Обезлюдяването е един от сериозните проблеми за тези райони
Кампанията за прибирането на тютюна в страната вече приключи. В началото на ноември трябва да започне изкупната кампания. През последните две години изкупните цени на тютюна са се увеличавали средно на година с около 10%, показва статистиката на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България (НАТБ).
Прогнозите и на търговци, и на производители са тази година добивите да бъдат между 30 до 50% по-ниски от миналогодишните, но продукцията да се продава между 10 и 15% по-скъпо заради високото качество.
В България тютюнопроизводството е основна заетост в много селски, планински и полупланински райони на страната, където има ограничени икономически алтернативи. Около 70% от произвеждания тютюн в страната е ориенталски. Няма друга култура, която може да компенсира това, което се печели от един декар тютюн, той е безалтернативен от гледна точка на икономическото положение и традициите на тези хора, коментират пред БТА от асоциацията.
Около 240 хил. души, заети с производство на тютюн в България, може да останат без препитание, ако се приемат промените в евродирективата за тютюневите изделия, с които да се забрани производството на ориенталски тютюни в ЕС, изразяват безпокойство от НАТБ. Тяхната тревога е, че е застрашена "устойчивостта на цял земеделски икономически сектор и заетостта на хората, които зависят от тютюнопроизводството".
Отглеждането на тютюн в България може да бъде преустановено с цената на огромни компенсации от ЕС, защото има опасност да се обезлюдят цели райони, коментира председателят на асоциацията Цветан Филев.
Проблемите не може да продължават безкрайно, затова борбата ни е за новата обща селскостопанска политика от 2014 до 2020 г. българските тютюнопроизводители да получават достойни европейски директни плащания, отбелязва той.
Засега има уверения от Министерството на земеделието и храните на базата на разговори в ЕС, че подготвяната промяна на директивата за тютюневите изделия няма да засегне влагането на ориенталски тютюни в цигарите, каза Филев.
Асоциацията е изпратила писма със становището на българските тютюнопроизводители до много институции и политици. Този въпрос ще се постави отново на конгреса на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите, който започва днес в Будапеща, както и на предстоящ висш форум на Световната здравна организация, заяви Филев.
В 90% от общините от планински тип се отглежда ориенталски тютюн, а обезлюдяването е един от сериозните проблеми за тези райони. Няма и възможности за алтернативни производства.
Националната асоциация на тютюнопроизводителите активно работи за преориентиране на производството и в районите на Пловдив, Плевен, Стара Загора, където вече изцяло са преминали към отглеждане на други култури. Но в някои погранични райони като Кърджали, Хасково, Благоевград поради плитките и наклонени почви не може да се въведе алтернативно производство. Такъв проблем съществува и в Североизточна България, защото голяма част от тютюнопроизводителите са малоимотни.
Въпросът за обезлюдяването стои и пред общините в Североизточна България и категорично бе поставен от кметовете на Тутраканската и Главинишката общини на Силистренска област Димитър Стефанов и Хюсеин Хамди на проведените семинари от Националната асоциация на тютюнопроизводителите.
Хюсеин Хамди смята, че производството на тютюн е от съществено значение за малоимотните граждани. България е на първо място като производител на ориенталски тютюн, не само в ЕС, но и в света, но това е свързано с икономически, социални и демографски проблеми.
