Подадено е заявление за вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно-специфичен характер
Страната ни се готви да патентова на общия пазар на ЕС българското розово масло и говеждата пастърма.
Само преди 10 дни България е подала заявление за вписване на наименованието “пастърма говежда” в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно-специфичен характер, съобщиха за “Труд” от Министерството на земеделието и храните. На практика това означава, че при брюкселско “да” този продукт ще може да се произвежда само у нас по автентична рецепта. И никъде другаде в останалите страни членки на общността.
Към първите векове
В мотивите си нашите производители, обединени в сдружение “Традиционни сурово-сушени месни продукти”, се връщат далеч в миналото, още в първите векове от новата ера. Обяснява се, че думата “пастърма” има тюркски произход и означава осолено и пресовано сушено месо. Този начин на обработка и консервиране на месото бил пренесен на територията на днешна България през VІІ век след Христа от прабългарите, които принадлежат към тюркско-алтайската езиково-племенна общност.
Производителите посочват, че ще предлагат пресовано-сушен месен продукт, приготвен от нераздробено прясно говеждо, в което водното съдържание не може да е повече от 50 на сто. Сертифициращ орган по процедурата ще е италианската компания Q Certifica- zioni S.r.l.
Патент за розово масло
Осем родни производители, обединени в сдружение “Розово масло”, пък се борят да защитят българското розово масло като изконен продукт за всички райони на България, в които се отглеждат рози. От сдружението обясняват, че ще преработват свеж розов цвят на венчелистчета и чашелистчета от сорта Rosa damascena Mill.
Цветовете ще са почистени от клонки, листа или неразтворени пъпки и без механични примеси (кал, камъни и др.). Качеството на продукта ще се гарантира, защото ще се спазва изискването преработката да се извършва в рамките на 10-15 часа след брането. Доказването на традиционния продукт за Карлово и Казанлък също няма да е лека задача. За целта производителите се облягат на английския посланик в Цариград, който съобщава за производството на розово масло в Казанлъшката долина още през 1747 г.
Близо век по-късно долината е посетена от Хелмут Молтке, който в своя пътепис “В страната на розите” казва: “Казанлък е Кашмир на Европа, “европейски Гюллестан” (Розова долина, страна на розите). Това цвете се отглежда не като у нас в саксии и градини, а по нивите като картофите. Не можете да си представите нещо по-прекрасно от розовите ниви.”
В очакване на признание
През последните 3 г. още редица български месни деликатеси чакат признание от Брюксел като продукти с традиционно специфичен характер - тоест да могат да се произвеждат на територията на цялата страна. Но не и извън нея. Това са филе “Елена”, луканките “Смядовска специална”, “Търновска”, “Троянска” и “Чумерна”. Признание от ЕС чакат и обикновената и кайзерована пастърма, както и врат “Тракия” и роле “Трапезица”.
Още преди официалното разрешение от ЕК изредените по-горе продукти, произведени по рецептите, които сме заявили пред Брюксел, се появиха на пазара. Тяхната премиера бе на изложението “Месомания” през 2012 г. Тогава стана ясно, че цената на защитаваните продукти е с около 30% по-висока от тази на аналогични храни, които се предлагат у нас.
За храните, носещи логото на ЕС като продукти с традиционен характер, са абсолютно забранени соята и синтетичните подобрители. Например панагюрската луканка се прави от 60% телешко или биволско и 40% нетлъсто свинско месо. Има ограничение за количеството сол, а допълнително могат да се добавят само черен пипер и кимион.
Смядовската луканка пък се прави от двойно смляно месо. 35% е телешко, 45% е свинско, 20% е от гръдна сланина, а на килограм се допускат 22 г сол.
Отрязаха ни с ракията
Брюксел обаче тотално отряза мечтата на кабинета “Борисов” да защити само за България гроздовата ракия. ЕС не призна нашето искане, независимо че Министерството на земеделието излезе с доклад, според който “от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през XІІІ-XІV век, т.е. много по-рано от завладяването ни от Османската империя”. Наред с това бе приложен и доклад на турската войска, обсаждаща София през 1382 г.,в който пише: “Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати, само че са навикнали да употребяват вино и ракия.”
Все още нито едно българско вино не е взело патент за територията на цялата страна или за отделна част от нея. За сметка на това има сертифицирани за биопроизводство.
Защита за Горнооряховския суджук
Единственият продукт, който България успя да защити досега като географско наименование в ЕС, е Горнооряховският суджук. За момента деликатесът се произвежда от “Стефмарк - Стефан Марков”, “Р.А. - 03 - Боби ООД” и “Родопа - Горна Оряховица - 96” ЕООД.
В последната компания едноличен собственик бе депутатът от ГЕРБ Христо Христов. Преди 2 г. той потвърди пред “Труд”, че е бил собственик на дружеството, но откакто влязъл в политиката, прехвърлил фирмата на съпругата си. Христов бе категоричен, че депутатското му битие не е повлияло за по-бързото одобрение на продукта.
Суджукът от Горна Оряховица се прави само от говеждо месо, като единствено се допуска свински да са червата, в които се обвива. Суровината за него обаче може да е и от бразилски говеда, и от всякакви други, покриващи хигиенните изисквания на ЕС. Вкусовите му качества могат да се подобряват само с черен пипер, кимион и чубрица, забранени са всякакви бои и консерванти.
