Всички експонати са от фондовете на Националния етнографски музей
На 16 декември в 17:30 ч. в залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде открита изложбата на коледни обредни хлябове „Айда, колач да режимо, жито да се ражда!".
Изложбата "Айда, колач да режимо, жито да се ражда!" има за цел да покаже магията и символиката на българските обредни хлябове за Коледа. Всички експонати са от фондовете на Националния етнографски музей, БАН, и представят традициите на различните краища на страната.
В западните райони хлябът за Бъдни вечер се нарича боговица, светец, вечерник, а в източните - боговица, богова пита, колашки колак, бъдняк, вечерна, бъдна погача.
Обредните хлябове за Бъдни вечер са винаги големи и с пластика, която в общи линии изобразява схематично стопанството, обединява различни дейности и имота. Тези изображения са от тестени топчета и прътчета и включват кошарата с овцете, воловете, нивата с купните или кръстците, ралото, стопанина и кучето-пазач.
Срещат се и хлябове с християнска символика, която пък говори за религиозната страна на празника, а именно Рождество Христово. Друга особеност в поредицата обредни хлябове за Бъдни вечер представляват множеството хлебни изделия от Северозападна България, посветени на къщата, хармана, нивата, лозето/виното, колата, кравите, свинята, къртицата.
Просфорената пита е също сред обредните хлябове за Бъдни вечер. Такива пити са разпространени в Централна и Източна България. Например в Панагюрско туртата се меси само с брашно и вода, а украсата е печат от просфора.
В деня преди Коледа малките деца обикалят дворовете за да питат стопаните „Славят ли Бога" и да донесат неговата благословия. В благодарност домакините ги даряват със специални хлябове. Това са малки хлебчета, чиято форма е свързана с пола на коледарчетата: за момчетата се приготвят кръгли, а за момичетата - с преплетени краища. Хлябове се приготвят и за изпълнителите на обичая коледуване - добрите момци коледари. Хлябът често се меси и украсява от момата, за която той е показател за нейното умение пред общността.
Най-често срещаната пластика са цветчетата, клонките с листа и птичетата. Понякога коледарският кравай се украсява допълнително с бръшлян, ядки от орехи, стафиди, сушени сини сливи. Освен това често върху кравая се поставя парче сланина/ свинско месо /суджук/, пари и запалена свещ.
