Популациите от риби, птици, бозайници, земноводни и влечуги, са намалели с 52% в световен мащаб от 1970 г. насам
Постоянно растящото търсене на природни ресурси и високи нива на въглероден диоксид, изпускан в атмосферата от все по-многобройното световно население оказват огромен натиск върху биоразнообразието на планетата. Те заплашват сигурността, здравето и благоденствие. Това показва Докладът за Жива планета на WWF от 2014 г. Документът е продукт на двугодишно изследване на здравето на Земята.
Популациите от риби, птици, бозайници, земноводни и влечуги, изследвани в Доклада, са намалели с 52% в световен мащаб от 1970 г. насам. Видовете, обитаващи сладки води, са намалели със 76%, което средно се равнява на почти два пъти по-голяма загуба отколкото при сухоземните и морските популации.
Един от индикаторите за състоянието на планетата в Доклада – екологичният отпечатък – показва, че 27 държави-членки на ЕС, които са били изследвани (Хърватия не е включена, защото се присъединява след 2010 г. и за нея не са събирани данни), живеят над нивата, необходими за „една планета“. Освен това те значително разчитат на природните ресурси на своите страни. Ако всеки човек средностатистически живее като един гражданин на ЕС, човечеството ще се нуждае от 2,6 планети, за да издържи натиска върху природата.
Екологичният отпечатък на България, макар и по-нискък от средния за ЕС, е по-висок, отколкото планетата може да поддържа - българите живеят като че ли разполагат с 1,7 планети.
„Българските реки от много векове са подложени на човешки натиск и почти не са останали истински реки", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България. Човешката намеса непрекъснато променя облика на реките, което унищожава тяхната естествена среда и живота в нея. Около 80% от долните течения на големите реки в България са преградени, безпланово застроени, изправени и силно замърсени. Затова WWF започна кампания за реките, за да можем да постигнем отговорно управление на този безценен ресурс. Надяваме се, че повече хора ще подкрепят нашата петиция, за да можем заедно да запазим реките на България“, каза още тя.
Връзката с климата
Световните емисии на въглероден диоксид, които са главната причина за глобалното затопляне, вече оказват влияние върху биоразнообразието и биологичния капацитет, заедно с благосъстоянието на хората, най-вече по отношение на осигуряването с храна и вода. Въглеродният отпечатък на Европа заема почти 50% от крайния екологичен отпечатък, поради използването на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ.
Все пак съществуват решения, тъй като Докладът е готов в един важен момент за ЕС и световната климатична и енергийна политика. Европейският Съвет, който ще се проведе в Брюксел на 23 и 24 октомври, ще събере държавните глави на европейските държави, за да решат Климатичния и енергиен пакет на ЕС до 2030 г. На глобално ниво, Конференцията по промените в климата на ООН в Лима през декември и особено срещата в Париж през 2015 г. ще са местата, където правителствата ще се опитат да постигнат световно съгласие да обуздаят опасните последици от глобалното затопляне.
„Емисиите на парникови газове в ЕС са спаднали в значителна степен от 1990 г. насам, което обаче не означава, че можем да останем безучастни. Все още ни остава да изминем дълъг път, докато стигнем до намаляване на емисиите до безопасни равнища“, казва Тони Лонг. „Решения съществуват, но ЕС трябва да се съгласи на по-високи климатични и енергийни цели, за да ни доведе до нова ера, където Европа поема своите отговорности пред света“, допълва той.
Най-висок и най-нисък екологичен отпечатък в ЕС
WWF има сериозни притеснения, че опазването на околната среда не е сред приоритетите на предложената нова Европейска комисия. Това, което виждаме е липса на фокус върху зелената икономика, създаването на зелени работни места и адекватна политика за околната среда. Напротив, в така определените мандати на новите комисари е предвидено да се намали законовата защита на биоразнообразието, като се ревизират директивите за птиците и хабитатите.
„Екологичният отпечатък на ЕС е голям. Нашата икономическа дейност допринася за загубата на биоразнообразие и хабитати както у дома, така и в отвъд континента, което подкопава природните системи. Точно от тях зависим за храната, с която се храним, за въздуха, който дишаме и за стабилността на климата, от която се нуждаем“, казва директорът на отдела за европейски политики на WWF Тони Лонг.
От всички изследвани страни-членки на ЕС, Белгия, държавата – домакин на европейските институции, има един от най-високите в световен мащаб екологични отпечатъци на глава от населението, като се нуждае от 4,3 планети, ако всеки живееше като един средностатистически белгиец. Белгия е на пето място в света след държави като Кувейт, Катар и ОАЕ. Това принципно се дължи на въглеродния отпечатък на Белгия, който допринася с 43% към крайния екологичен отпечатък на страната. „Ясно е, че колкото се касае до енергийно потребление и енергийна ефективност, Белгия е сред най-добре представящите се държави, защото енергийната интензивност на сградите и транспортния сектор е висока“, казва председателят на WWF Белгия Дамиен Винсент. „Ниските нива на използване на пълния капацитет на личните автомобили, гъстата пътна мрежа и ниските данъци за дизел допринасят за по-високи ‚превозни километри‘ на човек, а по този начин - и за по-висок екологичен отпечатък“, допълва той.
Румъния има най-ниския екологичен отпечатък в ЕС, който се равнява на 1,4 планети. „Резултатът е свързан много повече с разпадането на индустрията, отколкото със стратегическата визия на правителството“, казва директорът на WWF Дунавско-Карпатска програма Румъния Магор Циби. „Въпреки че вече са предприети мерки за устойчиво управление на горите и реките, липсва цялостен подход, който включва промените в климата и природата в общото планиране.“
„Предизвикателството пред Румъния, както и пред голяма част от света, е да напредне значително икономически и в човешки аспект без да увеличи своя отпечатък до нивата на Белгия и други страни-членки на ЕС“, продължава Магор Циби. „Това изисква концентриран фокус върху ефективността и възприемането на най-устойчивите технологии и практики“, продължава той.
