Разработката е на Института по инженерна химия на БАН
Поне 35 открития само на един институт на БАН могат да променят живота ни. При това - в една от най-коментираните напоследък области - енергийната ефективност. Вместо това те "отлежават" на хартия, а авторите им отчаяно търсят връзка с бизнеса и институциите, за да се завърти колелото и те да проработят. Но попадат в омагьосан кръг - в държавните институции ги посрещат чиновници на средно ниво, които рядко са в състояние да оценят потенциала, който проектите могат да имат за икономиката ни. Препращат ги към частните фирми, които пък невинаги могат да си позволят такава мащабна инвестиция. В резултат - някои от авторите просто отпътуват в чужбина, където се превръщат в част от чужди мозъчни тръстове за разрешаване на същия проблем. И успяват да внедрят своите проекти далеч по-успешно, пише "Стандарт".
"Проф. Крум Семков от Института по инженерна химия на БАН например работи в такъв мозъчен тръст в Ирландия", разказва инж. Чавдар Димитров. Той е човекът, който изстрадва родилните мъки на всеки един проект, защото помага написаното на хартия да види бял свят. Екипът му в Дългопол е нещо като "минитехнопарк", който създава пробните серии от разработките на учените, преди те да бъдат внедрени в промишлено производство. Навремето е бил в Централния машиностроителен институт, който е нещо като "баща" на днешните проекти за технопарк. Предприятието обаче отдавна е закрито - останало е само логото му на една от сградите, които могат да бъдат видени на път за летището. Димитров работи в Дългопол, като сформира екипи в зависимост от задачата, която му се постави. "Имаме напълно готови за внедряване в производството няколко инсталации. За някои от тях имаше интерес и от чужди фирми, но сделка не се получи, защото липсваха споразумения на държавно ниво", казва инженерът.
Един от проектите, които отлежават в института, е универсална машина за производство на билкови екстракти. "В момента ние продаваме в чужбина сушените билки, там ги превръщат в екстракти и след това ни ги продават на по-високи цени. В същото време имаме готов уред, който може да свърши това у нас", казва Димитров. Разработка на института пък може да извлича гориво от хранителни отпадъци като портокалови кори, картофени обелки и други.
"Холандия например се бе заинтересувала от този проект. Дори изпратиха техни отпадъци, за да се изчисли точно енергийният баланс и нужните количества", разказва инж. Димитров.
Според него, ако тази инсталация се комбинира с такава за производство на спирт, целият процес ще може да протича на практика без използване на външно гориво. От зърното ще се извлича дестилатът, а самите зърнени отпадъци ще се използват за добив на биогаз, който ще захранва производството. Въпросната инсталация за производство на хранителен спирт също е рожба на БАН и на въпросния проф. Семков. Преди време от нея се заинтересували кубински производители, които искали да поръчат стотици такива инсталации. Оказало се обаче, че няма междудържавно споразумение, което да гарантира сделката, и така идеята пропаднала.
Разработка на Техническия университет във Варна пък може да реши проблемите с боклука, включително софийския. Учените са предложили нещо подобно на завода за боклук, за който се готвим да хвърлим милиони. Става дума за инсталация за преработване на комбинирани битови отпадъци, включително строителни. На хартия отлежава и уникален метод на проф. Семков, чрез който той оптимизира енергийните нужди на предприятията, като реорганизира вътрешно топлинните им потоци така, че те да се ползват максимално. Твърде вероятно е обаче този метод да бъде приложен първо в Ирландия, където ученият работи в момента.
В най-напреднала фаза обаче е проектът за инсталации, които могат да се монтират към котлите на топлофикациите и да им гарантират икономии от милиони лева. Около 6,5 млн. годишно може да се пести от горивото само на един котел, разказва инж. Димитров. По неговите думи, ако този продукт влезе в производство, само за три години държавата ще може да разкрие 5000 работни места. "Става дума за работа с гарантирано добро заплащане заради каквато българите бягат на Запад", разказва инженерът.
"При това ще има място както за специалисти, така и за напълно неквалифицирани кадри, което ще разреши макар и частично проблема с безработицата", твърди той. По неговите думи хората очакват от БАН едва ли не да започне серийно производство на нещо и едва тогава да се заинтересуват от него. "Те обаче са учени - хора, които дават проекта на хартия. За да стане той готов за употреба, са нужни хора като нас. И именно тук се къса нишката - няма механизъм, по който държавата и бизнесът да се заинтересуват от вече готовите продукти", допълва Димитров.
Така държавата ни харчи пари за внос на вече готови иновации и открива по два пъти топлата вода, при това влагайки в нея милиони евро. А най-глупавото е, че предпочита да си внася топла вода отвън.
