Нада Тошева, Изпълнителен директор на дружеството за защита на птиците
- Г-жо Тошева, защо беше нужно да се намесва Европейската комисия, за да се изпълнят изискванията за "Натура" в България?
- В Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) не сме хора, които само се оплакват и досаждат на Европейската комисия. Но изчерпахме всички възможности за реакция в България. Опитахме се да поддържаме диалог с министерството, но когато това не става, следващият етап е по съдебен път да защитаваме интересите си. Жалбата ни в ЕК е от края на септември 2007 г. Но преди това заедно с още няколко екоорганизации заведохме дело във Върховния административен съд срещу решението на Министерския съвет за обхвата на "Натура 2000". Но делото се движи много бавно. След като тази процедура няма ефект, решихме да подадем жалбата в Брюксел. Оплакването ни е по три причини - за недостатъчно покритие на мрежата, за забавянето на обявяването на зоните и за липсата на превантивна защита за потенциално защитените зони. Последният ни аргумент също е много сериозен, защото в "Натура" има принцип, че когато една зона бъде предложена да влезе в мрежата дори и преди официалното й обявяване, държавата трябва да гарантира нейната защита, да я третира все едно вече е в "Натура". Но това у нас не се прави. Въобще липсва мониторинг от страна на МОСВ върху инвестиционните намерения, за да се отчита кумулативният ефект от проектите.
- Възможно ли е ЕК да започне наказателна процедура и заради липсата на защита на зоните?
- Да, възможно е. Фактът, че нашата жалба беше разделена на две отделни жалби от ЕК, означава, че комисията се самосезира и започва да разглежда и този аспект от обявяването на "Натура 2000". Първоначално ЕК може да започне наказателна процедура само за някое от местата, които са най-увредени.
Но това не е единственият начин, по който ние реагираме. Непрекъснато изпращаме становища по заповедите за обявяването на различните зони и участваме в обществените обсъждания за режимите на управлението им. Водим десетки съдебни дела срещу различни инвестиционни намерения, които застрашават природата. БДЗП е от най-редовните "клиенти" на Върховния административен съд, а също и на окръжните съдилища в Стара Загора, Добрич, Варна и Хасково. Обикновено мотивите ни са свързани с процедурни нарушения при осъществяването на различни обекти, защото това е единственият начин да противодействаме. Но ни трябваха две години, за да ни зачете съдът като заинтересувана страна, а не като засегната общественост.
- Печелите ли дела?
- Имаме успехи, но това са победи на дребно. Защото докато едно дело стигне до последната си инстанция, проектите, които атакуваме, обикновено вече са изградени и работят.
- Има ли научнообосновано обяснение защо обхватът на зоните беше намален?
- Не, защото БАН, от която МОСВ поиска да извърши повторна оценка на териториите, предложени от нас, потвърди становищата ни. Затова после се заговори не за ползите от "Натура", а че не трябва да се пречи на икономическото развитие. Не случайно Красимир Гергов говори за черен списък на неправителствените екологични организации, които спират прогреса.
- С частни инвеститорски интереси ли е свързано орязването на "Натура"?
- Ние само можем да се досещаме за това. Но само си представете трите национални парка - "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан", чиито буферни зони бяха извадени от "Натура". Борбата за Пирин се води още от 2001 г., когато МОСВ разреши на "Юлен" да строи ски писти в самия национален парк.
Най-пресният пример е общественото обсъждане от 9 юни на инвестиционно намерение на "Марина Дор", която строи до биосферния резерват "Царичина". Този проект е на границата на парка "Централен Балкан" и е в рамките на орязаната зона от "Натура". Или Калиакра, която е малка като площ, но до края на април 2008 г. е имало обявени 460 инвестиционни намерения, които обхващат 42% от приетата зона.
- Нали все пак "Натура" не забранява стопанската дейност и строителството?
- Зависи от режима, с който е обявена зоната. Проблемът е, че проектите се одобряват без никакво съгласуване помежду им. МОСВ е задължено да поддържа регистър за всички инвестиционни намерения в границите на "Натура", но такъв няма. Затова заедно с другите организации от коалицията "За да остане природа в България" започнахме да събираме тази информация - за строителство, ветрогенератори, голф игрища. Проектите са хиляди. Освен това повечето от тях се обявяват в последния момент, за да не можем да реагираме срещу тях. Проблемът е, че разбирането на големия бизнес за икономическо развитие няма нищо общо с устойчивото развитие и с възможността на местните хора да печелят. А и режимите за опазване, с които се обявяват зоните, са абсолютно формални, няма никакви ограничения. И се получава така, че няма разлика между зоните от "Натура" и териториите извън нея.
- Екологичните оценки не гарантират ли опазване на зоните?
- Основният проблем с екологичните оценки е, че те се плащат от инвеститора. И това е причината да не са обективни. Вече сме предлагали да се направи фонд, в който инвеститорите да внасят такси за извършването на такива оценки. На същия принцип, по който при делата се ползват вещи лица, определени от съда. Освен това не се следи за стриктното изпълнение на поетите ангажименти и така дори най-добрите проекти не се изпълняват. Но за това не е виновен бизнесът. Вината е у държавата.
- Според вас правителството ще преразгледа ли покритието на шестте зони от процедурата на ЕК?
- Възможно е, но то до момента е щедро само на обещания. Не знам какво означава формулировката на министерството, че няма да бъде допусната санкция. В момента държавата се държи все едно че още е в процес на присъединяване и чака Европейската комисия да й каже какво да прави.
