Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, в качеството си на председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите участвахте и в последния, този път открит Консултативен съвет по зърното в Добрич на 1 юли. Какво беше новото за Вас в него?
- По-скоро очакваното за нас беше потвърждението на думите на специалистите и зърнопроизводителите, че реколтата тази година е изключително добра. От асоциацията искрено се надяваме да се запазят и добрите метереологични условия, стопаните да приберат урожая си. Така ние хлебопроизводителите ще се радваме на наличието на качествено зърно и брашно в страната. С него освен, че ще се покриват изискванията за производство на хляб по стандарт „България“, но ще се създава и удобството на всяко производство в нашия бранш. Така то ще има възможността да става все по-рентабилно и добро, за да върнем доверието на потребителя в качеството на нашите продукти.
- Метереологичните условия преди година ли изиграха лоша шега у нас, за да нямаме от миналогодишната реколта достатъчно зърно с добри хлебопекарни качества или суровина за производство на хляб по новия стандарт „България“?
- Оказа се точно така. Миналото лято имахме изключително добра реколта като количиство и в крайна сметка качеството беше влошено от дълготрайните дъждове, от които зърното покълна буквално още на полето. В същото време години наред съществуваше една легенда на пазара и в медийното пространство, че зърнопроизводителите не сеят качествено зърно. В случая става ясно, че качеството на зърното като реколта, ако се влоши, то не е задължително причина за това да са показателите на засятото. Тази година, за първи път от последните 20-години зърнопроизводителите обявиха над 80 процента площи, засяти със селектирана българска пшеница.
- Кои сортове са това?
- Тези, за които знам, са сортовете „Победа“, „Енола“, „Момчил“, „Садово“, но с подробна справка разполагат двата института по производство и селектиране на семена за зърнопроизводството у нас - Института по растителни генетични ресурси „Садово“ и Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево.
- Какво точно имахте предвид , когато на Консултативния съвет по зърното в Добрич призовахте да акцентираме върху българското и да спрем да го плюем?
- Имах предвид една житейска максима – самочувствието и себеуважението дисциплинират партньорството. И тъй като сме членове на ЕС и понеже старите страни членки подчертават винаги предимството на собственото производство – в случая от нивата до трапезата, може би е време и ние като производители, като потребители, като общество да разберем най-после, че българското е въпрос и на национално самосъзнание и избор. А в същото време потреблението на български стоки, храни, напитки и всичко свързано със сектора хранителна индустрия повишава възможностите за развитие на бизнеса. Добре развитият бизнес плаща едни добри като количество данъци. Те пък осигуряват един добър държавен бюджет, в резултат на което държавата започва да просперира.
- В тази връзка хлябът по стандарт „България” може ли да бъде един роден продукт, на който да заложат и производителят и потребителят?
- Хлябът по стандарт „България” е качествен, здравословен, безопасен. Той стои в основата на пирамидата за хранене. Хлябът не е експортна стока, на той е ежедневният хранителен продукт, който всеки българин трябва да потребява. И понеже традиционното българско хранене предполага преди всичко употребата на хлябове, каквито са трите видове хляб по стандарта „България” – бял, „Добруджа” и типов, т.е. произведени основно от различни сортове пшеница, аз призовавам българският потребител да не залита в модната тенденция за търсене и ползване на тъмни хлябове, които са неспецифични за Балканите и за нашата национална кухня. По-добре е да заложи и да вярва в здравословността и вкуса на българските традиционни хлябове, какъвто е хлябът по стандарт „България”.
- След като мина вече доста време, откакто се появи той, какво е впечатлението Ви? Има ли равнопоставеност между неговото предлагане от фирмите производителки и търсенето от потребителите на пазара у нас?
- Стандартите наистина са пожелателни. В момента специално членове на нашата федерация, които са ползватели на стандарт „България”, минали по съответния ред за контрол, проверени и потвърдени от Българската агенция по безопасност на храните, са около 10 на брой. Другите браншови организации също имат ползватели на стандарта и продължава да тече пререгистрацията на предприятията в хлебопроизводството и сладкарството. С оглед на очакваната добра реколта аз лично очаквам, че ще се повиши интереса и на българският хлебопроизводител към производството на хляб по стандарт „България”.
Трябва едновременно с това да подчертая, че основен фактор за производство на хляб по стандарт е пазарът. На практика това са потребителите. За съжаление има една тенденция търговците да заявяват малки количества като доставки от видовете хляб по стандарт „България”. Това е така, защото той има защитена по-висока цена, в съответствие с факта, че е сертифицирана стока. Това обаче се ползва в търговската практика дотолкова, доколкото хлябът по стандарт присъства в минимално количество и преобладават всички други видове хляб, които не са вредни и некачествени, но не са с този тип гарантирано качество.
- Това поведение на търговците не е ли адекватно на предпочитанието на потребителите, при които водещ фактор е цената?
- В България потребителят няма думата пряко. Не са толкова популярни и потребителските организации, които налагат и работят с обществото така, че да се чува думата на потребителя. „Добрата практика“ у нас опира до там, че потребителят купува това, което намира в кварталния магазин. Все още той не може да диктува пряко асортимента на пазара.
- А може ли да е напълно сигурен, че всички видове хляб по стандарт „България“, които намира на щанда, се контролират детайлно и по всички показатели?
- Българският потребител трябва да е сигурен, че у нас от нивата до трапезата контролът е изключително прецизен и постоянен. Българските стоки са наистина с контролирано и защитено качество независимо, че всяка една хранителна стока попада в различен ценови кръг и е естествено колкото по-висока е нейната цена, толкова по-високо да е и нейното качество. Само че трябва да подчертая и нещо друго. Тъй като сме част от европейския пазар, за съжаление у нас пряко до нашите потребителите на вътрешния ни пазар стигат храни и напитки, които не минават през задължителен контрол никога и по никакъв случай в България. Това е една практика, на която би трябвало да сложим край. Не е нормално храна да се движи с лист хартия.
- Не сме в състояние да диктуваме този контрол , така ли?
- Към момента явно не сме в състояние. В нито една друга европейска държава това не се случва и ние трябва да почерпим от техния опит. Те подлагат на собствен лабораторен контрол всяка хранителна суровина и храна, която достига до техния пазар. У нас това е, може би, един пропуск, недоглеждане на нишата и е време той да бъде отстранен.
Интервю на Мариела Илиева, сп. „АгроКомпас“
