1. Начало
  2. Интервюта
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Доц. Десислава Димитрова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, координатор на Slow Food България:

Доц. Десислава Димитрова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, координатор на Slow Food България:

Малките производители имат нужда от устойчива национална политика. Много малко от специфичните продукти са реален бизнес

Доц. Димитрова, какви интересни продукти са характерни за различните краища на страната?

Като координатор на Slow Food и като изследовател етноботаник, постоянно пътувам и се срещам с хора, които пазят знанието за такива храни. Сещам се за смилянския фасул, който се произвежда по поречието на р. Арда, продукт възникнал при специфични почвено-климатични и атмосферни условия. За да е вкусени и да има добив от него, трябва да се спазва определена агротехника, да се гледа комбинирано с картофи и царевица. Местните са си изработили такава технология поради лимитираните площи в Родопите. В момента се работи смилянският боб да стане продукт със защитено наименование за произход. Такова заявление принадлежи на група производители и когато те имат този знак, биха могли да заведат дело срещу всеки, които предлага продукт с такова име извън асоциацията им.

Куртовският розов домат, например, не е регистриран като защитено наименование. Това е местна популация, която се поддържа от хората. Източнобалканската свиня е друг пример за специфичен продукт. Уникална порода, уязвима от африканската чума по свинете. Месото й е един от продуктите, кандидат за защитено наименование за произход. Процедурата е отворена. Ако бъде унищожена, поминъкът на хората си отива. Работим по регистрация и на реселешкия воден лук.

Производителите на специфични продукти получават ли европейска подкрепа?

Малките производители имат нужда от устойчива национална политика, което е широко, комплексно понятие. Първо, за да има малки производители, е ясно, че те трябва да живеят на село, тоест - селските райони трябва да са такива, че да живееш там трябва да не е саможертва. Трябват им социални дадености, които са достъпни и за човека в града. След това би било чудесно, ако има такива икономически механизми малкият производител да е облекчен. Например, да има възможност за нисколихвени заеми, ДДС да е по-ниско и др. Ако българското правителство реши, че за България селските райони са важни, че имаме богато разнообразие, което трябва да съхраним, като управници са длъжни да работят за това.

Къде са съсредоточени специфичните продукти?

Специфичните продукти не са много. Тези производители са герои, защото правят това, което сърцето им повелява. Това са продукти, които се изпълняват по стари рецепти. Ако направим сравнение между България и Италия, разликата е, че българският производител няма наследствени умения като предприемач. Реално ние сега ги създаваме, докато ако отидете в Италия, в една малка ферма в Алпите, ще видите, че тя е създадена 1892 година и оттогава до днес това е семейният бизнес. Това е свято място за тях и те ще се борят по-мотивирано, за да ги има, отколкото един малък производител, стартирал преди 10 години, изтощен от борбата с администрацията, с битовите предизвикателства и той си казва „стига“. Много малко от специфичните продукти са реален бизнес. Процедурите за кандидатстване и достъпът до субсидии и до еврофондове трябва да се опрости и нещо много важно – контролните органи трябва да изоставят поведението си на „наказателен отряд“, те трябва да подкрепят малките производители като обясняват как да се регистрират по правилния начин. Не казвам, че трябва да се компрометира качеството на храната, но малкият производител не усеща тази подкрепа, тъкмо обратното. Мерки има достатъчно, но реално проблемът е нашето законодателство и по-точно в прилагането му. На поредното изложение в Италия, посветено на сиренето с производители от цял свят, темата беше сирене от непастьоризирано мляко. Никъде в нашето законодателство не пише, че е забранено производството му, но регистрацията му практически е невъзможна поради тълкуването.

Каква е разликата между сирене от пастьоризирано и непастьоризирано мляко?

Производството на сирена от непастьоризирано мляко е предизвикателство, което изисква огромна отговорност и високо ниво на гъвкава образованост на проверяващите инспектор. ЕК също има пакет от мерки за гъвкаво прилагане на регламентите, които определят как да се произвеждат храни, но това гъвкаво прилагане изисква разглеждане на всеки случай индивидуално. Когато млякото се пастьоризира, болестотворните микроорганизми евентуално са унищожени, но ако животните се гледат правилно, ако има ветеринарно-медицински надзор на високо ниво, ако животните се хранят правилно, това означава, че ще са здрави, което автоматично премахва необходимостта от пастьоризация. В същото време в млякото има букет от добри микроорганизми, които дават неповторимия вкус и аромат на сиренето. Между сирене, произведено в Родопите и такова в Стара планина разликите са осезателни заради условията на отглеждане на животните и начина на зреене на сиренето. И когато говорим за специфики, ето това е специфика. Това дава възможността малките производители да добавят стойност към своя продукт.

Къде може да открием специфични продукти?

Първото място, където може да ги намерите най-лесно, това са фермерските пазари или на място при производителите. Зеленото сирене беше класирано на трето място в света от 15 сирена. И онова, което не ни дава мира, е как може една държава да е толкова късогледа, че да не може да види потенциала, ако има адекватна политика за подкрепа на малките производители и развитие на селските райони. Ако го имаше това, бихме имали туризъм на едно много високо ниво.

Къде са пресечните точки между специфичен продукт и селски туризъм?

Взаимно се допълват. Специфичните продукти могат да се оформят като център на една местна икономика. В село Смилян, освен бобът, ако има и един производител на млечни продукти, местните ресторанти ще предлагат по-богато меню. Ресторантът ще печели, защото десертът от мляко и боровинки ще носи специфичния дъх на пасището, където е пасло животното. Така ще печели и малкият производител. Взаимно ще имат полза от партньорство с ресторанта. И ще идват повече туристи, които ще консумират на място. Веднъж опитали в ресторанта, те ще искат и да си купят от производителя. Туризмът подкрепя специфичния продукт и обратно - специфичният продукт е реклама. Европейските фондове не са панацея. Имаме много примери на хора, които се справят добре и не ползват европейски пари. Ако държавата ни припознае малките производители като спасителен ресурс за селските райони, за справяне с обезлюдяването и масовата миграция, и ако държавата реши да се грижи за тези хора и да им помага, нещата ще вървят.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.