Цветомир Христов - овцевъд
- Г-н Христов, кандидатствахте ли по някои мерки от ПРСР 2007-2014?
- През 2013 г. успешно реализирах проект по мярка „Млад фермер“. След няколко месеца ще финализирам проект по мярка 121 за закупуване на техника, в очакване съм на последните машини за оборудване на стопанството ми. Получавам агроекологични плащания за овцете, за поддръжка на земя в добро състояние и агроекологични плащания за коне. Отглеждам Западностаропланинска овца, местна аборигенна порода. През 2008 г. моето и още едно бяха стадата в България от тази порода или общо 270 животни, като в момента са близо 2000. Членувам в Асоциацията за редки аборигенни породи от Западна България. Пробвал съм да осеменявам с породи от Франция, но не се получиха нещата. Намирам се на около 860 м надморска височина и това е най-адаптивната местна порода. За тях неблагоприятните климатични условия не са проблем. Много са издръжливи. Преработвам в момента мляко за лични нужди, но в силния сезон суровината се изкупува от мандра. Стигам до 360 л, общо около 18-20 тона на сезон, сезонът е около 100 дена. Храната на животните не е проблем. Животните не са капризни и породата не изисква много храна, много продуктивна е. Всяка една овца си води по едно агънце.
- Смятате ли, че е достатъчна подкрепата за редките породи животни?
- За мен подкрепата е достатъчна, когато идва навреме. В България нещата не са ясни. Парите идват, когато някой си реши и няма точна яснота кога в кой ден ще е това, че да може да си направи човек сметка на какво да разчита. Това е основен проблем.
- Асоциацията не може ли да помогне?
- Асоциацията не определя правилата в държавата. Тя праща писма с препоръки, но хората, които решават, са други.
- У нас защо са толкова неефективни фермерските сдружения?
Неефективни са, защото целта на повечето е да взимат средства. Асоциациите се промениха, започнаха да работят, но не им се чува думата, решенията се взимат без да се допитват до тях. Когато дойде време да се допитат, вече е късно. Решенията се взимат от хора, които не са компетентни. Всяка следваща промяна е все по-тежка. Мога да ви дам пример. Когато започнах да се занимавам с животновъдство, при мен дойдоха от ИАСРЖ /Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството/. По една снимка във вестник разбрали, че отглеждам застрашена порода. Предложиха ми да я възстановим, да започнем да я развъждаме. Съгласих се. Тогава за животни под селекционен контрол се даваха 26 лв., а за животни, които не отговарят на породите, по 6 лв. Идва комисия, определя животните, подписва се договор и се плаща. Сега от март до май се заявяват животни за подпомагане и пари се дават по неясни правила, защото на всеки 6 месеца се сменят нормативите. Бъдещето е неясно. Няма ред и ние трябва да се съобразяваме с всичко. Има идеи, но стратегия за развитие на животновъдството няма.
- „Синият език“ подмина ли стопанството ви?
- Загубих 101 животни през август до към 10 октомври, след това имаше единични случаи на животни, които са боледували, но не са се възстановили. Основният проблем при тях е, че остават куци. Ваксината, не съм сигурен колко ще е ефикасна. Липсва профилактика.
Част от частно практикуващите ветеринарни лекари подписаха с БАБХ споразумния по някои единни цени по тарифата за държавна профилактика. Това не ви ли се струва добра новина? Защото имаше такъв конфликт и жертва бяхте вие, животновъдите.
Проблемът не е в тарифите и цените. За да си спаси стадата, всеки фермер е готов да даде всичко необходимо, никой не може да гледа как животните му умират. Ветеринарите гледат да си придърпат парите за лечението и нямат интерес да посещават стопанствата. Държавните ветеринари посещават стопанствата, когато някой ги е натиснал за проверка, и знаят само да правят актове. Идват с думите „ние трябва да пишем нещо“. Никой не е дошъл със съвет. Цените на частно практикуващите лекари са в „небесата“. Ние нямаме достъп до ветеринарната система, а търпим санкции. Една справка ни струва 25 лв., само за да видиш какво се води в стопанството ти. Аз искам, като пусна компютъра да видя, че е записано колко животни имам, ако са 400, то и в стадото да са толкова. А не когато дойдат на проверка, да ми казват, че съм имал овце в еди кое си село, а аз дори не знам къде е то. Сега влиза втора система от ИАСРЖ за контрол на чистопородните животни и доколкото чувам, в нея също няма да имаме достъп.
- Какво трябва да се направи, за да може сектор животновъдство да стане печеливш?
- Според мен, да се махне 60% от администрацията, тя е смазваща и абсурдна. Толкова хартия се изписва, но тя по никакъв начин не помага на производителя, само обърква.
- Мислите ли, че Наредба 26 трябва да се промени? Много хора се оплакват, че е неработеща.
- Мисля, че повечето Наредби не работят. Какво е това производство в домашни условия. И изведнъж искат баня, съблекалня за мъже и за жени, помещения различни, абсурдни неща, все едно правим завод. Оттам започват десетки институции да ни проверяват. Не е възможно е да излезем от „сивия сектор“ с тези абсурдни изисквания.
Автор: Диана Александрова
