1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Имаме само месец да проверим всичко по САПАРД

Имаме само месец да проверим всичко по САПАРД

Димитър Пейчев, Зам.-министър на, земеделието и храните

- Г-н Пейчев, какво очаквате от мониторинга по програма САПАРД, който започна?

- Очакваме да излезе констатацията дали агенция САПАРД е работила по правилата и дали има нужния капацитет за извършване приема на документи и необходимите плащания. Предизвиканият от нас независим одит, който завърши миналата седмица, показа, че процедурите са спазени. Дори от вас, медиите, често получаваме критики, че сме доста стриктни. Почти всички проекти по САПАРД са санкционирани. Знаете, че се проверява много внимателно тяхното изпълнение. Когато нарушенията по един проект и съответно санкцията са над 50%, съответният проект се канцелира. Средствата, които трябва да усвоим, са 40% от общия обем на средствата по програмата, или малко над 430 млн. лева.

- Защо се получи така, че голяма част от парите не са усвоени? Къде е проблемът според вас?

- Знаете, че българинът винаги върши нещата в последния момент. Финансовото споразумение за САПАРД е за 2000-2006 година. През 2000 и 2001 година няма подадени никакви проекти. След това вече се забеляза едно плавно покачване на интереса. Накрая имаше рязък скок на подадените заявления. Когато хората повярваха, че могат да вземат пари от тези програми, се получи пък другият ефект - парите не достигаха и започнаха приказките в публичното пространство, че се работи непрозрачно. Тогава дори направихме няколко допълнителни мониторингови комитета. Сега стартира Програмата за развитие на селските райони и вече започнахме да коментираме и нея. Имаме и управителен съвет, който ще проведе второ заседание на 4 юни. Ще имаме мониторингов комитет и по САПАРД на 16 и 17 юни. Спомняте си това намаление на средствата, които не са усвоени.

- Ако проверката мине успешно, можем да поискаме удължаване на срока за усвояване на средствата по САПАРД. Оптимист ли сте, че това ще стане?

- Да. Наистина с Румъния искаме да удължим срока на усвояване на средствата и през 2009 година. Причината е всички спечелени и разработени проекти да бъдат финансирани. Длъжен съм да бъда оптимист. Работата ми го изисква и затова ще се опитаме удължаването на този срок наистина да стане факт.

- Ако това не се случи, има ли опасност парите по програмата да бъдат замразени?

- Не става въпрос за замразяване. Ние имахме така наречените М+2 и М+3 програми за удължаване времето на прилагане на програма САПАРД. За Споразумението от 2005 беше договорено да се изплащат средствата до края на 2008 година. Ние бихме искали и по Споразумение 2006 да бъде удължен срокът за изплащане на средствата до края на 2009 г. Това са част от средствата, усвоявани от общини, които по-трудно изпълняват и провеждат тръжни процедури. Знаете, че имаше и местни избори. Това забави донякъде изпълнението на програмите. Ако удължим срока с една година, със сигурност всички проекти ще бъдат изпълнени. Има и няколко "горски мерки", които са за засаждане. Ние успяхме да удължим срока там, но това означава, че технологически това засаждане ще се извърши чак през месец октомври. Тоест ще имаме само един месец, в който трябва да проверим всичко. Европейската комисия трябва да ни вярва. Затова не бива да допускаме грешки.

- Казвате, че Еврокомисията трябва да ни вярва. Мислите ли, че с назначаването на вицепремиера Меглена Плугчиева европартньорите ни ще ни отпуснат кредит на доверие?

- Приемам изключително позитивно назначаването на Меглена Плугчиева. Не става въпрос само за поста, а за човека Меглена Плугчиева. Тя е изключително дисциплинирана, работоспособна и знаеща. Действа с много твърда ръка и знае как да постигне целите си. Малко хора могат да изпълнят в такъв кратък срок ангажиментите, които тя има. Но мога да кажа, че в момента се вижда едно забележимо забързване по всички проекти. Ще се реализират и проекти, които бяха поставени в мъртва точка.

- Какво трябва да знаят по принцип бенефициентите при подаване на проектите?

- На първо място, че могат да питат за всичко. Да получат безплатна информация от няколко наши служби. И ако тези служби не им окажат необходимото съдействие, да се обадят в Министерството на земеделието и храните. Хората могат да търсят мен и колегите ми за съдействие. Ние ще отидем на място или нека хората да дойдат тук. Назначихме и на граждански договор специалисти във всички областни градове на страната. Предстои да наемем и още хора, които да помагат безплатно на бенефициентите. Хората трябва да знаят две неща. Първо, че има достатъчно средства и те ще стигнат за всички. Второ - колкото по-рано кандидатстват, толкова по-голям процент безвъзмездни пари ще получат. Абсолютно всичко ще се направи прозрачно и няма да има проект, който отговаря на изискванията, а да не бъде финансиран.

- Преди време ръководителят на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков каза, че много от бенефициентите не попълват коректно декларациите си. Това така ли е?

- Г-н Тадаръков има преки впечатления, защото при него се обработват документите. Най-вероятно е направил това изявление, за да спести време на бенефициентите, за да не се налага да им връщат документите с корекции и след това хората да ги подават отново. Затова и аз ги съветвам, ако имат съмнения дали са попълнили данните си правилно, нека да се обърнат към разплащателните агенции във всички области на страната.

- Сега стартира и Програмата за развитие на селските райони. Има ли интерес към нея и колко проекти са подадени до момента?

- Да, така е. Има много сериозен интерес. До петък имахме 650 подадени проекта. Затова казах, че бенефициентите трябва да са сигурни, че пари има за всички. До момента се движим съвсем в графика за стартиране на всички мерки по програмата. Дори вицепремиер Плугчиева ни помоли да го съкратим колкото е възможно. Ще направим всичко по силите си да скъсим този график за пускане на мерките по-рано. Има техническа възможност за това. Готови сме да работим и да изпълним ангажиментите си.

- Какво точно трябва да направим, за да върнем доверието на Еврокомисията към нас?

- Най-вече да работим изключително прозрачно и да им даваме коректна и пълна информация. Необходимо е също и да обясняваме на бенефициентите, че парите, които получават по тези програми, са напълно достатъчни и затова никой не трябва да се опитва да хитрува. Това е много важно. Всеки, който злоупотреби дори с 1 евро, ще бъде санкциониран. Когато разберем, че някой е подал некоректни данни, влиза в черния списък. А става въпрос за много пари.

- Защо непрекъснато се говори за липса на координация между отделните институции? Премиерът Сергей Станишев преди време заяви, че голям проблем е и немарливостта на администрацията.

- Разбира се, че и ние като администрация си имаме своите недостатъци. Нали не мислите, че сме безгрешни? Въпросът е да работим в екип. Тук не става въпрос за политически пристрастия. Европейският съюз прилага този модел вече 51 години, а ние сега започваме. Трябва да вземем от тях всичко положително.

- Представители на общините преди се оплакаха, че липсва обратната връзка с тях и не получават информация. Защо се получава така? Пак ли е липса на координация?

- Не мисля, че е точно така. При нас идват кметове на общини и ни казват какво точно им е необходимо. Непрекъснато пускаме информация и на сайта си, провеждаме семинари, обучения и срещи. Ако те желаят, могат и да ни поканят в техните общини. Ние ще отидем с екипи, които да разяснят програмата. Но дотолкова, че мерките са 22 на брой, ние не можем да тръгнем с екип от 22 души.

- Какво стана с идеята за публичен регистър на европроектите. Работи ли се по нея?

- Да, работи се. Мнението ми е, че регистърът наистина трябва да е публичен. Сега страната ни се намира в Европейския съюз и трябва всичко да е прозрачно. Всеки трябва да знае кой какво работи и къде участва. Това е и едно от условията на Европейската комисия.

- А какви субсидии получават производителите на енергийни култури?

- По 45 евро на хектар, или това е по около 9 лева на декар, когато се представи договор с лицензиран преработвател. Има обща квота за Европейския съюз от около 2,5 млн. хектара. Ние не сме надхвърлили нашата квота, но ако това стане, това ще намали сумата за декар. Очаквам обаче, че със здравната реформа на Общата селскостопанска политика е възможно премиите за енергийни култури да бъдат премахнати от Европейския съюз. Причината е мнението, че с производството на биогорива се намаляват площите за пшеница и царевица. Но ще видим как ще се развият нещата. Много хора започнаха да отглеждат рапица и слънчоглед, защото това е доходоносен бизнес.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.