Плодоносещите овощни дървета обикновено трябва да получават от около 50 до 120 м3 вода на декар при всяко напояване
Зеленчуците гълтат големи количества вода през вегетацията си. Физиологически проучвания са установили, че през целия си период на развитие пиперът има нужда от 600 литра за един квадратен метър, доматите и патладжанът – от 500 литра, ранното зеле от 350 л, късното зеле от 400—450 литра. Дневният разход на вода е много голям. От 2-3 литра в началото на вегетацията, той достига до 10 л при масовото наедряване на плодовете и при беритбите. Ето защо през юли и август трябва да се полива през 3—4 дни, като се имат предвид и падналите валежи. Ако дъждът е обилен – над 15-20 литра за квадрат, гравитачната поливка може да се пропусне.
За доматите е нужна умерена почвена влажност, защото ако се прекали с поливането те образуват бързо мощна вегетативна маса, а по-малко плодове. Те се нуждаят от най-много вода по време на масовия цъфтеж и при наедряване на плодовете. Ако поливките се пропуснат през тези два периода, цветовете окапват, а плодчетата остават дребни. При нарушен воден режим заболяват от столбур.
Изискванията на патладжана и пипера към водния режим са почти същите както на доматите. Пиперът е по-взискателен не само към почвената, но и към въздушната влажност. Затова трябва да се полива по-често, но с по-ниски поливни норми, пише agroplovdiv.bg.
От всички зеленчуци, краставиците са най-влаголюбиви по две причини – тяхната коренова система е плитка, а надземната им маса е голяма и затова изпарението е високо. Затова поливките при тях трябва да са чести (през няколко дни) с малки поливни норми — от 10 до 15 л на един квадратен метър.
Преовлажняването на почвата е другата крайност, която не бива да се допуска. Зеленчуците са много чувствителни към липсата на въздух в почвата, защото деятелните корени умират и физиологичната дейност на растенията се нарушава. Ето защо поливането в личния двор с ниски поливни норми от 15 до 30 л на един квадратен метър не е вредно, но трябва да е по-често.
Зеленчуковите култури са силно чувствителни на температурата на поливната вода, особено когато се дъждува. Тя не бива да бъде по-ниска от 18—20°С. Да не се полива между 11 и 15 ч със студена вода. Още първите градинари са установили, че най-полезни са вечерните или следобедните поливки, при които температурата на водата и на растенията е почти еднаква.
Как да преценим да поливаме ли или не
В зеленчукопроизводството най-трудно, но и най-важно е да се определи времето за дадена поливка, като се имат предвид климатичните фактори.
За целта се прилагат много методи, но на стопаните препоръчваме почвения. Взема се почва от дълбочина 10—15 см, стиска се в ръката с пълна сила и се пуска на земята. Ако запази формата си или се разпадне леко, почвената влага в границите на оптималната, но ако се разпадне съвсем, трябва да се полива. Може да се провери и като се направи шнур (почвата се върти между ръцете). В случай че той се образува, влагата е оптимална и няма нужда от поливане.
Друг метод е зрителният. Приема се, че светлият (яркозеленият) цвят на листата е показател за оптимална влажност, а тъмният (сиво-зеленият) — за нужда от вода.
Плодоносещите овощни дървета обикновено трябва да получават от около 50 до 120 м3 вода на декар (50 до 120 л на кв.м) при всяко напояване. С по-малко вода, но по често се напоява при леките песъчливи почви, а с повече вода и по-рядко – при по-тежките и по-влагоемните почви. Основното правило при напояването на овощните растения е да се овлажнява по възможност целият коренообитаем почвен пласт, за да е необходимо по-рядко напояване.
Главната маса от корените на овощните растения най-често е разположена на дълбочина до 1 м, затова в повечето случай в практиката се смята за достатъчно при напояването онова количество вода, с което в овощното насаждение се насища до пределна полска влагоемност почвен пласт с дебелина 1 метър. При песъчливи почви и изобщо при по-леки и пропускливи почви и при дълбоко разположение на кореновата система може да се наложи с напояването да се овлажнява до пределна полска влагоемност почвата на дълбочина до 1,5 м.
Овощарите могат да проверят дали направената поливка е била с достатъчно количество вода, по следния начин: 3-4 дни след напояването изкопават на няколко места в градина дупки, за да проверят на каква дълбочина е проникнала водата. Ако се установи, че водата е проникнала на по-малка дълбочина, отколкото са разположени корените, следващото напояване трябва да бъде по-обилно.
Неопитните овощари в много случаи напояват недостатъчно като навлажняват почвата едва до 30 см дълбочина. Освен това след напояването те не разрохкват своевременно почвената повърхност. От такова напояване няма голяма полза, понеже водата се изразходва главно за повърхностно изпарение и малка част достига до корените за използване от овощните растения. Такова слабо напояване по-скоро влошава почвената структура, предизвиква образуване на кора на почвената повърхност и покълване на плевелните семена.
Ако пък се прекали с поливката, може да се получи заблатяване на овощните градини. А това води до преждевременното им изсъхване.
Вижте повече информация на http://www.agro.bg/agro_calendar/
