Божура Фиданска – старши експерт в Дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ
- Г-жо Фиданска, какъв е бюджетът на мярка 141 и колко проекта са подадени до момента по нея?
По мярка 141 – „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” общият бюджет е малко над 140 млн. евро, a остатъчният бюджет към момента е около 110 млн. евро. Подадените заявления за подпомагане досега по мярката са над 2500. По приема за 2011 г. (мярката стартира от 4-ти април) вече са приети над 850 проекта. Интересът към тази мярка се повишава, което ни радва.
- Това е сравнително лесна за прилагане мярка, но все пак – какви са изискванията към кандидатите?
- Тя е насочена към по-малките ферми, към по-дребните земеделски производители, които произвеждат предимно за собствена консумация и малка част от продукцията си предлагат на пазара. Едно от основните изисквания е кандидатът да бъде регистриран като земеделски производител по реда на Наредба №3. Регистрацията, както знаете, става в общинските служби по земеделие и в областните дирекции. Кандидатът трябва да бъде до 60-годишна възраст, да не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, да обработва минимум 10 дка земя или 5 дка – когато е в необлагодетелстван планински район или отглежда трайни насаждения. Освен това, трябва да отглежда най-малко два вида култури, или една култура и един вид животни. Ако насажденията са два вида, никое от тях не бива да надвишава 85% от общия размер. Важно условие е също икономическият размер на стопанството да бъде между 1 и 4 икономически единици. Изчисляването му не е трудно. Дори сме публикували в сайта на нашата програма таблица, с която това може да стане. В нея са изброени всички култури, животни и фермерът може да си попълни таблицата, като най-отгоре му излиза икономическият размер.
- Но той може да бъде подпомогнат от Националната служба за съвети в земеделието.
Разбира се. Хубавото по тази мярка е, че бизнес плановете и заявленията се изготвят напълно безплатно в службата. Тя има офиси във всеки областен град. Освен това, служителите ѝ ще съдействат на фермера и при одобрение – ще го консултират как да си изпълнява дейностите, ще му помогнат и с други услуги, така че успешно да развива дейността си.
- Има ли някои недопустими сектори за подпомагане по мярката?
- Не, всички видове култури, с които стопаните могат да се регистрират като земеделски производители, могат да кандидатстват за подпомагане.
- Помощта достатъчна ли е едно стопанство да стане пазарноориентирано?
- Цялата сума е левовата равностойност на 7500 евро за 5-годишен период. Всяка година кандидатът еднократно получава левовата равностойност на 1500 евро. Трудно е да се каже, че тя е достатъчна един производител да се преструктурира, да се модернизира, за да стане пазарноориентиран и да бъде конкурентоспособен, но той има възможност да кандидатства и по други мерки, например: 121 – „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 – „Подобряване на икономическата стойност на горите”, 123 – „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, 311 – „Разнообразяване към неземеделски дейности”. Може да кандидатства и за директни плащания, също по агроекологичните мерки, така ще си направи пакет от мерки, който да му увеличи субсидията.
- Колко са потенциалните кандидати, които могат да усвоят бюджета на мярка 141?
- Знаете, че малките фермери преобладават в България, макар че по последни данни броят им леко намалява. В програмата сме заложили около 21 хил. бенефициенти, така че всеки, който се занимава със земеделска дейност и иска това да е неговият приоритет, може да се възползва от тази мярка.
- Какви цели трябва да си постави един бенефициент по 141-ва мярка, за да усвои парите по предназначение и да развие стопанството си като икономически единици?
- Сред задължителните цели са: до края на третата година фермерът да увеличи икономическия размер на стопанството си с 1,5 икономически единици и да достигне стандартите на Общността. Избираемите са да увеличи размера на обработваемата площ; ако иска, може да премине от конвенционално към биологично земеделие; да увеличи животните, ако отглежда такива. Производителят посочва една от задължителните и една от избираемите цели. Що се отнася до стандартите на Общността – тук влизат напр. хуманното отношение към животните, постигане на фитосанитарните изисквания…
- А срокът за одобрение на проектите – той е по-малък, отколкото при другите мерки.
- Заложените в наредбата за мярка 141 срокове са до 4 месеца от подаване на заявлението.
- След одобрението на проекта кога започва изплащането на помощта?
- През първата година фондът изплаща помощта до 1 месец, а за следващите срокът е малко по-голям – до 2 месеца, заради някои проверки, които се правят. А не успее ли да изпълни изискванията до края на третата година, помощта се прекратява, но получените до момента пари не се връщат. В началото проверки се правят административно, само на документите и на това, което е посочено в бизнес плана и в заявлението за подпомагане. Ако от ДФ „Земеделие” имат някакви съмнения, могат да правят и проверки на място, но основните се правят в края на третата година.
- Кои са основните грешки, които най-често допускат кандидатите?
- В много случаи се очертават по-големи площи по схемите за единно плащане на площ, а по-малки се декларират в анкетната карта при регистрацията като земеделски производители. ДФ „Земеделие” прави справка и вижда, че икономическият размер, който е деклариран по мярка 141, не отговаря на действителността. Затова много проекти се отхвърлят заради такива разминавания. Имали сме случаи, когато производителят очертава 200 дка по СЕПП, а кандидатства с 20 по мярка 141. Друга грешка, която забелязахме при подаването на заявки за второ плащане, е, че много земеделски стопани или не са обърнали внимание, или не знаят, че всяка година до 25-ти март трябва да се пререгистрират като земеделски производители. Не го ли направят, губят финансовата помощ и по мярка 141. Често се случва също фермерът да кандидатства с имоти, за които се оказва, че са на друго лице, което ги е очертало по СЕПП, понякога пък липсват някои от задължителните документи…
- Изпълними ли са изискванията, заложени по нормативна уредба към стопаните?
- Миналата година направихме анкетно проучване сред фермерите дали условията са лесно изпълними за тях и се оказа, че някои ги затрудняват при кандидатстването или са пречка да кандидатстват. Затова сме отправили предложение към Европейската комисия за изменение на част от изискванията, за да се облекчат тези условия. Така допълнително ще повишим интереса към мярката.
- Какви са перспективите пред един земеделски производител след като приключи 5-годишния проект по мярка 141?
- През това време той ще има допълнителни доходи, допълнително стимулиране от ПРСР, така по-лесно ще оцелее и ще се развива. Ще придобие също ценен опит и възможност да кандидатства и по други мерки. Целта на мярка 141 е не толкова да преструктурира полупазарните в пазарни стопанства, колкото да стимулира хората да се занимават с тази дейност и тя да им носи доходи. А ако желаят да са напълно пазарноориентирани, да се модернизират, да се кооперират, могат да кандидатстват и по други мерки.
- А какви са индиректните ползи от прилагането на тази мярка? Например, да се спре обелюдяването на селските райони?
- Абсолютно, да. Знаете, че малките ферми са в селата и с тази мярка целим да ги задържим там.
- Как оценявате към момента интереса към тази мярка? Какви са били тенденциите преди и как виждате да продължи?
- В началото интересът беше доста слаб. Малко проекти бяха подадени, но и хората все още не бяха ориентирани по коя мярка да кандидатстват. При втория прием от юни до края на септември 2010 г. значително се засили интересът, сега броят на подадените заявления непрекъснато се увеличава.
- Има ли надежда тези 110 млн. да бъдат усвоени, или ще бъдат прехвърлени?
- Ако не успеем да усвоим всичките, част от бюджета ще бъде прехвърлен, за да могат полупазарните стопанства, които са кандидатствали, да се възползват и от мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства.
- В каква посока ще бъдат те и кога се очаква да бъдат одобрени?
- В момента се разглеждат от Европейската комисия, надявам се в най-кратки срокове да ни отговорят, за да можем навреме да реагираме и изменим нашите нормативни документи. Искаме да отпадне изискването една от културите да не надвишава 85%, като това условие да остане само за техническите култури, които не могат да се използват за консумация.
Искаме също така младите пенсионери да могат да кандидатстват по мярката. Знаете, в България има много професии, при които хората се пенсионират на една средна възраст, която им позволява да извършват земеделска дейност и да развиват стопанството си, затова нека им се даде възможност да кандидатстват. Това, че мярката е напълно децентрализирана и проектите се разглеждат на областно ниво, е голямо предимство, защото сроковете за одобрение се скъсяват, не се натрупват много чакащи заявления. Във всяка ОРА на месец се подават по 20-30 заявления по мярка 141. И макар срокът да е до 4 месеца, при тази децентрализация, до 2 месеца получават одобрение.
Интервю на Светла Стефанова
