Живко Василев, управител на фермата
- Г-н Василев, през юли 2012 г. стартира дейността на фермата за бяла риба в село Славеево, изградена с помощта на ОП „Рибарство“. Няколко месеца по-късно на какъв етап сте от развитието си?
- Добре дошли отново във фермата за интензивно отглеждане на аквакултури в село Славеево. Действително в началото на юли изтече срокът за реализиране на проекта и фермата трябваше да заработи. Това е вече факт – проектът е изпълнен и фермата работи. Разполагаме с 24 басейна за отглеждане на бяла риба, есетра и костур и 5 басейна за подрастващи риби. В момента са зарибени 13 от басейните. Фермата е проектирана и изпълнена за годишен капацитет до 100 тона риба. Планираме при пълно зареждане и на 100% мощности ежеседмично да имаме поне 2 тона продукция.
- Тази ферма е не само единствена в България, но и на Балканския полуостров. Това все още така ли е?
- Като действаща ферма това е така. След нас започнаха да се проектират и изграждат и други такива ферми. Надявам се да не се сблъскат с толкова трудности, колкото ние. Най-големият проблем за нас беше финансирането на проекта извън Оперативна програма „Рибарство“, но това вече е история.
- По думите ви съдя, че има засилен интерес към мерките по ОП "Рибарство"?
- Да, това е факт. Ние самите вече участваме с нови проекти по Оперативната програма. В момента сме в последния стадий на преговорите за финансиране от банка.
Нашите нови проекти са два. Единият е по същата мярка, по която е изградена фермата. Това е мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“ и той е за изграждане на риболюпилня с навес и филтърен блок към нея с вертикална вятърна турбина. Тя ще осигури електричество за нуждите на производството във фермата. Вторият проект е за сграда – цех за преработка и обработка на аквакултури. И двата проекта ще се правят на два етапа – първият е строително-монтажни дейности, а вторият – доставка и монтаж на оборудването.
На 27 август и на 27 септември 2012 г. в Агенцията по рибарство и аквакултури са подписани договорите за двата нови проекта. Единият проект е на стойност 1 млн. 280 хил. лв., вторият за риболюпилнята е за 3 млн. 200 хил. лв. Общо са на стойност 4,480 млн. лева. Надяваме се в началото на 2014 година да затворим цикъла, така както го планираме – люпене, отглеждане и реализация.
- Защо се насочихте към проект за риболюпилня?
- Както виждате, имаме още празни басейни, фермата ни не е заредена напълно. Снабдяването със зарибителен материал се оказва много сериозен проблем. В световен мащаб е трудно да се намери зарибителен материал в количество, подходящо за ферми. Защо е така? Транспортът е скъп и трудоемък. Цените на малките рибки, получавани предимно от две специализирани ферми в Дания и Германия, са твърде високи, а загубите по пътя надхвърлят 30%. Съгласно закона на всеки осем часа трябва да се подменя водата при превоз на жива риба, непрекъснато да има приток на кислород, освен това шофьорът също трябва да почива. За една рибка до 10 грама се дават 1-1,50 евро. Изчисленията показват, че трябва огромен финансов ресурс за зареждане на фермата. И ние решихме да направим риболюпилня, още повече през април 2012 г. получихме първите малки рибки след люпене от хайвер. В нашата ферма направихме опит и той се оказа сполучлив. Сега една част от нашата бяла риба е от нашия зарибителен материал.
- Вторият проект е за преработка на риба. Какво включва той?
- До края на 2013 година трябва да е готов и новият цех за преработка на риба и рибни продукти, който ще се изгради по мярка 2.6. В него се предвиждат процеси като почистване, обезглавяване, обезкостяване, филетиране, приготвяне на полуфабрикати, предлагане на жива риба. Възможностите на този цех ще покриват и преработка на ишлеме, тъй като вече имаме подобни заявки. В края на 2013 г. очакваме първите готови продукти от новия цех, макар и полуфабрикати.
- Споделихте за редица проблеми. Един от тях е свързан с финансовата подкрепа на подобни ферми с цел изхранване на рибите.
- През 2012 г. Фонд „Земеделие“ подпомогна производителите на аквакултури със средства за фураж. Помощта е достатъчна, но начинът на изчисление на подпомагането не е актуален с оглед създаването на нови ферми и съоръжения. Затова ние ще предложим на държавата в лицето на ИАРА малко по-различна технология за подпомагане. За момента главният начин е на декар площ. Тук обаче няма как да се изчисли така. В един язовир на декар площ могат да бъдат 50 кг шаран или друг вид риба. При нас в един басейн от 8-10 куб. метра вода има 1500 риби. Ако сложим средно по около 700 грама на риба, лесно може да се пресметне колко е теглото им. Т.е. концентрацията на риба на единица площ във фермите е много по-голяма. Във ферми като тази е трудноприложим досегашният принцип, затова е необходима промяна на технологията за изчисление на подпомагането.
- Какъв е размерът на подпомагането?
- Размерът на помощта е в зависимост от видовете риба. 4500 лева е помощта за шарановите риби на декар, за пъстървовите риби е 12 000 лева на декар. Още веднъж подчертавам, тук не става дума да се увеличава стойността на подпомагането, а да бъде по друг начин изчислявана и предлагана.
Интервю на Галина Недкова
