Пустеещите земеделски земи у нас са около 4,5 млн. дка
Да се въведе данък върху пустеещите земи - това предложиха част от големите земеделски асоциации по време на обществена дискусия за обработваемата земя у нас в края на март, както и спешно изработване на закон за комасацията, за който от близо 20 години само се говори.
Пустеещите земеделски земи в страната са около 4,5 млн. дка, което представлява около една десета от обработваемите площи, смята Борислав Петков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
„Два са способите, чрез които може да се реши проблемът с пустеещите земеделски земи. Единият е с данъчни рестрикции, а другият - с финансови стимули за собствениците. Не бива да забравяме, че те са хора, които изобщо не се интересуват от земята. Важното е да се намери начин тези над 4 млн. дка земеделска земя да се обработват и да дават продукция. Тази площ е прекалено голяма за България. От това в момента всички губим”, добавя Петков. Идеята на асоциациите е да се стимулират собствениците на земеделска земя в случаите, когато не я обработват, да я отдават под наем на кооперациите или на по-големите местни фирми, за да не се похаби плодородната земя.
Председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов коментира, че данък върху пустеещите земи ще има положителен ефект върху икономиката на България.
Има един друг много съществен проблем - така наречените „бели петна“ - обработваеми ниви, които са наследствени, но техните собственици не са ги потърсили. Според асоциацията това трябва да се реши на местно ниво във всяка община, чрез регистри, които да бъдат обединени в национален електронен регистър, който да включва „белите петна“.
Според председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова има други методи за стимулиране на собствениците. Според нея облагането на пустеещите земи е крайна мярка и към настоящия момент ще бъде неприложима.
Целта на предложения от агроминистерството данък за пустеещите земи е да се притиснат собствениците да си продават земята, докато още цената е ниска и е далеч от европейските нива. Ще бъдат засегнати около 3 млн. души. Това заяви за БНР доц. Огнян Боюклиев от Икономически институт на БАН. „У нас се появиха т. нар. феодали, които на практика монополизираха арендуването на земеделска земя“, каза експертът. Той е установил след проверка, че такъв данък няма в Европа.
Ако има нещо, което министерството трябва да направи, това е Кадастър на земеделските земи, а не да въвежда данък върху пустеещите земи, препоръчва доц. Боюклиев. Според него не е състоятелен доводът, че такъв данък ще помогне за комасацията на земите, защото комасация, реално, има.
В седмичната анкета на Agro.bg, попитахме : Трябва ли да се въведе дънък върху пустеещите у нас земи? Повече от половината анкетирани - 56% са против защото смятат, че пустеещите земи са много малък процент от тези, които не се обработват. 33% изразяват колебание, отговаряйки че, данъка е уместен при уловие, че се даде гратисен период на собствениците да уедрят земята. Само 11% подкрепят въвеждането на данък с аргумента че, таксата би стимулирала окрупняването на парцелите.
България в момента е с най-раздробената земя в Европа, сочи още статистиката. Средният размер на нива у нас е 5,5 дка. В Холандия той е 76 дка и средната цена е 3000 евро, а у нас е само 350 лева за декар. От земеделското министерство съобщиха, че до края на май ще се събере работна група за обсъждане на тези проблеми. Експертите, които ще пишат правилата, имат за задача да определят размера на данъка. Трябва да се дефинира и разликата между пустеещи и непотърсени от наследниците земи, както и бъдещето на забравените парцели.
