогени, а по хранителната верига, попадайки в организма на човека, също да доведат то подобна резистентност.

- Какви са най-новите тенденции в развитието на аквакултурите в нашата страна?

Забелязва се засилен интерес на рибопроизводителите към интегрираните технологии на производство. Говорим за т. нар. аквапоника – култивиране на риби или други хидробионти съвместно с растения. Това е един много екологичен начин за култивиране на риба, тъй като водата от рибопроизводството преминава по растенията, които оползотворяват една значителна част от хранителните вещества, след което се връща обратно при рибите. Това е един екологосъобразен начин. Разбира се водата минава през механичен и биологичен филтър. Обезвреждат се вредните азотни съединения като амоняка и нитрите. Растенията най-вече използват нитратите и фосфатите, след което водата се събира в събирателен резервоар и се изпомпва обратно при рибите. Все още в България няма реализирани проекти в това отношение. Затова е интересно, че ние от Тракийския университет съвместно с Университета по приложни науки в Цюрих сме в процес на разработване на такъв проект – акваферма, разположена на покрива на университета. Представлява директна връзка към Градовете на бъдещето. В бъдеще се предполага, че няма да има достатъчно земя, фермите няма да са достатъчни да захранят населението, затова трябва да се търсят алтернативни начини. Един такъв начин е използването на част от градската среда. Както знаете в България и други части на света покривната част на сградите не се използва рационално. Именно затова идва този проект. Целта е на първия етаж на Тракийски университет да се направят вани с култивирани риба. С помощта на помпи водата ще се качва до покривната част, където ще се култивират зеленчуци и други видове растения.

Интервю на Мирослав Павлов | AGROTV.BG

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.