1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Изп. директор на ДФЗ към земеделците: Колкото сте по-подготвени, толкова по-лесно ще работим с вас, по-бързо и по-прозрачно

Изп. директор на ДФЗ към земеделците: Колкото сте по-подготвени, толкова по-лесно ще работим с вас, по-бързо и по-прозрачно

Няма забавяне в разглеждането на проектите. Има натрупване на голям обем, казва Николай Каварджиклиев

 

Г-н Каварджиклиев, с какви амбиции поехте поста на изпълнителен директор на ДФЗ-РА?

Амбиции, трудно казано. По-скоро цели. Те са основно към постигане прозрачност на работа, изсветляване на дейността на Фонда. Реорганизация за по-голяма ефективност. Дигитализация на процесите и максимална ефективност от труда на хората, които работят тук.

Т.е. при Вашето постъпване в ДФЗ сте видели проблеми, които трябва да бъдат коригирани?

Да. Така е. Факт.

А до какво са довели тези проблеми?

Затрудняване в обработката на документи. Негативно отношение на бенефициентите към Фонда. Създаване на лошо усещане на бенефициентите като цяло, че ДФЗ е институция, която само пречи, а не помага.

Основните цели на ДФЗ са наистина да бъде в помощ на бенефициентите, на земеделските стопани и да развива селските райони, каквато е целта на програмите, които обслужва.

Какви стъпки предприехте да се промени работата в ДФЗ? Преди няколко седмици Вие споменахте, че имате намерение да промените устройствения правилник.

Предприел съм стъпки за промяна на устройствения правилник с оглед по-голяма централизация на някои от дейностите и изсветляване на процесите във Фонда. По-добра линейна организация, която е естествено в рамките на сега действащата нормативна уредба.

За следващия програмен период имаме създадена работна група, която заедно с колеги от МЗм ще работи в посока улесняване на процесите и процедурите. Така че, ще има още промени.

Застраховането на земеделската продукция винаги ще е актуална тема, тъй като земеделието е изключително рисков бизнес. Какви са Вашите наблюдения по отношение на застрахователната култура на земеделците?

Застраховането на земеделската продукция е личен избор на всеки земеделски стопанин и е въпрос на финансова култура от тяхна страна. Оправдания защо не се застраховат всеки може да намери много. Има и добри, има и лоши примери.

Протестите на земеделците след поредната градушка в Садово са породени основно заради невъзможността да се изстрелват ракети в този регион заради преминаващи самолети. За съжаление, падат тежки градушки в региона. Една от тях е от миналата година от 28 август, която е повод за недоволството на земеделците в региона. За съжаление, от миналата година от МЗм закъсняват с решенията, които трябва да вземат за обезщетяване на реколтата на земеделските стопани. На 9 ноември е първият управителен съвет. На 22 ноември стартират процедурите за набиране на документи и сравнително бързо се плаща, но са подадени заявления само от 85 земеделски стопани.

Съответно много от хората, които бяха на протестите, не са подали заявления за плащане. Тези, които са подали заявления, са получили близо 2 милиона в рамките на миналата година, а тези които са подавали заявления по-късно, за тях плащанията са до 10 юни тази година. Първите средства бяха преведени на 3 юни в размер на 1,2 млн. лева.

Тази година също има градушки…

Предстои оценката на тези градушки. Управляващият орган ще вземе решение как ще процедираме. Ролята на ДФЗ е да плаща коректно и в срок. Аз мисля, че Фондът изпълнява стриктно своите задължения.

Има държавна помощ за съфинансиране на застрахователните премии. Какъв е интересът към нея?

Интерес има. Не мога да кажа, че е голям. Пак казвам, това е въпрос на финансова култура на земеделските стопани. ДФЗ има сключени договори с почти всички застрахователи на българския пазар. Съдейства преди и сега в мое лице за това коректно да бъдат разписани общите условия.

Какви са най-често допусканите грешки от кандидатите при подаване на проекти по Програмата за развитие на селските райони?

Много от бизнес плановете и проектите, които се подават, нямат връзка с реалния бизнес и с това, което би трябвало да бъде оценено като пазарни условия. Много често се прави проект заради самия проект, който впоследствие е трудно да бъде изпълнен или да няма логика в неговото развитие.

Други често допускани грешки са свързани с предоставянето на документи, които не са актуални или са грешни и които създават хаотичен документален оборот. Бенефициентите и техните консултанти много често не могат да се справят с изискваните документи по наредби, регламенти и т.н.

Трети често срещани случаи са неправилни количествени сметки от страна на бенефициентите и липсата на елементарна култура за боравене с различни видове документи и достъп до различните системи.

До какво водят тези често допускани грешки?

До хаос. До двойна и тройна работа от двете страни - от Фонда и от бенефициентите.

Тоест, Вашият съвет е кандидатите да прецизират проектите и субсидията да не бъде самоцел.

Много внимателно да планират и да не правят проект заради самия проект. Трябва да имат много голяма яснота.

Има ли оттегляне и откази на бенефициенти на вече подадени проекти и по кои мерки най-често се случва?

Да, има по подмерки 4.1 и 4.2. Основни причини са отпадане на необходимостта от проекта. Промяна в енергийната ефективност на проекта. Промяната в цените на основните строителни материали.

Предприети ли са стъпки за предоговаряне на някои проекти?

В рамките на нормативната уредба правим всичко възможно. Имат възможност да предоговарят вътре в бюджета различни позиции. Да заменят една техника с друга, ако се налага. Сроковете могат да бъдат удължени. Фондът се старае да бъде гъвкав, доколкото е възможно.

Има ли бенефициенти, които искат да направят актуализация или направо се отказват?

Отказите бяха основно през февруари и март, когато беше най-стресиращ инфлационният ръст с резкия ръст на горива, на метали, строителни материали. Бенефициентите имаха неяснота и много от тях прецениха, че е по-добре да се откажат.

Към април и май се забелязва затихване. Имаме отказани само два проекта, което означава, че хората вече уверено мислят за завършване на тези проекти.

А останалите се предоговарят, така ли?

Който има желание. В рамките на нормативната уредба това, което можем да направим, го правим.

Това в какви срокове се случва?

Няма определени срокове. Максимално бързо се стараем да отговорим на исканията. Проектите трябва да бъдат завършени до 2025 година по този програмен период.

Изплатени?

Изплатени и приключени.

По кои мерки има най-голямо забавяне в разглеждането на проектите?

Забавяне няма в разглеждането. Има натрупване на голям обем. Стараем се в индикативните срокове всичко да бъде разгледано. Има някакво усещане на забавяне у хора, които са били в списъците с резервите и в момента се отварят техните проекти с оглед на това, че има отпаднали проекти. Отварят се резервите. Те се уведомяват.

В момента в какъв ритъм протича разглеждането на подадените проекти?

Всичко върви активно в момента. По подмярка 4.1 се обработват 1868 проекта. Създадени са 80 екипа. Максимално бързо работят колегите, в някои случаи се работи събота и неделя, за да могат да си свършат работата в срок. По 4.1 до края на месеца ще бъдат пуснати писмата за корекции.

По подмярка 4.2 от последния прием бяха подадени близо 600 проекта. Извършват се посещения на място.

По отношение на проектите, подадени през Местните инициативни групи, там какво се случва?

Общият брой на сключени договори по проектни предложения е 993 за петдесет милиона и сто хиляди евро. Общо постъпили процедури за контрол са 604, от които 548 са обработени, 56 се обработват в момента.

Трябва да се отбележи, че с промяната на ПРСР в края на 2021 година голяма част от Местните инициативни групи се възползват от възможността да сключат допълнителни споразумения. Увеличен е бюджетът по отделните мерки и вследствие на това се удължава срокът до 2025 година. Работи се активно по тях. В перманентна комуникация сме. Там ще има едно активиране следващия месец след приключване на директните плащания. Екипите, които се освобождават от директни плащания, ще бъдат фокусирани точно в работата на Местните инициативни групи и смятам, че ще свършим доста работа в тяхна полза през лятото.

Какъв процент от фермерите имат регистрация в Системата за електронно управление?

25% имат регистрация. Системата е елементарна. Изключително полезна и подпомага и двете страни и смятам, че не е трудно и останалите да си направят такава регистрация.

Кажете какви са ползите, ако си направят такава регистрация.

Чрез системата цялата важна информация за фермерите от заявленията им до подпомагането ще е достъпна онлайн. Цялата бюрокрация, от която се жалят, ще бъде преодоляна по този начин. По-бързо ще бъдат обработвани документите и това ще е от полза и за двете страни.

Трябва да се дигитализираме и този процес трябва да продължава…

Абсолютно. Това е една от целите и на Фонда. Работим и върху клиентски портали, които съвсем ясно вече ще оказват една преписка къде се движи, по всяко време.

Планирате ли промяна в системата за проверка и контрол, за да изчезнат виртуалните ферми с животни и с плодове и зеленчуци?

Процентът на проверките се определя на база анализ на данните от проверките на предходната година в изпълнение на европейското законодателство. Извършва се и риск анализ, въз основа на който се определят бенефициентите за проверка на място, като се предвижда силен контрол по отношение на животновъдните обекти.

Основно проблемите идват от поддържането на регистрите за животновъдните обекти, така наречения регистър Ветис, за който грижата имат БАБХ и силно се надявам заедно с тях проблемите да бъдат изчистени и решени. Работим в момента по това. Имаме изградена работна група между наши и техни служители. Надявам се този регистър да бъде ефективно поддържан, работещ и за двете страни.

Има ли опасност да загубим средства по ПРСР?

Опасност винаги има. За съжаление, към момента усвояването не е такова каквото би трябвало да бъде в края на един отчетен период, но заради Ковид имаме увеличение на периода за договаряне и плащане до 2025 година, което ще ни даде един комфорт да влезем в ритъм и да не загубим средства.

По отношение на новата ОСП ще има ли промени в администрирането във връзка с приема по мерки и схеми?

Основно промяната ще е в подхода. Ще имаме една трансформация от подход на контрол към подход на наблюдение и превенция. Предстои да бъде въведена сателитна система за мониторинг на площите, съобразно европейски регламент и стандарт. От 2023 г. е първата й фаза, като през 2024 година трябва да е абсолютно готова в завършен вид. Това ще даде повече прозрачност на процесите. Ще даде възможност за по-добър контрол. За по-добра организация и по-малко хартия.

Тоест, дигитализацията продължава с ускорени темпове за улесняване работата и на администрацията и на земеделските производители.

Абсолютно. Постигане на едно по-честно и справедливо плащане към тях.

Вашето послание към земеделските стопани?

Моето послание е - търсете партньор във Фонда, а не враг, ние сме готови да бъдем ваши партньори. Стараем се да облекчим процесите, свързани с подпомагането и моят апел е: Бъдете добре подготвени и финансово грамотни. Колкото сте по-подготвени, толкова по-лесно ще работим с вас, по-бързо и по-прозрачно.

ВИДЕО:

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.