1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Европейските пари са тясно свързани с вътрешната политика

Европейските пари са тясно свързани с вътрешната политика

Антоанета Приматарова - програмен директор на Центъра за либерални стратегии

- Напоследък има силна концентрация на новини около еврофондовете - те са свързани еднакво с действията на правителството, но и с реакции от Брюксел. Обвързвате ли ги с предстоящия доклад на комисията?

- В България и преди присъединяването имаше изкуствено фокусиране върху докладите на комисията - две седмици преди и след съответния доклад. През останалата част от годината темата за Европейския съюз отстъпваше на заден план. От януари насам тя присъства всекидневно и причината е спирането на европейски средства - по ИСПА, по ФАР, по САПАРД, а последно и на националното съфинансиране по САПАРД. Видя се, че сериозните проблеми могат да се проявят по всяко време. Докладите нито ги взривяват, нито могат да ги потушат. Предстоящият доклад не е маловажен, но той отново няма да донесе развръзка на проблема, че в България вътрешната политика се разглежда откъснато от членството в ЕС.

- Смятате ли, че за да спре това разделение от ЕК, беше издадена забрана и за отпускане на средствата от националното съфинансиране?

- Европейските пари са тясно свързани с вътрешната политика. Зад всеки цент и всяко евро, което идва от ЕС, има насрещни български пари. Не е възможно една държава да контролира по един начин изразходването на националните и по друг начин на европейските средства. И в двата случая става дума за обществен ресурс, който трябва да се харчи прозрачно. Проблемите, които тръгнаха през януари от дирекция "Национална пътна инфраструктура", дълго се отричаха от официални български представители с аргумента, че това не били европейски, а български пари. Като че ли българските пари могат да бъдат разхищавани и крадени, а правилата са само за европейските! В този смисъл спирането на националното съфинансиране показва, че комисията следи за правомерното изразходване на парите на европейските данъкоплатци, част от които сме и ние, българите. Ако има нарушения на европейските правила и е неправомерно българските земеделски стопани да получат пари по програма САПАРД, също толкова неправомерно е те да получат парите от българската част от програмата. Изразходването на обществени средства е голям проблем за България. Темата за непрозрачния начин, по който се харчи бюджетният излишък, не е по-различна от темата за еврофондовете. Европейските институции не могат да си затварят очите пред слабия контрол върху изразходването на европейските обществени средства в България. Дано това отприщи дебат за начина, по който се харчат парите на българските данъкоплатци. Тогава загубите от спрените средства ще бъдат малки в сравнение с ползите, които би донесъл ефективен контрол върху изразходването на българския обществен ресурс.

- Все пак за темата започна много да се говори, протести има вече и от гражданското общество, земеделските производители например.

- Да, но протестите са свързани с компенсиране на загубите, а не с принципното разрешаване на въпроса за прозрачно изразходване на обществени средства. Правителството не внушава доверие, че мисли сериозно за проблемите отвъд "съдбовната" дата на доклада. На този фон г-жа Плугчиева проявява много по-отговорно отношение. Нагласата й не е "дайте да дадем до доклада" и след това край на проблемите.

- Възможно ли е обаче да говорим все пак за воля от страна на правителството с назначаването й и например с факта, че тя се оказа определящ фактор за взимането на някои решения за фондовете?

- Демонстрация на воля безспорно има, но дали наистина има и воля? Съмненията остават, защото при назначаването на г-жа Плугчиева не бяха открито формулирани проблемите. Нейното назначаване като че ли решава по-скоро проблеми вътре в коалицията. На практика премиерът делегира част от правомощията си на вицепремиер, който да контролира министъра на финансите, на регионалното развитие, на държавната администрация, на транспорта и т.н. Нямаше отговор на неизбежния въпрос за политическата отговорност на тези и други министри, нито тяхно отстраняване. Сложната трипартийна коалиция пречи нещата да бъдат наричани с истинските им имена. Без да се проблематизира отговорността на въпросните министри, се създаде още по-високо ниво на политическа отговорност. Назначаването на г-жа Плугчиева бе посрещнато добре от европейските партньори със силен акцент върху личните й качества и авторитет, но Европейската комисия не показа готовност да загърби националния координационен механизъм и структурите, създадени в съответствие с европейските регламенти, и да контактува оттук нататък само с новия вицепремиер. На практика в българския координационен механизъм по еврофондовете бе внесено още едно ниво на централизация, докато голяма част от проблемите са свързани с ниската степен на децентрализация. Успешното използване на структурните фондове предполага силна регионална и местна власт, каквато в България няма. Има разминаване между силно централизирания български модел и идеята за ефективна регионализация при използване на структурните фондове.

- Може ли да се каже, че това разминаване се засилва?

- В никакъв случай не намалява. Никой министър или вицепремиер не може да гарантира прозрачност и ефективност при усвояването на фондовете, ако останалите структури на национално, регионално и местно ниво не работят ефективно. Като цяло имаме за съжаление връщане към прийомите на тоталитаризма, където решенията се спускаха отгоре надолу. А в структурите на ЕС се работи много повече по обратната схема - от администрацията нагоре към политическото ниво на управление. По стар български навик първата реакция бе на съществуващия механизъм да се сложи нова "политическа шапка", а не да се мисли за повече правомощия надолу от върха на политическата пирамида. Дори напротив, в началото се създадоха очаквания, че г-жа Плугчиева веднага ще уволни заместник-министър Димитър Ивановски. Но бързо се разбра, че ЕК очаква не той да бъде махнат, а да му се дадат повече правомощия. България има сериозен проблем и с административния капацитет на местно и регионално ниво. Отговорността за създаване на такъв капацитет е в правомощията на министерството на държавната администрация. То очевидно не си е свършило работата в разрез с медийната активност на министър Василев. Но и това не бе дискутирано. Затова имам съмнения доколко ефективна може да е дейността на г-жа Плугчиева въпреки сериозните й намерения. Назначаването на вицепремиер по еврофондовете прикри лошото функциониране на редица други министерства и институции и изкуствено изнесе пред скоби доброто управление на еврофондовете като проблем във взаимоотношенията ни с европейските институции. .

- Смятате ли обаче, че София поне е готова да спре с извиненията, че проблемът с еврофондовете е проблем всъщност на комуникацията с Брюксел?

- Проблемът не е в комуникацията с Брюксел, не е в това, че българската администрация или българските политици не са успели да съобщят на Брюксел колко ефективно и прозрачно се управляват европейските пари. Проблемът е, че европейските пари, но и българските обществени средства наистина не се управляват прозрачно. Но месеци наред на високо политическо и административно ниво нещата се представяха като проблем на лоша комуникация. Да си спомним агресивността на г-н Тадаръков в началото на март. Той обвини Еврокомисията в непрофесионалност, щеше да й търси отговорност за спирането на двете мерки по САПАРД. Пак тогава дори министър Калфин направи коментар, че спирането на парите е резултат на "клепането" на правителството от страна на опозицията. Лично постижение на г-жа Плугчиева е, че тя не тръгна по тази линия. Тя започна да подава сигнали, че има сериозни реални проблеми. А признаването на проблемите е първа крачка към решаването им. Това, което е тревожно обаче, е, че продължава активно политическо говорене в разрез с признаването на проблемите. Разноговоренето не прави правителството убедително нито във вътрешен план, нито пред европейските партньори. Паралелно с това излизат нови и нови скандали за злоупотреби с български обществени средства.
Създава се впечатление, че управлението на обществени средства в България е поверено на двуглав змей. Той иска да ни убеди, че с едната си глава бди за европейските пари. Но когато става дума за българските пари, предпочита да дреме с другата си глава.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.