Зам. - министър Цветан Димитров
- Зам. - министър Димитров, вашият професионален път е свързан с коневъдството. Каква е картината в сектора към днешна дата?
- През последните седем – осем години ситуацията в сектора започва да се подобрява значително. В момента в България имаме около 100 000 коне. С всяка изминала година се увеличава броят на тези, които се обхващат под селекционен контрол. Днес те наброяват около 7 000 – 8 000 животни. Това е ясен знак, че държавата, заедно с развъдните асоциации, полагат все повече грижи както за подобряване на генетичния потенциал, така и за техния екстериор, хранене и отглеждане. Ежегодно министерство на земеделието отделя около 300 000 - 400 000 лева от бюджета, които по линия на минималната държавна помощ de minimis се разпределят за подпомагане на около 10 000 животни. Паралелно с това, по Програмата за развитие на селските райони, се субсидират четири породи коне – Плевенски, Дунавски, Източнобългарски и Караканчански. Те се подпомагат с около 290 лева на глава животно годишно, като застрашени от изчезване автохтонни породи. Както виждате имаме механизми, чрез които конете получават финансова подкрепа. Затова съм оптимист не само, че ще се съхраним породния състав в сектора, но и ще продължим да го развиваме, като генетичен потенциал.
- Колко наброяват Дунавските коне у нас, които са под селекционен контрол?
- Преди години породата беше много разпространена у нас. Популацията им стигаше до 10 000 – 15 000 животни. Не всички от тях бяха чистопородни, но се отглеждаха масово. Хората от моето поколение си спомнят, че ги имаше в почти цяла Северна България. Към днешна дата чистопородните Дунавски коне са около 250. Имаме и още толкова кръстоски. Разбира се, това в никакъв случай не е много, но само допреди десетина години у нас бяха останали около 15 кобили. Породата се възстановява благодарение на учените от Тракийският университет и развъдните асоциации.
- Дойде ли времето, в което коневъдите от страните, които развъждат Нониуса – породата от която произлиза Дунавски кон, да се обединят в една организация?
- Породата категорично има нужда от генетично подпомагане. Проблемите на коневъдите, които отглеждат нониуси в Сърбия, Румъния, Словакия и Унгария са идентични с нашите. Затова трябва да обединим усилията си и да търсим решения за поддържане на генетичния им ресурс в бъдеще. И това следва да се случи на по-общностно, по-европейско равнище. Очевидно е, че Общата селскостопанска политика неглижира конете. С навлизането на все по-модерната техника в агроотрасъла, конят излиза от обхвата на типичното селскостопанско животно. Но това е генетичен материал, които не може да бъде оставен да бъде унищожен.
- В Брюксел вече започнаха първите дискусии за приоритетите, които ще бъдат изведени в новата Обща селскостопанска политика, която ще действа след 20202 г. Очаквате ли коневъдството да възвърне позиции в европейските политики и докъде може да се разширят тези очертания?
- Очаквам сектора да възвърне позиции, но при определени условия. Тези условия имат отношение към автохтонните породи и са свързани със запазване на чистопородното коневъдство - като генетичен потенциал. Такава е политиката на само на Европа, но и на ФАО. Що се отнася до новата Обща селскостопанска политика - очаквам тя да бъде още по-общностна и по-глобална от настоящата. Такива са тенденциите в процесите, които вървят не само в Европа, но и в целия свят.
Интервю на Маргарита Кожухарова
