Светослав Русалов - председател на УС на НАЗ
- Г-н Русалов какви са приоритетите на УС на НАЗ за още по-успешната защита на интересите и представителството на членовете ѝ за реализация на конкурентоспособно българско зърнопроизводство?
- Националната асоциация на зърнопроизводителите успя да обедини значителна маса от земеделските производители в бранша, да изгради стабилна структура и да затвърди позиции в диалога с институциите. Колкото и нескромно да звучи, НАЗ е една от малкото активно работещи организации от неправителствения земеделски сектор. Много често нашите постижения носят преимущества за повечето браншове от сектора.
Приоритетите на Организацията – в обобщен вид те се съдържат във въпроса Ви. НАЗ ще продължи да отстоява интересите на своите членове за повишаване на конкурентоспособността им, като се стреми да облекчи упражняването на тяхната дейност и способства за разрешаване на възникващите проблеми. В този смисъл, нашите цели обхващат:
- достъп на бранша до възможностите, които се предлагат в европейските инвестиционни програми;
- намаляване на административната тежест;
- развитие на поливното земеделие и използване на най-новите агрометоди и технологии на устойчиво селско стопанство.
Ако трябва да навлезем в конкретика, в краткосрочен план очакваме от компетентните институции по отделните направления:
- приемане и прилагане на Закон за браншовите организации в земеделието;
- облекчаване режима на движение на извънгабаритната земеделска техника
- внедряване на електронното управление при предоставяне на публични услуги;
- подобряване на нормативната база в сферата на управлението на земята и уреждането на поземлените отношения.
В по-дългосрочна перспектива част от приоритетите ни са насочени в посока изграждане на експортна инфраструктура, преодоляване на дефицита на квалифицирана работна ръка, осигуряване на равнопоставеност на българските земеделските производители в ОСП след 2020 г.
- Във връзка с ниските цени на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2016 г., по Ваше мнение, възможна ли е адекватна намеса на Европейската комисия и в частност на компетентните български институции за задействане на т. нар. „предпазни мрежи” като въвеждане на вносни мита и др.?
- Цените на пазарите се диктуват от следните фактори – данните за реколтите, преходните запаси и търсенето (потреблението). Тази година, за съжаление, в ценово изражение се оказа неблагоприятна за земеделските производители. Спадът на изкупните цени спрямо 2015 г. беше най-осезаем при пшеницата, като се има предвид, че миналата година цените също бяха на ниски нива. По тази причина повечето колеги с регистрирани по-високи добиви от пшеница няма да реализират печалба.
Митата за внос на посочените селскостопански продукти от трети страни понастоящем са действаща защитна мярка на ЕС. Въпреки това, ЕС прилага някои изключения за страни, като Украйна например, чрез въвеждане на тарифни квоти за определени продукти. Към момента Европейската комисия е подготвила проект на предложение, в рамките на Споразумението за асоцииране, за разрешаване на нов пакет тарифни квоти за Украйна. НАЗ е предприела изпращане на възражение срещу тази мярка.
- Дали в страната ни се случва нерегламентирано договаряне (картелни споразумения) от страна на купувачите за определен праг на цените при изкупуването на продукцията? Макар подобни картелни практики да се доказват изключително трудно, мислите ли, че в нормативно и законово отношение, всичко е направено?
- В началото на месец септември НАЗ се натъкна на подозрително явление, благодарение на непрекъснатия обмен на информация между членовете. След допълнително проучване се установи, че в рамките на 2-3 дни цената, на която се купува слънчоглед в страната, е отбелязала спад средно с около 20-30 лв. при това без наличието на обективен фактор каквото е движението в борсовата цена. Съмнението за нередности бе подсилено от анулирането на много сделки, сключени преди промяната в цената и по които не са извършени плащания към земеделските производители.
Нелоялни споразумения от този род наистина са трудно доказуеми. Вероятно има какво още да се усъвършенства в законодателството в тази област, но преди всичко трябва да се разработи и механизъм за бърза реакция, в това число и самосезиране на Комисията за защита на конкуренцията.
- Какво е Вашето мнение за ефективността от работата и партньорството Ви като браншова организация с държавните органи, визирам Министерството на земеделието и храните и неговите структури /ДФ „Земеделие”, БАБХ, ИСАС, и др./?
- НАЗ поддържа конструктивен диалог както с Министерството на земеделието и храните, така и с неговите структури и органи. Комуникацията ни със земеделското министерство е на добро ниво. С присъщата за Организацията праволинейност и експертиза НАЗ може да бъде отъждествена като надежден и търсен участник в проектирането на ключови за сектора решения. Като заинтересована страна НАЗ е представлявана в редица тематични работни групи, комисии и съвети.
Особено важно условие за ползотворните отношения е осигуряването на прогнозируемост, устойчивост и стабилност на политиките, лансирани от страна на властимащите.
Тук бих искал да обърна внимание, че НАЗ продължава да настоява за приемане на Закон за браншовите организации, който значително би допринесъл за уреждането на отношенията между правителствения и неправителствения сектори чрез регламентиране на представителността.
- Съвсем наскоро МЗХ публикува Проект на Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите в страната, в разработването на който участваха Европейският земеделски фонд за развитие и Световната банка. Въпросите с напояването, по наше наблюдение, винаги остро присъстват във форумите на НАЗ като нерешени и силно ограничаващи успешното земеделие. Ще участвате ли в дебата по обсъждането на проекта и как?
- Земеделието е обречено без напояване. Виждате, че през последните години наблюдаваме тенденция за сухи лета, което обуславя нарастващата нужда от осигуряване на вода при отглеждането на земеделските култури. Истината е, че за реконструкцията и изграждането на хидромелиоративни съоръжения ще е необходим огромен финансов ресурс, като негов потенциален източник са европейските земеделските фондове. Много съществен е и въпросът за преструктурирането на дружество „Напоителни системи“ и управлението на хидромелиоративна инфраструктура, попадаща в обхвата на новите предприятия, които ще бъдат учредени.
Надяваме се, да бъдат намерени адекватни на ситуацията решения и, разбира се, че като пряко заинтересована страна, НАЗ ще се включи в обсъждането на стратегията.
