1. Начало
  2. Интервюта
  3. Горско стопанство
  4. Спираме със закон реституцията на горите

Спираме със закон реституцията на горите

Доц. Стефан Юруков, Зам.-министър на земеделието и горите,

standartnews.com

- Г-н Юруков, миналата седмица стана ясно, че се водят дела за 250 000 хектара гори, т.нар. балталъци. Към тях общините имат претенции, а те са на държавата. Откога съществува този спор?

- Балталъците съществуват още от Освобождението. Тогава те са отдадени за ползване, защото населението е било много бедно и държавата е търсела начин да го подпомогне. Тя ги е предоставила, за да си добиват хората дърва, да си пасат животните. И затова нашата територия е била доста опоскана, имало е отсечени площи, оголени хълмове. Оттогава досега във всички закони за горите те са били обект на дискусия. И в крайна сметка проблемът не е разрешен. Трябва да бъде ясно, че земите, които са дадени за ползване на общините, не са били никога техни.

- Защо сега се заговори за това, кое го налага?

- Трябва да се сложи край на реституцията. Още повече че ни предстои приемане в ЕС и до влизането трябва да си изясним въпроса със собствеността - кое е на държавата, кое на общините, кое на частни лица. Общият размер на горския ни фонд е 4 млн. хектара. От тях са възстановени до момента към 900 000 хектара на различни собственици. Има общини, които си притежават тези земи, както е в Самоков например. Те са ги купували от държавата, имат документи. Териториите, за които се водят дела, са предоставени от поземлените комисии. Структурите на Националното управление на горите не са били страна по този процес. И това създава неяснота. Присъждането не е абсолютно законно и затова го атакуваме. Със Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се дава право на министъра на земеделието и горите да предяви претенции. Непрекъснато си текат дела.

- Кои общини имат неоснователни претенции?

- В цялата страна са - Копривщица, Белово, Разград, Хасково, на много места има такива проблеми.

- Какви точно механизми предлагате да се уреди този въпрос?

- Нашите предложения касаят изменения в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Искаме да се въведе краен срок за предявяване на исковете по съдебен ред в срок от 3 месеца. Ако някой смята, че има основание да иска терени в следващите 3 месеца, след като законът влезе в сила - да претендира. И след това вече да се сложи точка. Втората, много важна промяна, е да се даде възможност на Националното управление по горите (НУГ) и неговите регионални структури да бъдат страна по заведените дела. По този начин държавата ще си защитава интересите. И третата промяна предвижда по административен ред министърът на земеделието и горите да изисква от общинските служби да преразгледат свои решения, които смятаме, че са неправилни.

- Ясно ли е в крайна сметка какво точно представляват балталъците?

- Още миналата есен сме изпратили питане до Върховния касационен съд. Искаме да се даде тълкуване, за да може всички съдебни състави, базирайки се на него, да го използват по един и същи начин. Защото понякога се получават парадокси. В едно и също съдилище два отделни състава дават различно тълкуване на един и същи казус. Едните присъждат, другите отказват. Но отговор на питането още няма.

- Тези земи в какво състояние са, може ли да се каже, че държавата ще е по-добрият им стопанин?

- Определено да. В повечето случаи общините търсят временна изгода. И са много малко тези, които са залесили там, където са ползвали. В повечето случаи секат и продават. Ние сме гарантирали донякъде интереса на държавата. Със Закона за горите сме ги задължили всички средства, които получават от горите, да се използват само за лесокултурни мероприятия. Ако общината си е спечелила 5000 лева, може да ги изразходва само за гората. Но кметовете не са съгласни. Искат да си ги харчат и за друго. Затова сега, с измененията в Закона за горите, сме предвидили до 10% от средствата да се ползват и за други дейности.

- Ако държавата си вземе балталъците, какво ще прави с тях?

- Държавата може да си позволи една гора да я отглежда, да я пази за по-дълъг период, без да получава от нея конкретни дивиденти. А за една община е важно, докато съответният кмет е там, да задоволи исканията на своите избиратели, за да може да си спечели още гласове.

- Казахте, че моделът за управление на горите е изчерпан. Какво имахте предвид и кое налага този извод?

- Моделът сам по себе си не е лош. Но всяка година получаваме един и същ бюджет. А за да се развиваме, имаме нужда от повече средства. Като разполагаме с едни и същи пари, сме принудени да съкращаваме някои дейности. Залесяваме по-малко декари. Вместо да направим противопожарна ивица на 50 000 км, правим на 15 000 кв. км. Ако стане пожар, ще претърпим повече загуби. Но това е картината в момента.

- И какво предлагате?

- Да не сме пряко свързани с бюджета. Държавата може да отпуска средства за публичните мероприятия, които са от национално значение, като строеж на пътища, поддържането им. Но, имайки право на стопанска дейност, нашите предприятия ще сформират печалба, която могат да реинвестират и да не чакат само на бюджета. Тогава ще има прогресивно развитие. Става въпрос за две звена на една система. Едното ще се грижи за проектиране, контрол, кадастър на всички гори в България - и държавни, и общински, и частни. Така държавата ще има цялостен контрол. Другото звено да бъде с чисто стопански функции. То ще е държавно предприятие и ще извършва дейности, а печалбата ще реинвестира обратно в горите. Това ще е един стопански субект само за държавните гори. В Австрия е така - има федерални гори, които са на чисто търговски принцип, и друга дирекция по горите към министерството на живота.

- Какви ще са функциите на инвестиционен фонд "Българска гора"?

- Такъв фонд съществуваше до 1998 г. Имаше 30 млн. лева в него. Средствата идваха от таксите, които се събират в гората - за билки, гъби, дървесина - определен процент отиваше там. Тези пари могат да се ползват само за производство на фиданки, залесяване, отглеждане на млади насаждения, строеж и поддържане на горски пътища. И за нищо друго. Така се знаеше, че секторът разполага с определена сума, която се разпределяше за различни дейности. Сега с измененията на Закона за горите предлагаме да има пак такъв фонд.

- Отхвърлихте ли идеята за агенция по горите...

- В предложенията за изменения, които сме дали на министъра, не се визира агенция. Предстои да се гледат на колегиум в министерството. И тогава ще се обсъдят всички възможни варианти. Лесовъдите винаги са мечтали да си имат самостоятелно ведомство, защото горите са елемент от националната екологична сигурност на страната.

- Подготвихте и промени в Закона за лова и дивеча, като акцентът е дивечовъдните участъци да се дават за стопанисване след конкурс на частници. Според вас идеята добра ли е?

- Има окончателен вариант и на тези текстове за промяна в закона. И този проект за измененията е при министъра. Отдаването на участъците е от изключителна важност за цялостното развитие на ловното стопанство. Никога държавата няма да намери достатъчно средства, за да развива дивечовъдните участъци. А и вероятно тя не трябва да влага пари в подобна дейност. Но при положение, че има много голям интерес от частния сектор, може да се търси публично-частно партньорство. Не става въпрос за предоставяне на собственост, а за право на отстрел на дивеча. Чужденците продължават да проявяват изключителен интерес към страната ни като ловна дестинация. Сега, на ловното изложение в Рамбуйе в началото на април, се записваха да идват да стрелят чак за догодина. Защото не насмогваме да поемем всички желаещи.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.