Общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им
"На обществото и властите у нас трябва да стане ясно, че публично-частното партньорство не е корупционен модел, а възможност за решаването на проблеми." Това заяви Малина Крумова, зам.-министър на околната среда и водите, по време на конференцията "Възможности за бизнес и партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал".
Крумова, която доскоро беше ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", се пошегува, че присъства на събитието в качеството си на банкер, тъй като еврофондовете остават основният финансов източник в сферата на водите в страната.
"Наличието на публичен ресурс обаче не е достатъчно", добави тя. Проблемът, с който са се сблъскали заделените 1.2 млрд. евро по оперативната програма за води, е била именно липсата на съпътстващ ресурс за дофинансиране на проектите. "Анализът разходи - ползи показва между 3 и 8% печалба от проектите, които трябва да бъдат осигурени от общините. Общините обаче казват, че те не събират приходите от водната услуга, а ВиК дружествата на свой ред твърдят, че тяхната печалба се събира от държавата", обяснява Крумова. Едновременно с това общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им, в това число и финансови.
Пробойната финансиране
Тенденцията обаче е държавата и общините все по-рядко да са получател на заемни средства в сферата на водите, а на преден план да излизат комуналните компании. Жан-Патрик Марке, директор "Общинска инфраструктура и околна среда" към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Лондон, дава за пример Румъния. Първоначално през 90-те години банката отпуска много повече заеми за водни проекти, гарантирани или от държавата, или от общините. Продуктът, които сега предлага банката, е насочен вече основно към самите комунални дружества. Към тях кредитирането расте, като заемите не са гарантирани от държава или от общини. Така в Румъния банката финансира почти 40% от водните дружества, като проектите, по които се работи, са 54 на брой.
В България банката финансира проекти на пет града – София, Бургас, Стара Загора, Русе и Пловдив. "Голямата разлика при отпускането на пари във водния сектор между Румъния и България е, че тук има известно закъснение на усвояването на средствата", каза Марке.
В името на резултатите
Освен намирането на оптималния вариант на финансиране трябва да се търси и кои са точно инвестициите, които могат да доведат до най-голям ефект в контекста на големите загуби на вода и ниската ефективност на водните компании, отбелязва "Капитал Дейли". "Трябва да се направи оценка какво е оптималното ниво на загубите на вода. В противен случай ще се окажем с едни инвестиции, които водят до увеличаване на разходите за управление и поддръжка, а не обратното", коментира Ивайло Колев, старши експерт в Световната банка, представяйки редица примери за договори за услуги между ВиК операторите и частни компании, обвързани с постигането на конкретни резултати.
Рикардо Гимараеш от португалската публична компания EPAL, която оперираща в Лисабон, дава пример с голямо инвестиране на средства недовело до желания резултат. Проектът в португалската столица започва в началото на това хилядолетие, като в рамките на няколко години са подменени 250 км водопровод с цел да се намалят загубите. През 2005 г. резултатът е повече от незадоволителен. Загубите са по-малки с едва с 1-2%. Впоследствие е предприета друга стратегия, която включва разполагане на 1200 точки за следене на налягането и течовете по мрежата, които подлежат на постоянен мониторинг на всеки 15 минути и на база информацията се взима решение къде да се насочат усилията за минимализиране на течовете. Сега компанията може да си позволи да има и специална програма за социално слабите.
Общините срещу концесиите
На местна почва обаче общините са все така скептични към вмешателство във водните услуги, като така секторът остава затворен за иновациите и чужд опит. Пример за това е община Плевен, която беше определена като пилотна след концесията на водната мрежа на столицата. Моделът беше препоръчан и разработен от Международната финансова корпорация, част от Световната банка, а интересът от страна на големи международни компании в сферата на водите беше голям. Предложението обаче на два пъти се проваля на ниво общински съвет в контекста на изборите и негативните обществени настроения към естествените монополи. Проблемите обаче остават. "Проектът на Плевен изисква 15 млн. собствено финансиране. Може би разчитат, че ще могат сами", коментира Крумова.
Отпорът от страна на общините доведе и до забавяне на законовите промени за окрупняването на водния сектор, които имаха за цел той да стане по-атрактивен за частните инвеститори и да се спре работата на парче от отделните общини и ВиК компании. След дългото дебатиране по този въпрос накрая парламентът беше разпуснат малко преди да приеме на второ четене в зала възможността за окрупняване на сектора. Така вместо 28 генерални плана за управлението на водите по региони сега се разработват 52. "Половината от тях вече са готови и очакването ни е всички да бъдат одобрени към септември", заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев. Тъй като в сила обаче е старият закон за водите, окрупняване на ВиК операторите няма да има, или нещата ще останат в настоящия си вид. Ако промените в закона все пак бъдат приети от следващия парламент, ще трябва да започне обединение на въпросните планове. Те са важни, тъй като през следващия програмен период на ОП "Околна среда" екоминистерството иска да се стъпи на тях при определянето на проектите, които да получат европейско финансиране.
