1. Начало
  2. Новини
  3. Пазари
  4. Знаем ли какво ядем?

Знаем ли какво ядем?

Снимка:

В храните в ЕС се използват до 1500 различни Е-та

Знаем ли какво ядем? Това е горещият въпрос, на който днес информационното бюро на Европейския парламент в София ще потърси отговор с помощта на европейски депутати, Българската агенция по безопасност на храните, предприемачи от сферата на храните и потребителски асоциации.

“Една от най-съществените промени в законодателната област, станала факт след решение на Европейския парламент и Съвета на министрите по земеделие, е приетият през 2011 г. компромисен пакет от мерки за етикетирането на храните, които влизат в сила в страните членки, включително и в България, през 2014 г. В резултат на това етикетите върху храните трябва да съдържат много по-подробна и опростена информация както за съдържанието на продуктите, така и за техния произход, алергените и др.”, посочват пред “Труд” организаторите.

Първата крачка е в сила от 1 януари т.г. Въведена бе тотална забрана в мляното месо да се влагат соя, консерванти и други добавки. Разрешава се само сол - до 1% от масата на месото. Така Брюксел ще се опита да пресече практиката продуктът да се тъпче със соя, която е една от най-геннномодифицираните агрокултури.

Наред с това от Нова година върху етикетите на мляното месо задължително трябва да има информация за съдържанието на мазнини и съотношението между тях и протеините. Брюксел изисква още да се посочва, че продуктът не е готов за консумация, а трябва да се сготви. Върху етикетите вече се изписват и съдържащите се алергени с пълното им наименование, както и предупреждение, че могат да предизвикат реакция.

Както стана ясно, разпоредбите не се отнасят за каймата. Причината е, че по рецептура този продукт се води месна заготовка, в която се влагат подправки и хранителни добавки, а не е чисто мляно месо, обясниха от Асоциацията на месопреработвателите.

В храните в ЕС се използват до 1500 различни Е-та. Макар и да е изненадващо, появата на тези добавки в храната е с цел безопасност и защита на здравето на потребителите. Те предпазват стоките от развитие на бактерии, мухъл и гранясване. Не липсват обаче научни изследвания, според които Е-тата водят до алергични реакции, а за някои има съмнения, че стимулират появата на рак. Разрешените Е-та, включително и спорните, се допускат в храните във фиксирани количества.

Потребителите трябва да знаят, че Е-тата с номера от 101 до 181 означават, че в храната има вложен оцветител. Те се използват предимно в сладки, в газирани напитки, лимонади, бонбони, близалки, сладолед. Абсолютно безопасни са Е100 (куркумин, който е жълт оцветител), Е101 (рибофлавин - водоразтворим витамин В2), Е140 (хлорофил - зелен оцветител), Е160 а, b, с, d (бетакаротин и каротиноид), Е162 (оцветител от цвекло). Тотално забранен обаче е Е121 - цитрусов червен оцветител.

Едни и същи оцветители са позволени в някои части на света, а в други - не. В България, както и в другите страни от ЕС, е позволен например Е123. Това е т.нар. амарант, който оцветява в червено кексове, желета и сладка. Има изследвания, които твърдят, че той води до проявата на астма и екзема, а може да причини и рак. В САЩ употребата му е забранена от 1976 г. В 30 типа храни у нас е забранено влагането на оцветители, главно в сурови продукти, мляко, мед.

Между Е-тата с кодове от 200 до 290 са скрити консервантите. Сред тях най-употребяван е Е 220 - серен двуокис. Той се използва в бира, безалкохолни напитки, сушени плодове, сокове, вино, оцет, продукти от домати, картофени продукти.

Под номерата от Е 400 до 499 се крият т.нар. емулгатори, към които влизат сгъстители и стабилизатори. Те се добавят, за да свързват несъвместими съставки, като например вода и мазнина.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.