1. Начало
  2. Интервюта
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Вместо данък вредни храни, да намалим този на полезните

Вместо данък вредни храни, да намалим този на полезните

Снимка:

Д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост и изп. директор на Асоциацията на месопреработвателите

- Д-р Чамова, участвайки в конференцията „Достъп до добра храна 2015“, кои последни новини от браншовата организация ще споделите?

- Участието ми в тази конференция определено e в ролята ми на председател на Съюза по хранителна промишленост, който тази година чества 50-годишен юбилей. Нормално е да ме познавате повече като изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите у нас, каквато всъщност съм и сега, заемайки този пост вече 12-13 години. Все пак и специалността ми е такава, че съм много по-силна като експерт при храните от животински произход, а не в останалите храни. За сметка на това в Управителния съвет на Съюза по хранителна промишленост има много личности, които са достатъчно силни в своите ниши в областта на храните и за самата браншова организация като управляващ орган. В Управителния съвет са изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България г-жа Жана Величкова, директорът на хлебозавод Троян, доскорошният заместник-председател на Селскостопанска академия проф. Бъчваров. Това са все силни личности и експерти в областта на храните, които работят за Съюза като управляваща бранша организация. Ще спомена и г-жа Соня Бургуджиева, организационен секретар на Съюза. На този форум тя получи награда за цялостен принос, тъй като от 12 години, изпълнявайки длъжността, заедно с хората от нашия офис, се справя успешно с цялостната оперативна работа.

- Този микс от компетентни експерти в Съюза е изправен пред по-сложния микс от все по-големи проблеми и отговорни решения в хранителната ни индустрия. Какво се случва с нейната кондиция и адекватност на очакванията на потребителите на храни у нас при все още липсващ актуализиран или изцяло променен Закон за храните?

- В момента има Закон за храните и най-доброто е, че има регламенти, които ние сме длъжни да спазваме. Тоест, това, което Европа има като законодателство за храните, то е и в България, независимо от това дали е описано по някакъв начин в Закона за храните. В него трябва да са единствено правилата, които са специфични за България. Иначе общите правила са в регламентите, действащи като обща законова норма в Общността, тъй като сме на един общ пазар. Един общ пазар изисква общи закони и това е нормално. Работим върху Закона за храните и работна група за тази цел съществува вече повече от половин година.

- Къде се оказват проблематичните моменти при неговото съгласуване?

- Почти няма член от Закона, който да не се дискутира продължително. Но е хубаво да се прави това. Доброто в случая е, че се води дискусия между бизнеса и администрацията. Определено е налице нужната комуникация в работата по Закона за храните. Да, вярно е, че в един момент се вкара и един друг закон – за хранителната верига, което обърка малко нещата. Това е така, защото нормално е да свършиш едно нещо и след това да започнеш друго. Стана много трудно да се работи по два закона едновременно и сега се мина на единия – върху Закона за храните. След като приключи работата по него ще продължи и тази по Закона за хранителната верига.
   
- Как я виждате с точни координати във времето?

- Някои мислят, че това може да стане до Нова година, но аз имам доста голям опит в областта на законодателството. През 1995 г. във Ветеринарномедицинската служба започнах с прилагането на европейското законодателство за този сектор у нас и това продължи до отиването ми през 2001-2002 г. в Асоциацията на месопреработвателите. Имайки предвид всичките процедури, според мен по-рано от март месец 2016 г. проектът на Закона за храните няма да влезе в пленарна зала. Аз мисля, че ако стане тогава, но като закон, който не се налага да се оспорва, това е голям успех.

- За да не объркаме потребителя, бихте ли пояснили какво на практика трябва да му осигурява от една страна Законът за храните и от друга – Законът за хранителната верига?

- Законът за хранителната верига визира, проследява и контролира пътя на храната от фуража за изхранване на животните до потребителя. Законът за храните касае нормите и правилата за това как става регистрацията на предприятията, на търговските обекти, как се извършва контролът върху дейността им. Той касае повече участниците, работещите субекти в самата верига и се отнася повече за производителите на храни. При всички положения, тъй като в Европа се прави подобно законотворчество за хранителната верига, ние също проявяваме инициатива, въпреки че можем да изчакаме европейската. Предстоят някакви изменения в съществуващия европейски Закон за хранителната верига, а ние в момента се опитваме да оправяме българските текстове на тези закони. Работим преди всичко върху Закона за храните. Другото, което години наред искаме, е създаването на Национален съвет по храните, Консултативен съвет, такъв, какъвто се направи за рибката, за яйчицето, за зайчето, за тютюна, за меда, но за храната няма. Това е абсурдно при положение, че 25 процента от икономиката на тази държава е хранителната индустрия.

- Това не е ли парадокс?

- Да, парадокс е, но съществува, защото никой не иска горещия картоф, за който няма финансиране отникъде. Не искам да съм груба, но тук няма субсидии, няма помощ, а само работа и проблеми. Както виждате, потвърждава се приказката „видели в кьоравия едно око и искат да го извадят“. Нещо такова се получава и в момента с исканията на министъра на здравеопазването Москов. Не наричат проблема „вредни храни“, но това понятие вече придоби публичност. Забравих вече сложната думичка, която измислиха, но за каквото и да ти говорят, става дума за пари. Не им стигнали 170 милиона и решили да ги вземат пак от нас.

- Но това граничи с цинизъм.

- Това е абсолютно цинично. Ти ще облагаш нещо, в което има, примерно повече сол или повече захар, или... било вредно. Ама тя вредата идва от друго. В нито една държава на Европа не може да се предложи на пазара вредна храна. Такъв термин първо не съществува.

- Вероятно трябва да се има предвид просто една оптимална дозировка на някои не особено полезни за здравето на човека съставки на храната.

- Точно на това трябва да се обърне внимание. Примерно, днес трябва да ядеш 2 грама сол, като разпределиш колко от нея има в отделните храни, които консумираш. В обявените на етикета хранителни стойности на дадена храна ти виждаш колко е самата съставка, за която си информиран, но ти не изяждаш 1 кг от нея. Да речем, няма да изядеш наведнъж 1 кг сирене, за да изгълташ 6% сол. Всичко зависи от дозата. Дори и лекарството, и отровата зависят от дозата. И от поведението на човека. Аз, като диабетичка, не мога да си позволя да консумирам много пастички, не че не искам, но човек трябва сам да прецени какво ще си сервира, а и затова всеки носи глава на раменете си.

- Тоест, контролът е до голяма степен самоконтрол.

- Предприятията се самоконтролират, как ние хората да не се самоконтролираме. За да можем да говорим за качествена храна, за това, което е необходимо за твоя, моя организъм, за организма на нашите деца, на нашите майки, ние трябва да знаем какво трябва да поемем, за да бъдем здрави. Не е ли много по-правилно да се прави здравна просвета на хората, да учиш хората какво трябва да ядат, по колко трябва да го ядат. Не да казваш: Това е лошо, не го яж. Аз не чух една дума за това кое е полезно. И вече аз не зная. Защото вчера чета във вестника, че от списъка на вредните храни се изключва „палмата“. Ами аз мога да попитам зам.-министъра на здравеопазването, който има фирма. „Значи изкарвате от списъка с вредните храни сиренето, в което има палмово масло, значи така изкарвате и палмата от този списък?“ Какво ви говори това? Говори, че някой има лоби. А кой има лоби? Като се отвори списъка кой къде има предприятие, ще видите, че там фигурира името на заместник-министъра на здравеопазването.

- Тогава не се ли получава имитация на политиката на контрола и на загрижеността за здравето на хората?

- Естествено, че е имитация. Предлагам на държавната администрация да не слага по-висок данък на т.нар. вредни храни, а за храните, които са полезни, да се говори непрекъснато по радио, по телевизия. Да бъде обяснявано от специалисти защо трябва да се яде месо, защо трябва да се яде мляко, ябълки и да се намали ДДС-то или данъка върху тези полезни храни. Не e нужно да плащаме данък вредни храни, дайте да намалим този на полезните. Така хората с нисък социален статус ще имат по-лесен достъп до тези храни. А и щом са полезни, нека бъдат потребявани, след като мислим за държавата.

- Ако се осъществят тези намерения на здравния министър за по-висок данък на вредните храни, какво ще се случи според Вас?

- Ще отидат в сивата икономика и ще се произвеждат там или ще се внасят такива храни от други държави. А вие не помните ли какво се случи с Наредбата за пилешкото месо? Няма да ядем томблирано пилешко, което е произведено в България, обаче страната ни беше пълна с томблирано пилешко от Европа.

- Тоест, отново поведение на самопрецакване?

- Да, така е. Вместо да си помагаме. Ето днес е Денят на прехраната (Бел. ред.: 16 октомври т.г.). Толкова храна се хвърля и това става, защото, ако аз произведа храна и започне да ѝ изтича срокът на годност, тя може да бъде унищожена. Не е проблем да стане след като платиш някаква малка сума за това. А не е ли много по-просто и най-вече полезно да накараш производителя да даде тази храна на хранителна банка.

- Само че той трябва да плати ДДС върху стойността на дарената от него храна.

- Ето го следващият проблем. Значи аз, примерно, произвеждам нещо, подарявам го на бедните хора, давам на държавата 20% от стойността му, а тя нищо не прави, не ме облекчава с нищо. Значи аз ще закарам тази храна при хората, нуждаещи си от нея, те ще ядат, обаче и 20% от стойността на тази храна ще трябва да заплатя. А не е ли по-просто да я унищожа, при което няма да платя нищо?

- Каква е практиката в другите европейски страни при даряването на храни. Плащат ли там ДДС за тях?

- Няма европейска държава, в която собственикът на предприятие да дари храна, да плати данък печалба 10% и да плати 20% ДДС на тази храна. Аз не зная какви са техните правила, но производител на храна, обложен с такива данъци, няма. Както ви казах, няма нужда да плащаме данък вредни храни, дайте да намалим данъка на полезните храни. Това ще е жест за всички, защото нашите хора са бедни. Те нямат достъп до по-скъпите продукти. Все по-бедни стават и производителите. Те тъкмо приключиха с изплащането на предприятията си и сега са натоварени с 20% за ток, за това, за онова, а потребителят не може да поеме увеличаването на цената, защото няма откъде да вземе парите. Така че много фирми вече ги няма, все по-малко остават.

- Има ли много фалити?

- Фалити има много, но не се говори за тях като такива. Това са тихи фалити, защото все пак имаш някакъв шанс да продадеш предприятието си и оборудването в него. За да можеш да го продадеш, е хубаво то да е действащо, регистрирано, т.е. да отговаря на всички изисквания и ти можеш да го продадеш. Ако го извадиш от списъка на предприятията, ти вече си господин Никой и губиш неговата стойност. И като отворите списъка на предприятията, се виждат много в категорията „временно затворен“. Какво значи това? Тези предприятия все още карат „на мускули“, но ако продължи този процес, фалитите ще станат много. С малките предприятия не е такъв проблем. Малките предприятия оцеляват, защото са много малки. Те са фамилни предприятия, които са си заложили апартамента и работят за една заплата. Те функционират, не за да правят големи инвестиции, а за да избият разходите си, а печалбата им е доколкото да живеят и то не луксозно. В никакъв случай.

- Имат ли бъдеще тези малки фирми в хранителната индустрия у нас?

- Смятам, че имат. Те са с повече шансове, защото са по-гъвкави. За едно голямо предприятие, когато обявят на първи юни, че на 20 юни токът скача с 20 процента, много трудно може да се пренастрои всичко. Да не говорим, че контролът в тях е многократно по-силен. Колкото е по-голямо едно предприятие и произвежда по-големи количества, едно несъответствие, един проблем в него, може да доведе до положение, в което да пострадат голяма група от хора. От тази гледна точка големината на предприятието определя и големината на риска.
 
- Д-р Чамова, кога държавата ни ще може да печели от своята хранителна индустрия, както е било преди време?

- Държавата печели. Тя печели много добре от хранителната индустрия, но не си дава сметка за това. Помислете, над 120 000 души работят в предприятията от хранителния бранш. Тези хора плащат данъци, такси, плащат здравни осигуровки и други налози.

- Държавата печели, но браншът в хранителната ни индустрия не печели, така ли? А кога ще има баланс?

- Да. Той много по-малко печели вече. Според мен ще има баланс, когато държавата наистина разбере, че тя не е ощипана мома, която винаги трябва да си въобразява, че е нещо повече, а подаде ръка на бранша и мисли за него. А не да излиза с разни тези. Вече шест месеца вървим след едни приказки за вредни храни, опасни храни. Непрекъснато сме в обяснителен режим.

- Подсказвате май на нашите държавни служители експерти, че трябва да синхронизират позициите си, които имат извън страната, с тези, които защитават или просто премълчават, когато работят у нас.

- Естествено. Сега вече всичко излиза наяве, защото се публикува, но когато се водеха преговори, всичко беше секретно. Сега всичко е ясно, но го няма синхронът, защото струва ми се, отсъства достатъчният административен капацитет. Не е въпросът само да се разхождаш до чужбина, а трябва да си даваш сметка, че си част от тази държава. Аз нямам предприятие. Аз не съм и в администрацията. В сектора аз съм нает работник, но съм била и от едната, и от другата страна. И смятам, че трябва да се питат тези, които имат малко повече опит.

- Случи ли се в оптимален вариант етикетирането на храните у нас в съответствие с изискванията на Регламентите на ЕС?

- Смятам, че новото етикетиране се случи. Ние, в Асоциацията на месопреработвателите, започнахме твърде рано. Направихме ръководство, направихме шест семинара. Много въпроси се повдигнаха. Много въпроси трябваше да намерят отговор. Като не получавахме отговор от нашата администрация, ние пишехме в Брюксел и те ни отговаряха. И горе-долу вече стана ясно какво трябва да има на етикетите. А сега направихме и второ ръководство, което е за хранителната стойност. Тя ще се отбелязва на етикетите от 2016 г. За нея направихме три семинара. Дадохме вариантите по какъв начин да се изчисли, защото който иска да прави изследвания, му трябва много време. Обучихме ги как могат да направят преизчисляване по данни, които ги има в литературата. Мисля, че повечето от фирмите са наясно какво, защо и как трябва да се направи и за нас това вече е затворена страница. За новите неща само ги информираме. Самият регламент е ужасно тежък и с много подводни камъни. Най-важното в момента е да искаме равнопоставеност при прегледа на етикетите. Не може да ми преглеждат и контролират българските етикети, а да не се гледат чуждите. Не може да получиш една храна в България, на която да пише на немски, френски, английски, китайски и не знам какъв си език още, но не и на български. Ама не на залепен стикер, а направено за България. Едни хора, уважаващи себе си, трябва да искат адекватно лоялно отношение.

Интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.