Като държава - членка на ЕС, България е длъжна да хармонизира законодателството си с правото на Общността.Законът за ГМО беше приет през 2005 г., когато България още не беше член на ЕС. Директивите в областта на ГМО, с които страната ни следваше да хармонизира своето законодателство, са две. Едната се отнася до работа с ГМО в контролирани (лабораторни) условия и във връзка с нея е стартираната наказателна процедура срещу страната от април м.г. Другата се отнася до освобождаване в околната среда за полеви опити и пускане на пазара на ГМО като продукти и съставки на продукти. Директивата въвежда разрешителни процедури както за освобождаването в околната среда (полеви опити), така и за пускането на пазара, при които процедури участие взимат всички държави – членки, както и ЕК.

Участието на останалите държави – членки и ЕК, не беше регламентирано досега в закона и с добавянето им в разрешителната процедура се постига хармонизация на законодателството и се въвежда елемент на допълнителна превенция на европейско ниво. Принципът, следван от директивата, е всяко освобождаване в околната среда да се оценява случай по случай, като се вземат предвид конкретните потенциални рискове за околната среда и здравето на хората. Действащият закон за ГМО поставя общи забрани по отношение на територии и видове култури, които не съществуват в законодателството на нито една държава – членка и са в пълно противоречие с директивата.

Важно е да се знае, че забраните, наложени от някои държави – членки (Австрия, Гърция, Унгария) са приети въз основа на т.нар. „предпазна клауза” (чл.23 от Директива 2001/18/ЕО), която проектът за ЗИД на Закона за ГМО също предвижда. Тези забрани са насочени към конкретен ГМО, който вече е бил разрешен на територията на ЕС, при предоставяне на научни доказателства за потенциален неблагоприятен ефект с оглед особености на държавата.

Въпреки че по втората директива все още не е стартирана наказателна процедура от ЕК, срокът за адаптиране на националното законодателство към нея е изтекъл още на 1 януари 2007 г. МОСВ е на позиция, че не е необходимо България да бъде „подканяна” да изпълни задълженията си като страна - членка чрез стартиране на наказателни процедури за всяко свое задължение поотделно. Това е тенденция, обидна за страната ни.

Заради необходимостта от адаптиране на закона към втората директива е направен преглед на националното законодателство по проект, финансиран от ЕК и извършен от експерти от министерствата на околната среда на Австрия и Германия. В анализа изрично се посочва, че общите забрани по член 79 от ЗГМО противоречат на духа на директивата и е необходимо законът да бъде адаптиран.

Мотивите за хармонизирането на Закона за ГМО с двете европейски директиви бяха изложени от министър Нона Караджова на съвместно заседание на двете парламентарни комисии – по околна среда и земеделие, на 26 януари т.г., на което присъстваха представители на неправителствени организации и медии.