Неефективността на настоящата ПРСР се доказва от нестартирането на някои от „горските" мерки
В Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП се състоя размяна на мнения по Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Докладчик по темата е Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). В дебата активно участие взе единственият български евродепутат в земеделската комисия Мария Неделчева (ЕНП/ГЕРБ).
В изказването си тя обърна внимание на необходимостта от набелязването на ясно определени общи приоритети за развитие на селските райони на равнище ЕС, както и нанасянето на необходимите корекции въз основа на натрупания до момента опит. В тази връзка Неделчева разгледа няколко проблема, които засягат България и опита на страната ни до момента.
Първият е свързан с мерките за подкрепа в областта на горите. Българският европарламентарист поясни, че в момента основен финансов инструмент за подпомагане на редица горскостопански дейности е националната Програма за развитие на селските райони, която включва редица мерки, позволяващи подобряване състоянието на горите и инвестиции за тяхното опазване и устойчиво управление. "България обаче е сред малкото на брой държави членки, в които преобладава държавната собственост върху горите, 76.4% от горските територии на страната са държавна собственост", отбеляза Неделчева. Към настоящия момент този висок процент държавна собственост ограничава значително възможността за търсене на финансова подкрепа по ПРСР (2007 – 2013), където в съответствие с чл. 27 на Регламент (ЕО) 1698/2005 мерките насочени към повишаване на конкурентноспособността на горското стопанство са насочени само към частни собственици, общини и техни сдружения.
Според българския евродепутат неефективността на настоящата ПРСР (2007- 2013 г.) се доказва от нестартирането на някои от „горските” мерки, както и от твърде слабото усвояване на средства по тях. "Поради това за моята страна България е от изключително значение, в рамките на предстоящия програмен период (2014-2020 г.) да се постигне разширяване обхвата на действащите горски мерки и на бенефициентите по тях с включване по всички подмерки на горската мярка на публични собственици на гори и държавни гори, които не получават за съответната дейност помощ от държавния бюджет", заяви Неделчева.
Вторият момент, който тя разгледа, е свързан с инструмента за управление на риска. Депутатът обърна внимание на това, че предложението на Регламент относно подпомагането на РСР е представен пакет от инструменти, който почти буквално просто пренася условията за специфично подпомагане, предвидени в настоящи програмен период в чл. 68, чл. 70 и чл. 71 на Регламент 73 от 2009 г. "Механичното транслиране на инструмент за подпомагане от първи стълб във втори стълб не може да се определи като нов или подобрен инструмент за управление на риска", смята българският европарламентарист.
Тя сподели позицията си в подкрепа на идеята за предоставяне на помощ за стабилизиране на доходите и управление на рисковете от икономически загуби, но изрази резерви по отношение на условията предвидени в предложението за регламент при които да се извършва такова подпомагане. Според нея предвидените правила в чл.37, 38 и 39 е необходимо да бъдат значително променени в посока на опростяване и разграничаване от настоящите правила по чл. 68, 70 и 71 от Регламент 73/2009 г., които не се прилагат особено активно в държавите членки.
На следващ ред Неделчева засегна въпроса с видовете допустими инвестиции по Втория стълб на ОСП. "За моята страна България е от голямо значение да се разглежда възможността за разширяване обхвата на допустими инвестиции в сектора на животновъдството, предвид недоразвития потенциал по отношение на модернизацията, въвеждането на нови технологии и подобряване на икономическата ефективност", подчерта българският евродепутат.
За финал тя обърна внимание на предложената от Европейската комисия процедура за определяне на 5% резерв за изпълнение. Неделчева обясни, че в предложението за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете по Общата стратегическа рамка (ОСР) е предвидено всяка държава членка да подготвя договор за партньорство за периода 01 януари 2014 г. – 31 декември 2020 г.
С цел гарантиране на ефективното изпълнение в договорите е предвидено да се представя консолидирана таблица на определените в програмите етапни цели и целеви в рамките на изпълнението. Предложено е да се въведе така наречен „резерв за изпълнение”, който е 5% от средствата, отпуснати на всеки от фондовете по ОСР и на всяка държава членка, с изключение на средствата, отпуснати на целта „Европейско териториално сътрудничество“ и по дял V от Регламента за ЕФМДР.
Според българския европарламентарист прякото обвързване на изпълнението на програмите с конкретни количествено измерими цели, които да се проверяват на етапи в рамките на програмния период не отчита влиянието на динамиката на развитието на различните сектори, включително особено чувствителния земеделски сектор.
