За последните две години над 1 500 фермери са преминали безплатни курсове за повишаване на квалификацията в Центъра за професионално обучение (ЦПО) към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Това съобщи директорът на Службата Любомир Маринов. Той уточни, че през миналата година в  Центъра са обучени общо 565 земеделски производители. От тях 222 фермери са придобили знания по агротехника на различни земеделски култури, а 270 по опазване на околната среда и мярка 214 „Агроекологични плащания“. Тези обучения са осъществени в рамките на два спечели от службата проекта по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“. През месец март тази година НССЗ проведе и още три безплатни обучения по тези проекти. Основни знания в областта на животновъдството получиха 174 фермери, 100 - в областта на опазването на околната среда и още 40 - в областта на пчеларството. Планира се през 2013 г. да се проведат и  две обучение по 150 часа, чрез които земеделски производители да придобият и подобрят знанията си за трайните насаждения и зеленчукопроизводството. Планира се да се проведат и краткосрочни курсове, с продължителност 30 часа. Те ще засегнат отглеждането на охлюви и червеи. С предимство в курсовете се записват бенефициенти с одобрени проекти по мярка 112 „Млад фермер” и по мярка 141 „Подкрепа на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” .

Експертите от НССЗ са разработили и още два проекта, които в края на декември 2012 г. са внесени за разглеждане и одобрение в ДФ „Земеделие”. По първия се предвижда организирането на дългосрочни курсове от 150 часа. В тях стопаните ще се запознаят с новите технологии и иновационни практики при отглеждането на земеделски култури. По план е заложено да се обучат общо 120 земеделски производители, разпределени в 4 групи по 30 човека.

Вторият проект е специално разработен заради разрастващия се интерес към агроекологичната мярка. Чрез образователни курсове, които обхващат 18 учебни часа, експерти на Службата ще съдействат за повишаване на знанията на 240 бъдещи и настоящи биоземеделци. Предвидено е двете обучения да се проведат  в Хасково и Балчик.

Учебните програми са разработени от експерти на НССЗ и са съобразени с педагогическите и методически изисквания  за продължаващо професионално обучение.  Целта е земеделските производители да придобият задълбочени теоретични знания и практическа насоченост, както и да се запознават с последните достижения в селскостопанската наука. В Центъра се обучават лица над 16 години. Той е създаден както за начинаещи млади фермери, така и хора, които искат да разширят и усъвършенстват квалификацията си, подчерта Маринов. Той обясни, че към курсовете има много голям интерес, особено в настоящата ситуация – икономическа криза, съчетана със затруднен трудов пазар.

Обученията в Центъра се провеждат в две основни направления, разказа Маринов. Първото е по разработени програми за различни сектори в земеделието, а второто - за подобряване на ключовите компетентности на земеделските стопани. Те се финансират с европейски и национални средства – в т.ч. по мярка 111 от ПРСР или се поемат от различни браншови организации, припомни Маринов. Той подчерта, че освен за повишаване на знанията и уменията на земеделските стопани, успешното завършване на някои от обученията е задължително условие за изпълнение на ангажиментите на земеделските производители по различни мерки от ПРСР – мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери” и мярка 214 "Агроекологични плащания”.

Европейските и световни тенденции за непрекъснато нарастване на изискванията към пригодността на заетост определят необходимостта от продължаващо професионално обучение във всички възрастови групи и направления на работната сила. Особеното за земеделското производство е, че то се осъществява от голям брой производители, които се различават по образование, култура, бит, традиции, условия на производство и реализация на продукцията. Значителна част от тях нямат специално образование, други - нямат достъп до нужната им информация, а трети – просто нямат достатъчни средства, обясни Маринов.

Директорът на Службата за съвети в земеделието подчерта, че един от приоритетите на ЕС, заложен и в концепцията 2020 е „Учене през целия живот”. Това е и един от най-важните фактори за развитие и усъвършенстване на професионалната реализация и насърчаване на активното участие на гражданите в икономическия живот. То е необходима предпоставка за свободното движение на работната сила и ръководен принцип за по-нататъшното развитие на системите за образование и обучение в България, допълни още Любомир Маринов.

Над 2 млрд. лв. финансиране по Програмата за развитие на селските райони остават за договаряне през идващите девет месеца. От министерство на земеделието обявиха и за кои схеми от нея ще се приемат проекти за 600 млн. лв. от тях. Това са средства, които ще се наддоговорят - т.е. държавата ще се презастрахова от загуба на евросредства, като одобри повече проекти, отколкото предвижда бюджета. А от него остават около 1.5 млрд. лв. Половината от 600-те милиона ще са за общини, а другата - за фирмени проекти.

Отделно от това България е поискала и малки промени в програмата - специално за частта с екологичните финансирания.

Над милиард преди финала

Тази година е последната, в която Фонд "Земеделие" може да договаря пари по Програмата за развитие на селските райони, които пък трябва да бъдат разплатени в следващите две години. Според данните на земеделското министерство към март договорените пари по нея са 4.6 млрд. лв., което представлява малко над 73% от средствата. Те са разпределени за шест години, пише capital.bg.

В оставащите няколко месеца Фондът ще трябва да одобри проекти за огромната сума от около 1.5 млрд. лв., които в противен случай ще бъдат загубени. България вече има такъв негативен опит, когато през 2011 г. изгуби близо 80 млн. лв. и още над 100 млн. лв. през миналата година.

За общини и за фирми

Освен договарянето на останалия бюджет по Програмата до края на годината Фонд "Земеделие" планира и да наддоговори средства по нея. Практиката е стандартна и цели да има резерв от проекти, които да бъдат изпълнявани, ако някой от одобрените преди това кандидати се откаже от своя поради липса на съфинансиране или други причини.

От Фонд "Земеделие" съобщиха, че на този етап няма окончателна информация за остатъчните средства по всяка отделна мярка, като тя ще бъде съобщена при отварянето на приемите за проекти, което ще започне в началото на май. В последните си дни кабинетът "Борисов" разреши на институцията наддоговарянето да бъде за около 600 млн. лв., като то ще важи и за мерки за бизнеса. Новината сега е, че е ясна сумата за всяка конкретна схема.

Според данни на земеделското министерство най-много пари ще бъдат наддоговорени по двете  "общински" мерки - за основни услуги за населението и за обновяване на населените места, за които са предвидени над 300 от разрешените 600 млн. лв.

Сред бизнес мерките малко под 100 млн. лв. допълнително ще бъдат договорени по двете най-атрактивни за фермерите мерки - за модернизиране на стопанства и за млади производители. По схемата за добавяне на стойност към земеделските и горски продукти (т.е. за преработватели) се предвиждат други близо 60 млн. лв., сочи планът на ведомството.

България иска нова промяна в Програмата

В средата на март земеделското министерство е изпратило ново искане за промяна в Програмата до еврокомисията. То е свързано основно с мерките за опазване на околната среда, към които в момента има най-слаб интерес. Едното от настояванията е фермерите със земя в мрежата "Натура 2000" да могат да получават едновременно две плащания -  ако изпълняват агроекологични мерки на тази територия и за това, че са в защитената зона.

Едновременно с това ведомството предлага и животновъдите, чиято дейност е в национален парк "Рила", също да получават средства за агроекология. България предлага още да се разширят видовете местни породи животни, които са застрашени от изчезване и фермерите да получават финансиране за по-голяма група животни.

Ако Брюксел одобри българското предложение, това ще е десетото изменение на правилата от старта на програмата през 2007 г. Досега страната на няколко пъти е искала преразпределение на пари по различни схеми от нея, увеличение на финансирането или промяна на критериите, по които се одобряват проекти. Чрез изменение преди година бе създаден и гаранционен фонд, към който бяха насочени пари под риск от загуба.

Прехвърлянето и договарянето на милиарди средства в последния момент обаче е рисково занятие. Заради изборната ситуация чиновниците едва ли ще имат воля да ускорят работата си. Така десетки или стотици фирми могат да пропуснат финансиране заради слабата организация на администрацията по еврофондовете в последните шест години.

Агроекологична мярка 214 по втора ос от Програмата за развитие на селските райони на ЕС (2007-2013 г.) е застрашена от източване на средствата, алармираха на специална пресконференция биопроизводители и представители на неправителствени екологични организации у нас. Наскоро Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) внесе в земеделското министерство искане за промени по отношение усвояването на средства по мярка 214 „Агроекологични плащания” от настоящия програмен период, а на практика тя е една от малкото, предназначени основно за биоземеделци и дребни фермери, които развиват екологосъобразно земеделие и практики, щадящи околната среда, припомниха Албена Симеонова и Милен Стоянов от Българска асоциация „Биопродукти“.

Тезата на биопроизводителите подкрепиха с участието си в пресконференцията и Юлия Григорова от WWF България, Тома Белев – председател на Асоциацията на парковете в България и Борислав Сандов от „Движение за хранителна независимост – България“.

Според тях искането на НАЗ предвижда облекчени условия за достъп на едрите зърнопроизводители до средствата по 214 мярка и, ако то бъде одобрено, десетки дребни производители, занимаващи се с устойчиво земеделие ще бъдат лишени от средства. Затова биопроизводители и еколози са категорично против промените в условията на мярка Агроекология във връзка с разпространеното писмо на НАЗ относно усвояването на средствата по агроекология. Биопроизводители и еколози подкрепят напълно въведените от МЗХ селекционни критерии за одобрение на заявленията, подадени през 2013 г. А това са приоритетното разглеждане на заявления по подмярката „Биологично земеделие” с направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство” и подмярката „Традиционно животновъдство” с направления „Опазване от изчезване на редки местни породи” и „Традиционни практики за сезонна паша”.

Според биопроизводителите те са напълно обосновани с оглед заложените приоритети в ПРСР, приетия Национален план за развитие на биологичното земеделие и многократно декларираната от МЗХ подкрепа и насърчаване на биоземеделието и животновъдството в България. Тези направления са и с най-голям ефект при опазване на околната среда, възстановяване на почвите, създаване на поминък в българските села и необлагодетелстваните райони, убедени са биопроизводители и еколози. В тях участват и голям брой фермери с малки площи, за които подкрепата с евросредства е жизнено необходима. Затова биопроизводители се обявяват за пропорпоционално разпределение на останалите средства по мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР, които по думите на Албена Симеонова са 220 млн. евро.

Пак по информация на Българска асоциация „Биопродукти“ очаква се утре в Държавен вестник да бъде публикувана обновената Наредба 11, в която ще бъде определен начинът за разпределение на средствата по 214 мярка. Останалите евросредства ще се разпределят според реда на подаване на документите в МЗХ. Иначе, ако се спазва само редът на подаване на документите, може да се окаже, че парите ще отидат за плащания за сеитбооборот при някой едър земевладелец с 1 млн. декара и така на практика ще свършат, беше коментарът на биопроизводителите. Затова според тях пропорционалното разпределение на останалите евросредства ще даде достъп и на малките фермери.

И тъй като мярка 214 е предназначена основно за биоземеделци, за тях парите ще бъдат дадени приоритетно с промените в Наредба 11, увериха биопроизводители и еколози. Само че пред AGRO.BG не скриха и опасенията си, защото са очаквали обновената Наредба 11 още в края на миналата седмица. Биопроизводителите са предложили на МЗХ и през следващия програмен период да се гарантира подмярка „Биологично земеделие“, като в нея бъдат предвидени средства и за модернизация и преработване на биопродукцията.

Вижте видео...

Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) беше основният акцент от работата на членовете от Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на 23 и 24 януари. По време на заседанието на комисията бяха гласувани докладите по четирите основни законодателни предложения на ЕК, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общата организация на пазарите и финансирането на ОСП.

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел, която внесе близо 200 изменения по документите, взе активно участие по време на вота. Заедно с колегите си тя гласува за по-справедливо разпределение на директните плащания между държавите членки и за промяна на формулата, по която то ще бъде извършено. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за Съюза, увеличаването ще е с 30%. За държави членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност увеличаването е с 25%, а в тези държави членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на тези механизми, полученото равнище не трябва да бъде под 65% от средното за Съюза в нито една държава членка.

Друг основен момент по време на гласуването беше обвързаното с производството подпомагане, за което държавите членки ще използват 15%, а не както беше предвидено 5%, от годишните си национални тавани за директни плащания. Особено важен за България момент е свързан с това, че обвързаното с производството подпомагане ще може да се отпуска и за тютюн. Това стана възможно след като земеделската комисия в Европарламента премахна списъка, даден от европейската комисия за подпомагане на определени култури.

Ключовото изменение, внесено от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел относно изработването на нова, финансирана с европейски средства схема за плащане на пчелно семейство в сектора на пчеларството, също беше прието. В същото време евродепутатите гласуваха и компормисна поправка по раздела от доклада за общата организация на пазарите, свързан с помощта в сектора. Тя разширява значително обхвата на предложението на ЕК и в нея са включени всички изменения на българския евродепутат от ГЕРБ.

Във връзка с гъвкавостта между стълбовете страните членки ще имат възможност да прехвърлят 10% от Втори към Първи стълб и 15% от Първи към Втори на ОСП за новия програмен период.

Подкрепeно беше и предложението на ЕП за включване на възможност за държави членки, които към 31 декември 2013 г. прилгат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да могат да продължават да я прилагат като временна схема до 31 декември 2020 г.

В същия момент се увеличава обхватът на референтните години за първоначалното разпределение на плащанията, които са една от трите 2009, 2010 или 2011 г.

Във връзка с озеленяването, евродепутатите от комисията по земеделие в Европарламента гласуваха по-гъвкави условия. Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта. При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно - не повече от 95%. Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 ха и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.

Европейският парламент гласува и предложението на ЕК за таван на плащанията, който като стойности остава непроменен, но няма да се отнася за кооперативи.

Младите фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1 500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата. Комисията по земеделие в Европарламента гласува задължителна схема за младите фермери до 40 години,  които ще получават 2% от бюджета за директни плащания.

Що се отнася до определянето на термина "активен фермер", критериите ще бъдат определени от държавите членки.

Важна точка, която не беше приета от мнозинството от членовете беше достигането на националните тавани на преки плащания за България и Румъния още през 2014 г., за съжаление, това ще се случи през 2016 г.

Следващата стъпка, която предстои, е гласуването на докладите в пленарна зала, след което започват официалните преговори със страните членки. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно Общата селскостопанска политика (ОСП) и двете институции ще трябва да достигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.

През следващия програмен период на финансиране от ЕС, който започва от 2014 година, България ще бъде в челните места по финансиране, а не както сега "на дъното". Това съобщава земеделският министър Мирослав Найденов, цитиран от "Капитал daily".

"По разчетите, които правим, страната ще бъде в първата десетка по пари, които ще получи", посочва той. Найденов допълва, че дори в рамките на ЕС, който все още не е взел решение за общия обем на финансиране, да се стигне до намаляване на парите за земеделие като цяло, българските земеделски производители "няма да го усетят, тъй като ние не сме достигнали разрешените ни максимални прагове".

По думите му, България не изостава с подготовката си по втората Програма за развитие на селските райони, която ще се прилага и финансира през новия програмен период, но нищо не се оповестявало официално, защото и в рамките на ЕС още няма решение по въпроса. А след като то се постигне, страната ще има кратък период да представи своите разчети. Те обаче вече били обсъждани със стопаните.

Приоритетни във втората Програма за развитие на селските райони ще са отново общините, като идеята е парите, които те полувачат за финансиране на инфраструктура да са достъпни и за тези, които са административни центрове. В момента по тази причина те не получават пари.

Планът е да се продължи и мярката за модернизиране на земеделски стопанства, като се отговори на продължаващия интерес към покупката на машини. При втората програма обаче се предвижда до нея равен достъп да имат и трите сектора - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдството, като се даде предимство на вторите два, за да се "изравнят" с производителите на зърно, които досега бяха основните ползватели на парите.

Предвиждат се повече пари и за пчеларство, което досега не е било приоритет, както и разрботването на специални програми за слабо развитите райони - Северозападна България и Родопите.

Голямото притеснение на България било свързано с така нареченото "позеленяване". "Заложените императивно от Европейската комисия 30% от средствата да отидат за мерки, свързани с опазване на околната среда, са категорично непостижими. В момента не можем да достигнем 25% като агроекологични мерки и това са проекти по програмата за селските райони, а ако бъдат обвързани и с директните плащания, ще е още по-трудно", пояснява Найденов.

Според него, ако това условие се запази, страната ни ще изгуби много пари. България и други страни са се обединили в група, която е категорично против императивните 30% "зелени" плащания като настояват да се сложи долен и горен праг.

Министърът отчита, че към момента от общия бюджет на първата Програма за развитие на селските райони от 6 млрд. лв., са договорени 72.4 на сто, като правителството на ГЕРБ е заварило този показател на равнище от 45.4%.

Найденов посочва и, че не очаква наказателна процедура от Европейската комисия за продажбата на държавни терени без търг.

Няма риск България да изгуби европейски средства за 2012 г. Това съобщи след заседанието на Комитета за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка Реналдо Рандметс, ръководител на отдел "България" в Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия (ЕК).

Той посочи, че са одобрени голяма част от плащанията, предвидени за настоящата година, като предстои до края на годината да бъдат осъществени и редица големи плащания по проекти, финансирани с европейски пари.

Още в средата на септември подобно становище изрази и министърът по управлението на средствата от Евросъюза Томислав Дончев, след като се появиха информации, че има риск да връщаме пари по програма „Регионално развитие” заради забавени проекти, пише "Дневник".

Съществува риск обаче България да изгуби средства по програмата за селските райони, които е трябвало да бъдат усвоени през 2010 г. В тази връзка, за да се спасят поне част от парите, в края на октомври комитетът за наблюдение на програмата прехвърли 513 млн. лв. от бюджетите на седем неатрактивни мерки по програмата към други три - двете общински мерки за предоставяне на услуги на населението и обновяване на населените места, както и за преработвателните компании.

Рандметс обаче предупреди, че най-голямото предизвикателство на България е свързано с усвояването на еврофондовете догодина, когато трябва да бъдат разплатени голям обем от средства.

Той подчерта, че темповете на разплащане ще зависят много от тръжните процедури, които ще бъдат обявени догодина. И администрацията, и общините обаче периодично се оплакват от забавеното изпълнение на обществени поръчки, а оттам – и на финансирани с европейски пари проекти, заради масовото обжалване на процедурите.

Според Филип Хат от Главна дирекция „Заетост и социална политика” второто основно предизвикателство пред България са преговорите за еврофинансирането в периода 2014-2020 г. България се надява да получи, ако не повече средства, то поне същия бюджет като в сегашния програмен период, който изтича догодина. Еврокомисията обаче не е склонна да ни отпусне средства за финансиране на ремонтите на общинските пътища, както и на проектите за опазване на културно-историческото наследство. Становището на Брюксел е, че те са приоритетни за финансиране със средства от националния бюджет.

Днес Томислав Дончев съобщи, че е договорен 95% от общия бюджет на еврофондовете за България. Към октомври са разплатени 31% от средствата. Дончев изрази надежда до края на годината да бъдат разплатени 35 на сто от европарите, а не 39%, както прогнозира в началото на тази година. Очакванията са повече средства да бъдат разплатени в края на годината, когато традиционно се правят големи плащания. 

Що се отнася до определената като „безапелационен шампион” от министър Дончев Оперативна програма „Транспорт” заради напредъка в договарянето и усвояването на средства през последните три години, реално договорен е 96% от бюджета, а разплатените средства са 37 на сто, съобщи транспортният министър Ивайло Московски.

Той посочи, че е много възможно ресорното му министерство да поиска допълнителни пари от бюджета, тъй като няколко резервни жп и пътни проекта са били заложени като резервни за изпълнение със средства от програмата. Залагането на резервни проекти за финансиране е обичайна практика и се прилага с цел да не се губят средства, ако някой от основните проекти, предвидени за финансиране, не бъде реализиран.

Московски уточни, че резервните проекти са на стойност 400 млн. лева. Той допълни, че приоритетни за следващия програмен период остават отсечката от магистрала Струма в Кресненското дефиле, свързването на българо-сръбската и българо-турската граница с жп трасе чрез рехабилитацията на жп линията София – Септември, жп направлението до Бургас, третият лъч на метрото в София, както и магистрала Хемус или части от нея.

За тунела под Шипка Московски уточни, че се обмислят и други варианти за финансиране, включително и публично-частно партньорство.

Заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова награди 12 проекта по Програмата за развитие на селските райони от националния конкурс „Най-добра проектна идея 2012".

Първото място в категория „Земеделски производител” си поделиха Цветан Цеков от Ботевград със своя проект „Изграждане на конструкция против градушка за 230 дка овощна градина и закупуване на специализирана земеделска техника” и „Корте Дилето” от София за проекта „Производство на сладолед на основа на сурово краве мляко и прясна сметана”.

Техни подгласници на второ и трето място станаха „Елексир 2008” от София с проекта „Създаване на био трайно насаждение от лавандула на площ 204.65 дка в землището на с. Търничени и закупуване на земеделска техника за отглеждане на трайното насаждение и информационна система за управление на агростопанство” и Айфер Халилова, от с. Козица, с нейния проект „Производство на маджун-сладко от захарно цвекло”.

В категорията „Преработвател” първото място грабна „Унитемп” от с. Войводиново с проекта „Изграждане на кланица и транжорна Унитемп”.

Второто и третото място бяха присъдени на Маримпекс-МГ Агро” ООД, с. Дерманци за проекта „Фурна за хляб” и на „Тръндеви” от Харманли за проекта „Преработка на сусам и производство на сусамов тахан”.

В третата категория „Предприемач по неземеделска дейност” първо място бе присъдено отново на „Корте Дилето” за проекта „Пускане в експлоатация на специализирана линия за производство на сладолед”.

На второ и трето място се класираха „Квел” ООД от Твърдица с проекта „Къща за гости Квел” и „Вет Медикъл Асистънс” за проекта „Изграждане на ветеринарна клиника със зоомагазин и сектор за дежурен и обучаващ се персонал и закупуване на оборудване към него”.

В последната категория „Местна инициативна група” голямата награда отиде в Раковски за проекта „Производство, преработка, съхранение и търговия със земеделски продукти”.

Второ и трето място са за Георги Георгиев от Кюстендил с неговия проект „Агроцентър за научно изследователска и развойна дейност в областта на земеделието” и община Харманли за проекта „Придобиване  на умения и постигане на обществена активност на потенциална местна инициативна група на територията на община Харманли”.

Конкурсът „Най-добра проектна идея 2012" е организиран от Министерството на земеделието и храните и се проведе под патронажа на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Журито е избрало 12-те най-добри проекти измежду 32 кандидати. Критериите са целесъобразност на проекта, въздействието му върху природата, начина на живот и икономиката на региона, прилагането на иновативен подход, повишаване качеството на живот на хората, размерът на усвоените средства и цялостната промяна в облика на населеното място.

Вижте видео по темата...

Село Черниче в община Симитли показа предприемчивост и с финансиране по европейската програма „Развитие на селските райони” успя да обнови своята инфраструктура. Жителите му, повечето млади хора, със задоволство разказват за новостите, които са направили живота им по-лек и приятен. Черниче стана първото българско Евросело в състезание с други нашенски села, тъй като успя да усвои над 6 млн. лв. от фондовете на ЕС. Подобренията, освен че направиха живота на хората по-лесен, задържат и младите в него, които са категорични, че бъдещето им е свързано именно с Черниче.

Иван Андонов е кмет на селото втори мандат, вече пета година. "Нашето село е младо, основано е през 1912 г. и тази година чествахме 100-годишнината му", казва той. Черниче се намира на стратегическо място, през него минават важни транспортни артерии. Едната е железопътната линия София-Кулата, а само на стотина метра от селото е автомагистрала Струма". Това, според Иван Андонов, е предпоставка за динамичното му развитие през годините. Младите хора не напускат селото, защото е удобно за пътуване, намират работа и в Благоевград, и в общинския център Симитли. Кметът Андонов разказва, че обединените усилия на общината в Симитли и на хората в Черниче са успели да преборят скептицизма и са спечелили проектите по европейската програма. С парите от нея е подменена подземната инфраструктура на селото и са асфалтирани улиците.

"Имаше доста скептици преди да спечелим проекта, част от хората смятаха, че това никога няма да стане в Черниче, но в крайна сметка с много труд и тичане всичко се постига – казва Иван Андонов. – Успяхме да инвестираме в селото близо 6,5 милиона лева и то стана наистина европейско. Най-важното нещо в едно населено място е подмяната на остарялата водопроводна мрежа, която, както почти навсякъде в България, е на 40-50 години, че и повече. Тръбите са износени, а и дори вече вредни. Така че първото нещо, което направихме, бе смяната им. Така през лятото вече нямаме проблем с водата, защото с новите тръби тя се увеличи почти два пъти. Другото, което подменихме, е канализационната мрежа. Очакваме, че до една година ще се изгради и пречиствателната станция. След това се обновиха тротоарите, защото и те са на близо 50 години, освен това направихме градинки, алеи и последва асфалтирането. Сега селото е с нова канализация, асфалтирано, с нови тротоари, с нови алеи, остава само да го поддържаме чисто и приветливо за живеене на хората", допълни  Андонов, цитиран от БНР.

Когато амбицията е налице, нещата не спират дотук. Кметът на Черниче напомня, че вероятно до една година е на път да се реализира и следващ проект, който е вече одобрен.

"Имаме парк, изграден преди около 30 години, но и той се нуждае от основен ремонт. С реализирането на този проект – изграждането на ново парково пространство, ще подобрим условията за отдих главно на младите хора, които преобладават в село Черниче. Това е едно от нещата, за които те настояват. Другото нещо е спортната база. Нашето общинско училище ще бъде превърнато в социален дом и в него ще се изгради модерна спортна площадка", уточни Иван Андонов.

Хората разбират, допълва Андонов, че единственият начин да оцелеем в тази криза е общата ни работа, да си помагаме взаимно и да вървим напред.

България и Франция ще работят заедно за по-добро разпределение на подпомагането на земеделците в новия програмен период на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. Това стана ясно след среща в Париж на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с министъра на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите на Франция г-н Стефан Льо Фол. Бъдещето на ОСП беше акцент в разговорите.

Обединихме се около становището, че сегашната селскостопанска политика в този програмен период дава конкретни предимства на едни сектори за сметка на други и ние трябва да коригираме това в следващия програмен период, съобщи министър Найденов след срещата. Той е обсъдил с френския си колега предложението на Франция да се разработи стъпаловидна скала за подпомагане, така че максимални субсидии да получават стопани с до 1000 хектара земя, а за по-големите площи помощите да намаляват. Причината е, че до 1000 хектара се използват обикновено от животновъди за добив на фуражи. Така по-високи субсидии ще получават животновъдите и ще се стимулират земеделските производители да отглеждат животни, а не да субсидираме зърно, което в момента изнасяме за трети страни, обясни министър Найденов.

Успях да ги убедя да подкрепят настояването на България да се увеличат от 5 на 15% гарантираните средства за подпомагане на сектори, свързани с производство като растениевъдство и животновъдство, съобщи още министърът. Той припомни, че Франция е втората страна след Германия, която ни обеща подкрепа в това отношение. Двамата министри са се обединили около становището, че досегашният модел на подпомагането на площ в момента води до изкривяване на пазарите, внос в ЕС на мляко, месо и зеленчуци и, че сегашната схема дава конкурентно предимство на сектор зърнопроизводство. Сегашното предложение е да има тавани за всички, независимо какво произвеждат.

По две трети от предложенията на Европейската комисия за ОСП имаме сходни позиции с Франция, отбеляза министър Найденов. Известни разминавания има по предложението на Франция да се разпределят субсидиите общо по първи и втори стълб – директни плащания и средства за развитие на селските райони. За нас това не е приемливо, тъй като за нас Програмата за развитие на селските райони е много важна, посочи той.  Те приеха аргументите ни и са склонни да ни подкрепят за намиране на консенсус, тъй като кохезионната политика трябва да върви наравно със общата земеделска политика на ЕС, посочи министърът.

Дискусията беше задълбочена. Тя се отнасяше до равновесието в земеделската политика, по която трябва да постигнем съгласие за разпределение на бюджета при условие, че бъде потвърдена и необходимостта от развитие на кохезионна политика, посочи след срещата министър Льо Фол. Разменихме много гледни точки, свързани с разпределението на помощите.  Това, което ми направи силно впечатление е, че постигнахме единодушие, което ще ни позволи по време на преговорите да работим заедно, добави той. По отношение поставянето на тавани на площите за подпомагане за директните плащания, той посочи, че Франция подкрепя идеята за намаляване на помощите, за да се защити животновъдството. Министър Лоьо Фол увери, че България може да разчита на подкрепата на Франция по всеки конкретен въпрос.

С оглед разширяване на сътрудничеството и сближаване на позициите министрите се разбраха да се създаде работна група с български и френски експерти за разработване на общи позиции по ОСП. Освен това един френски специалист ще дойде в България като сътрудник в политическия кабинет на министъра.

“Ще защитим производителите на гъши пастет”, категорични бяха след срещата двамата министри по повод предложението на евродепутати да се забрани пастета. Франция и България са двата най-големи производители на този продукт в ЕС.

Министър Льо Фол специално е благодарил на министър Найденов за подкрепата на България за запазването на системата на права за  засаждане на винени лозя. България първа подкрепи Франция по този въпрос, сега тя вече има 11 поддръжници от 27 страни членки и въпросът ще бъде поставен пред ЕК, каза министър Найденов.

По-късно министър Найденов подписа протокол за сътрудничество между Министерство на земеделието на Република България и Националната служба за замеделски и морски продукти на Република Франция (ФРАНСАГРИМЕР).

Заключителен семинар по Проекта в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор, финансиран безвъзмездно от Фонда за институционално развитие на Световната банка и изпълняван от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и по-конкретно от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) се проведе днес в земеделскота ведомство.

В семинара участваха представители на МЗХ, ИАГ и регионалните дирекции към нея, Държавните горски предприятия, браншови и неправителствени организации, горски предприемачи, профсъюзни организации, учени и други заинтересовани страни и институции от горския сектор.

В рамките на семинара бяха представени резултатите и извършените дейности по Проекта, който е на стойност 430 хил. щ. д. и се реализира в периода октомври 2010 – октомври 2012 г. Проектът на Световната банка в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор (IDF № TF-096228) предоставя конкретна техническа подкрепа на Изпълнителната агенция по горите към Министерство на земеделието и храните с цел да завърши провеждащата се институционална реорганизация, да обучи основния персонал за подобряване на управлението на горите в страната и да подобри предоставянето на услуги. Той включва: разработване на обща визия и методи за повишаване на осведомеността; техническа подкрепа за процеса на институционална реформа, изграждане на капацитет и обучение.

Стартирането на Проекта е свързано с предоставяне на техническа помощ на ИАГ за успешното провеждане на институционална реорганизация и обучение за подобряване управлението на горите.

„Проектът в подкрепа на институционалната реформа се реализира успешно и подпомогна осигуряването на устойчиво и конкурентоспособно развитие на горския сектор в съответствие с принципите за многофункционално стопанисване на горите“, заяви инж. Красимир Каменов, заместник-изпълнителен директор на ИАГ и ръководител на Проекта.

 „Проектът е доказателство за успешното сътрудничество със Световната банка с цел ефективо управление и стопанисване на горския сектор в България. Ние сме изключително признателни за финансовата подкрепа в този важен за сектора период. Осъществяването на институционалната реформа е продължителен процес, който изисква усилията и отдадеността на всички заинтересовани страни и ние вярваме, че с този Проект беше даден силен старт за успешното реализиране на тази реформа“, отбеляза инж. Каменов.

Извършените дейности по Проекта в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор обобщи  Йени Кацарска, координатор на Проекта. Тя акцентира върху факта, че са създадени редица документи, методики и информационни материали, които да подпомогнат в дългосрочен план успешното завършване на реформата и разработването на стратегически документи за управление на горския сектор. Г-жа Кацарска увери, че всички дейности са реализирани на изключително високо професионално ниво от утвърдени международни и български експерти и учени, с широко обществено участие и активно обсъждане с всички заинтересовани страни от сектора.

Благодарение на предоставената икономическа, правна и институционална експертна помощ са изготвени допълнения и препоръки към нормативната и поднормативната уредба. Разработени са и бизнес-модели за организацията, дейността и финансовото обезпечаване на новосъздадените държавни предприятия, включително и анализ на риска. Предложени са техники и инструменти за функционирането на държавните горски предприятия и за улесняване на диалога със заинтересованите страни. Основно внимание е отделено за определянето на инструменти, осигуряващи прозрачност и намаляващи в най-голяма степен възможностите за корупционни практики в сектора.

Друго направление от дейностите по Проекта е разработването на проект на методика и стратегически план за наблюдение и оценка на процеса на реформа и дейността на сектора като цяло. Благодарение на тези документи може да се проследява напредъка в постигането на стратегическите цели и необходимостта от предприемане на коригиращи мерки.

В рамките на Проекта в подкрепа на институционалната реформа е извършено обучение, за да се подпомогнат представителите на сектора при изпълнение на новите отговорности и задачи, определени им от Закона за горите. Обучението е проведено в 6 модула, дефинирани при активна дискусия с професинолните групи и заинтересованите страни. Проведено е обучение за ръководителите от сектора и са обучени обучители за предаване на получените знания в техните структури/организации.

В семинара участваха и частни горовладелци.

Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа” беше учредена в събота /6 октомври/ в град Лясковец. Неправителствената организация ще защитава интересите на местните инициативни групи, създадени по подхода ЛИДЕР на Програмата за развитие на селските райони, реализиращи своите стратегии за местно развитие.  На учредителното събрание през уикенда присъстваха общо 9 представители на МИГ в страната, а за председател беше избрана Мария Маринова, която е изп. директор на МИГ Лясковец-Стражица.

„Ще искаме промени в нормативната база, която забавя ефективното оперативно прилагане на Стратегиите за местно развитие. Ще искаме промени в сроковете за гледане на отчети и заявки за направени разходи, договориране на проектите, анексиране на договорите за реализация на стратегиите” и др., подчерта Маринова. Тя уточни, че идеята за създаването на тази ЛИДЕР мрежа в лидер-сектора съществува от преди повече от две години, но стартирането й вече не търпи отлагане. Първоначално групите са очаквали техническа помощ от управляващия орган на програмата – Министерство на земеделието и храните, но с финансирането на 35 стратегии на МИГ в страната е било видно, че този процес ще се забави, а няма време за губене. От изпълнението на стратегиите за местно развитие, които разработват и изпълняват МИГ-овете зависи и финансирането през следващия програмен период 2014-2020 г. по Лидер.  „Искаме да станем ЛИДЕР общност до края на програмния период, решихме че трябва да инициираме създаването на такава асоциация, за да може да се подпомагат на ниво представителство стратегиите. Експерите планират и пускането на интернет платформа, която да дава информация и консултации на всички, които работят в селските райони- това да бъде едно място за срещи в селските райони.

По думите на Маринова, в момента е много трудна координацията, въпреки че има само 35 МИГ, които работят по стратегии. До този момент липсва механизъм, който да обедини хората, работещи по ЛИДЕР в ефективно взаимодествие и комуникация, да бъдат идентифицирани проблемите в лидерските райони, да се  защитават интересите на МИГ пред управляващия и финансиращия орган. Асоциацията ще се стреми и към членство в Европейската селска мрежа, защото в момента България е единствената страна, която не членува там поради липса на мрежа.

От Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа” заявяват, че след  първите крачки за изявено представителство ще могат да приемат в структурата и други членове, които имат желание да ползват резултатите и да участват в работата на мрежата. На общото събрание през уикенда в Лясковец се реши да участват само МИГ, които прилагат Стратегия за местно развитие.

По отношение на това, как гледа управляващия орган Министерство на земеделието и храните на такава организция, Мария Маринова отговори, че винаги на двустранни срещи, министерството ги провокира да създадат най-после тази структура, за да има по-гладка комуникация и работа. „Те са добронамерени и с тях ще работим добре. Очакваха нашето учредяване и се надяваме в интереса на общата работа да не приемат присъствието ни като тормоз, а като един коректив на общата работа и това, че ние като хора, които работят на място по прилагане на Стратегиите за местно развитие  виждаме по-добре проблемите, посочваме по-добре начините на въздействие на местно ниво”, коментира председателят на Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа” Мария Маринова.

Пред организацията предстои много работа, с оглед на това, че трябва да се предприемат промени в нормативната уредба, което от своя страна ще позволи на Местните инициативни групи в страната да бъдат по-устойчиви и ефективни. Тяхното създаване закъсня, изпълнението на стратегиите също, а сроковете за дейности са много кратки.

Кое е българското село, успяло да се възползва най-успешно от финансирането по европейската Програма за развитие на селските райони и да подобри живота на хората в него? Отговорът се очаква след месец, когато компетентно жури ще оценява постиженията на номинираните. До 15 октомври кметовете на селата – кандидати за титлата, могат да ги регистрират на специален сайт в интернет. Цел на кампанията „Евросело – сърцето на България” е да популяризира Програмата за развитие на селските райони и да насърчи малките селища да се възползват от големите финансови възможности, които дава. Чрез нея Европа предизвиква българските села да се променят и развиват, тъй като те са сърцето на България.

Конкурсът за Евросело 2012 се провежда чрез специален интернет сайт (euroselo.bg). Кметовете, които смятат, че има какво интересно да разкажат, могат да изпратят информация за самото село, за проектите, които защитават или които са реализирали по Програмата за развитие на селските райони, за да го преобразят. Така ще стане ясно какъв е размерът на привлечените финансови средства както от фондовете на ЕС, така и от други източници.

Програмата е предвидила сериозно финансиране за България за периода до 2013 г. в размер на 3 млрд. 200 млн. евро. Размерът на безвъзмездната помощ с европейски средства е в зависимост от отделните проекти и е между 50 и 100 процента. Целта е да се подобрят условията на живот, да се съживи икономическото развитие и да се подобри социалната инфраструктура в българските села. Да се подпомогнат предприемчивите хора и фирми, които създават заетост в селата, да се изгради или подобри толкова необходимата инфраструктура – канализация, водопровод, интернет връзки, да се върне животът и в местните училища и читалища.

Сайтът ще направи и паралелна анкета, като допуска мнения и на хора от селата, които разказват как се е променила тяхното населено място след влизането на България в Европейския съюз от 2007 г. и след реализацията на проекти по Програмата за развитие на селските райони.

В края на месец октомври експертно жури ще сравни успехите на номинираните села и ще определи победителя. Неговият кмет ще е гост на една от държавите в ЕС, за да почерпи нови идеи от техните региони как по-успешно да се използват парите от европейските фондове. Ръководителят на проекта и инициатор на конкурса Ева Лазарова казва, че няколко са причините кампанията да се нарича „Евросело 2012 – сърцето на България”.

"Названието Евросело събира в себе си много символи и значения. На първо място и за огромно съжаление българското село през последните 23 години се оказа една от големите жертви на така наречения преход. Влизането на България в ЕС преди пет години даде надеждата, че нещата ще се променят. Най-важното, което трябва да се случи през следващите години, е не само София и големите градове да добият европейски облик, но да ги последва и българското село. Има реален шанс това да стане с евросредствата, които да подкрепят предприемчивите хора и техните идеи" посочва Ева Лазарова, цитирана от БНР.

"Всички сме чели народната приказка за двамата братя, които първо извикали неволята, за да им помогне в бедата, пък като тя не дошла, запретнали ръкави и се измъкнали от нея с общи усилия. Така и хората в българските села трябва да запретнат ръкави и да преобразят с европейските средства селищата си. И тук е ролята на конкурса „Евросело 2012 – сърцето на България” да популяризира положителните примери и те да отключат ентусиазма и на хората от другите населени места. Сигурно след първия конкурс през тази година ще се събуди активността на местните власти, а и на самите хора, за които са предназначени средствата от европейската Програма за развитието на селските райони", продължава Лазарова.

"Хората, които живеят в българските села, имат големи сърца, трябва им само малка подкрепа, за да придобият повече самочувствие и увереност, че утрешният ден принадлежи именно на тези, които са близо до земята, които произвеждат това, което се слага на българската трапеза", казва още Ева Лазарова.

Краят на месец октомври ще даде отговор на загадката кое ще е населеното място – победител в класацията за Евросело 2012.

4,595 млрд. лева е усвоило българското земеделие от 2009 г. досега и няма как тези средства да не се отразят положително на сектора, заяви днес при откриването на Първия земеделски бизнес форум „Предизвикателства, възможности и перспективи пред сектора” министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

Няма друг такъв сектор в българската икономика, заяви министър Найденов и посочи, че ресурсите, които са се влели от европейски фондове в земеделието са повече от общия усвоен ресурс по всички оперативни програми, което прави още по-значим ръстът в земеделието спрямо останалите сектори в икономиката на страната.

Министър Найденов уточни, че средствата, дадени за подпомагане инвестициите в българското земеделие и селските райони на страната в този период включват 1,978 млрд. от Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието, 1,340 млрд. лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 1,276 млрд. лева, постъпили от националния бюджет. Той посочи още, че във времена на криза това е един голям шанс за българското земеделие, и има много факти и постижения, с които то може да се гордее, благодарение на тази помощ.

В този контекст министърът посочи, че разходите за инвестиции в земеделието са нараснали двукратно спрямо годините преди присъединяването към ЕС - от 463 млн. лева през 2006 г., през 2011 г. те са достигнали вече 966 млн. лева, насочени във важните за сектора нови технологии и модернизация на стопанствата, постигане на стандартите за безопасност на храни и фуражи, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

Друг важен белег на промененото българско земеделие в последните няколко години, който министърът подчерта, е проактивната външнотърговска политика, довела до нарастване на експортния потенциал на българските земеделски продукти и успешното прилагане на пазарните механизми в млечния сектор, пчеларството, лозарството, както и промотирането на българските продукти и развитието на политиката за качество.

Като доказателство за положителните процеси в отрасъла, министърът посочи, че през 2011 г. Брутната добавена стойност (БДС) от аграрния отрасъл бележи ръст от 22% спрямо 2010 г. и 28% спрямо 2009 г., а стойността на продукцията от отрасъл “Селско стопанство” през 2011 г. е нарастнала с 12,6% спрямо предходната година.

Важен статистически показател, на който министърът се позова е и фактът, че България е една от държавите членки с най-голямо нарастване на средния доход в земеделието през последните години –  увеличението с 23,2% за 2011 г. спрямо 2010 г. при средно 6,7% за ЕС-27.

Като много значимо постижение министър Найденов посочи и че са разширява присъствието на външни пазари на българските земеделски продукти. Ако през 2007 година България за първи път има отрицателно външно-търговско салдо в търговията с храни, то днес ситуацията е коренно променена, подчерта министърът. През 2009 г. външнотърговското салдо вече е положително - 385 млн. щатски долара, през 2010 г. – то достига 941 млн. щатски долари, а през 2011 г. нараства до 1 423 млн. щатски долара.

Същевременно министър Найденов посочи, че в най-добрите си години България е имала 4,5 млрд. долара положителен външнотърговски баланс в търговията с храни и хранителни продукти и амбицията на неговия екип е да продължи да създава условия за по-пълно използване на производствените фактори - земя, труд и капитал, за да може да достигне подобен ръст и в обозримо бъдеще. Така България ще може отново да има самочувствието на силна аграрна държава, посочи в заключение министър Мирослав Найденов.

Събитието е под патронажа на Министерство на земеделието и храните и се провежда с участието на целия му ръководен екип – министърът и двамата заместник-министри, както и директорите на специализираните дирекции и експерти. Дебатите са групирани в четири панела – Животновъдство, Растениевъдство, Плодове и зеленчуци и Финансиране, но те текат последователно и всички присъстващи могат да участват във всеки един от тях.

Изказвания по време на форума направиха представителите на всички основни животновъдни организации, както и на организациите в секторите Плодове и зеленчуци.

Форумът продължава с дебати в сектор Растениевъдство и дискусия на тема Финансиране в земеделието, в която ще участват зам.-министър Светлана Боянова и Румен Порожанов, директор на Държавен фонд „Земеделие”.

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА),  Местна инициативна рибарска група (МИРГ) „Високи Западни Родопи” – Батак – Девин - Доспат и бенефициенти подписаха два тристранни договора по проекти, свързани с изпълнението на мярка 4.1 „Развитие на рибарските области” по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”.

Едното проектно предложение е за популяризиране на туристическа дестинация МИРГ „Високи Западни Родопи” – Батак – Девин - Доспат и подпомагане на устойчивото развитие на рибарските области.  Бенефициент по проекта е Община Батак. Обща стойност и одобрена безвъзмездна финансова помощ по проекта е 65 156 лв. Срокът за реализацията му е дванадесет месеца.

Основните дейности, свързани с изпълнението на проектаq са насочени към организиране и провеждане на две фестивални събития на територията на к.к. „Язовир Батак”. Целта е да се покажат възможностите за използване на уникалните природни дадености на територията на рибарската област като цялостна туристическа дестинация с чисти язовири, организиране на риболов и други преживявания в близост до природата.

На събитията ще се популяризират потенциала на областта за любителски риболов, кулинарен рибен туризъм и културен туризъм. Освен участници в събитията, туристите ще се превърнат и в потребители при промотирането на рибни продукти по време на фестивалите.

Очакваните резултати след реализирането на проекта са повишена разпознаваемост на туристическата дестинация, по-голямо разнообразие на предлаганата традиционна и специфична рибна кухня, повишени приходи от рибарство и аквакултура, увеличен туристопоток в рибарската област с 10% през зимния сезон  и с поне 15% през летния, развиване на рибарската област, като атрактивна дестинация и опазване на природното и културно наследство.

Вторият проект е за проучване и развитие на туристическия, рибен пазар и разработка на информационна система на територията на Местна инициативна рибарска група (МИРГ) „Високи Западни Родопи” с бенефициент Сдружение с нестопанска цел „Форум за регионални стратегии „Балкани”. Общата стойност и одобрена безвъзмездна финансова помощ на проекта е 56 040 лв. Срокът на реализацията му е осем месеца.

Основната цел на проекта е развитие на конкурентноспособността на рибарската област, включваща общините Доспат, Девин и Батак чрез осъществяване на маркетингова и комуникационна кампания за промоция на продуктите от региона. Ще се стимулира предлагането и търсенето на риба и рибни продукти. Ще се създаде възможност за практикуване на любителски риболов и рибен туризъм, предвид наличните ресурси, капацитет и традиции в региона. Изграждането на информационна система ще обезпечи необходимостта от интегриране на продуктите и услугите, както и постигане на общи стандарти.

Очакваните резултати от изпълнение на проекта са свързани с повишаване броя и качеството на предлаганите продукти, повишаване на потребителската култура, увеличена консумация на риба и рибни продукти, повишен туристопоток, развитие на регионалния пазар, увеличаване на стокооборота и печалбата, разкриване на нови пазарни ниши и по-голяма информираност на потребителите.

6 договора на обща стойност 9 306 303 лв. сключи ИАРА с бенефициенти по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”. Одобрената безвъзмездна финансова помощ по тях е в размер на 5 624 791 лв.

По мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейност” е сключен един договор за нарязване за скрап на риболовен кораб „Джоя”, собственост на компанията „КЕМИКАЛТРЕЙД” ЕООД от гр. Провадия. Общата дължина на риболовния съд е 10,6 метра, произведен е преди 18 г. и е с тонаж 9,98 БТ. Изчислената премия съгласно договора е 104 465 лв., а определената безвъзмездната финансова помощ е на стойност 102 792 лв.

Три са сключените договори по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата”.
“Инертни материали” ООД от гр. Пловдив ще изпълнява проект за изграждане на рибовъдна ферма за производство на шаранови и есетрови видове. Стойността на договора е 1 775 568 лв. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 065 341 лв. Бенефициентът предвижда през втората година от производствената програма да произведе 33 000 кг – шаран за зарибител и 29 692,50 кг. – шаран за консумация, през третата година 25 000 кг. – шаран за консумация, а през следващите години по 26 824 кг. есетра за консумация. След реализирането на проекта от „Инертни Материали” ООД ще открият 4 – 5 нови работни места.

Вторият сключен договор по мярка 2.1 е с дружеството “Русалка ВТ” АД от гр. Пловдив по проект за реконструкция и модернизация на акваферма за производство на зарибителен материал от шаранови и деликатесни видове риба. Инвестицията ще се реализира в с. Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново и е на стойност 3 214 427 лв. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 928 656 лв. В производствената дейност на стопанството ще бъде включено изкуствено размножаване на различни видове риби – шаранови и деликатесни риби и отглеждането на малки рибки и зарибителен материал в пластмасови вани, разсадни и отрасни басейни. Срокът за изпълнение на проекта е 9 месеца.

Третият сключен договор по мярка 2.1 е с фирма “Агротексим” ЕООД от гр. Пловдив на обща стойност 2 273 220 лв. по проект за реконструкция на рибовъдно стопанство в УПИ I, кв. 1, в землището на с. Беден, община Девин. Определената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 363 932 лв. Срокът на изпълнение на проекта е 16 месеца.

По мярка 2.6 „Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” са сключени два договора. Единият е с компанията „Бул Аква Фиш” ООД от гр. Добрич по проект за изграждане на цех за обработка и преработка на аквакултури в с. Славеево, община Добрич на обща стойност 1 281 697 лв. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 769 018 лв. Планираната производствена програма след реализацията на инвестиционния проект е за производството на общо 5 вида рибни продукти с общо годишно производство 112,9 т. От „Бул Аква Фиш” предвиждат осигуряването на 7 нови работни места, от които 3 за жени след изпълнението на проекта.

Вторият сключен договор по мярка 2.6 е с фирма “ЕЛМЕТ” ЕООД от гр. Добрич по проект за създаване на предприятие за първична обработка и филетиране на риба в с. Баня, община Панагюрище, област Пазарджик на обща стойност 658 417 лв. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 395 050 лв. Преработката се състои в почистване и филетиране на прясна риба – африкански сом с тегло 1.5 кг и предлагането й в охладено състояние /под лед/ или вакуумирана и замразена. Срокът за изпълнение на проекта е 11 месеца и се предвижда разкриването на 8 нови работни места.

Българската програма „Европейско сирене, моля” приключи успешно. Тя бе първата одобрена от Европейската комисия програма за промоция на български земеделски продукти в чужди страни. За тригодишното й изпълнение фонд „Земеделие” е изплатил общо 3 079 449 лв. европейско и национално финансиране, а изпълнението на дейностите по договора е 98 процента.

Програмата дава възможност на производителите и преработвателите да рекламират наше сирене и кашкавал на международните пазари, като участват в най-престижните изложения за храни в млечния сектор. Продуктите ни стигнаха до потребителите на Русия и Украйна чрез мащабна рекламна кампания - от публикации във вестници, списания и специализирани издания до клипове в киносалони и телевизионни канали. Качествата на българските изделия бяха представени и на място на авторитетни международни изложения, посещения в производствени бази, тематични вечери, бизнес семинари, дегустации във водещи супермаркети, кулинарни училища и университети, и други.

В момента фонд „Земеделие” има сключени 6 договора за финансово подпомагане на промоционални програми с общ бюджет от над 25 млн. лева. Сред рекламираните продукти са бяло саламурено сирене, кашкавал, кисело мляко, лютеница, печена белена капия, конфитюр от рози, мармалад от шипки, компот от праскови и качествени вина. Те са насочени към пазарите на 5 континента и конкретно към Испания, Германия, Полша, Румъния, Великобритания, Бразилия, Китай, ОАЕ, Русия, Украйна, Австралия и САЩ.

Схемата „Промоционални програми” популяризира земеделските продукти, произведени в България, с цел стабилизиране и стимулиране на икономиката и увеличаване на износа. Програмите за промоция на земеделски или хранителни продукти могат да се разработват от сдружения на производители или от производители и търговци. Те кандидатстват в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), а документите се подават всяка година в срок до 15 април (1-во представяне) и 30 септември (2-ро представяне). Постоянната консултативна комисия към МЗХ определя кои програми да бъдат предложени за утвърждаване от министъра на земеделието и храните и след това изпратени за одобрение от Европейската комисия.

Договорите се сключват с фонд „Земеделие” до 90 дни от датата, на която е обявено решението на ЕК. Сдружението или асоциацията внасят гаранция за изпълнение на ангажимента в полза на фонда в размер на 15% от максималното годишно финансиране по програмата.

ЕС предоставя половината от бюджета на програмата, 30% са съфинансиране от ДФ „Земеделие”, а бенефициентът осигурява останалите 20% от средствата.

През 2011 г. министърът на земеделието и храните одобрява Списък на дейностите по линия на техническа помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по който ползвател ще бъде Министерство на земеделието и храните през 2011 г., пише сайтът "Отворен парламент - граждански гласове".

Министерството оценява високо въздействието на Facebook и Twitter, които са "сред най-глобално развиващите се мрежи, както в България, така и в цял свят". Оттам осъзнават факта, че "редица световни институции използват съвременните социални мрежи като информационни портали за своите продукти" и може би това е причината МЗХ, търсейки начини да популяризира Програмата за развитие на селските райони, да включи обявяването на поръчка, чиято цел е разработването на интернет акаунти на Програмата във Facebook и Twitter, "за популяризирането й сред широката общественост и в частност сред по-младото поколение".

МЗХ продължава с анализа на влиянието на социалните мрежи, като вписва, че изпълнението на тази обществената поръчка ще включва "разработването и поддържането на подобен тип страница ...за бърз и пряк достъп до информационни материали на Програмата. Този тип общуване дава и възможност за коментари, както и за обратна връзка с потребителите".

Видимо е, колко много цени подобен тип комуникация МЗХ, след като предвидената  стойност за дейността за срок от една година е 50 000 лв. без ДДС.

За блога "Отворен парламент-граждански гласове"  МЗХ заявиха, че поръчка е възложена чрез процедура по събиране на оферти от лица, до които са отправени покани. Не можахме да установим кой точно е привнесъл така полезното за популяризирането на Програмата, специфично ноу-хау за създаване и поддържане на Facebook страница и Twitter акаунт. Оттам ни посочиха и конкретните адреси, на които да ги открием, тъй като стана ясно, че Програмата има два Facebook и един Twitter акаунт. Определено обаче, успяхме да установим влиянието на създадените интернет инструменти за популяризиране на Програмата, след като се запознахме с тях.

На посочената от МЗХ страница на Програмата във Фейсбук, информация се качва от 4-ти март 2012 г. 

Съдържанието, което генерира страницата е чрез споделяне на материали основно от няколко външни източника – Агро.БГ, Fermer.BG, информационна агенция "Фокус", агенция "КРОСС".

Изключително рядко управляващите страницата създават свои собствени новини - една от които е съобщението, че Програмата за развитие на селските райони от 4 май 2012г., вече има и Twitter акаунт.

За разлика от Facebook страницата, която към датата на тази публикация все пак е харесана 24 пъти, Twitter акаунтът на Програмата е следван от 3 души. Има 63 съобщения, които изцяло припокриват информацията от Facebook страницата, което може би обяснява липсата на интерес към това да прочетеш един и същи текст 2 пъти.

Налице е много щедро разгърната кампания в социалните медии - 50 000 лв. за трима последователи в Twitter и 24 харесвания във Facebook. Едва ли има по-ниска степен на ефективност в друга интернет инициатива - в световен мащаб.

Освен всичко друго, двата сайта на Програмата за развитие на селските райони не са интегрирани към социалните медии - нямат бутони за препращане към Тwitter и Facebook - определено забележителен подход за влияние в мрежата. 

Предвидена е и атака във форумите

Експертите в МЗХ разбират, че "онлайн комуникацията придобива все по-голяма популярност и значение в публичното пространство". За да не остане непокрита от информация ниша, от МЗХ включват в популяризирането на Програмата интернет форумите, защото те "заемат водещо място, като средство за общуване". Министерството организира поръчка за "Публикуване на информация за ПРСР в интернет форуми" за срок от една година.

Дейността е оценена пак на 50 000 лв. (без ДДС), като поръчката отново е била реализирана чрез събиране на оферти, от поканени за участие организации. Въпреки нашето настояване, не ни беше съобщен избраният  изпълнител. Що се отнася до присъствието на информация за ПРСР в интернет форумите, тъй като те не са посочени, не успяхме да ги идентифицираме, за да проследим интензитета на споделяне на информация в тях.

На посочената от МЗХ страница на Програмата във Фейсбук, информация се качва от 4-ти март 2012 г. 

Съдържанието, което генерира страницата е чрез споделяне на материали основно от няколко външни източника – Агро.БГ, Fermer.BG, информационна агенция "Фокус", агенция "КРОСС".

Изключително рядко управляващите страницата създават свои собствени новини - една от които е съобщението, че Програмата за развитие на селските райони от 4 май 2012г., вече има и Twitter акаунт.

За разлика от Facebook страницата, която към датата на тази публикация все пак е харесана 24 пъти, Twitter акаунтът на Програмата е следван от 3 души. Има 63 съобщения, които изцяло припокриват информацията от Facebook страницата, което може би обяснява липсата на интерес към това да прочетеш един и същи текст 2 пъти.

Налице е много щедро разгърната кампания в социалните медии - 50 000 лв. за трима последователи в Twitter и 24 харесвания във Facebook. Едва ли има по-ниска степен на ефективност в друга интернет инициатива - в световен мащаб.

Освен всичко друго, двата сайта на Програмата за развитие на селските райони не са интегрирани към социалните медии - нямат бутони за препращане към Тwitter и Facebook - определено забележителен подход за влияние в мрежата. 

Предвидена е и атака във форумите

Експертите в МЗХ разбират, че "онлайн комуникацията придобива все по-голяма популярност и значение в публичното пространство". За да не остане непокрита от информация ниша, от МЗХ включват в популяризирането на Програмата интернет форумите, защото те "заемат водещо място, като средство за общуване". Министерството организира поръчка за "Публикуване на информация за ПРСР в интернет форуми" за срок от една година.

Дейността е оценена пак на 50 000 лв. (без ДДС), като поръчката отново е била реализирана чрез събиране на оферти, от поканени за участие организации.

Обяснение, защо в описанието на дейността е включено освен поддържането и изграждане на вече създадените страници на ПРСР във Facebook и Twitter - няма. От Министерството обясниха, че този път процедурата по възлагане на обществената поръчка ще бъде обявена публично, през септември.

"За нас като екип на Министерството на земеделието и храните въпросите около перспективите на българското земеделие са особено важни и считаме, че поставянето им във фокуса на общественото внимание ще допринесе за формирането на най-верните политически решения за бъдещето на този отрасъл". Това заяви зам.-министър Светлана Боянова на второто заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура.

Темите, които са предмет на днешната дискусия, са елемент на настоящата политика на правителството и имат особена тежест при определяне на приоритетите в областта на развитието на земеделието и селските райони в по-дългосрочен план. По-конкретно, в Националната програма за развитие: България 2020 към Приоритет „Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси” е предвиден пакет от мерки и действия, които ще бъдат реализирани до 2020 г.

Тема 1 Екологично насочено земеделие

Освен осигуряването на храни, земеделието предоставя и редица други услуги за обществото, в това число и екологични ползи. Ето защо екологично насоченото земеделие следва да бъде водеща тема с все по-голям дял в политиката, особено в контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата.

Земеделските производители трябва да бъдт насърчавани да прилагат земеделски практики за поддържане на ландшафта, за възстановяване и поддържане на специфични местообитания и биологичното разнообразие и за управление на природните ресурси.

Поддържането на екологосъобразно земеделие е важен приоритет на Общата селскостопанска политика. Значителен принос за осигуряване на екологичното равновесие има политиката на директните плащания в земеделието по Първи стълб на ОСП.

През тази година в България се въведоха изискванията на кръстосаното съответствие в областта на околната среда, регистрация и идентификация на животните. Те обвързват директните плащания на земеделските стопани с прилагане на едногодишни практики, свързани със спазването на високи стандарти по отношение на опазването на околна среда, водите, общественото здраве, здравето на животните и растенията. Съхраняването на природните ресурси в страната налага земеделските стопани да бъдат насърчавани да спазват тези изисквания и през новия програмен период.

Следва да се използват и по-активно възможностите, които предоставя и  Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за насърчаване развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда. Чрез Програмата се създават условия за опазване на биоразнообразието и земите с висока природна стойност, развитие на биологичното земеделие, подобряване на качеството на почвите и водите, развиване на устойчиви практики за управление на земите, насърчаване на устойчивото управление на горите и земите, покрити с гори.

От друга страна, с цел поддържане на земята в добро състояние и предотвратяване на нейното изоставяне, земеделските производители в планинските и други необлагодетелствани райони се компенсират за допълнителните разходи и пропуснати доходи, поради ограниченията за земеделското производство в тези райони.

Плащанията за агроекология и климат следва да продължат да играят важна роля при подпомагане на устойчивото развитие на селските райони и за посрещане на все по-голямото търсене на екологични услуги от страна на обществото.

Ключова цел на реформата на Общата селскостопанска политика, която се осъществява в момента, е „озеленяването” на двата стълба на ОСП, с цел съобразяване с климатичните промени и други екологични предизвикателства. Двата стълба на ОСП трябва да работят заедно и допълвайки се взаимно, с прости мерки за общо прилагане на изискванията за директните плащания по Първи стълб, както и със стимули за по-насочени мерки, предлагани в програмите за развитие на селските райони по Втория стълб.

Пълния текст на доклада на зам.-министър Боянова, представен в Президентството днес на заседание по въпросите на земеделието до 2020 г., може да прочетете в прикачения файл...

Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е популярна сред над половината население в страната, сочат данни от социологическо проучване. Почти всеки втори човек (49.6%), или близо половината от  населението като цяло е запознато в поне минимална степен с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., сочи проучването. Най-добре осведомени сред анкетираните, съвсем логично са регистрираните земеделски производители - 92% от тях са в някаква степен запознати с програмата, а също и предприемачите и арендаторите, като делът на запознатите сред тях е 76%. По останалите показатели разпределението също е много добро - 62% от висшистите, както и 57-58% от хората в една от най-активните за бизнес възрасти - 40-60 г. също считат себе си за запознати с програмата.

Проучването е направено от социологическа агенция „Афис” ООД по проект на Министерство на земеделието и храните във връзка с прилагането и популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Изследването включва два етапа като обхваща представително социологическо проучване на обществените нагласи в 28 региона в страната за установяване на нивото на информираност на широката общественост и на настоящите и потенциални бенефициенти по ПРСР, както и представително социологическо  проучване във 28 региона в страната на бенефициенти, които са кандидатствали или имат намерение да кандидатстват с проекти по ПРСР. Целта на проучването е да  установи нивото на заинтересованост на настоящите и потенциални бенефициенти по отделните конкретни мерки по програмата.

Проучването обхваща българското население между 15 и 65 години, като в извадката са включени и специализирани целеви групи-собственици на земеделска земя, жители на селските райони, регистрирани земеделски производители, служители на местна администрация в селски райони, работещи в областта на ПРСР, представители на местни инициативни групи (МИГ), както и настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Данните от проучването показват, че всеки четвърти земеделски производител в България се определя като напълно информиран за възможностите за развитие на бизнес в областта на земеделието, а близо 51% заявяват, че са информирани частично, докато 24 на сто от земеделските производители сочат себе си като неинформирани.

Според по-голямата част от представителите на местните инициативни групи (МИГ) ситуацията е сходна и според тях също като цяло населението в селските райони е сравнително добре информирано за възможностите за бизнес в областта селското стопанство.

Преобладаващото мнение на анкетираните представители от  администрацията също е, че местните жители в селските райони са до голяма степен информирани за възможностите за бизнес в земеделие или в селските райони. Нивото на информираност според анкетираните представители на администрацията е много добро – отношението информирани / неинформирани е 87% срещу 12%.

Данните сочат още, че близо 74% (или почти три четвърти) от потенциалните или настоящи бенефициенти на ПРСР 2007-2013 са информирани за съществуването на програмата и възможностите, които тя предоставя. Делът на тези, които се считат за незапознати е 26 на сто. Като цяло данните сочат една значителна разпознаваемост на ПРСР 2007-2013 г. Същевременно все още са малко тези бенефициенти, които считат себе си за детайлно запознати и информирани по програмата – те засега са едва 5%, като е голяма и групата на тези, които посочват, че само са чували за Програмата за развитие на селските райони, без да са информирани в детайли за нея.

Тук обаче, трябва да се направи уговорката, че в проучването е търсена самооценката на настоящи и потенциални бенефициенти, така че често те имат различни субективни критерии за степен на информираност, дори и когато им е предоставена широка скала от възможности за такава самооценка.
 
Проучването изследва също и основните канали за информираност на населението, както и на специфичните целеви групи относно възможностите на ПРСР 2007 – 2013 г., като търси отговор на това кои от тези канали са най-ефикасни по отношение на настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони, както и на жителите на тези райони като цяло.

Тук като успешни могат да се определят тези информационни канали, които са спомогнали в най-голяма степен за популяризирането на ПРСР 2007 – 2013 г. и са допринесли тя да бъде разпознаваема.

На първо място е телевизията (60% от цялото население на страната, 59% от регистрираните земеделски производители и 67 на сто от собствениците на земи твърдят, че са чували за програмата от телевизионните канали). Следва специализираната информация в Интернет с близо 17%, като след това са печатните издания и радиото. По-рядко се срещат и отговори за информационни канали като „колеги” и „съседи”.

Същевременно въпреки, че за най-предпочитан информационен канал е посочена телевизията от населението като цяло, както и от жителите на селските райони, а също и от собствениците на земеделска земя, съществено изключение от тази група напълно закономерно са регистрираните земеделски производители и представителите на МИГ.

Съвсем очаквано земеделските производители не биха могли да се задоволят с информация, получена от телевизиите, и предпочитано търсят информация от официалния сайт на МЗХ (43,8%), както и от провежданите семинари с участие на експерти от МЗХ (36,1%). Тези високи проценти на доверие, потвърждават намерението от стратегията за информиране на обществеността на институцията да достига пряко до настоящите си и потенциални бенефициенти, за да може да отговори най-точно и пълно на потребностите и очакванията им.

Това се констатира и от твърденията на повече от половината от тази група респонденти на изследването, че за тях съвсем логично по-ценни са срещите с експерти, които ги снабдяват с по-точна и специализирана информация, както и с най-актуалните изменения и намерения за промени в програмата.

По същата причина сред земеделските производители се забелязва и завишен интерес по отношение ползването на източници от интернет (преди всичко на официалните сайтове на МЗХ и ПРСР), като най-надеждно средство за информиране.
 
В подкрепа на тази теза, данните от проучването потвърждават все по-честата употреба на интернет - 48 на сто от населението като цяло заявяват, че ежедневно използват интернет в рамките на поне един час или по-дълго време, което е близо половината от пълнолетното население на страната. Приятната изненада от анализираните данни е също, че редовни ползватели на интернет са и около 23 на сто от живеещите в селските райони. При собствениците на земеделски земи този относителен дял е 28%. Същевременно 41% от регистрираните земеделски производители използват интернет, а една трета съобщават, че нямат възможност да използват интернет.

Според представителите на Местните инициативни групи (МИГ) също най-популярни са националните медии (52%) – телевизии, радио  и периодичен печат, а най-непопулярни канали на информация са плакати, табели, билбордове и други нагледни материали (10%). Значим е обаче процентът,   който тази група респонденти посочва за канали като неформални разговори с близки или познати или други кандидати по програмата - 27%. Половината от запитаните представители на МИГ също посочват интернет като надежден и ефективен информационен канал (51%), а за 41 на сто от представителите на МИГ също толкова надежден източник остават срещите и дискусиите  с експерти.

По-различна е картината сред настоящите и потенциалните бенефициенти на ПРСР. 63 на сто от тях предпочитат да използват телевизионните канали, за да черпят информация за ПРСР. За тази група респонденти далеч назад остават такива информационни канали като печатни издания (15.3%) и радио (13%). Забелязва се също, че и тук  интернет е сравнително често ползвана опция за информиране – маркиран от 14 на сто от всички респонденти.

По отношение на интернет е важно да се отбележи една значима отлика между регистрираните земеделски производители и другите специализирани групи респонденти. Това най-ясно се забелязва при анализа на целите и нуждите от използване на интернет за набавяне на информация. За земеделските производители основната цел е търсене и получаване на бизнес информация (мнение на 92% от тях), докато при живеещите в селските райони и собствениците на земеделски земи относителният дял по този признак е значително по-малък.

Предвид на всичко това донякъде изненадващо е, че жителите на селски райони, земеделските стопани и жителите на малки населени места не са значително по-информирани по темата за развитието на земеделието и в частност с ПРСР, отколкото населението на страната като цяло. Т.е. оказва се, че нивата на информираност в селските райони е подобно на това в останалите райони на страната. Това вероятно може да е свързано с неравномерния достъп до информация, в т.ч. и поради относително по-ниското образователно равнище в селските райони, както и с по-високата възраст на населението в тях и с по-слабото проникване на съвременните информационни канали в селските райони.

Важен компонент и същевременно индикатор за въздействието на рекламно-информационната кампания е достигнатата разпознаваемост на графическия символ (логото) на Програмата (ПРСР) 2007-2013, сочи още проучването. 25% от представителите на широката общественост съобщават, че са срещали логото на ПРСР. Доста по-голяма разпознаваемост на логото има сред регистрираните земеделски производители (47%) и сред предприемачите и арендаторите (52%). Доколкото знакът на ПРСР е относително нов, показателно е сравнението с логото на МЗХ, което се разпознава от 36% (или малко над една трета) от представителите на широката общественост. Респондентите на проучването най-често си спомнят, че са срещали знака на ПРСР в телевизионни предавания (10%), както и в различни рекламни кампании, като 2% от всички респонденти посочват и определени телевизионни канали, по които са го виждали. Билбордовете с 4% се сочат като друг канал, който е затвърдил и наложил графическия знак на програмата.  Мнозина представители на специализираните аудитории разпознават знака на програмата и благодарение на документи, бланки, формуляри и информационни печатни материали, които са получавали и на които той е бил изобразен.

Друг важен компонент са лозунгите или слоганите на кампанията за ПРСР. Най-много хора си спомнят, че са срещали слогана "Европа инвестира в българското земеделие" (53% от населението като цяло), а на второ място се посочва "Европа инвестира в селските райони" – 42%.

Друг важен показател за успех на информационните кампании на МЗХ, изследван чрез социологическото проучване, е разпознаваемостта на различните мерки (направления на финансиране) на програмата.

Петте, сочени като най-известни мерки по ПРСР сред респондентите като цяло, са: "Създаване на стопанства на млади фермери", като 34.4% от представителите на широката общественост твърдят, че са запознати или донякъде запознати с нея; "Модернизиране на земеделските стопанства" - 33.4%; "Насърчаване на туристическите дейности" - 28.2%; "Обновяване и развитие на селата"- 22% и "Създаване на организации на производители" - 16.6%.

Най-популярна според оценката на местната администрация от отделните мерки по ПРСР сред местното население е „Създаване на стопанства на млади фермери” (70%), следвана от „Модернизиране на земеделските стопанства”(60%), „Плащания по натура 2000 и плащания по Директива 2000/06/ЕС”(56%), „Агроекологични плащания” (55%) и „Обновяване и развитие на селата” (50%).

Интересен извод е, че като цяло оценката за информираността на представителите на МИГ и на настоящите и потенциални бенефициенти по отношение на програмата е доста сходна и няма съществени разминавания между двете групи респонденти.

По отношение на характеристиката на групата респонденти на социологическото проучване, трябва да се отбележи още, че сред настоящите и потенциални бенефициенти най-много кандидатствали има по мерките „Модернизиране на земеделските стопанства”, „Създаване на стопанства на млади фермери” и „Доплащания към директните плащания”.

Много ценен извод е, че 46% от цялото населението съобщават, че са запознати не само с програмата като цяло, но с една или повече от конкретните мерки по ПРСР. И тук отново може да се посочи, че макар основният канал за първоначално запознаване с програмата безспорно да е била телевизията, като 60% от широката общественост за първи път са чули за Програмата по този информационен канал, след това са започнали да търсят и други източници на информация. На второ място с много голяма разлика в популярността се нареждат интернет (общо 17.2%), печатните издания (12%) и радиото (6%).

Тук е важно да се отбележи, че близо половината от регистрираните земеделски производители и половината от жителите на селските райони с готовност се информират за ПРСР от интернет страницата на МЗХ. Следват по популярност сайтовете на Държавен фонд „Земеделие” (44% от производителите и 20% от жителите на селските райони) и сайта на самата ПРСР (който е търсен от 6% от регистрираните производители и 20% от жителите на селските райони).

Сходна е позицията и на общинските служители от администрацията, които работят в областта на ПРСР (26% посочват като свои източници на информация сайта на Министерството, 32% - сайта на фонд „Земеделие” и 33 на сто споменават сайта на ПРСР).

Интерес представлява анализът и на това кои, според администрацията, са първоначалните източници на информация относно ПРСР не само за тях, но и за населението и потенциалните бенефициенти в селските райони. За близо половината от отговорилите- това е телевизията, като другият открояващ се напред отговор е „семинарите и срещите на производители с експертите от Министерството на земеделието и храните и на Фонд Земеделие”. Този отговор е посочен от всеки трети запитан представител на администрацията, а всеки пети служител, ангажиран с прилагането на ПРСР посочва като полезна интернет страницата на МЗХ.

Важно е да се уточни, обаче, че служителите от администрацията преминават специални курсове на обучение и имат и други официални източници на информация. Тук е важно да се подчертае още, че изследването включва не само проучване на най-популярните канали на информация, но и оценка за тяхната ефективност.

Според местната администрация в селските райони най-ефективен канал за информация за ПРСР с 40%  доверие, са срещите с експерти от МЗХ и Фонд "Земеделие"; на второ място са телевизиите, следвани от интернет страниците и форумите, като информационни носители като брошури, флайъри, бюлетини, печатни издания, радио и др. са значително по-неразпознаваеми според местните администрации. Тук е добре да се отбележи още, че те са имали задача да отговарят на въпросите не само от своя лична гледна точка, но и от името на бенефициентите, към които е предназначена програмата, респективно информацията за нея.

В заключение, може да се потвърди, че ПРСР е относително много разпознаваема както за българското общество като цяло, така и за специализираните целеви групи. Важно е да бъде направен изводът, който е надеждно потвърден от данните от изследването, че МЗХ е положило значителни усилия за популяризирането на Програмата и това е категорично видно от отговорите на респондентите, според агенцията, провела проучването. Използвани в кампаниите са разнообразни информационни канали, които са разпознаваеми от бенефициентите и показват ефективността им. Тъкмо за това би могла да бъде направена препоръка този подход да бъде продължен с особен акцент върху ”интернет” присъствието вследствие на все по-зачестяващата му и предпочитана употреба. В този смисъл интернет страниците на МЗХ, ДФЗ и ПРСР, които определено са предпочитан и надежден канал за информиране на настоящите и потенциалните бенефициенти, би следвало да предлагат цялата необходима на бенефициентите  информация, за да продължат да бъдат атрактивни и търсени от тях, считат от агенция „Афис”.

През последната година и пет месеца България отбелязва значителен ръст във финансовото изпълнение на седемте оперативни програми по Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, заяви вчера, 29 май, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев по време на публичното представяне на първата оценка на резултатите и напредъка по отношение на целите и приоритетите на Националната стратегическа референтна рамка и приноса на Оперативните програми към тях.

Към момента в режим на реално изпълнение или вече изпълнени са 75% от целия ресурс на финансовата рамка или близо 11,8 млрд. лв. Вътрешните плащания в страната са близо една четвърт от целия ресурс, а възстановените средства от Европейската комисия възлизат на 16%, без да се имат предвид авансовите плащания. 

Прегледът на текущото изпълнение по седемте оперативни програми показва, че към 30 април 2012 г. България е удвоила ръста на изплатените и на договорените средства спрямо периода до 2010 г. Към края на м. април 2012 г. са платени суми в размер на 3 421 000 000 лв., което представлява 22% от бюджета на програмите, при едва 10% в края на 2010 г. Размерът на договорените средства към същия период възлиза на 11 750 000 000 лв. или 75% от бюджета им, при 37% в края на 2010 г., което също показва удвояване на темповете на договаряне. Реалното изпълнение на сертифицираните разходи към края на миналия месец е 2 443 000 000  лв., с което декларираните разходи към Европейската комисия възлизат на 16% от бюджета на всички програми (при 6% в края на 2010 г.) и е отбелязан над 150% ръст в размера на сертифицираните разходи.

„Няма смисъл да се фокусираме само върху финансовия и материалния напредък. По-важно е да си зададем въпроса какъв е ефектът от средствата, които се изразходват. Към момента можем да отчетем, че отвъд абстракциите на плащанията и особено на данните, свързани с проценти, вече има резултати, които са видими и осезаеми от българските граждани“, заяви министър Дончев.

„Отбелязаният ръст е факт, ние се гордеем, но трябва да направим още по-добра мобилизация, защото разполагаме с още година и половина срок за договаряне на останалата една четвърт от целия ресурс и имаме близо две години и половина време за изплащане на всичко, което е договорено“.

По думите на министър Дончев се очаква до края на тази година по значителна част от програмите да бъдат договорени над 90% от предвидените бюджети. Той сподели още, че се обсъждат възможности за промяна в оперативните програми, като се отрази натрупания до момента опит и се подобрят условията и правилата, като в резултат бъде постигнато максимално усвояване на средствата. В допълнение се предвижда още през тази година да стартира използването на експертизата на международните финансови институции, което също да има пряко отражение върху повишаване темпа на ползване на средствата.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” определи размера на финансовите средства, които ще бъдат отпуснати на земеделските производители като държавно подпомагане в следните направления:

1) По новата държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства, през 2012 година се отпускат 1 000 000 лв. Срокът за кандидатстване по схемата е от 02.04.2012 г. до изчерпване на финансовия ресурс, но не по-късно от 31.10.2012 г., а крайната дата за сключване на договори и изплащане на средствата е 15.12.2012 г. Oт помощта могат да се възползват земеделски производители собственици на пчелни кошери с пчелни семейства.

2) По държавната помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на българско овчарско куче и каракачанско куче, през 2012 година се отпускат средства в размер на 19 600 лв. Срокът за кандидатстване е от 09.04.2012 г., а крайната дата за сключване на договори и изплащане на средствата е 29.05.2012 г. Помощта е предназначена за земеделски производители отглеждащи българско овчарско куче и каракачанско куче и се предоставя чрез развъдните асоциации.

3) По държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанската продукция, през 2012 г. се отпускат 1 000 000 лв. Срокът за кандидатстване е от 02.04.2012 г. до 31.08.2012 г., а крайната дата за сключване на договори и изплащане на средствата е 15.12.2012 г. По тази държавна помощ могат да кандидатстват земеделски производители отглеждащи плодове и зеленчуци.

4)   По държавната помощ за компенсиране на загуби за напълно пропаднали площи в следствие на придродни бедствия или неблагоприятни климатични условия, през 2011 г. са определени средства в размер на 730 473 лв. за нанесени щети от бури с проливни дъждове, наводнения и преовлажнени почви, градушки и измръзване при 60 % покриване на разходите. Срокът за кандидатстване е от 02.04.2012 г. до 11.05.2012 г., а крайната дата за изплащане на средствата е 29.05.2012 г.

5) По държавната помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните, през 2012 г. се финансовите средства са в размер на 2 500 000 лв. Целта на помощта е да бъдат подпомогнати регистрирани земеделски производители – животновъди посредством предоставяне на субсидирани услуги от одобрени развъдни организации.

6) По държавната помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена (от 2012 г. са включени 5 нови култури – домати, краставици, пипер, дини и пъпеши) през 2012 г. се отпускат 1 000 000 лв.

7) За земеделските производители, отглеждащи памук през 2012 г. се предоставя помощ de minimis, като средствата са в размер до 215 000 лв. Срокът за подаване на заявления е от 15.08.2012 г. до 28.09.2012 г., а срокът за изплащане на средствата е до 29.10.2012 г. Държавната помощ е предназначена за земеделски производители отглеждащи памук.

8)   Разсрочване с една година на отпуснатите през 2011 г. кредити за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи от реколта 2011 година при 6% лихва, но не по-малко от референтния лихвен процент за Република България, приложим към датата на сключване на анекс за разсрочване на кредита. Срокът за подаване на заявления за разсрочване на кредитите е от 02.04.2012 г. до 30.04.2012 г.

От 2007 до края на 2011 г. по Програмата за развитие на селските райони са изплатени над 1,2 млрд. евро (или близо 2,4 млрд. лв.) и са договорени над 1,7 млрд. евро, като само за осемте месеца на миналата година са подписани договори с размер на исканата субсидия от 500 млн. евро. Това сочи отчетът на Държавен фонд „Земеделие“ за 2011 г., включващ подробни данни за финансовата подкрепа, осигурена за сектора  от европейските фондове и националния бюджет.

Платените средства по вече приключилите общински проекти съставляват 38% от общия бюджет на програмата, който за седемгодишния период до края на 2013 г. надхвърля 6,4 млрд. лв. Въпреки ниския процент на усвояемост администрацията разчита на сериозна промяна, позовавайки се на значителните темпове  на договаряне, постигнати през последната година.

Към края на 2011 г. договореният ресурс по програмата надхвърля 1,7 млрд. евро, достигащ близо 59% от общия бюджет. След изпълнението на тези проекти общият ефект за икономиката се очаква да бъде три пъти по-голям, като се има предвид, че субсидията при частните проекти заема около 40-60% от стойността на инвестиционните проекти, коментира изпълнителният директор на Фонд „Земеделие“ Румен Порожанов, цитиран от investor.bg.

Той припомни, че одобрените проекти само за периода май-декември 2011 г. са с обща инвестиционна стойност за близо 1,5 млрд. лв.

Най-голям процент на договаряне през отчетения петгодишен период е постигнат при двете общински мерки, чийто ресурс отива за изграждане и ремонт на пътища и площади, за прокарване на ВиК инфраструктурата и за други проекти, свързани с подобряването на жизнената среда в селата. Към края на миналата година субсидиите, по които общините и Фондът са подписали договори, възлизат на близо 340 млн. евро.

От мерките, насочени в подкрепа на частния бизнес, най-бързо е усвоен ресурсът за модернизация на стопанства за млади фермери, надхвърлящ 81 млн. евро.

Преработвателните предприятия вече са договорили близо 70% от бюджета на мярката за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти, като стойността на одобрената субсидия достига 97 млн. евро.

Одобрените проекти за микропредприятията са на стойност близо 81 млн. евро, което съставлява близо 70% от бюджета, предвиден да се усвои до края на 2013 г.

През миналата година най-много проекти са подадени по мярката за подкрепа на полупазарни стопанства, които искат да се модернизират, за да излязат на пазара. Бюджетът по тази мярка достига 35 млн. евро, като до момента от тях са разписани проекти за над 16,8 млн. евро. Целта на администрацията е да насърчи животновъдите да кандидатстват по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“, чийто ресурс в сектор „мляко“ се усвоява сравнително слабо.

Висока оценка на провелата се Международна селскостопанска изложба "АГРА 2012 г." даде Десислава Танева – народен представител от ГЕРБ и председател на Парламентарната комисия по земеделие и гори.  По време на кръгла маса за проблемите на земеделието, в която участва Десислава Танева, тя информира земеделските производители, че субсидиите по около 400 заявления за подпомагане на засегнати земи са изплатени на 23 февруари, предаде Дарик радио-Сливен.

За 0,6 процента от бенефициентите се извършват допълнителни проверки по подадените заявления. Тук се включват заявления, за които има съмнения за злоупотреби или не са спазени многогодишни ангажименти, поети от бенефициентите. Към момента изплатените субсидии не включват площи, заявени от повече от един кандидат (т.нар. застъпвания). Застъпванията се обработват и ще бъдат изчистени в рамките на месец март 2012 г.

Както и досега, при подаване на заявление за подпомагане, при очертаване на парцелите няма да се виждат декларираните от съседите площи. В новата версия на ИСАК за 2012 г. е предвидено да се визуализират установените през предходната година застъпвания, като кандидатите ще могат да редактират границите на парцелите съобразно тях. Толерансът за работа в картата е 0,5 метра, а за измервания на място с GPS – 1,0 метра. Толерансът, предвиден в регламента, касае единствено измерванията на място.

На семинара бяха повдигнати и въпроси за Общата селскостопанска политика за периода 2014 – 2020 г. Стана ясно, че предложение за регламент за директните плащания предвижда прилагане на горна граница – таван, и прогресивно намаление за всички директни плащания. Единственото изключение са „зелените плащания” или плащанията за селскостопански практики от полза за климата и околната среда (диверсификация на култури, поддържане на постоянните пасища и 7% приоритетни екологични площи).

В проекта на регламент е записано, че преди прилагането на прогресивното намаление на субсидиите, се приспадат реално изплатените през предходната година средства за работни заплати и дължимите във връзка с тях осигуровки и данъци. Целта на това облекчение, както посочва самата Европейска комисия в преамбюла на проекта на регламент, е избягване на несъразмерните въздействия върху големи стопанства с голям брой заети лица. Предложението предвижда еднакви правила за всички субекти, без изключения. Не са обсъждани предложения за други разходи извън заплати, данъци и осигуровки, които да се вземат предвид при прилагането на таван на директните плащания.

На този етап, не е възможно да се даде информация за точната сума на субсидиите на декар и на глава животно за периода 2014-2020 г. Субсидията на площ ще зависи от допустимите хектари, които са заявени през 2014 г., като за всеки допустим за подпомагане хектар земеделския стопанин ще получи едно право на подпомагане. Стойността на правата за плащане ще зависи от избора за прилагане на доброволните схеми и таваните по задължителните схеми, по които има възможност за гъвкавост. За сектори или региони, в които има определени трудности, или са особено важни по икономически, социални или екологични причини и които са изброени в проекта на регламент, може да се прилага обвързана подкрепа, която за България може да бъде в размер на около 80 млн.евро.

Прогресивното намаление и горна граница съгласно предложението на ЕК се прилага единствено за директните плащания (с изключение на "зелените плащания"). Плащанията по Втори стълб няма да бъдат засегнати от таван.

Регламентът за директни плащания е в процес на обсъждане, следва да бъде одобрен от министрите на земеделието на всички 27 държави членки, а с влизането на Лисабонския договор в сила - и процедурата за съвместно вземане на решения и от Европейския парламент. Необходимо е да се има предвид, че предложението за референтна 2011 г. е в полза на настоящите земеделски производители. Референтната 2011 г. има отношение към възможността за получаване на права на подпомагане, но по никакъв начин не е определяща по отношение на размера на подпомагането, което фермерът може да получи през 2014 г.

Според настоящото предложение допълнително подпомагане по директните плащания ще получават фермерите, които са на възраст до 40 г. и са започнали дейност през последните 5 години. Зелените плащания не се предвижда да се отпускат автоматично за всички зелени площи, а при изпълнение на определени изисквания.

Проект на регламент за Развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. на ЕК представи д-р инж. Мая Нинова, държавен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на семинар в Пловдив. Основният ресурс трябва да бъде насочен към мярка, която подкрепя инвестициите, обобщи смисъла на предстоящите промени в края на презентацията си Нинова.

Установените в приложение I размери на подпомагане могат да бъдат увеличени с 10- процентни пункта за дейностите, поддържани в рамките на тематичните подпрограми, свързани с малки стопанства и къси вериги на доставки, обясни държавният експерт. В случая на млади земеделски производители в планински райони максималните размери на подпомагане може да бъдат увеличени в съответствие с приложение I - с 20%, уточни тя. Максималният комбиниран процент на подпомагане обаче не надхвърля 90 %, обясни Нинова.

Когато ПРСР предвижда тематични подпрограми, всяка една от тях ще включва конкретен SWOT анализ, конкретни цели на равнище подпрограма и набор от мерки, отделен план на специфичните показатели, заедно с планираните резултати и разходи. Предвижда се опростяване на подпомагането, като всички видове инвестиции ще бъдат обединени в една мярка.

Чл. 20 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Проекта предвижда подпомагане по тази мярка, която обхваща:

·    стартова помощ за:

- млади селскостопански производители (сегашна мярка 112). Подпомагането се предоставя на млади селскостопански производители;

- неселскостопански дейности в селските райони (сегашна мярка 311 и мярка 312 само за стартиране) Подпомагането се предоставя на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство, които стартират неселскостопански дейности, и на микро- и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности.

- развитието на малки стопанства. Подпомагането се предоставя на малки стопанства, определени от държавите-членки.

· инвестиции в неселскостопански дейности (сегашна мярка 311 и мярка 312 за инвестиции). Подпомагането се предоставя на микро- и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности, и на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство.

Шест са приоритета на ЕС за развитие на селските райони. Те включват:

·   стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;

·   повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата;

·   насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство;

·  възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство;

·   насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското  стопанство, сектора на храните и горския сектор;

· насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

Всички приоритети трябва да допринасят за междусекторните цели в областта на иновациите, околната среда и смекчаването на последиците от и адаптиране към изменението на климата, сочи Проектът на регламент за Развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г., предложен от ЕК.

По всички негови проектоклаузи България ще представи позицията и исканията си, съобразени са спецификата и степента на напредък в родното селско стопанство, съобщи държавният експерт д-р инж. Мая Нинова.

В оставащите по-малко от две години до приключването на първия програмен период от присъединяването на България към Европейския съюз българските фермери трябва да се активизират, ако искат да получат евросубсидии по програмата за развитие на селските райони.

За това призова заместник министърът на земеделието и храните Светлана Боянова при провеждането на форума „Агросекторът и еврофинансирането“, организиран от Клуб Investor.bg, в който взеха активно участие представители на браншови организации, експерти и предприемачи.

Дискусията открои познатите проблемни въпроси, свързани с изключително слабото усвояване на средствата по част от мерките на програмата за селските райони, за чието разрешаване администрацията положи немалки усилия. Резултатите  проличаха още в края на миналата година, когато Европейската комисия одобри шестото изменение (нотификация) на програмата за селските райони, с което значително бяха увеличени субсидиите за обработваемите земи в така наречените необлагодетелствани райони.

По предложение на бизнеса експертите от министерството на земеделието предложиха прехвърляне на средства и към онези подсектори от земеделието, които са се възползвали слабо от еврофинансирането. Със седмата нотификация, която се очаква да бъде одобрена от Еврокомисията до есента на тази година, ще бъдат прехвърлени 304 млн. евро, за които бизнесът трябва да се подготви, посочи зам.- министър Боянова.

Четири отрасъла ще получат допълнително финансиране със седмата нотификация на програмата. Производителите на плодове и зеленчуци, младите фермери, животновъдите, чиито ферми произвеждат отговарящо на европейските стандарти краве мляко и полупазарните стопанства, които искат да се модернизират, за да произвеждат за пазара, са основните четири направления, към които се пренасочва бюджет от т.нар. неатрактивни мерки от програмата.

„Призоваваме представителите от тези сектори в близките месеци да започнат активно да подготвят проектите си и веднага след одобрението на седмата нотификация да подават проектите си във Фонд „Земеделие“, за да разчитат на бързо оценяване и последващо изпълнение на инвестиционните им планове“, съобщи зам.-министър Боянова.

Фонд „Земеделие“ има готовност да приема и проекти на животновъдните ферми от втора и трета категория, които могат да се модернизират по мярката 121 от програмата за селските райони, припомни зам.-изпълнителният директор на фонда Васил Грудев.

След 2014 г. земеделските производители, които се занимават с агроекология, ще получават значително по-големи субсидии от предоставените им през първия програмен период от 2007 до 2014 г. Това съобщи експертът от министерството на земеделието Александър Атанасов на семинар за усвояването на агроекологичните средства от програмата за селските райони, където на този етап се отчита най-слабо изпълнение.

Ако за конвенционално земеделие след 2014 г. се предвиждат базови плащания за декар обработваема площ плюс още 30% за „екологични практики“, които ще бъдат задължителни за всички фермери, стопаните, които сега развиват агроекология или биоземеделие, ще разчитат и на допълнителни компенсаторни плащания, значително по-големи от сегашните.

Преобладаващата част от биопроизводителите обаче предупреждават, че за да може България да усвои новите средства от европейските фондове, е важно администрацията коренно да промени правилата за работа с бизнеса, довели до невъобразими бюрократични пречки по прилагане на агроекологичните практики.

Отдавна се знае, че от заложените 800 млн. лв. за агроекология, които страната ни има право да използва в периода от 2007 г. до 2014 г., досега не са усвоени и 10%, а тази статистика е катастрофална и говори зле и за бизнеса, и за администрацията, коментира за Investor.bg Ели Илиева, сертифициран биопроизводител, чиято компания е фалирала през миналата година, след като поради чиновнически грешки и нормативен хаос неправомерно е била санкционирана и не е получавала субсидии за отглежданите култури.

Като повечето си колеги и Илиева храни големи надежди за следващия програмен период, когато поради завишените европейски изисквания за прилагане на екопрактиките в земеделието българската администрация най-после ще бъде длъжна да консултира бизнеса по начин, различен от досегашния.

„Очаквам администрацията да копира опита на колегите си в Италия – единствената държава в Евросъюза, която до момента е постигнала 95% усвояване на европейските средства за биоземеделие“, поясни Ели Илиева. Големият принос за тези резултати се дължат основно на италианската администрация, която на място консултира земеделците, склонни да преминат от конвенционално към биоземеделие, припомни Илиева.

Освен че подкрепят стопаните при попълването на документите, които в областта на биопроизводството са много и като брой, и като процедурни правила за сертификацията, чиновниците в Италия са тези, които следят за изтичащите срокове на разрешителните, така че стопаните да не бъдат санкционирани заради неспазване на инструкциите.

Без да имат илюзиите, че италианската практика би могла да се адаптира бързо и на родна почва, предприемачите имат плахи надежди за известен пробив в администрирането на оперативните програми по еврофондовете. Повод за това дава министърът по европейските фондове Томислав Дончев, който припомни, че в новото законодателство ще се заложат процедурни правила, които да позволят на чиновниците на място да консултират проектите.

Фермерите напоследък усещат и лека промяна в посока на сближаване на комуникацията с държавните институции, особено от страна на експертите на фонд "Земеделие".

Биологичното земеделие категорично има бъдеще. Биологичното производство трябва да върви напред, има достатъчно стимули, за да се случи това. Нека хората просто да дойдат, да се информират и ще останат доволни. Това каза в интервю за агенция „Фокус” заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.

През 2011 г. най-много промени са направени по прилагането на мярка 214 „Агроекологични плащания”. „Отпаднаха някои документи, които се изискваха за биологичните производители – регистрации, санитарни паспорти и т. н. Уеднаквихме ги като терминология – какво се иска и какво не. Имаше промени и относно санкциите – в зависимост от прекратения агроекологичен ангажимент, колко да е санкцията. Много важна промяна и новост беше, че могат да се подпомагат по необлагодетелстваните и над 100 хектара, новост е мярка 213.

В агроекологичната мярка 214 по-скоро промените бяха свързани с отпадане на документи и с това, че увеличихме нивата на компенсаторните плащания. В тези две насоки бяха промените и хората явно ги познават, след като има все повече заявители по тази мярка. Това се вижда и се усеща, но от гледна точка на държавата като управляващ орган това не е достатъчно”, каза зам.-министър Боянова.

„Основният проблем е, че нямаме достатъчно бенефициенти и причината не е в административните процедури. Една част може да се дължат на грешки, на пропуски, на недостатъци в процедурите, но те се изчистват и плащанията потвърждават, че на голяма част от бенефициентите по 214 мярка проблемите се решават и намират резултат. Лошото е, че ние намираме резултат само за тези хиляда и няколко души, които подават заявления, а те никак не са достатъчни”, каза Светлана Боянова.

„Сега очакваме от Европейската комисия отговор по наше запитване дали в агроекологията на стопанин, който е кандидатствал по две направления – едното му е без проблеми, другото обаче има някакви проблеми – ние можем да платим само това направление, което е чисто. Тук имаше различни тълкувания, тъй като и регламентът позволява едно тълкуване и неяснота. Затова ние се обърнахме към комисията с конкретни въпроси, на които очаквам в най-скоро време отговор. И този въпрос също ще бъде решен и ще бъде стимул за всички останали, които дойдат да кандидатстват”, каза зам.-министърът.

„Работата ни трябва да бъде най-вече разяснителна и то не само на биологичното производство като опция. Това са доброволни мерки, което предполага, че един човек, като се захване да се занимава с биологично производство, трябва да си намери пазар, да продава на по-висока цена своята продукция. Сега пазарът се е свил поради кризата и не всеки е готов, колкото и да иска да си купи такъв продукт. Нещата са свързани – има и икономическа логика, затова ние няма как насила да стимулираме да дойдат повече кандидати като биологични производители, макар че всички са добре дошли. Затова и аз не наблягам толкова на биологичното производство, а наблягам като цяло на мярка „Агроекологични плащания”.

Нека да обърнат всички поглед към нея, да я разучат добре, да ни питат, да обясним и да направят преценка за себе си дали биха могли да се възползват, защото там плащанията са много по-високи, отколкото да речем по схемата за единно плащане на площ. Ползите са очевидни – и за хората, и за околната среда, така че нека да се възползваме от тази мярка в по-голяма степен”, каза Светлана Боянова.

Три милиарда лева са платени по оперативните програми през миналата година. Това е 20% от целия финансов ресурс от ЕС, на който страната ни може да разчита и няма по-добро доказателство от това, че България може да го ползва ефективно, заяви категорично на първата си пресконференция за тази година министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Той сподели и очакванията си през 2012-та плащанията с пари от ЕС да достигнат над 40% от целия ресурс, който се полага за страната ни. „Това е резултатът, за който ще се борим. Това е резултатът, който съм убеден, че можем да постигнем”, бе категоричен Дончев.

На въпрос има ли забавяне на плащанията по проекти той призна, че такова се е случило заради „цунами от сигнали за нередности в общините преди местния вот”. Обясни и, че когато постъпи сигнал за нередност става забавяне на изпълнението, докато не излезе резултатът от проверката на компетентните органи.

„Имаме стотици километри асфалт по магистралите и общинските пътища, имаме 14 км изградени жп линии”, похвали се още министър Дончев. Със средства от Оперативна програма „Транспорт” са изградени 11 км двоен релсов път за метрото, а 10 метростанции са конструктивно завършени. По ОП „Регионално развитие” са ремонтирани над 161 км общинска пътна мрежа. Ремонтирани са и 225 публични сгради като училища, детски градини, читалища, музеи.

Почти 700 хиляди души са включени в проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Близо 77 400 души са включени в обучение за придобиване на професионална квалификация, а 93 600 души - в обучение за придобиване на ключови компетенции.

Над 14 300 ученици, студенти и млади учени са включени в мерки, насочени към укрепване на връзките между институциите за образование и обучение, научно изследователския сектор и бизнеса и развитието на научния потенциал, отчете министър Томислав Дончев.

През 2011 г. България имаше възможността да говори със силен глас, изтъкна той. За него 2012-та  обаче ще бъде изключително важна. През тази година той очаква още по-ясно да се чува българската позиция. България трябва да е един от успешните примери по отношение на кохезионната политика, което е една от амбициите на министъра. Той очаква 2012 година да приключи с 90 на сто договорени средства и плащания в размер на 38-40 на сто от целия ресурс.

Основните приоритета за тази година са 10, сред които и стартиране работата на 27-те информационни центъра за кандидатстване за европейски средства. Друга цел е по всички оперативни програми да може да се кандидатства електронно. Към края на 2012 г. министър Дончев очаква да са готови и текстовете на закона за управление на средствата от ЕС.

На въпрос на Агро.бг може ли да се очаква в новия програмен период (2014-2020) Местните инициативни групи, създадени по подхода Лидер по четвърта ос на Програмата за развитие на селските райони, да участват с проекти по оперативните програми, отговорът на министър Дончев беше, че е предложена такава възможност в една от директивите на Европейската комисия. Осъществяането й обаче е въпрос на бъдещо приемане и гласуване от европейските институции.

Всички кандидати за подпомагане от днес до 20 януари могат да се запознаят със специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, както и евентуално да подадат възражения за обхвата му, по отношение на заявените от тях за подпомагане земеделски площи за 2011 г. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на земеделието и храните.

Запознаването на кандидатите със заявените от тях площи (блокове на земеделско стопанство), които изцяло или частично попадат извън специализирания слой може да се извърши чрез интернет страницата на ДФ „Земеделие”, секция „Система за индивидуална справка по директни плащания”. Запознаване с географския обхват на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” може да се извърши, в която и да е общинска служба по земеделие в рамките на областта, в която се намират заявените от кандидата площи. При посещение в службите, земеделските стопани е препоръчително да носят карти на блоковете на земеделското стопанство от заявлението за подпомагане за 2011.

До 20 януари 2012 г. могат да се подават възражения по предварително одобрен образец срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” по отношение на конкретни негови части. Възраженията се генерират автоматично от секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания” от интернет страницата на ДФ „Земеделие” след като земеделският стопанин е избрал за кои части да подаде възражение.

Генерираните и разпечатани възражения по образец се подават до Областна дирекция „Земеделие” по постоянен адрес или адрес на управление на кандидатите за подпомагане, самостоятелно или със съдействието на служители на ОСЗ. Възражението се подписва от кандидата, който следва също така да попълни саморъчно и адреса на областната дирекция „Земеделие”, чрез което се подава възражението. Всеки кандидат ще има възможност да генерира и подаде и последващи възражения (по образец), които да допълват първоначалното подаденото такова (тоест впоследствие да се включат и БЗС, които първоначално не са били избрани).

Не подлежат на разглеждане възражения, които не са подадени съгласно изискванията на заповедта, тоест не са подадени в срок и/или не са по образец, генериран от секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания” от интернет страницата на ДФ „Земеделие”. Няма да се разглеждат и постъпили възражения относно площи, които са били проверени за кампания 2011 г. от страна на Технически инспекторат на Разплащателната агенция, тъй като за тези случаи одобрението на подпомагането се базира на резултатите от тези проверки, а не на данните от специализирания слой.

Във връзка с подадените възражения ще се извършат необходимите проверки и специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” ще бъде актуализиран, в случаите когато бъде установена техническа грешка или е пропуск в него.

Потвърждаването или изменението на обхвата на слоя „Площи, допустими за подпомагане” се осъществява само на екран, по ортофотозаснемане 2011 или спрямо констатациите от протоколи от всички типове теренни проверки, извършени от структурите на МЗХ за кампания 2011. Изменението на обхвата на специализирания слой може да бъде както в посока включване в него на определени площи, така и в премахване на такива.

Въз основа на така актуализирания специализиран слой Разплащателната агенция ще направи преизчисления на извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ. Разплащателна агенция ще изплати допълнителни субсидии на земеделските стопани, при които първоначално е изплатено по-малка сума. За земеделските стопани, при които се установи, че е изплатена по-голяма сума, Разплащателна агенция ще предприеме стъпки за нейното възстановяване.

Вижте видео по темата...

През 2012 г. приоритет по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР) ще се даде на младите фермери и животновъдните ферми. В момента работим много усилено по създаването на гаранционният фонд, който да заработи от следващата година. От фонда ще могат да се възползват кандидатите по мерките – 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, по които се предвиждат гаранции за малкия и среден бизнес.

По този начин целим да улесним банковото им кредитиране. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по време на пресконференция по повод приключване на проект „Провеждане на информационна кампания, насочена към мерки 112, 121, 142, 214 и 213 от Програмата за развитие на селските райони” в Гранд Хотел София.

„Тази информационна кампания беше едно от хубавите и навременните неща в Програмата. тя бе изключително с практична насоченост, например по мярка 112 кампанията имаше задачата да насочи младите фермери с конкретни примери и възможни грешки, за които трябва да следят по време на изпълнение на проектите си.

Един от основните проблеми по мярка 214 от Програмата е недостатъчната информираност на бенефициентите, ето защо ние и за в бъдеще продължим да работим в тази посока.

Интерес от страна на бенефициентите през тази година  има по мярка 213 „Плащания за Натура 2000 за земеделски земи”, чието прилагане стартира за първи път през кампания 2011 г. По нея бяха подадени 2427 заявления да подпомагане,  съобщи зам.-министър Боянова.

С Шестото изменение на ПРСР, което е вече факт, 803 земеделски производители, които са кандидатствали по мярка 112 „Млад фермер” и са заложили в бизнес плановете си модернизация на стопанствата, ще получат по мярка 121 общо 12 млн. евро, заяви зам.-министър Боянова. Тя обясни, че приемът за млади фермери по мярка 121 е спрян, но само временно. През следващата година всеки млад фермер, ще може да кандидатства за финансов ресурс за модернизация на стопанството си. Това ще стане възможно със Седмото изменение на Програмата, с което за мярка 121, 112 и за общинските мерки ще бъдат пренасочени средства в размер на близо 304 млн. евро.

В резултат на информационната кампания през 2011 г. в двата обявени периоди на прием по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” само по т.н. гарантираните бюджети бяха подадени 383 заявления за подпомагане на стойност 95 866 923,85 лв. Земеделските производители бяха информирани на място за начините на кандидатстване и допустимите инвестиции, свързани с модернизиране на животновъдни ферми за отглеждане на млечни крави, свине и кокошки-носачки.

От стартирането на мярка 121 до 30 ноември 2011 г. по нея са сключени 2279 договора с общ размер на публичните разходи 584 496 650 лв. Извършени са плащания по 1864 подадени и обработени заявки за плащане в размер на 436 796 094 лв.

Кампанията по мярка 142 „Създаване на организации на производители” с насоченост за информиране на ползите от създаване на организации на производители, като и за активизиране на потенциалните  бенефициенти. От страна на земеделските производители получихме много запитвания, като след облекчаване на процедурата за кандидатстване, очаквам през следващата година към тази мярка да има по-голям интерес, заяви зам.-министър Боянова.

От началото на отварянето на Програмата към дата 30 ноември 2011 г. са договорирани 45 % от средствата в размер на 2 394 074 124 лв., а изплатените възлизат на 1 555 914 073 лв., информира Владислав Цветанов, държавен експерт от Дирекция „Развитие на селските райони”.

В рамките на проекта бяха организирани 28 срещи-дискусии със земеделски производители и   28 регионални пресконференции, 2 пресконференции в София, 4 семинара за регионални медии и 1 семинар за национални медии, както и 2 национални конференции със земеделски организации. Общо семинарите бяха посетени от над  2500 земеделски производители.

Вижте видео по темата...

Гъбите традиционно са включени в общата организация на пазарите на „Плодове и зеленчуци” в Европейския съюз. Това означава, че производителите на гъби могат да се възползват от специалните мерки за пазарна подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци”. Това заяви земеделският министър Мирослав Найденов в рамките на парламентарния контрол на въпрос за мерките за оказване на подкрепа на българските гъбопроизводители.

Найденов посочи, че един от вариантите производителите на плодове и зеленчуци, включително и на гъби, да получат по-значително подпомагане, е да се обединят в организация на производители и да поискат нейното признаване от Министерство на земеделието и храните по реда на Наредба № 11 от 15 май 2007 г., в която са уредени условията и реда за признаване на организации на производители.

Бъдещата Обща селскостопанска политика за следващата финансова рамка 2014-2020 г. също предвижда значително финансиране за създаването на организации на производители като най-подходящата мярка за съвместни и ефективни действия в отговор на нарастващата конкуренция и за гарантиране увеличаване на приходите за земеделските производители, каза Найденов.

Друга възможност за земеделските производители, занимаващи се с отглеждане на гъби, е кандидатстването по Програма за развитие на селските райони. Основната мярка, по която те могат да получават подкрепа, е мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. В 6-тото изменение Програмата сектор „Плодове и зеленчуци”, в който са включени и гъбопроизводителите, е приоритизиран, като е поискано прехвърляне на средства за извършване на инвестиции за подобряване на общата конкурентоспособност и на земеделските стопанства, произвеждащи плодове и зеленчуци, вкл. отглеждащи гъби.

На 21 ноември 2011 г. със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ стартира период на прием на заявления за подпомагане, свързан с поисканото прехвърляне на средства към мярка 121. В предстоящия период на прием поисканите средства в размер на 27 млн. евро ще бъдат разпределени както следва – 10 млн. евро за проекти за инвестиции в сектор „плодове и зеленчуци”, вкл. за гъбопроизводители, 12 млн. евро за проекти, представени от млади фермери, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, вкл. отглеждащи гъби и 5 млн. евро за проекти, представени от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”.

Други мерки от програмата, по които могат да получават подкрепа земеделските производители, занимаващи се с отглеждане на гъби, са:

мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научни знания”
мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”
мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и ползватели на гори”
мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране"
мярка 214 „Агроекологични плащания”
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”

За преработвателите на плодове и зеленчуци, вкл. гъби, е предвидено подпомагане и по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”

Знайно е, че българите обичаме да се правим на специалисти по всичко. Всичко можем, от всичко разбираме. Най-много, естествено, от футбол и от политика – последното без връзка с току-що отминалите избори. Имаме и самочувствието на универсални домашни майстори. И далеч не само това. С каквото и да решиш да се захванеш – всеки ще ти дава акъл как и какво да правиш. А и без съветите на многознайковците, които под път и над път ще срещне, българинът пак решава, че е достатъчно компетентен и може да се справи сам. Без значение за какъв е учил и какъв опит има. Особено ако иде реч за земеделие – там пък повсеместно се е наложило схващането, че това, видиш ли, е проста работа. И едва ли не който не е поискал – не се е захванал. А консултации от специалисти – това пък за какво е?

Да, но много земеделски стопани, които вече изгоряха със субсидиите – къде частично, къде напълно, разбраха, че точно по този начин нещата трудно ще станат. И че без познанията на специалистите само с чутото и прочетеното оттук-оттам няма как да се развива модерно и професионално земеделие. Досега един много добър вариант беше ползването на услугите на службата за съвети в земеделието – при това безплатни. От тази привилегия можеха да се възползват кандидати по мерките 112, 141, 214 и 142. И за в бъдеще кандидатите по мярката за полупазарните стопанства ще могат да получават консултантски услуги. А за останалите вече има нова възможност – мярка 114, която ще стартира на 14 ноември. Тя ще предлага на бенефициентите комплекти от задължителни, както и допълнителни консултантски услуги. Така или иначе, по регламент изискването е кандидатите да имат задължителен минимум консултантски услуги, включващи съвети за условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

И сега стопаните в заявленията си за директни плащания в ИСАК попълват декларация, че ще спазват тези условия. В задължителния минимум от консултантски услуги са включени и тези за кръстосаното съответствие – група от директиви и регламенти, посочени в Приложение 2 от Регламент 73, по който се предоставят директните плащания. Всички тези регламенти и директиви са включени като условие в националното законодателство, но от следващата година ще се проверява и спазването на изискванията за опазване на околната среда. Не изпълняват ли фермерите тези изисквания, ще им се орязват директните плащания. Ето защо, идеята на новата мярка е консултантът да посети стопанството и да направи обща оценка – какво е изпълнено какво – не и да даде препоръки на земеделския стопанин, така че, когато дойдат инспекторите на проверка, той да е изряден и да не се налага да го санкционират и да му редуцират плащането. Мярката обаче ще даде възможност на земеделския производител да получи и допълнителни консултантски услуги: за управление на стопанството, за технологии – например, да се направят пълни изследвания на почвите и препоръки за торене, или за получи консултации за отглеждане на животните и избор на породи и различни съвети. Предвидени са също възможности да бъдат подпомогнати стопаните, които ще кандидатстват по мярка 214: подготовка на документи, консултиране по изпълнението на агроекологичния ангажимент и много други. Стопаните могат да се възползват от мяркат и да поискат маркетингов анализ или препоръки за разнообразяване на своите дейности.

Като цяло, мярката безспорно ще е полезна за стопаните. Близо половината от участвалите в седмичната анкета на AGRO.BG също я приветстват и отговарят, че биха се възползвали от нея – „защото това ще повиши ефективността на работата ми“ (45 на сто от гласувалите), а 36 на сто все още не знаят, защото не са запознати с мярката (логично, все пак тя е нова). Едва 18 на сто са онези, които заявяват, че не се нуждаят от консултантски услуги. Така че, остава само да напомним, че заявленията ще се подават както и по другите мерки от ПРСР – в областните офиси на ДФЗ. И една подробност: един земеделски стопанин или собственик на гори може да бъде одобрен максимум веднъж на две години. Това означава, че получите ли одобрение сега, ще можете да кандидатствате отново през 2013 г. А кандидатствате ли през 2012 г., няма да може втори път да се възползвате от мярката. Така че – не се чудете и кандидатствайте още през тази година, за да можете и втори път да получите консултантски услуги.

                                                               Коментар на Светослав Динков

Стартира нова мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и ползватели на гори” от Програмата за развитие на селските райони. Целта на новата мярка е да подкрепи фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. Мярката  ще стартира през месец ноември тази година.

Под консултантски услуги по мярката се разбира комплект от консултации, които обхващат оценка, предоставяне на информация и съвети предоставени на фермера или собственика на гори от консултантска организация, вписана в Регистъра на консултантите по мярка 114.

В рамките на две календарни години, считано към годината на подаване на предходното одобрено заявление за подпомагане, един земеделски стопанин или собственик на гори може да получи безвъзмездна финансова помощ за максимум един комплект консултации.

В комплекта консултации за фермерите се включват задължителни консултантски услуги и допълнителни консултантски услуги. Комплектът консултации за собствениците на гори включва съвети за: запознаване с горското законодателство, планиране на лесовъдски дейности, запознаване със съвременни практики за стопанисване на горите, вещно право, екосистемни ползи от горите, превенция и защита на горите от пожари, насекоми и болести.

Задължителните консултантски услуги за фермерите са определени като група А и включват оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка с кръстосаното съответствие и стандарти за безопасност на труда, основани на законодателството на Европейския съюз. Предвидено е да има най-малко едно посещение на стопанството, свързано с изготвянето на оценка за изпълнение на посочените изисквания.

Допълнителните консултантски услуги по избор от фермера (Група Б), включени в комплекта от консултации могат да обхващат един или повече от следните компоненти:

Компонент Б1 се състои от консултации по управлението на стопанството.

Компонент Б2 се състои от специфични консултации в областта на растениевъдството и/или животновъдството.

Компонент Б3 се състои от консултации, които се предоставят на кандидати и/или одобрени за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР.

Финансовата подкрепа за използване на допълнителни консултантски услуги - група Б е допустима само при условие, че се получава в комплект със задължителните консултантски услуги - Група А.

Максималните стойности на допустимите разходи са:

• за комплект консултации (Група А) – максимум 240 евро.
• за комплект консултации (Група Б) както следва:
  a) за компонент Б1 - максимум 300 евро.
  б) за компонент Б2 – максимум 690 евро.
  в) за компонент Б3 – максимум 270 евро.

Финансовата помощ е в размер на 80% от доказаните с фактури и издадени въз основа на тях платежни документи общи допустими разходи, но не повече от 1500 евро за пълен комплект консултации (група А и всички компоненти на група Б). За комплекта консултации в областта на горите максималната стойност на допустимите разходи е 240 евро.

Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери и собственици на гори при спазване на следните изисквания:

Фермерите могат да бъдат физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/или са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За получаване на консултантски услуги в областта на горите са допустими физически, юридически лица и техните сдружения и общини, които са собственици на гори.

Кандидатите за финансова помощ подават заявление за подпомагане в Областната дирекция на Разплащателната агенция по постоянен адрес или по адрес на седалището на юридическото лице. В заявлението се посочва за кои дейности от комплекта консултации се кандидатства за подпомагане.

След включване в регистъра на одобрените бенефициенти по мярката фермерите/собствениците на гори си избират консултант, който е в Регистъра на консултантите, които имат право да предоставят консултантски услуги по мярката, и сключват договор с него за получаване на комплект консултации.

Консултантите ще се избират след провеждане на процедура от Министерство на земеделието и храните.

Институциите и организациите, които могат да осигуряват консултантските услуги в областта на земеделието трябва да имат квалифициран персонал, като поне един експерт трябва да е преминал специално обучение за кръстосаното съответствие. За да бъдат включени в списъка на консултантите по мярката организациите трябва също така да имат опит в консултантските услуги в областта на земеделието, както и  да имат административна и техническа осигуреност.

Институциите и организациите, които могат да осигуряват консултантските услуги в областта на горите трябва да имат квалифициран персонал и опит в консултантските услуги в областта на горите.

Консултантите  ще се одобряват от Министъра на земеделието и храните след провеждане на процедура по избор на базата на посочените в наредбата подробни изисквания и условия.

На заключителна конференция на тема „Европа финансира биологичното земеделие”, която се проведе в рамките на „Биомания 2011”, беше отчетено усвояването на предвидените субсидии по мярка 214 „Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Във форума участваха експерти от Министерство на земеделието и храните, представители на Фондация „Биоселена” и други биоорганизации, както и производители на биопродукти от страната.

„Не ми харесва този 1% процент на усвояване по мярка 214 и 8% по цялата Ос 2 – заяви зам.-министър Светлана Боянова, която откри семинара. – Радвам се, че още миналата година успяхме да предложим Шестото изменение на ПРСР и да завишим компенсаторните плащания поради новата икономическа ситуация, различна от тази през 2006 г. Предложението е внесено и се надявам до седмици да имаме отговор от Европейската комисия. Другото хубаво нещо ще е ако до края на годината успеем да платим средствата по Ос 2, още този декември, и то високите нива на компенсаторните плащания. Надявам се също така до края на годината да стане факт и Седмото изменение на ПРСР.”  

По думите на Боянова, с него се предвижда 32 млн. евро от бюджета на мярка 214 да бъдат прехвърлени към мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” за инвестиции в биоземеделието, като вече ще бъдат подпомагани регистрирани биологични производители. В момента 5% от бюджета на мярка 121 са предвидени за земеделски производители, които имат желание да преминат от конвенционално към биологично производство.

„Не на последно място – наясно сме, че след 2014 г. Общата селскостопанска политика ще бъде реформирана и биологичното земеделие отново ще заема една много важна част от нея. Миналата седмица имахме възможността да прегледаме новите законодателни предложения, и това, което видяхме, е отделна мярка за биологично земеделие. И бюджетът е 25% за така наречената зелена земеделска политика в частта селски райони”, обяви още Боянова.

На семинара Стела Вълчовска, представител на ДФЗ, коментира резултатите от мярка 214 от двете направления: биологично растениевъдство и биологично пчеларство. По думите й, за последната кампания при биологичното растениевъдство са оторизирани 2 420 000 евро, платени са средства по 332 заявления, обхващащи около 9 000 хектара земя.

При биопчеларството са оторизирани 225 000 евро, платени за около 14 000 пчелни семейства, отглеждани от 147 пчелари. За 2010 г. средствата са двойно повече от предходната година.

От прилагането на мярката досега четирикратно се е увеличил броят на земеделските стопани, участващи за подпомагане в направлението биологичното растениевъдство. За 2011 г. увеличението на кандидатите за биологично пчеларство е с 25% спрямо 2008 г.

За кампания 2011 г. кандидатите по биорастениевъдство са 641 и 197 по биологично пчеларство, като общата сума на кандидатите по двете направления представлява 40% от общия брой на кандидатите по мярка 214.

Над 20 000 хектара са общо заявените площи за биологично земеделие за 2011 г., а 28 000 са пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин. Близо с 10 пъти са нараснали площите с биокултури в България от 2008 г. до сега, а при пчелните семейства увеличението е от 40%.

По години изплатените европейски субсидии по мярка 214 са 6,5 млн. лв. за финансова година 2008 г., 11,4 млн. лв. за финансова година 2009 г. и 22,2 млн. лв. за финансова 2010 година.

Сред най-атрактивните за отглеждане по биологичен начин култури в страната са орехите, лешниците и бадемите. Интерес има и към лавандулата, която като площ заема около 10% от площите с биокултури в страната. „Подпомаганите с европейски средства от Програмата за развитие на селските райони биопроизводители, които отглеждат растителни култури, са общо 820. В страната има още около 200 биопроизводители, които не са обхванати от финансовото подпомагане чрез агроекологичните плащания и ще се насочим към тези хора”, посочи още зам.-министър Боянова.

Проблемите при прилагането на мярка 214 бяха отчетени от Веселина Ралчева от Българска Асоциация Биопродукти: „През 2008 г., първата кампания по мярка 214, са подадени 1462 заявления. Почти 30% от тях са отхвърлени на ниво административна проверка. Одобрени са 412 бр. заявления или около 40%. Много от хората получиха много по-малко от очакваното или нула лева, което се отрази на имиджа на мярката. Методиката тогава за налагане на санкции беше изключително стриктна и много хора се отказваха от биоземеделието.” По думите на Ралчева, основен проблем за 2008 г. е било това, че наредбата за прилагането на мярката тогава не е предвиждала изпращането на писма за одобрение и хората, които не са били одобрени, не са го разбирали своевременно. Одобрените пък са получили писмата след началото на кампания 2009 г. Тогава всъщност са разбрали, че имат проблеми. А какви са проблемите, им е станало ясно чак през 2010 г.

„През тази година се появиха и нови проблеми: хората, които кандидатстваха за втора година, бяха със задържани плащания по СЕПП, с презумцията, че може да им бъдат наложени глоби и санкции, и си получиха средствата много по-късно от останалите земеделски производители. Това ги постави в съвсем неконкурентна позиция, защото почти всички работят с кредити и тези 3-4 месеца закъснение означават лихви”, допълни Ралчева.

Стартира приемът на заявления за подпомагане по две от мерките  на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година – мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти”.  

По мярка 121  „Модернизиране на земеделските стопанства”, ще се приемат заявления за подпомагане само за инвестиции по гарантираните бюджети  в периода от 25 юли до 19 август 2011 година. Бенефициентите ще имат възможност да кандидатстват за  следните инвестиции, като са определени и съответните бюджети, както следва:

• Инвестиции, свързани с прилагане на Директива 91/676/ЕИО /Нитратна директива/ - с бюджет 13 660 000 евро;

• Инвестиции за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от сектор "Мляко", в съответствие с изискванията на стандартите на Общността, включително инвестиции за прилагане на Директива 91/676/ЕИО – с бюджет 55 450 000 евро;

• Инвестиции за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от други животновъдни сектори извън сектор "Мляко", в съответствие с изискванията на стандартите на Общността, включително инвестиции за прилагане на Директива 91/676/ЕИО – с бюджет 56 505 000 евро;

• Инвестиции за специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване.

По мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти” периодът на прием на заявления за подпомагане ще започне на 15 август и ще продължи до 16 септември 2011 година, като ще се приемат заявления за подпомагане за всички допустими сектори по мярката. Бюджетът, предвиден за обявения период, е в размер на 68 364 991 евро.

По мярката ще се приемат инвестиционни проекти, с цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятията в хранително-преработвателната промишленост и горския сектор.

По мярката могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия и така наречените междинни предприятия. За подпомагане в горския сектор могат да кандидатстват само микро предприятия  за първична преработка на дървесината до производство на мебели.

Финансовата помощ е в размер на 50% от общите допустими разходи, а за междинни предприятия - 25%. Минималният размер на инвестиционен проект е левовата равностойност на 10 000 евро, а максималният размер на общите допустими разходи за периода 2007 - 2013 г. за един кандидат е левовата равностойност на 4 000 000 евро. На основа на промяна в ПРСР помощта по мярката е увеличена с 10% за инвестиции в сектор мляко и млечни продукти, инвестиции за производство на енергия от растителна и животинска биомаса, инвестиции за подобряване на енергийната ефективност на предприятията, инвестиции свързани с пречистване на отпадните води от производството и е съответно 60% от общите допустими разходи за микро, малки и средни предприятия и 35% -  за междинни предприятия.

Финансират се инвестиции, свързани с изграждане и/или модернизиране на производствени сгради; закупуване на нови машини, оборудване и съоръжения за нуждите на производствения процес; оборудване на лаборатории за нуждите на производствения процес; закупуване на земя за изграждане на недвижими активи; нематериални инвестиции за покриване на международно признати стандарти; закупуване на софтуер, предварителни разходи и други.

Повече информация за мярката и условията за кандидатстване може да намерите на интернет страницата www.prsr.government.bg.

Кандидатите по мерките могат да подават своите заявления в областните структури на Държавен фонд „ Земеделие”.

Плащанията от Държавен фонд „Земеделие” към бенефициенти през 2010 г. са в размер на 1 218 266 358 лв. От тях със средствата от Европейския съюз, включително националните доплащания и тези за сметка на бюджета, са 1 134 138 898 лв., а по националните програми са 84 127 460 лв. Това е посочено в отчета за дейността през миналата година на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, с който правителството днес се запозна, съобщиха от правителствената информационна служба.

По програма САПАРД са обработени 97 заявки за плащане по проекти, 1656 застрахователни полици и 187 уведомления за застрахователни събития. Платени са национални средства в размер на 3 547 165 лв. по четири проекта.

По Програмата за развитие на селските райони през 2010 г. са приети 2741 заявления за подпомагане. Тези заявления са на обща стойност 1 799 926 651 лв. След приключване на процедурата по оценка са договорирани 3105 заявления за подпомагане на стойност 661 959 340 лв., отказани са 1724 заявления на стойност 1 260 517 693 лв., общо са обработени 4829 проекта на стойност 1 922 477 033 лв. Сумата на изплатените средства през 2010 г. е 609 192 488 лв.
Изплатени са субсидии по линия на директните плащания на стойност 464 839 611 лв.

За Кампания 2010 са подадени 120 435 заявления, като най-много са по Схемата за единно плащане на площ - 93 226. По линия на селскостопанските пазарни механизми са обработени 3233 заявления за подпомагане на производители на краве мляко, 378 заявки за училищно мляко, 542 заявления за училищен плод, 149 заявления за преструктуриране и конверсия на винени лозя и за застраховане на реколта, както и 121 заявки за плащане и 12 заявки за одобрение за съхранение на зърнени култури. Подадени са над 750 заявления по Националната програма по пчеларство, издадени са 252 лицензни със 144 гаранции, подписан е един договор по промоционални програми. Платени са 52 913 570 лв.

По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” са обработени и платени 14 заявки за плащане. Стойността на платените проекти е 1 193 228 лв.
По отношение на държавните помощи по линия на инвестиционните схеми за кредитиране са платени 5 764 977 лв. Разходите за капиталови субсидии на нефинансови предприятия са 6 056 299 лв., от които 26 000 лв. са изискуеми. С цел облекчаване на последиците от кризата са предоговорени инвестиционни кредити за над 4,1 млн. лв. Подписани са 11 договора с търговски банки за целево рефинансиране на кредити за закупуване на селскостопанска техника при подадени заявления по Програмата за развитие на селските райони. По краткосрочните схеми за подпомагане през отчетния период са действали 18 схеми за финансиране, по които са платени 41 438 971 лв.

Зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова наблюдава гласуването на доклада на евродепутата Алберт Дес „Общата селскостопанска политика до 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс” по покана на единственият български представител в Комисията по земеделие и развитие на селските райони Мария Неделчева от Групата на ЕНП/ГЕРБ, която участва пряко в гласуването.

Докладът се изказва за по-справедлива, по-екосъобразна, силна и добре финансирана ОСП.

Един от важните акценти - запазването на бюджет, който да позволява да се осъществят амбициозните цели на ОСП, бе включен в доклада благодарение на участието на Мария Неделчева в компромисните текстове.

Друг фундамент е подкрепата за малките земеделски стопанства чрез специфична опростена схема. Тъй като в различните страни-членки структурата на селските стопанства е различна, евродепутатите включиха в крайния текст поправката на Мария Неделчева, с която се иска всяка страна-членка сама да може да даде дефиниция за това какво е малко селско стопанство.

Друга поправка на Мария Неделчева, която обръща внимание на проблемите на българските животновъди, нямащи право на директни плащания, защото не притежават земя бе приета още при гласуването на доклада в ресорната Комисия по земеделие. Тази изключително важна поправка, която най-вероятно ще подтикне Европейската комисия да потърси отговор на проблема, остава в крайния текст на документа.

Противно на исканата поправка, не бе подкрепено предложението ОСП да насърчава преминаването от високо интензивно животновъдство към друг вид чрез предоставяне на подкрепа за земеделските стопани, които искат да прилагат високи стандарти за хуманно отношение към животните. Не бе подкрепена и възможността за премии на животновъди, които използват екстензивни пасищни системи и отглеждат сами фуражите си. В същото време позитивен вот получи поправката, с която се подчертава ключовата роля на млекопроизводството за европейското земеделие, поминъка и развитието на селските райони, особено на млекопроизводителите, пасищни райони и на по-малко облагодетелстваните в природно отношение в рамките на ЕС. Подчертана бе и необходимостта да се гарантира устойчива сигурност на доставките на млечни продукти за европейските потребители.

Подкрепа получи и текстът за справедливо разпределение на средствата по ОСП по първи и втори стълб както между държавите членки, така и между земеделските стопани в рамките на една държава-членка. Счита се, че справедливото разпределение ще доведе до постепенно заместване, след един преходен период на системата, основана на остарели исторически референтни стойности, с подпомагане, което е справедливо и поради това е разпределено по-ефективно между държавите, различните земеделски сектори и земеделските стопани. Докладът изтъква също и налагането на по-ефективни плащания за подпомагане. В съответствие със Съобщението на Комисията, Европарламентът отхвърли еднаквите, фиксирани директни плащания в целия ЕС. Въпреки това благодарение на поправки на Мария Неделчева докладът настоява за намаляване на разликите в средствата, получавани от различните страни-членки. Предложено е всяка държава-членка да получава минимален процент от средната за ЕС стойност на директните плащания, като се определят и горни граници.

ЕП подкрепи поправката на Мария Неделчева, държавите-членки, които в момента използват СЕПП (каквато е и България), при преминаване в системата на режима на единно плащане след ограничен преходен период да получат финансова и техническа подкрепа.

Европарламентът отбеляза предложението на Комисията за въвеждане на горна граница за директните плащания и приветства този опит за разрешаване на въпроса относно легитимността на ОСП и нейното приемане от обществото. Комисията изиска да се обмисли въвеждането на подобни механизми, които да подпомогнат това развитие, като например система за постепенно намаление на преките плащания в зависимост от размера на земеделските стопанства, която отчита обективните критерии трудова заетост и устойчиви практики.

Много важна точка за България от доклада на Алберт Дес е предложената гъвкавост в рамките на втория стълб, за която успя да се пребори Мария Неделчева. Страните-членки ще имат повече свобода при определяне на своите приоритети, като по този начин ще могат да се концентрират върху своите реални нужди.

Друг съществен принос на България в доклада на Алберт Дес е подпомагането на младите в селскостопанския сектор. Предвижда се мерките във втория стълб да останат, но да бъдат създадени и нови инструменти за подкрепа. Благодарение на поправката на Мария Неделчева, която бе включена в гласувания компромис в Комисията по земеделие на ЕП през май, е много вероятно да бъде улеснен достъпа на младите до кредити на много по-изгодни за тях условия, също както и достъпа до земя.

Натрупаните с години проблеми, липсата на балансирано прилагане и световната финансова криза затрудняват усвояването на европейските средства по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР). Само от началото на 2010 г. досега са предприети три изменения на програмата, целящи по-ефективно управление и по-добро усвояване на европейските субсидии, за да не загубим средства по програмата. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по време на национална конференция по ПРСР по повод появилите се в медиите публикации за евентуална загуба на 183 млн. евро от бюджета на програмата.

Сред предприетите промени в ПРСР са повишаване на нивата на компенсаторните плащания за агроекология и за земеделските производители в необлагодателствани райони, стартирането на новата мярка 213 „Натура”, комбинирането на държавна помощ с кандидатстването за евросубсидии по 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” за животновъдите, включването на фермите, отглеждащи бройлери към потенциалните получатели на средства по програмата. Ако до края на годината бъде получено одобрение от Европейската комисия на шестото изменение на програмата, в което са включени по-високите нива на компенсаторните плащания за мерките от ос 2, се надяваме да могат да бъдат приложени още за тазгодишната кампания, обясни зам.-министър Боянова.

Още от следващия месец ще бъде въведено важно облекчаване за кандидатите по програмата – непосилната за много бенефициенти банкова гаранция ще бъде допълнена с възможност за поръчителство. Предвижда се и да се въведе доверителна сметка в банките, в която да бъдат депозирани средствата по проекта и от която да бъдат изплащани средствата на бенефициентите.

Работи се и по изменение на нормативната база, което ще даде възможност на бенефициентите по т.нар. „горски мерки” от програмата да получат по-голям размер на субсидията – до 3 млн. евро успоредно с други облекчение за получаване на извършване на плащания.

Още една мярка, която ще повиши значително усвояемостта на средствата по ПРСР и в същото време ще намали рискът от загуба на средства, е решението на Европейската комисия да увеличи размера на авансовите плащания за проекти по всички мерки до края на програмния период от 20 на 50 на сто. Очакваме решението да бъде публикувано и ще започнем да го прилагаме, каза още зам. -министър Светлана Боянова.  

Тя припомни и статистиката за усвояването на средствата от ПРСР - 35% от бюджета на програмата вече е договориран, а реално изплатените средства достигат 21%.

До края на годината Министерството на земеделието и храните очаква отговорът на Брюксел и за седмото изменение на Програмата за развитие на селските райони, в което се предвижда да се преразпределят 305 млн. евро към трите най-атрактивни за бенефициентите мерки – 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, към която могат да бъдат прехвърлени 40 млн. евро, 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” – 142 млн. евро и 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” – 123 млн. евро.

В момента се разработват и две нови мерки по програмата - 125 „Подобряване и развитие на инфраструктура, свързана с развитието и адаптирането на земеделието”, по която ще се подпомагат инвестиции за възстановяване и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура. Работи се и по текста на новата мярка 215 „Плащания за хуманно отношение към животните”, обяви зам.-министър Боянова.

България ще получи общо близо 127 млн. евро по финансовия механизъм на Европейското икономическо сътрудничество и Норвежкия финансов принос, като кандидатстването с проекти за бенефициентите ще бъде отворено през пролетта на 2012 г., съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев, цитиран от dnevnik.bg. Помощта за новия 5-годишен период се вдига тройно в сравнение с приключващия първи период, когато получихме 41.5 млн. евро по 64 проекта в сферите на околната среда, човешките ресурси, здравеопазването и грижата за децата, опазването на европейското културно наследство.

Причината за увеличаването на средствата е доброто представяне на страната ни, като постигнатите резултати са видими, посочи Тове Скарстейн, посланик на Норвегия у нас. Към момента усвояването е над 60%, като с приключването на всички проекти се очаква да се повиши с още 10-15%, каза министър Дончев. Средно около 75% България усвои и по двата предприсъединителни интструмента - земеделската САПАРД и инфраструктурната ИСПА. Разликата е, че парите от Норвегия са усвоени за по-кратък период от 3 години в сравнение с 10-годишния по другите програми, както и факта, че близо година и половина средствата по Норвежката програма бяха замразени заради съмнения за корупция.

Норвегия не е член на ЕС, но има близко сътрудничество с Европейската комисия и предоставя помощ на 15 страни членки на ЕС, по механизма на Европейското икономическо сътрудничество в преследването на общата цел за намаляване на социалните и икономическите различия в Европа.

Норвежката програма е една от малкото, които предоставят средства за неправителствения сектор. Тази традиция ще бъде подкрепена и през новия програмен период, посочи Торе Ласе Би, координатор на норвежката програма. През първия са подкрепени 61 проекта за над 2 млн. евро. Около една четвърт от 127-те млн. евро се предвижда да отидат в подкрепа на частния сектор за развитие на възобновяемите енергийни източници, както и за мерки за енергийна ефективност. Другите сфери, които ще подпомогне програмата, са опазването на околната среда, здравеопазването и грижата за децата. Ще се се запази и възможността за отпускане на стипендии и обмен на студенти, каза Торе Ласе Би в отговор на въпрос на студент, ползвал такава помощ.

Ще се даде възможност и за надграждане на вече реализирани проекти през първия програмен период, каза Ласе Би. За това обаче кандидатите ще трябва да представят и да защитят тези проекти, защото помощта няма да се отпуска автоматично, обясни той. Вече има списък с 5 резервни проекта, които не са получили финансиране през първия програмен период, посочи министър Дончев. По думите му няма да има съществени разлики при кандидатстването по програмата в сравнение с приключилия първи програмен период.

Това, което прави успешна норвежката програма за сътрудничество, е ясното приоритетизиране на проектите, посочи Дончев. Освен това, когато има проблемна ситуация, и двете страни активно помагат на бенефициента, каза Владимир Табатов, който е ръководител на успешно приключил проект за соларен парк в Припечене. Той разказа, как норвежците са писали писма до банките, за да гарантират реализирането на проекта. Нещо, което е немислимо по оперативните програми, финансирани от еврофондовете.

Европейският парламент ще обсъди днес доклад на ЕК, подкрепен от парламентарната комисия по бюджетен контрол, която изрази недоволство от липсата на информация за равнището на нередностите и измамите в отделните държави от ЕС по програма САПАРД.

Това предвижда програмата за пленарната сесия на ЕП, която започна в Страсбург. Позицията бе изразена в годишния доклад на ЕК за защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата срещу измамите през 2009 г. , съобщава БТА.

България е сред споменатите в доклада страни, като в текста се говори за "съмнения за изключително висок процент на измамите" по САПАРД през 2009 г. В проекта на доклада са отправени критични забележки към Италия, Испания, Словакия, Румъния, Австрия, Великобритания, Финландия, Холандия и България.

Те се отнасят до нередности, закъсняло докладване, слабо връщане на неправилно изразходвани средства или липсата на възстановяване на такива средства, както и проблеми, свързани със събирането на собствени ресурси.

Поради големите разлики в качеството на докладите между отделните държави от ЕС е почти невъзможно да се направи преглед на съществуващите нередности и измами, както и да се установят страните, представящи се зле, и спрямо тях да бъдат предприети дисциплиниращи мерки, се посочва в доклада.

Европейските депутати очакват ЕК да гарантира, че държавите от ЕС предоставят необходимата информация, за да могат да се направят съответните анализи. Те предлагат ЕК да въведе при нужда нови наказания за страните, които не отговарят на изискванията за докладване.

В проекта на доклада се отчита, че за целия програмен период измамите в България са били 20 на сто, което е определено като "най-високият процент, отчитан за всички анализирани фондове" (в областта на сближаването и земеделието).

Гласуването на доклада е предвидено за утре.

Със заповед на изпълнителния директор на ИАРА г-н Явор Недев, стартира приема на заявления за кандидатстване по мярка 2.5 ”Риболов във вътрешни водоеми” от Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура” от Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” 2007 – 2013 г.

По тази мярка ще се подпомагат проекти, насочени към изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на рибарски съоръжения на брега на река Дунав и проекти за модернизиране на риболовния флот по река Дунав.

Инвестициите трябва да допринасят за постигане на една или повече от целите на мярката, свързани с:

•   Подобряване на безопасността  и условията  на работа.
•   Подобряване на хигиената на местата за разтоварване и съхраняване на уловите и качеството на продуктите.
•   Подобряване на опазването на човешкото здраве и здравето на животните.
•   Намаляване на отрицателното и засилване на благотворното въздействие върху околната среда.
•   Подобряване на безопасността на борда на риболовния кораб.
•   Подобряване на селективността на риболовните уреди.
•   Подобряване на работните условия и хигиената на борда на риболовния кораб.
•   Повишаване на енергийната ефективност и подмяна на основните двигатели на риболовния кораб.

За безвъзмездна финансова помощ може да се кандидатства по следните допустими сектори:

• Сектор 01  Инвестиции на борда на риболовния кораб.
• Сектор 02 Инвестиции в изграждане на рибарски съоръжения на брега на р. Дунав.
• Сектор 03 Инвестиции  за разширение, оборудване и модернизация на рибарски съоръжения по брега на р. Дунав.

Кандидатите трябва да са еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, като тези по сектор 03 трябва да са собственици на рибарските съоръжения на брега на река Дунав, сертифицирани и регистрирани като действащи рибарски съоръжения.

Общият бюджет по мярка 2.5 „Риболов във вътрешни водоеми” е на стойност 15 961 509 лв.

Безвъзмездната финансова помощ е в размер до 60 на сто от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от Европейския фонд за рибарство /ЕФР/ и 25 на сто от държавния бюджет на Република България. Одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца от деня на подписването на договора.

По проектите се извършва авансовото плащане, което е в размер до 40 на сто от стойността на одобрената безвъзмездната финансова помощ, но не по-малко от левовата равностойност на 2 000 евро.

Допустимо е и междинно плащане за одобрена обособена част от инвестицията, но не по-малко от левовата равностойност на 3 000 евро.

Повече информация за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.5 „Риболов във вътрешни водоеми” е публикувана на интернет страницата на ОП “Рибарство” www.oprsr.government.bg .

СИС КРЕДИТ ООД е регистрирано с ф.д. № 12390/2006г. на СГС с основен предмет на дейност финансови услуги, финансов и оперативен лизинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество,

Дружеството има лиценз като финансова институция с № BGR00048/2009, издаден от Българска Народна Банка, за вписване в регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Липсата на финансиране и забавата в изплащането на субсидиите в много случаи възпрепятства агро бизнеса и поставя земеделските производители в безизходица. Земеделският кредит Ви предлага бърза алтернатива за нормалното функциониране на дейността Ви и реализирането на Вашата продукция. Вие може да получите средства за покупка на торове, семена, препарати, за разширяване на дейността Ви чрез закупуване на животни и нова техника.

СИС КРЕДИТ Ви предлага:

• Суми в размер от 3000лв. до 100 000лв.
• Срок от 1 месец до 2 години
• Срещу обезпечение: движимо или недвижимо имущество

Защо да изберете нас

•  Работим на територията на цялата страна
• Схемата на погасяване на кредита ще бъде съобразена с цикъла на производството Ви и свързаната с това възможност за плащане
• Земеделските производители при нас се ползват с преференциални условия
• Без такса за предсрочно погасяване
• Без доказване на дохода
• Без месечна такса управление
• Без такса за разглеждане на документите
• Без такса за оценка на имотите

Изисквания за обезпечението

Имуществото, което желаете да предоставите за обезпечение трябва да бъде Ваша собственост или собствениците да заложат във Ваша полза, като станат Ваши поръчители.

Недвижимо имущество: земеделска земя, селски имоти

Движимо имущество: трактори, селскостопанска техника, машини

Ограничения спрямо имуществото:

• то не трябва да бъде обременено с тежести;
• не трябва да има други ползващи лица по нотариален акт;
• идеални части не се приемат като обезпечение.
• Необходими документи за първоначално одобрение на кредита:
• Копие от документ за собственост на предлаганото обезпечение
• Скица/ Схема от Кадастъра, ако е налична
• Снимки на имота
• Попълнена заявка за кредит от сйта на Институцията www.siscredit.com

Важно! СИС Кредит е регистриран като администратор на лични данни с индентификационен номер 249124 в регистъра на Комисията за защита на личните данни

За да получите повече информация за предлаганите от нас кредити, моля посетете нашия сайт www. siscredit.com, потърсете ни на нашите телефони 02 980 16 19, 0899 908 580 или заповядайте в офиса ни в гр.София, бул.Витоша 39, ет.1

През последните четири месеца Държавен фонд „Земеделие” преведе по сметките на близо 2100 зърнопроизводители и животновъди над 43 500 000 лв., които се отпускат от държавния бюджет като безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране за отрасъла.

Общият усвоен ресурс по държавното подпомагане за 2010 година достигна 71 215 000 лв. Помощта е изплатена на близо 10 500 кандидати при подпомогнати 7 076 през миналата година.

Финансирането за периода от септември до декември 2010 г. бе по няколко схеми:

І. Кредитни схеми:

•    Кредит за покупка на фураж и/или фуражни компоненти за овце, кози, крави и биволици през 2010 г. Поради по-големия брой на подадени заявления за кредитиране, Управителният съвет увеличи финансовия ресурс и по този начин се даде възможност на още 230 фермери да получат средства за изхранване на животните.
•    Кредити на свиневъди и птицевъди за покупка на фураж и/или фуражни компоненти.

По посочените кредитни схеми са подпомогнати 1508 фермери за 31 849 890 лв.

•    Кредити за покупка на семена и минерални торове за производство на пшеница, реколта 2011 г.

Подпомогнати са общо 334 зърнопроизводители за 7 955 360 лв.

ІІ. Субсидии:

•    Временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители на селскостопанска продукция в млечното животновъдство с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза. Тази схема приключи през м. август, но с решение на УС от 7 октомври 2010 г. бе прието да се извърши доплащане на фермери, получили подпомагане за отглеждане на биволици. С решение на Управителния съвет на фонда от 11 ноември се уважиха исканията и на всички биволовъди, които не са успели да кандидатстват по мярката. В резултат на тези решения на УС са подпомогнати допълнително още 93 биволовъди с 289 583 лв.
•    Временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата в условията на икономическата и финансова криза. Подпомогнати са 160 стопанства от сектори „Свиневъдство” и „Птицевъдство” с общ ресурс от 3 427 920 лв.
•    Схема за предоставяне на държавна помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на българско овчарско куче и каракачанско куче. Кандидатствали са две асоциации за 3 515 лв.

ІІІ. Разсрочване на кредити за животновъдството, получени през 2008 г. и 2009 година:

Управителния съвет даде възможност фермерите, засегнати от финансовата и икономическа криза, да разсрочат задълженията си по сключени договори за заеми през 2008 и 2009 г. От тази възможност са се възползвали над 1700 фермери.

Работна среща в рамките на проекта „Q-PorkChains” организираха Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) и Фондация GIQS e.V. (чиято абревиатура на немски означава Трансгранично интегрирано осигуряване на качество). Семинарът беше в рамките на тазгодишното изложение „Месомания” – най-голямата и най-авторитетна изложба в областта на месопреработвателната промишленост в България, която премина от 10-и до 13-и ноември в столичния Интер Експо център.

Семинарът беше посветен на общата тема „Стратегическо разработване на продукти”. Свои презентации по темата представиха изследователи, работещи по проекта – специалисти от университета в Гент и GIQS e.V., а също и изпълнителният директор на АМБ Кирил Вътев. На срещата беше направен общ преглед на проекта Q-PorkChains. Дискутирани бяха специфичните предизвикателства пред българската месна индустрия, както и отношението на потребителите към месните продукти. Засегнати бяха и въпросите около стратегическото разработване на нови продукти. Семинарът завърши с презентация „Състоянието на българската месна индустрия и по-конкретно търсенето и  предлагането на свинско месо”.

Проектът „Q-PorkChains” стартира през 2007 г. Той се финансира от Европейския съюз и е най-големият, посветен на месото. Основната му цел е подобряване на качеството на свинското месо и продуктите от него, както и разработване на иновативни, интегрирани вериги за производство на висококачествени храни от свинско месо, които да съответстват на потребителското търсене, а също и да бъдат предложени нови инструменти за търговия на продуктите от свинско месо, които да гарантират качество и сигурност. В рамките на „Q-PorkChains” ще бъдат предложени и по-добри продукти, съобразени с изискванията на европейския пазар. Проектът ще продължи до следващата година, като в него участват общо 62 организации от 19 страни. Сред тях са 20 университета, 15 научноизследователски института, 27 бизнеспартньори и асоциации от бранша, още 57 институции от ЕС и други 5 – от Китай, Южна Африка, Бразилия и САЩ.

„Q-PorkChains” се състои от 6 модула: в първия влизат потребители, граждани и пазар; във втория – производство на свинско месо и продукти; разработване на продукти – в третия; управление на веригите е четвъртият, молекулярен контрол на качеството – петият, и синтез на знания – шестият. Още два хоризонтални модула допълват проекта – тяхната цел е да се тестват и прилагат иновативни концепции, както и разпространение на резултатите от научните изследвания до всички заинтересовани страни.

Предстоят още обучения и демонстрации в различни европейски страни до края на 2011 г., когато проектът приключва. Целевата група включва представители на индустрията, както и на различните етапи от веригата за производство на свинско месо.

Статистиката сочи, че 46 на сто от месото, което се консумира в Европейския съюз, е свинско, а в някои от страните членки потреблението му дори е над 50%. Най-голямо е потреблението в Дания – 76,3 кг на човек. Следват Испания с 66,2 кг и Чехия – с 60,3 кг. Според класацията, България е „на опашката“ – с 31,3 кг на човек годишно. В същото време, Евросъюзът произвежда над една пета от общото количество свинско месо в света. Логично, с високото търсене нараства и потребителският интерес. Консуматорите на продукти от свинско месо искат това, което купуват, не само да е с необходимото качество, но и да бъде проследимо по цялата верига – от обора до масата. От друга страна, производителите пък се нуждаят от такива системи, които едновременно да са и доходоносни, и да отговарят на екологичните изисквания, за да са конкурентоспособни. „Опитваме се да работим върху качеството на продуктите, да сме в постоянно сътрудничество с науката – коментира д-р Армандо Перес-Куето, лектор от университета в Гент, Белгия. – Аз самият съм от Боливия, там не подбираме свинското. Но когато преди 10 г. за пръв път си купих свинско в Белгия, си казах – ама това няма никакъв вкус! Ето защо, за всички от бранша е много важно да се запази вкуса на продукта и едновременно с това да се намали съдържанието на мазнини в него. В интерес на всяка индустрия е да запази потребителския интерес, но от друга страна тази индустрия не иска потребителите й да умрат млади.“

                                                                                        Светослав Динков

След възстановяването от икономическата криза през 2008-2009 г., едно от предизвикателствата пред Латинска Америка и Карибите е консолидирането в средносрочнен и дългосрочен план.
В тази връзка, настоящият доклад счита, че в основата на политиките за развитие на селските райони и селското стопанство, трябва да залегне програма за  подпомагане на  икономическото развитие и възстановяване.
Докладът отбелязва, че Латинска Америка и Карибите като регион продължават да разчитат на няколко селскостопански продукта, като стабилен източник на приходи е износът. Въпреки това, се подчертава, че прекомерната зависимост от експорта на селскостопански стоки не е устойчива стратегия за икономическо развитие в дългосрочен план. От друга страна, авторът подчертава, че Латинска Америка и Карибите са конкурентно способни в хранително-вкусовата промишленост и имат огромен потенциал за икономически растеж, но тези възможности все още не са  добре проучени.

За подобряване на ефективността на аграрно-икономическия сектор, документът представя следните изводи:

•    проучване на нови пазари по отношение на износа на селскостопански стоки
•    укрепване на местните институции и предприемане на мерки за улесняване на търговията, както и създаването на методи за осигуряване на качествена стандартизация  за безопасност на храните и модернизиране на митниците
•    създаване на възможност за по-голяма диференциация в рамките на традиционните продукти, чрез използване на географски произход и брандинг стратегии
•    осигуряване на възможностти за иновации и технически прогрес с цел увеличаване производителността на селското стопанство и подобряване качеството на продукцията
•    подкрепа на малките производители, които имат потенциал за износ чрез създаване на ценови механизми за управление, както и насърчаване на колективните действия от страна на производителите за намаляване на разходите.

Европейската обща селскостопанска политика е полезна, но трябва да стане „по-справедлива” и „по-зелена”. Общата нагласа в широкия публичен дебат е за задължителна промяна на ОСП след 2013. България не е особено активен участник в този дебат и така за пореден път пропуска предоставената възможност да отстоява позиция, борейки се за нови и ползотворни условия за развитие на българското земеделие и защитавайки националните интереси  на родния агробизнес, предвид пълноправното ни членство в ЕС.

Изследователските организации, заинтересованите страни и широката общественост са съсредоточени в реформирането на ОСП така, че да се пренасочат помощи към по-малки стопанства и необлагодетелстваните райони, като се набляга на подкрепа извън „индустриалното земеделие.” Така целите на ОСП за поддържане на заетостта в селските райони, запазване на екологичното равновесие и производство на качествени храни ще бъдат постигнати по-ефективно.

Такива са преобладаващите идеи сред получените в Европейската Комисия 6000 предложения, касаещи реформите в ОСП. Обобщените резултати са съставени от независими експерти по повод дебата за промяна в тази политика след 2013г., структуриран около четири основни въпроса, поставени от еврокомисаря по земеделието Дачиан Чиолош:

1. Защо има нужда от единна европейска ОСП?
2. Какво очакват гражданите от земеделието?
3. Защо се налага реформиране на ОСП?
4. От какви средства се нуждае ОСП на утрешния ден?

Докладът беше представен на 19.07.2010г. на двудневна конференция в Брюксел, посветена на реформите в ОСП,  където се събраха заинтересованите страни, сред които не присъстваше нито един представител от България. Участието ни се изчерпваше с представяне на родни марки продукти на европейското селскостопанско изложение „Земеделие: Вкус за живот”, съпътстващо конференцията. А всъщност основната цел беше да се обсъдят и обоготят идеите на Чиолош преди да излезе окончателното съобщение за реформата в ОСП на Комисията през декември 2010г.

Отговорите на поставените от Чиолош въпроси са оценени като цяло в полза на запазването на ОСП, като решенията за създаване на условия на равнопоставеност, които да се използват от производители и потребители в новоприсъединените страни ще се решава от ЕС. Мнозинството от възгледите за ОСП са в подкрепа на доставяне на безопасни, здравословни храни, подсигуряване на продължително използване на земята, поддържане на селските райони и осигуряване на снабдяването с храна. Аргументите, които се използват най-често за реформата на ОСП, според външни анализатори са възможността да се приспособят към нарастващата нестабилност на цените на суровините и хранителните продукти, да се посрещне нарастващото търсене в световен мащаб на хранителни продукти на либерализираните борси. Други аргументи са свързани с преструктурирането и  разпределението на парите в ОСП и улесняването на процедурите и пренасочване на непазарни елементи за борба с изменението на климата. По-високи са и очакванията за качество от страна на потребителите, както и засилване на съвместните действия с други политики на ЕС, засягащи селските райони.

По време на конференцията са предложени и мерки за стабилизиране на пазара, програми за обучение, местни стратегии за насърчаване на пазара на хранителни продукти и други информационни източници. Според анализаторите преобладаващото мнение на заинтересованите страни е, че инструментите на ОСП трябва да бъдат изведени извън „индустриалното земеделие” и да осигурят подкрепа на „по-подходящи получатели”, например като земеделските производители в необлагодетелствани райони и планински зони.

Според доклада на ЕС трябва да се приеме стратегически подход за реформа на ОСП, включващ радикални решения. ОСП трябва да гарантира безопасността на храните в ЕС и да увеличи пазарната ориентация в конкурентните сектори чрез различни мерки. От ОСП се очаква да бъде посредник в необходимостта да се заплаща за обществени блага, защитата на околната среда и биоразнообразието и забавянето на климатичните промени. Според доклада трябва да се изясни връзката между двата стълба и да се гарантира адекватно развитие на селските райони. Очаква се ОСП да бъде справедлива за малките производители, за новите страни-членки и за необлагодетелстваните райони. По-голяма прозрачност при производството на храни и изравняването на стандартите за местни и вносни продукти са застъпени също сред предложенията за промяна на ОСП след 2013 година.

Пазарът не пречи на щедрото субсидиране на американските фермери.
Федералните субсидии за американските фермери между 1995 и 2009 г. възлизат на 250 милиарда щатски долара. Това е колосална сума, получена от фермерите, според данни, публикувани от американската неправителствена организация "Environmental Working Group” - EWG.
Разбира се, обществениците са намерили много недостатъци в механизма на субсидиране на фермерите, главен сред които е и разликата в сумите, получени от големите и малките ферми или по-скоро от техните собственици. Данните са огласени за да ги оценят самите американци.
Колко средства се отпускат за фермерите и по какви конкретни направления и програми?
Към днешна дата американските фермери имат възможност да получават субсидии, не само от едно място - Министерство на земеделието (USDA). Факт е, че през 2007 г. се прие Закон за енергетиката, а през 2008 г. - Закон за селското стопанство. По този начин се създаде нова пресичаща се мрежа за субсидиране на фермерите за милиарди долари, независимо от състоянието на селското стопанство. Всичко това се осъществява с парите на данъкоплатците.
Къде отиват средствата и по какви направления се финансират американските фермери?
На първо място – „преки плащания”. Собствениците на земя или фермерите получават държавни средства, дори ако цените на храните или дохода на фермите е на рекордно високо ниво, което е характерно през последните няколко години, а в някои случаи, дори ако получателят не произвежда нищо. От 2005 г. преките плащания достигат около 5 милиарда щатски долара на година.
Следват така наречените „антициклични плащания” - това са плащания, полагащи се, когато цените на селскостопанските продукти са паднали под нивото, определено със закон. С други думи, плащания за фермерите в трудни времена, за да не понасят загуби. През 2005 г. разходите на държавата за тази функция възлизат на 4 милиарда щатски долара, а през 2009 година - 1,2 млрд. Спадът е получен, защото през този период цените са били средно по-високи от обикновено.
Друга форма на плащане е „за загуба на пазари”. Това се случва, когато цените на продукцията са много високи. Те могат да достигнат милиарди долари, когато цените падат. Последният път, когато това се случи, според проучване на EWG, плащанията по тази позиция само за една година са достигнали 20 милиарда долара.
В Министерството на земеделието на САЩ съществува Федерална застрахователна система за фермерите. Това се отнася за предоставяне на финансова помощ на американските фермери при сключване на застрахователните сделки. През 2005 г., за това са изразходени 2,7 милиарда щатски долара, а през 2009 - 7,3 млрд. Това е обяснимо: когато цените са високи, застраховането също поскъпва: увеличава се субсидията за изплащане на застраховка, тъй като застрахователните полици стават по-скъпи, увеличават се административните разходи на застрахователните компании и др. Накратко, разходите за тези услуги са пряко свързани с цените на селскостопанските продукти. В крайна сметка, според ръста на цените на селскостопанските продукти нарастват разходите от страна на държавата (и на данъкоплатците), ако има загуба на реколта.
Оказва се, че застраховането на селскостопанския сектор е много по-печелившо от личното застраховане на много американци, каза К. Кук. Субсидиите за застраховка на реколтата се отпускат на фермерите, ако в техния район това е предвидено от закона, а 50% от загубите се покриват  безвъзмездно в случай на „бедствие” за фермерите. През 2008 г. над 2/3 от площите подлежащи на застраховане са засети с четири култури: царевица, памук, соя, пшеница. Тук са насочени основните потоци на субсидиите за фермерите.
Авторът смята, че този подход създава у получателите желание да получават още повече.
Американските фермерите спечелиха и от приемането през 2007 година на Закона за енергетиката. Тогава беше решено да се добавя към автомобилните горива, получаваният от царевица етанол, и да се гарантира, че до 2015 г. ежегодното използването на етанол ще бъде около 15 милиарда галона (1 галон = приблизително 4,5 литра). Производителите на етанол бяха освободени от данъци за 5 млрд. долара на година. Това е сума, колкото е размера на субсидиите за фермерите под формата на директни плащания. Но производителите на етанол купуват царевицата от фермерите. Оказва се, че макар и косвено, но плащанията на фермерите реално са се увеличили.
Все пак, за да запазят приходите си, производителите на етанол призовават правителството и Конгресът да разширят квотите за задължителното използване на етанол в автомобилните горива. Следващата стъпка може да стане увеличаването на квотата от 15 на 20 милиарда галона.
Големи надежди фермерите залагат и на индивидуалните плащания за нанесени щети от природни бедствия през тази година. Това са 1,5 милиарда долара. Около 800 милиона ще бъдат изплатени за щети на производителите на ориз и памук от южните щати, които са загубили 5% от реколтата и вече получават субсидии.
Ясно е, че земеделските субсидии на фермерите са толкова важни за Америка, че правителството не иска нищо да променя. Когато наскоро възникна спор в СТО за субсидиите за американските производители на памук, с които не беше съгласна Бразилия, на администрацията се наложи да работят усилено за разрешаване на спора. Конфликтът беше решен, отбелязва Кук по не е съвсем обичаен начин. САЩ се съгласиха да субсидират бразилските производители на памук в продължение на няколко години за сумата половин милиард долара.
Министерството на земеделието финансира още пет екологични програми за на американските фермери. Тези примери са достатъчни да се изясни каква е ролята на държавните субсидии в селското стопанство на САЩ – страна с не дотам лош климат.

„Опустошителните ефекти” от настоящата финансова криза и последвалите бюджетни съкращения могат да доведат до първите стъпки в посока „края на Общата селскостопанска политика”. Това коментира бившият еврокомисар по земеделието Мариан Фишер Бойл на конференцията Agricultural Outlook 2010 в Лондон, която се проведе преди седмица. Тя добави, че една от неизбежните последици от кризата е драстичното свиване на бюджетите на правителствата в отделните страни членки.

Според нея, обществени разходи във всички страни членки ще бъдат внимателно изследвани и допълнително съкратени, където е възможно. И това, разбира се, означава, че бюджетът на ЕС като цяло, а и в частност селскостопанският бюджет и структурните фондове ще бъдат двете основни звена при орязването на разходите”, заяви Бойл.

Очаква се тази есен Европейската комисия да представи първоначални предложения за реформа на финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020. От страните членки се очаква да упражнят силен натиск за възстановяване на финансовите параметри от дейностите на ЕС и за оставането на двата стълба на ОСП.

Фишер Бойл, която отговаряше за ОСП между 2004 и началото на 2010 г., подчерта важността на „обезопасителните мрежи”, които да предпазват от неизбежните проблеми, с които фермерите се сблъскват при извършване на дейността си. Тя отбеляза, че ако всичко се остави изцяло на пазара и няма подпомагане, проблеми като болести по животните или извънредни метеорологични условия, потенциално могат да принудят земеделските производители да напуснат сектора.

Тя предупреди още за опасностите от „далечните последици от нарушенията на състезателните правила”, които могат да допуснат вид „ценови картел” в рамките на междусекторни или професионални споразумения.

Бившият комисар подчерта, че бъдещето на ОСП зависи от селскостопанските обединения и възприемането на възможностите и предизвикателствата, които да предопределят бъдещето им. Системата от двата стълба ще бъде решаваща за това, твърди тя.

Ще продължавам да подкрепям двата стълба в структурата на ОСП, защото всеки стълб е основан със съответната логика и обслужва конкретна цел, добави тя.

Бившият комисар не е съгласна, че земеделските производители трябва да имат свободата да произвеждат според пазарните сигнали. "Мисля, че добре функциониращите пазари и достатъчните средства са много по-добри от административните или политическите ресурси, но разбира се ние можем да направим много за да помогнем на фермерите да се приспособят," коментира тя.

Фишер Бойл подчертава, че единните плащания на площ трябва да останат като една мярка за поддържане на доходите на земеделските производители, с цел да компенсират селскостопанските обединения, които получават от дейността си по-ниски доходи, спрямо работещите в другите сектори на икономиката.

„Често чувам, че ниските доходи в земеделския сектор не са достатъчна причина за подпомагане им, и че това възпрепятства сектора да се движи към по-висока ефективност и доходност в дългосрочен план. Разбира се, необходими са в бъдещите структурни промени в сектора, които да подобрят приходите на фермерите. Но постоянно намаляващите нива на доход ми показват, че тези проблеми могат да се коренят в голяма степен в характеристиките в сектора и не могат да бъдат решени единствено със структурни промени,” казва Фишер Бойл.

Тя коментира, че премахването на единните плащания на площ ще доведе намаляване на заетите в сектора. Фишер Бойл обаче признава, че са необходими промени в съществуващата разплащателна система, но те трябва да се основават на ключови принципи и да бъдат разграничени от продукцията.

Проекти за закупуване на селскостопанска техника за 100 млн. лв. ще “изгорят“, тъй като Генерална дирекция “Земеделие“ на Европейската комисия е отказала да отпусне допълнително средства за дофинансиране на мярката от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от 2007-2013 г., чийто бюджет от 500 млн. лв. бе изчерпан. Същото чака и подадените двойно повече общински проекти. Това съобщи Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, който е акредитиран като Разплащателна агенция по ПРСР предаде Mediapool.bg.
Двете мерки бяха спрени в средата на септември 2009 г., тъй като местните власти подадоха заявления за 1.8 млрд. лв., при положение, че могат да бъдат одобрени проекти до 800 млн. лв., а проектите за инвестиции в селскостопански машини надхвърлиха с 65 на сто предвидените средства. Затова Министерството на земеделието и храните, което е управляващ орган на ПРСР, започна предварителни преговори с ЕК за допълнителни средства за този тип проекти, които да се прехвърлят от други мерки на програмата, към които интересът е по-слаб.
От Брюксел обаче отговорили, че не може да се осигурят средства за този програмен период извън предвидените 500 млн. лв. “При обявяване на евентуален нов прием след междинната оценка на програмата, ЕК е съгласна да се мисли за прехвърляне на средства, но за нови проекти“, обясни Илиева.
По думите й вече подадените в повече проекти “горят“, защото има изрично условие от Брюксел, че когато заявленията надвишават бюджета на съответната мярка, се прилага т.нар. ранкинг принцип. При него на конкурентна основа се отсяват най-добрите проекти в рамките на осигуреното финансиране. ДФЗ няма да посмее да предприеме индивидуални действия, тъй като спазването на ранкинг принципа подлежи на одит от страна на ЕК, какъвто предстои у нас през октомври.
Междинната оценка и анализът за преструктурирането на ПРСР се правят с помощта на външен консултант и ще са готови през ноември. Затова вече може да се говори за откриване през 2011 г. на нов модифициран прием на проекти за земеделска техника, каза Калина Илиева.
Мярката “Млад фермер“ също е с изчерпан ресурс. В следващ програмен период управляващият орган евентуално ще преговоря с ЕК за прехвърляне на допълнителни средства от мярката за пазарните стопанства, където е заявен висок интересът, но там са били предвидени повече стопанства, отколкото е възможно да кандидатстват за преструктуриране.
Имало е и идея да се прехвърлят пари в оста за общински проекти, където също има двойно повече подадени проекти, отколкото може да поеме предвиденият бюджет. Съответно там също ще има проекти, които ще изгорят, стана ясно от думите на шефа на земеделския фонд.
“При тях ще се приложи същата схема за нов прием, като се мисли да се вземат пари от мярката за туристическите атракции“, допълни Илиева. “Не че там няма голям интерес, но в момента в Брюксел много сериозно се говори, че при структурните фондове вече оценката на проектите трябва да става според крайния ефект от проекта. Съответно това ще е критерий за оценка на работата на органите, които са одобрили проекта – ефекта за района, а не толкова дали средствата са усвоени“, коментира още тя.
Преструктурирането на ПРСР ще засегне и оста агроекология, където интересът е изключително слаб – спрямо останалите мерки средно 11 пъти по -малко са подадените проекти. Тази мярка не е толкова комерсиална, а там са 25 на сто от 3.2 млрд. евро от средствата на програмата, допълни Илиева.
ЕК е предложила на България да последва примера на Румъния, където районите с висока природна стойност, подходящи за екологично земеделие, са по-големи като територия. “Същото предложихме на МЗХ, защото при нас те са на малки терени и са разпокъсани. Освен това оценката на терените с висока природна стойност у нас се прави всяка година и често става така, че една площ, която преди това е ставала за агроекология, вече не покрива критериите“, обясни Илиева.
Това се получава, тъй като стопаните нямат достатъчно стимули да опазват околната среда и да следват стриктно изискванията, за да остане площта им с висока природна стойност и например разорават ивици, които задължително трябва да са необработваеми, за да е екологична продукцията.
“Идеята е в голям регион, като Родопите например, да се направи оценка за висока природна стойност и вече там се знае, че може да се прави екоземеделие. Защото най-важно е в продължение на пет години да се запазят площите във вида, в който трябва, а не да се работи на парче. Но тогава ще е и по-стриктен контролът и ще е забранено строителство на обекти“, заяви Илиева пред Mediapool.
Друг начин да се привлече интересът на фермерите към екоземеделие е да се увеличи размерът на допустимата за подпомагане площ, допусна шефът на ДФЗ.
“Иначе няма как нещо толкова некомерсиално да се сравнява с възвращаемостта на инвестициите в хотел или фотоволтаични паркове“, коментира тя.
Всъщност наскоро откритата мярка за финансиране на соларни паркове е с най-висок интерес от инвеститори, стана ясно от думите на Калина Илиева. Тя смята, че няма да възникнат колизии с подадените проекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ПРСР, след като все още не е приет националният план за ВЕИ.
“Прилагаме действащото законодателство, няма как да се спре мярката, защото имаме план за изпълняване. Освен това при нас проектите кандидатстват със становище за присъединяване към мрежата от страна на НЕК и електроразпределителните дружества и разрешителното за строеж, което значи, че са спазени изискванията за категория на земята и не може да става въпрос за спекулативни интереси. Ако тези удостоверения липсват, проектите няма да бъдат одобрени“, каза Калина Илиева.
След изтичането на 18 август на крайния срок за прием на проекти за фотоволтаици, ще стане ясно каква част от кандидатите отговарят на изискванията.
Шефът на земеделския фонд коментира още, че има сериозен проблем със забавянето на изплащането на средствата по ПРСР, която вместо в началото на 2007 г. е стартирала в средата на 2008 г. и не са плащани суми по тези две годишни финансови споразумения.
“До встъпването на новия екип в длъжност бяха платени само 400 млн. лв. от договорени 1.1 млрд. лв., които трябва да се издължат до края на тази година. Ние сме платили около 900 млн. лв. и остават още 200 млн. лв., за да не загубим средствата“, обясни тя.
Следващата година идва и покриването на сумите от споразумението за 2009 г. - още около 500 млн. лв., за които обаче трябва да има проекти. “Разчитаме това да са проектите от сегашния прием и да може те да се изпълнят до средата на 2011 г., за да се изплатят до края на идната година“, каза Илиева.
Тя уточни, че по схемата N + 2 няма значение по коя мярка се плаща и е възможно със средства по други мерки да се компенсира “дупката“ от 25-те процента в агроекологията. “Затова по другите мерки трябва да има повече проекти, за да може паралелно да се навакса и забавянето на приема на заявления. Много от мерките предвиждат довършване на инвестициите, затова че е напълно реално да се справим в срокове“, каза Илиева.
Авансовите плащания от 50 процента от субсидията на одобрените проекти също са вариант за наваксване на усвояването и това минава към частта разплатени средства, добави тя.
По думите й от януари следващата година близо 32 хил. тютюнопроизводители ще получат национални доплащания в схемата за директни евросубсидии в кампания 2010.
Плащанията, чийто размер ще се уточни допълнително от МЗХ, ще става на квотен принцип на базата на производството им за някоя от последните три години и изкупените и премирани количества тютюн от първа до трета класа.
Целта обаче ще е да се насочат тютюнопроизводителите към кандидатстване с проекти за преминаване към алтернативни дейности като отглеждане на овощни дървета, билки и етерично-маслени култури и да получат до 75 на сто безвъзмездна помощ за започването на такъв бизнес.