Значителна част от документа е посветен на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще
Европейската комисия публикува последния от серията документи по Бялата книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Подобно на другите документи, „Reflection Paper on the future of EU finances“ предлага пет възможни варианта за формирането и разходването на общия европейски бюджет след 2020 г. Интересното е, че значителна част от документа е посветена на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще. Това е съвсем нормално, защото ОСП заедно с кохезионната политика на ЕС се финансират с около 70% от общия бюджет на Общността.
В първата си част документът посочва приходните пера, чрез които се формира бюджета на Общността. Посочва се още, че бюджетът на ЕС продължава да представлява малка част от общите публични разходи в ЕС, което е равно на по-малко от 1% от целия доход, генериран в ЕС и не повече от около 2% от общите публични разходи на ЕС. Като пример се дава, че за всеки спечелени 100 евро, европейският гражданин плаща около 50 евро данъци и осигуровки, от които само 1 евро отива за финансиране на бюджет на ЕС. В същото време този бюджет се изправя пред сериозни предизвикателства като кризата с бежанците и заплахата от организирана престъпност и тероризъм. В документа се отбелязва още, че средствата, предназначени за сигурност и миграция се удвоиха в последните години, за да подкрепят новата европейска гранична охрана и агенция за брегова охрана и да помогнат на страните от ЕС, които бяха затрупани от пристигането на бежанци. Всичко това, наред с излизането на Обединеното кралство от ЕС показва по един недвусмислен начин, че промяна е необходима.
По отношение на ОСП, документът отчита, че това е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е ефективен способ за борба с климатичните промени. Независимо от тези положителни страни, в документа е записано още, че в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания. В тази връзка като евентуални варианти за реформиране на ОСП, освен пълното опростяване на правилата на ниво фермер ЕК е разгледала следните възможности:
- По-добро фокусиране на директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми;
- Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания, по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв един вариант ще трябва задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.
Важно е да се посочи, че посочените две възможности за промяна, макар и изрично посочени в документа, към настоящия момент са само евентуални варианти, които ако бъдат законодателно предложени, ще трябва да бъдат одобрени от всички държави-членки.
Наред с евентуалните варианти за промяна в общите политики на ЕС документът предлага пет варианта за бъдещето на европейския бюджет :
1. Запазване на статуквото – при този вариант държавите-членки запазват досегашните си права и задължения по отношение на бюджета на ЕС. Спрямо ОСП обаче това ще означава по-малка възможност за финансиране на нови приоритети и ще се наблегне на по-голямото използване на финансови инструменти. В частта директни плащания това ще означава по-целенасочена подкрепа за земеделски стопани, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери и такива в планински и необлагодетелствани райони. По отношение на втори стълб това ще означава засилване на агроекологичните мерки.
2. Да правим заедно по-малко – при този вариант държавите-членки ще правят едновременно по-малко във всички политики. Спрямо ОСП това ще означава значително намаление на финансирането. При това положение директни плащания ще бъдат предоставяни единствено на фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. При този вариант задължително за всички ще се прилагат мерки за управление на риска.
3. Някои правят повече – при този вариант ще се разрешава на групи от Държави-членки да правят повече в определени политики. Спрямо ОСП това ще означава прилагане на вариант едно. Тук възможностите за допълнително финансиране, но то ще бъде в повечето случаи за страните от еврозоната.
4. Радикална промяна – при този вариант държавите-членки ще могат да правят повече в определени политика, за сметка на други. Спрямо ОСП това ще означава по-малък дял за финансиране, защото фокуса ще бъде върху приоритети, които имат много висока добавена стойност на европейско ниво. При това положение директните плащания ще бъдат намалени, а фокусът на подпомагането ще бъде главно спрямо фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. Мерките за управление на риска и агроекологични дейности ще бъдат задължителни за прилагане от всички фермери.
5. Да правим повече заедно – при този вариант всички държави-членки ще правят повече във всички европейски политики. Спрямо ОСП, както и всички останали политики това ще означава увеличено финансиране, но за сметка на една радикална реформа на приходната част на бюджета на ЕС.
В заключение може спокойно да се каже, че Европа е на кръстопът. Кой път ще поеме и дали той ще бъде правилния само бъдещето ще покаже. Важното е в следващите месеци и години да запазим европейския дух и ценности, за да може българското земеделие да намери своето място в рамките на Общата селскостопанска политика и Общия пазар на общността.
Материалът е разработен от Институт за агростратегии и иновации по Reflection paper on the future of EU finances, публикуван от Европейската комисия на 28 06 2017 г.
