Пчеларите трябва да бъдат стимулирани за специалната услуга, която предоставят на природата
Макар и малко парадоксално на пръв поглед, но земеделието е една от областите, които имат сериозни „заслуги” за промените в климата. Твърди се, че пълчищата преживни животни в света отделят огромни количества от парниковия газ метан. Много са и обвиненията към монокултурното земеделие, което унищожава биоразнообразието на огромни територии от земната повърхност. Да не говорим за вредата за околната среда и човешкото здраве от използваните в селското стопанство изкуствени торове, пестициди, инсектициди и друга химия, без да отваряме темата за ГМО. На фона на тази далеч неидилична земеделска картина се откроява едно симпатично животинче с безценен принос за оцеляване на планетата. Кое ли ще е то? Е да, това, разбира се, е пчелата, носеща дарбата да „оплодява” растителния свят. Уникална дарба, без която нашият свят не би бил това, което е или по-вероятно въобще не би съществувал.
На фона на модната тези дни тема за „края на света” и тревожните сигнали, които идват от различни части на планетата за изчезването на пчелите – тези безценни насекоми, си заслужава да помислим с благодарност за хората, чиято професията е да ги отглеждат и така да продължават техния род, а чрез тях и живота на планетата. Това разбиране за общочовешката полза на професията пчелар мотивира група европейски депутати да лобират за справедливо възнаграждение на тези хора за безценната услуга, която извършват за растениевъдството, а и въобще за природата. Сред най-активните е българската евродепутатка Мария Габриел.
"Това е жизненоважен сектор, който допринася много за биоразнообразието", заяви тя за Радио България. "В момента в ЕС обсъждаме една нова ОСП, чиято основна цел е да бъде „по-зелена”. За мен пчеларството е секторът пар екселанс, който отговаря на такова изискване. Затова пчеларите трябва да бъдат стимулирани за специалната услуга, която предоставят на природата. И ние настояваме те допълнително да получават директни плащания на отгледано пчелно семейство.
Досега пчеларите в ЕС получаваха подкрепа за това, че се занимават със земеделие и произвеждат конкретен продукт, също много ценен – пчелния мед. Новото искане е те да получават и допълнително възнаграждение за уникалната услуга, която вършат за природата, умножавайки популацията на пчелите, тези безценни „опрашителки”.
За мен е много важно Европа да изпрати сигнал, че не можем да искаме от пчеларите да продължават да поддържат 86% от хранителната верига, 74% от растителните видове и за това да им даваме например 3 млн. евро в рамките на една национална програма", подчертава г-жа Габриел.
Въпросните 3 млн. евро годишно е скромната сума, която получават в момента българските пчелари по Националната програма за подпомагане на пчеларството 2011-2013 г. Става дума за близо 50 хиляди официално регистрирани пчелари. Но в България отглеждането на пчели е много популярно занимание и е хоби за още 150-200 хиляди души. У нас то стои все още между професията и любителската страст. Много важно е афинитетът към пчеларството да се запази, и от поколение на поколение да се предават уменията за гледане на тези симпатични, но и лошо жилещи насекоми. Защото пчеларството си е доста трудно занятие, отбелязва БНР.
Като страна със завидно биологично разнообразие, България предлага идеални условия за производство на разнообразен по вид и отличен по качество мед. Годишно се произвежда около 10-15 хил. тона от този вълшебен продукт, като 90% от него се изнася, предимно в ЕС. Рядко обаче там можете да го срещнете в магазинната мрежа с означението „Произведено в България”. Защото поради изключително високото си качество, той е използван предимно като подобрител на местното производство или още по-често на меда, идващ в Европа от Латинска Америка. В чист вид този еликсир се намира засега само в българската търговска мрежа или директно при родните пчелари. А те със сигурност заслужават допълнителните стимули от страна на ОСП, за които лобира българската евродепутатка Мария Габриел. Да й пожелаем успех при предстоящите дебати.
