Жана Величкова, председател на управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБН)
- Как икономическата криза се отрази на производството на безалкохолни напитки?
- И в нашия бранш като всеки друг кризата намери своите негативни отражения. Свитото потребление доведе до спад в производството, което още през 2009 г. беше отчетено с 6% годишно понижение в продажбите за целия сектор. Това беше световна тенденция, която в отделните държави се изрази с различен спад в производството. Положителното е, че темпът на този спад постепенно намалява и през първото тримесечие на тази година отчетохме стабилизиране на продажбите.
Очакванията ни са към края на годината да отчетем ръст, който в европейски план се планира да бъде около 1%. Надяваме се подобно увеличение да се постигне и в България. На фона на общото потребление на напитки в България потреблението на безалкохолни напитки достига 61%. За миналата година в страната са били консумирани 1,5 млрд. литра газирани и негазирани сокове и напитки, минерални води и др.
- Има ли производители, които поради намаленото търсене са преустановили или свили производството си?
- От доклада на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се вижда, че около 4-5 компании от концесионерите на минерална вода са преустановили или драстично са свили производството си. Близо 52% е постигнатият добив от изворите спрямо количествата, одобрени от държавата чрез концесионните договори. Или ако държавата предоставя на фирмите да бутилират примерно 100 литра, то в момента те използват само 52 литра, като основната причина е свитото потребление.
От 20-те концесии, предоставени за бутилиране на минерална вода, само 7 фирми са усвоили предоставения им ресурс в процентите между 70 и 100. Редица от останалите компании, които са си заплатили количествата, видимо изпитват затруднение.
- Наблюдава ли се промяна в навиците на потребителите спрямо предходните години?
- Напоследък хората се стараят да консумират все повече от така наречените био- и екопродукти. Какво се случва по отношение на нискокачествените сокове?
- Като говорим за сокове, трябва да можем да разграничим значението на термина „нискокачествен“ сок. Всяка напитка, която е от плод, носи плодовото си съдържание в определен процент. Независимо дали са вложени 20% или 30% от плодовия концентрат, готовият продукт запазва плодовия си характер.
У нас се произвеждат най-много „100% плодови сокове“. Техният пазарен дял е 6,5% спрямо останалите безалкохолни напитки. Натуралните сокове нормално са по-скъпи от останалите напитки, тъй като в производството им се влагат качествени пресни продукти. Обогатяването на соковете с допълнително количество витамини, които не присъстват в състава на плодовете или не поне в това количество, също допринася за оскъпяването на крайната стока. Известно оскъпяване ще има и от използването на скъпите опаковки, които не изискват употребата на консерванти.
Ако говорим за разтворими напитки, при тях ситуацията е различна. Потреблението им бе крайно намаляло преди 2008 г., но по време на финансовата криза при тях имаше ръст.
