Петя Ставрева – евродепутат, член на Комисията по земеделие към ЕП
- Г-жо Ставрева, продължават срещите Ви със земеделски производители от различни краища на страната. В края на август Вие посетихте и изложението „Селското стопанство и всичко за него” в гр. Добрич. Какви са Вашите впечатления?
- Бях в Златна Добруджа по покана на „Добрички панаир”. Проведох много и различни срещи, присъствах на демонстрации на почвообработваща техника и на стартирането на жътвата на слънчогледа. Силно съм впечатлена от това, което видях на панаира и от това, което споделят фермерите, от тяхната амбиция да развиват и превърнат аграрния ни сектор в конкурентоспособен. Разбира се, споделят и за проблемите, свързани с несвършена работа от страна на държавните институции. В контекста на членството ни в ЕС е много важно да започнем да работим по европейските правила и средствата, които са предвидени за развитието на аграрния ни сектор, да стигнат до българските фермери. За да се случи това обаче, важно е програмите да заработят и да не позволим да бъдат спрени парите по ПРСР, както се случи със САПАРД. Впечатлена съм от духа и ентусиазма на българските земеделски производители въпреки трудностите и проблемите, пред които са изправени. В житницата на България – Добруджа, видях как се произвежда наистина качествена реколта. Въпросът е за тази реколта да има пазар на такава цена, с която стопаните да успеят да покрият направените разходи. За всеки стопанин е важно, когато „тегли чертата” в края на годината, да се окаже, че усилията му не са били напразни и той ще може да продължи напред. Беше ми много приятно на самото изложение да видя най-разнообразна и модерна селскостопанска техника, прикачен инвентар, торове, семена. Това е изложение, което притежава европейска визия и представя европейското лице на българското земеделие. Надявам се с всяка изминала година да става все по-добро и успешно, да се конкурира с такива форуми, които се организират в други страни членки на ЕС.
- Г-жа Фишер Боел се срещна с министъра на земеделието и храните Валери Цветанов. България трябва да отстои позицията си да получи адекватна помощ. Според Вас има ли индикация от страна на държавата, конкретно управляващите, ча са готови за подобен диалог?
- Смятам, че България и в частност МЗХ трябва да заложат на такъв позитивен диалог, на една комуникация, адаптирана към реалностите, огромните проблеми, включително и блокираните средства по предприсъединителната програма дойдоха поради недобрата комуникация с представителите на Европейската комисия в Брюксел. Ние сме едно семейство, всички страни членки, и особено по такива сериозни проблеми, свързани с допълнителното отделяне на средства от националния бюджет за подпомагане на млекопроизводителите трябва да намерят решение много бързо. Важно е млекопроизводителите да получат този ресурс сега, защото в момента имат нужда от него. Но първо правителството и министерството трябва да си свършат работата и да поискат по адекватен начин тази помощ от Брюксел. Аз съм разговаряла с представители на Генерална дирекция „Земеделие” и знам, че ние в Брюксел нямаме врагове, имаме партньори. Важно е тук, в България работата да бъде свършена, и когато се поемат ангажименти от страна на министъра на земеделието, те да бъдат изпълнявани, а не да се оправдаваме с Брюксел за несвършена работа тук.Стъпвайки на европейските правила и регламенти, отговорът, който получих от еврокомисаря Мариан Фишер Боел относно мое запитване, беше, че има различни възможности за подпомагане на земеделски производители, изпаднали в кризисни ситуации.Трябва да се възползваме от ресурса на общността и по-специално – от възможността за получаване на такъв допълнителен ресурс чрез отпускане на средства от националния бюджет след консултация с Брюксел.
- Какви са тенденциите в аграрната политика на Европейския парламент?
- Като член на Комисията по земеделие на Европейския парламент, мога да заявя, че предстоят много важни неща през следващите няколко седмици и месеци до края на годината. В момента сме в период на засилени дискусии относно промяната на Общата селскостопанска политика. Това е един от водещите приоритети на френското председателство в момента, а именно довършване на здравния преглед на ОСП. Той е толкова важен, защото има пряко отношение към развитието на аграрния сектор във всяка една страна, включително и за България. Ще споделя с Вас няколко основни предложения, които са част от здравния преглед на ОСП. Едното от тях е за отпадане на ограничението 10% от обработваемата площ на една държава да бъде оставена в угар. Това има пряко отношение към производството. Досега това ограничение влияеше по един или друг начин върху производството и обработваемите земи. С отпадането на това ограничение има възможност за увеличаване ръста на производство в период, който в световен мащаб става дума за недостиг на храни и повишаване на цените на храните и горивата. България има огромния шанс да превърне както своите фермери в конкурентоспособни на европейския пазар, така и в земеделския сектор. Това изисква политика, обърната към хората и въвеждане на европейските норми и стандарти с помощта на държавата. Този сектор в момента преживява много трудни моменти.Другото предложение е свързано с отпадането на млечните квоти след 2015 г., което означава, че ще приключи подпомагането на млеката, които в момента получават субсидия, защото са част от тези квоти. Друго много важно предложение и за България е т. нар. модулация – прехвърляне на средства от Първия стълб към Втория стълб. Както знаете Първият стълб са директните плащания, които и нашите фермери започнаха да получават. Към момента те са 30% от субсидиите за 2008 г. от субсидията на европейските фермери. Едва 2016 г. те ще получават толкова, колкото европейските фермери. Прехвърляне на част от средствата от директните плащания към Втория стълб са за развитие на селските райони. Това става чрез ПРСР. Знаете, че някои от мерките вече стартираха с известно закъснение, което доведе до забавяне усвояването на финансовия ресурс. Аз много се надявам,че МЗХ и РА ще направят всичко възможно тези средства да достигнат до българските стопани, за да можем реално да усетим ползите от членството в ЕС. Друго важно нещо в оздравяването на ОСП е ограничаването на плащанията за големите производители. В Европейския парламент беше изнесена информация, че около 20% от фермерите в общността получават около 80% от субсидиите, което означава, че има една концентрация на средствата в едрите селскостопански производители. Идеята на ОСП е солидарно отношение и подкрепа и за по-малките и за средните производители. Предвидени са прагове за прехвърляне на средствата и намаляване на плащанията към фермерите, съответно 2% за тези, които получават 100 хил. евро, 5% за тези, които получават над 200 хил. евро и 8% за получаващите над 500 хил. евро. Все още тези предложения се дискутират в Европейския парламент. Тук е важно да подчертая решаващата роля на браншовите организации във всяка една от страните членки. Те много активно определят политиката в аграрния сектор в сътрудничество с Комисията по земеделие на парламента, с генерална дирекция „Земеделие” на ЕК и с министерствата в отделните страни. Един ползотворен диалог, който дава реални резултати. Законопроектът за младите фермери е друг важен документ. Според статистиката 8% от активните фермери, които се занимават със селскостопанско производство на територията на ЕС, са под 38 години. Според експертите това е много нисък процент и законодателството на общността залага нови критерии за подпомагане и насърчаване на младите фермери да се ограмотяват и да получават аграрно образование, да започват своята земеделска дейност. Смята се, че младите хора са по-иновативни и по-бързо се адаптират към променящата се среда.
