1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Как беше източван САПАРД?

Как беше източван САПАРД?

Константин Паликарски, зам.-директор на Държавен фонд „Земеделие”

- Ясни ли са схемите и формулата, по която е източван САПАРД?

- Доста още работи има да се изясняват, но като цяло да.

- Какво е ясно?

- Ясни са няколкото модела, които главно са били използвани. Някои от тях се опитват и в момента да ги прилагат недобросъвестни бенефициенти.

- Бихте ли описали моделите.

- Завишени цени през, меко казано, съмнителни оферти и фактури е най-широко разпространеното.

- Кои са недобросъвестните бенефициенти в момента, които продължават да източват САПАРД?

- Ние предпочитаме да използваме думите съмнение за измама и нередност, защото те са думите, които се използват в съответните регламенти на Европейския съюз (ЕС). „Източване” не е съвсем точния за нас израз. Главните проблеми в момента са свързани с това, че получаваме оферти, които в последствие, след като проверим тези, които се предполага, че са издателите на офертите, се окаже, че са фалшиви.

- Дайте примери.

- Не мога да ви кажа в момента имена на фирми, но това се случва непрекъснато.

- Защо? От конфиденциалност или не ги помните?

- Не, не ги помня в момента, те не са една и две. Ако си спомняте, съвсем скоро имахме одитори в САПАРД, които излязоха с констатации за над 50 случая, в които има, меко казано, съмнителни оферти.

- Опишете как точно е ставал този цикъл източване на САПАРД - финансиране на БСП, ако знаете.

- За финансирането на БСП не мога да ви кажа, но източването на САПАРД - съвсем наскоро съдът в Аугсбург, излезе с присъда срещу някои от хората, за които се смята, че са съучастници на тази група. Присъдата беше за фалшификация на фактури. Тоест това, което се е случвало е, че са издавали документи, които точният израз е неистински или с невярно съдържание, т.е. или въобще не са били, не са отразявали истината, действителността или са били с надути цени. Това нещо е дало възможност да се вземат повече пари, отколкото е трябвало да бъдат платени. Другата схема, която вече е известна, това е тази със старите машини.

- Разликата между повечето пари, отколкото е трябвало да бъдат платени, ясно ли е къде е отивала?

- За нас не е ясно. Вероятно службите, които в момента разследват всичките тези случаи, се интересуват и от този аспект. От наша гледна точка, от гледна точката на агенция „САПАРД”, е достатъчно това, че ние сме платили повече пари, отколкото е трябвало да платим, за да регистрираме този проект като нередност и в момента да искаме връщането на парите.

- Масова практика ли е подобен вид измами или поне смущаващо разпространена ли е?

- Масова е трудно да се каже, защото в момента от 3 600 проекта имаме около 30–40, които излизат като измами от такъв характер или поне като съмнения за имами. Смущаващо е това, че почти всичките такива случаи са открити последните два месеца, откакто започнахме с проверките.

- Защо толкова дълго време не са били разкрити?

- Фактът за нас е, че не са били разкрити, не са били вземани мерки, които е било разумно и естествено да се вземат.

- Меглена Плугчиева има ли конкретна отговорност навремето като заместник-министър на земеделието по програма САПАРД?

- Доколкото знам не. Тя има в момента отговорности като вицепремиер, който координира работата по еврофондовете. Опитваме се да си сътрудничим с всичка сила с нея, така че да можем да си изпълним ролята.

- В България заради тези злоупотреби не трябва ли да има съдебна отговорност?

- Искрено се надявам да има справедливост и да, това включва и някой човек да бъде наказан. Кога и как това ще стане, за съжаление, не зависи от нас. Както знаете, това, което зависи от нас, е, в момента да започнем толкова ефективно да пазим парите на ЕС и нашите собствени пари, че тези измами, които са минавали до момента, да не минават повече.

- Това е, ако е небрежност. А ако е чадър, трябва ли да се търси отговорност?

- Ако е чадър, става много сложно. Тук действително за разсъждението трябва да включим и някой, който разбира много повече от чисто политологически аспекти на проблема.

- Колко пари ще загубим, ако Европейската комисия (ЕК) не удължи срока за разплащане?

- Приблизително стотина милиона лева.

- А колко земеделски производители ще пострадат от това?

- Няма да пострадат земеделски производители. Те са сключили договор с Държавен фонд „Земеделие”, т.е. този договор ще бъде спазен при всички случаи и те ще си получат парите. Проблемът е в момента е да успеем да убедим европейските си партньори, че сме се справили достатъчно добре с изпълнение на този прочут план за действие, който имаме отпреди два месеца и който вече приключихме да изпълняваме, така че те да освободят плащанията с европейски средства, така че ние да платим на земеделските производители не само с национален бюджет, но и с европейски средства.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.