Кони Хедегор, европейски комисар за действията спрямо климатичните промени
- Неотдавна заявихте, че Европа трябва да фиксира цели за дял на възобновяемата енергия в микса до 2030 г. (при задължителна цел 20% до 2020 г.) Очаквате ли тази скъпа за момента енергия да стане икономически изгодна?
- Да. Причината да смятам, че трябва по-дългосрочна цел, е, че индустрията се нуждае от такава. Защото за инвеститорите в централите, които ще се изграждат в следващите години, 2020 г. е твърде близо. Те имат нужда да знаят накъде ще вървим след това, защото трябва да планират инвестициите и възвращаемостта на проектите си много след тази година.
Затова питам не е ли удачно освен целта за 2020 г. да заложим такава и за 2030 г.? Това би било важен сигнал както към политиците, така и към индустрията. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европа създават много работни места. Аз съм от Дания, където този сектор дава хиляди работни места. Над 20 хиляди души са заети само във вятърната енергия – един от най-големите ни експортни сектори. Така че има примери в Европа как тази енергия се изплаща.
Слънчевата енергия е друг такъв източник. Миналата седмица бях в Гърция, където тя се развива много, в Германия и Испания също. Зная, че тук, в България, хората смятат, че възобновяемите енергийни източници са непоносимо скъпи.
- Това беше изтъкнато нееднократно и от премиера Бойко Борисов. Как бихте коментирали противопоставянето, което Борисов прави напоследък между възобновяемата и ядрената енергия?
- Не съм чувала тези изказвания на премиера и не мога да ги коментирам. Изглежда, някои хора вярват, че ядрената енергия е много евтина, а възобновяемата – скъпа. Ако обаче добавите в сметката всички разходи около сигурността, които се налагат за ядрените електроцентрали, вярвам, ще осъзнаете, че е грешно атомната енергия да се смята за много евтино решение.
Тя е скъпа - трябва да платите всички тези мерки за сигурност. Сега след аварията във "Фукушима" фокусът върху сигурността е дори още по-силен. Например офшорните (в морето) вятърни паркове са всъщност много по-евтини от ядрените централи. Разбира се, ако едва 5% от енергията в Европа идва от възобновяеми източници, тя ще е относително по-скъпа. Но ако имате 20% например, цената би паднала много и тъкмо такава тенденция наблюдаваме сега.
Освен това не става дума само за цената, а и за независимостта от вноса на горива, а тя няма икономическа стойност. Защото колко струва това да си по-малко зависим от едно евентуално спиране на газовите доставки от Русия например? Възобновяемите енергийни източници са начин да се намали тази несигурност.
- България зависи от Русия за доставките на газ, а с бъдеща втора АЕЦ би била зависима и по отношение на ядрената енергия...
Затова е важно да имате правилен енергиен микс и силен компонент от ВЕИ, а той ще може да се изплати. България има голям потенциал за производство на вятърна енергия, на слънчева, на биомаса, имате също и много реки.
- Ако България разполага с такъв потенциал за производство на възобновяема енергия, дали има нужда от ядрена?
Европейската комисия няма никаква власт над енергийния микс на държавите. Всичко зависи от вас. Не мога по никакъв начин да влияя върху това. Имаме държави членки с ядрени централи и такива, които определено не ги желаят.
Всичко зависи само от България – дали желаете такава мощност или не. Единственото, което Европа ще поиска, е да докажете, че мерките за сигурност са максималните и, разбира се, че централата е разположена в подходящ район.
- Бъдещето на пътната карта за нисковъглеродна икономика зависи ли от решенията на останалите страни освен ЕС?
- Не. В Европа вече сами започнахме намаляването на емисиите си преди няколко години и можем да стигнем 80 до 95% намаление до средата на века. Въпросът е как да го направим. Има два проблема: как да го постигнем по финансово най-ефективния начин и как да го постигнем без някакви нови технологии. Имам предвид не без технологично развитие, а без да разчитаме, че към 2047 г. например ще разполагаме с някаква чудотворна технология.
Пътната карта изяснява защо трансформацията може да бъде полезна за нашата икономика. Тя ще е в полза на нашата енергийна независимост – ще внасяме по-малко газ от Русия, по-малко петрол от Близкия изток, ще оставяме повече пари в Европа. И също така казваме, че 80% от тези 95% намаляване на емисиите трябва да станат с "домашни средства" тук, в Европа.
- Това означава ли, че ще има повече пари за проекти "Съвместно изпълнение" по Киото вместо проекти "Чисто развитие"?
- Ще се спрат парите за "Чисто развитие", а на международните преговори се обсъждат по-малко проектите "Съвместно изпълнение" (по този механизъм на Протокола от Киото развита страна инвестира в нисковъглеродни проекти в развиваща се и така си генерира разрешителни за парникови емисии на по-ниска цена в сравнение с аналогичен проект на своя територия; по "Съвместно изпълнение" вложенията се правят в страна от групата на развитите – в България например действат около 20 такива проекта – бел.ред.).
Проектите "Чисто развитие", в които инвестират европейски компании, днес са съсредоточени основно в 5 страни: Китай, Индия, Бразилия, Индонезия и Корея. Това са пет от основните ни конкуренти. Това ни вършеше работа досега, за европейския бизнес беше добре да стъпи на тези пазари, но виждаме в нашите анализи, че по този начин ще налеем много средства например в китайския преход към нисковъглеродна икономика. На практика инвестираме в Китай вместо в Европа.
Ние искаме да преобърнем тази тенденция – защо да не инвестираме повече тук? Има още нещо: можем да видим, че в следващите години - не веднага - няма да има евтин офсет на въглеродни емисии (инвестициите в друга страна с цел генериране на разрешителни) чрез такива проекти в тези страни. Те ще правят евтините неща сами и ще оставят по-скъпите инвестиции за нас.
- Предполагам никой вече не очаква обвързващи споразумения за климата на срещата в ЮАР през декември. И все пак възможно ли е някоя от големите страни – САЩ, Китай, Индия, друга, да поеме ангажимент, адекватен на европейския?
- Вероятно не в правно обвързваща форма, поне не тази година. Но ако се върнем 2 години назад, Европа беше единственият регион в света, който си беше поставил цели спрямо промените в климата (20% дял на зелената енергия в крайното енергийно потребление до 2020 г., 20% на енергийната ефективност и 20% намаляване на парниковите емисии спрямо нивото им от 1990 г. - бел.ред.).
По-късно обаче в подготовката за срещата в Копенхаген и последвалото я споразумение 89 страни в света си поставиха национални цели – толкова са в момента. Сред тях са всички страни от Г-20 с изключение, мисля, на Саудитска Арабия. Трудно е да се приеме международноправно обвързващо споразумение, но това не означава, че останалите не правят нищо.
В новия си 5-годишен план например Китай за първи път си постави цел за намаляване на въглеродния диоксид и започват да въвеждат пилотни схеми за търговия с емисии. Кой би си помислил допреди 2-3 години, че Китай може да го направи преди американците? Бях в Корея, където също ще започне въглеродна търговия от 1 януари 2015 г.
Да, всичко се случва много по-бавно, отколкото Европа би искала, но не бива да подценяваме свършеното в последните няколко години. Вземете например собствената ви страна. Колко се е говорило за климата допреди 5 години? Така е и в развиващите се икономики. Сега те приемат климатичната заплаха много по-сериозно.
- Какво очаквате през следващия период на Европейската схема за въглеродна търговия?
- Определено очакваме цената на СО2 да расте. Виждаме как тя се увеличава и напоследък с изхода от кризата. В рецесията наблюдавахме следното: когато производството спадна, търсенето на квоти също спадна и в резултат и цената им. Тоест търговията доказа, че работи като пазарен механизъм, като какъвто беше замислена.
След това имахме проблеми с хакерските атаки към регистрите, след което всички страни взеха допълнителни мерки за сигурност и сега всички регистри работят. Все повече хора казват: да, това е добър инструмент. Алтернативната мярка за намаляване на емисиите е въглероден данък, но бизнесът по принцип предпочита пазарно – базираната система вместо данъчната машина, в която политиците просто по своя воля вдигат ставки.
- Пътната карта за нисковъглеродна икономика в Европа, която предлагате, звучи много оптимистично. Предвидили ли сте обаче сценарии, при които например проучваните сега технологии за улавяне и съхранение на СО2 се окажат твърде скъпи за масово внедряване?
- Това, което записахме в пътната карта, е: ние не смятаме, че такава технология може да проработи на приемлива цена преди 2035 г. Така сме взели предвид, че в даден момент може да бъде приложена, но не преди период от 24 години. Така казваме: да, тази технология е възможна, в момента реализираме демонстрационните проекти, но ще отнеме време, преди тя да стане достъпна. Така че това е отчетено.
- За Зеления климатичен фонд (фонда, договорен в Копенхаген, с който развитите икономики ще подпомагат развиващите се за внедряване на нисковъглеродни технологии; в Дания премиерът Бойко Борисов се ангажира със скромния принос от 20 000 евро годишно във фонда до 2012 г. - б.а.). След 2013 г. обаче богатите страни обещаха по 100 милиарда долара годишно във фонда. Тогава по-бедните страни като България дали ще се разминат отново със символичен принос?
- Все още нямам отговор на този въпрос. В Канкун миналата година решихме по какъв начин да реализираме обещаното в Копенхаген през 2009 г. - помощта за развиващите се страни. До 2012 г. с вноските на 27-те страни и ЕК ще успеем да изпълним обещаното, но все още няма споразумение как ще бъде финансиран фондът след това. В момента един комитет към Конвенцията по климата на ООН работи над този въпрос.
