Мария Йорданова, председател на Българската асоциация на сомелиерите
- Г-жо Йорданова, престижна професия ли е сомелиерството?
- Да, престижна е! Подчертавам, че това не е само сервитьорско майсторство. Сомелиерът е човек, който може да управлява ресторант. По света той е почти равен като длъжност с мениджър на ресторант.
- Сомелиерството като професия налага ли се и у нас?
- Вече се наложи. След като има код на професията, значи сме успели в годините да го наложим. За това говори и фактът, че самите ресторантьори проявяват вече интерес да наемат такива обучени хора. Това за нас е едно удоволствие от постигнати резултати.
- Какво се изисква, за да стане човек добър сомелиер?
- Много учение и много практика. По принцип в света сомелиерът изучава не само агрономство и дегустация. Той изучава и готварската професия, за да може правилно да съчетава вината с храните. Учи психология на клиента, етика на обслужване, презентации… Т.е. сомелиерството е много по-обширна професия. Но в България все още някак си се възприема в частта си тип сервитьорска дейност. По света то си е едно висше образование, което се изразява в управление на ресторант, да речем.
- Широкодостъпна професия ли е сомелиерството, или само ВИП-ресторантите си позволят такива специалисти?
- Смятам, че с времето ще стане по-достъпна. Защото в другите държави, които съм имала възможност да посетя, не само в „лъскавите“ ресторанти има сомелиери. По мои спомени, в Португалия дори има такъв закон, че на всеки 40 места в заведение задължително има по един сомелиер. Може би, влизайки в една законова рамка като изискване при категоризацията на заведенията, неизбежно такива кадри ще има и у нас. И те няма да „стресират“ клиентите, а ще бъдат една необходимост, т.е. сомелиерите няма да ги намираме само в скъпите ресторанти, а навсякъде.
- А каква е връзката между нашите сомелиери и винопроизводителите в България?
- На този етап сомелиерите и винопроизводителите се срещат като че ли само по презентации, по изложения, при някакви винени турове, по време на състезанията, които организираме. В малко случаи винопроизводителите търсят сомелиерите за консултации, когато подготвят стартирането на нов продукт, на ново вино на пазара. Но това са винопроизводители, които вече гледат по-мащабно на нещата и искат да подпомогнат сомелиерите в тяхното развитие, в по-голямото сближаване между двата бранша. Така че бъдещето между винопроизводители и сомелиери го има и то ще е все по-мащабно, според мен.
- Дали професията сомелиер може да допринесе за популяризирането на българските вина в чужбина?
- Това е неизбежно. Факт е, че нашата малка асоциация, с много усилия и средства, собствени и на спонсори, успя да пробие в международен план и да спечели правото да организира конкурса „Най-добър сомелиер на Европа“ през 2008 година. И то при конкуренцията на страни като Франция, Италия и Германия! Това показва, че човешкият фактор означава много. И ако има по-широка подкрепа, както и моят колега от хотелската асоциация се изразява – „когато сме заедно, сме силни“, мисля, че ще успеем с популяризирането на вината.
- На 18 септември Вашата асоциация ще избере най-добрия български сомелиер за 2011 г. чрез традиционен конкурс. Каква е целта на този форум?
Конкурсът се провежда с цел да покажем, че нашата асоциация обучава сомелиери и че тези хора са вече достатъчно добре обучени и кадърни, за да се изявят пред публика, пред медии, да доказват себе си не само тук, на наша територия, а и на европейски и световни конкурси.
- Кога възникна идеята за създаването на този конкурс?
- Конкурсът върви успоредно с идеята за учредяването на асоциацията преди 10 години. Между другото тази година ни е юбилейна, десета! Схемата на идеята беше: сдружение, в сдружението членове, които да бъдат обучени като сомелиери, и тези сомелиери да се изявяват по време на такива състезания. Регламентът за състезанията сме взаимствали от водещите асоциации, участвали още навремето през 1969 г. в учредяването на Международната сомелиерска асоциация, където и ние членуваме. Може да се каже, че ние сме повече последователи, отколкото откриватели.
Интервю на Валери Станев
