1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Нужно е повишаване и провокиране на интереса за кандидатстване както по горските, така и по агроекологичните мерки

Нужно е повишаване и провокиране на интереса за кандидатстване както по горските, така и по агроекологичните мерки

Снимка:

Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция

- Г-н Порожанов, успокоява ли Ви или амбицира констатацията на министъра на земеделието от 7 август т.г., че в момента имаме 35–36% договореност и 25 на сто усвояемост на ресурса по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)?

- Параметрите, както по договарянето, така и по усвояването на средствата по ПРСР, са много динамични. За наша радост, поне през последните месеци, за което непрекъснато информираме, процесът е ускорен. Само за юни и юли т.г. общата сума на договорената субсидия по всички мерки на ПРСР е над 400 милиона. Въпреки отпускарския период през август също се договаряше много активно и амбицията ни е до 15 септември т.г. да затворим всички проекти от 2010 г., които не бяха разгледани. Ще останат единствено някои, свързани с църковните инвестиции и с читалищата, и то само и единствено заради уточняване на документи около собствеността и някои други неща. Числата са една статистика. За нас е много по-важна работата и резултатите, които се виждат и отразяват в нея. По отношение на самото усвояване на средствата по ПРСР сме предприели и много неща, свързани с облекчаване работата на бенефициентите. Например, по общинските проекти по ПРСР има новости, които още не са публикувани. Те са резултат на полезната наша среща в МФ със зам.-министъра на финансите Владислав Горанов, с изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) Гинка Чавдарова и с други представители на общините. Там намерихме решение на три въпроса, обсъждани през последните седмици и месеци.

Първият е свързан с мостовото* финансиране, за което правителството взе решение да може да се извършва при окончателното плащане на общинските проекти. Стоеше неразрешен въпросът с ДДС-то върху плащането. Ние с МФ успяхме да убедим правителствения екип, че трябва да бъде осигурено мостово финансиране и за ДДС-то на общинските проекти, тъй като по нашата план сметка този ресурс го имаме и няма проблем схемата да се затвори. Това нещо вече е решено. Стоеше и въпросът, свързан с финансирането от нас на ДДС по авансовите средства, които сме дали на общините. Постановлението на МС до момента визира само възможността да осигуряваме финансиране на ДДС по междинно и окончателно плащане. Има доста общини, особено по-малките, за които е проблемно осигуряването дори и на този ресурс по ДДС. Затова тази опция ще бъде добавена към постановлението. Вече имаме уговорката да се финансира ДДС и по авансовите средства, които сме дали на общините.

Разбира се, това, което помолихме, е възстановяването да се иска не за всяко едно извършено плащане поотделно, а на две или на три плащания с ресурс от аванса. Възможно е нашите бенефициенти да са с правото да искат финансиране и на ДДС, тъй като за нас няма значение дали ще възстановим ДДС на авансово, междинно или окончателно плащане. И третият момент, който пак засяга общините, е свързан с възможността за издаването на запис на заповед, което се прави в наша полза при искането на средствата за плащане, най-вече за тези по аванса.

В самата наредба издаването на този документ е прехвърлено към Закона за общинския дълг, а процедурата за вземане на решение в общините е малко по-сложна – изисква се решение на общинския съвет и т.н., т.е. трудно е, особено сега, в предизборна ситуация, в която те нямат право да вземат подобни решения. Това, което дебатирахме за подобен запис на заповед, не е свързано със Закона за общинския дълг, а е мотивирано от НСОРБ и ще бъде направена съответна промяна в наредбата. Вече е изпратено писмото до Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и имаме разговори с управляващия орган, който е с позитивно становище. Убеден съм, че ще бъдат намерени решения по тези три теми, свързани с общинските проекти – осигуряване на ДДС-то при мостовото финансиране и при плащането от аванса и издаването на запис на заповед. Това в момента ще ни помогне да направим авансови плащания – и то в контекста вече не на 20, а на 50% – към общините, които са с контрактувани договори от тази година.

- Това на практика от кога да го очакваме?

- Съвсем скоро. На 20 и 21 август подписахме 105 анекса по договори с общините, контрактувани през 2011 г. Подписахме ги служебно и в момента каним общините да сложат своя подпис под тях. Тези анекси са свързани с промяната в регламента, даваща възможност авансите не само по общинските, но и по частните проекти да бъдат не 20, а 50 на сто. Това е част от една по-глобална мярка, свързана с усвояване на програмите не само в България, а като цяло в ЕС и с ликвидността на икономиките в ЕС. Промяната цели да бъде предоставен по-добър ресурс и възможност за усвояване от бенефициентите на финансовите средства по програмите. Така че ние сме поели инициативата към общините, за частните бенефициенти също са подготвени анекси – за тези, които желаят да се възползват от по-големия аванс. Това наистина е позитивна стъпка в помощ на бенефициентите за финансирането на проектите, които трябва да изпълняват.

- В кой земеделски бранш или сектор интересът за инвестиции с помощта на ПРСР е най-голям и преоткриването на земеделието като поминък е най-активно?

- Бих обърнал погледа, пречупен през икономическия стимул за развитие. По-голям катализатор за развитие на земеделието са средствата, които се плащат от гаранционния фонд. Това са плащанията по СЕПП, политиката на национални доплащания, която правителството прилага, и тя ще се разшири от следващата година и ще маркира някои от новите неща, които са обсъждани и с министъра на земеделието и с вицепремиера и с асоциациите. Разбира се, пазарната конюнктура в различните браншове също е стимул за развитието на един или друг бизнес в агросектора. Мерките по ПРСР, най-вече в Първа ос, които третират изграждането на стопанствата, допълването на стойността им, дават допълнителни стимули, за да може да се модернизира земеделието, но без наличието на пазарните стимули, които са водещи, е нереалистично да се разсъждава и действа. Разбира се, всяка една мярка променя параметрите на пазарния продукт, най-вече за подобряване на неговото качество и себестойност и всичко това преизчислено през инвестиция, която е финансирана, т.е. субсидията. Знаете, че основните мерки, които са предпочитани, са 121, 123, но пречупено през бизнеса, това е комплекс от фактори – финансирането през Европейския гаранционен фонд, за което е хубаво, че ще се засилва все повече (в момента сме на 50% от субсидията и средствата за следващата година, които ние ще усвояваме, са към 800 милиона само по СЕПП).

- Вярно ли е обаче, че България е разпределила парите по ПРСР не много правилно, като е предвидила много средства за неща, към които няма интерес, като подпомагането на екологичното земеделие?

- Структурирането и първоначалното договаряне на ПРСР, като първа програма за една страна, предполагам, че е била изготвена на базата на съответните анализи и прогнози за развитие на секторите и на регионите. Нормално е практиката да покаже някои отклонения от това, което е било заложено. Най-малко заради това, че във времето нещата се променят динамично. От друга страна, като говорим за екологичните мерки, поетият ангажимент в програмата е, че във Втора ос трябва да бъдат заложени не по-малко от 25 на сто от средствата. В нашата програма са били повече от 25%. Сега със Седма нотификация, която е предложена от МЗХ в Европейската комисия, се редуцират средствата до 25 на сто. Въпросът е обаче, че в тази ос с агроекологичните мерки, с тези за необлагодетелстваните райони и някои горски мерки, трудно бихме усвоили заложените средства. Ние нямаме право обаче да прехвърляме средства от Втора ос към другите оси. Това, върху което бих искал да акцентирам в контекста на усвояването на тази Втора ос е, че тя трябва да бъде приоритет в съвместните действия на управляващите органи с всички асоциации. Нужно е повишаване и провокиране на интереса и атрактивността за кандидатстване както по горските, така и по агроекологичните различни мерки, тъй като изискванията за ползването на средства по тях са доста рестриктивни. Такова е изискването за поддържане на 5-годишен план и той да не бъде променян, или промените да бъдат с много ограничени параметри и т.н. От една страна, е самият обхват, който трудно бихме достигнали – до 40000 земеделски производители, които да се занимават с агроекология, при кандидатстващи в момента към 2000.

От друга страна, разбира се, е това, което ни е тема и с управляващия орган – по какъв начин бихме могли да облекчим изискванията по наредбите, свързани с агроекология. Да, много неща са заложени в регламента и в програмата, но това, което ние можем да направим, е да ги облекчим, така че да минимизираме бюрокрацията при кандидатстването. От друга страна, е нуждата от по-голяма информираност. Не че не съществува, но е хубаво да имаме изнесени информационни центрове не в областните центрове, а в други градове със засилени агроекологични територии. Въпреки всичко бих искал да намекна, че през изминалите месеци, поне в наше лице се опитахме да осъществим една по-добра комуникация с различните асоциации за агроекология. Ще дам и пример: общо за 2008 и 2009 г. са изплатени 11 млн. лева. За 2010 г. само до момента са изплатени 1314 заявления на стойност над 10,2 млн. лева, т.е. има увеличение от почти 2 пъти. Разбира се, агроекологичните плащания са свързани с най-голям процес на обработка, с най-много контроли, които трябва да се отчитат, и неслучайно направихме много работни срещи и с МЗХ, и с асоциациите за уточняване на проблемните точки по контролите, както в растителната агроекология, така и в животновъдната.

В момента сме разплатили почти всичко, с изключение на частни случаи, останали като проблемни, по които нещата все още се уточняват. Всеки един от тях ще бъде разгледан индивидуално, но ние, разбира се, няма да допуснем плащания, свързани с нарушение на регламента и контролите. Предстои ни през октомври специална мисия на Европейската комисия, която ще наблюдава Втора ос. Цяла есен ще имаме проверки по всички оси, но аз бих си позволил да кажа, че отбелязваме значителен напредък както в комуникацията, така и в плащанията по агроекология през последните 2–3 месеца.

- Склонна съм да се съглася с Вашите данни, но стопани от Българска Асоциация Биопродукти и от Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България се оплакаха пред наш репортер през август, дни преди да обявите изплатените вече 9 млн. лв., които малко след това нараснаха над 10 милиона, че тази година не са получили никакви субсидии за агроекология. Откъде идва разминаването в информациите? Дали пък да не направим проверка в сайта на фонда, който дава подробна информация по движението на проектите?

- Плащанията, както Ви казах, са динамични във времето. Вашата справка е, когато са били разплатени 9 млн. лв. по агроекология, но те вървят непрекъснато и останаха единични случаи. Връщайки се на публичността, ще припомня, че за всеки един бенефициент на страницата на фонда през май беше качена информация за плащанията по СЕПП и националните доплащания – за всичките 91 500 души, но има бенефициенти, които не желаят да гледат и да четат, а първата им работа е да се оплакват. Такава информация беше качена и за проектите по агроекология. Да, това стана по-късно, но я има. След срещата, която направихме с всичките асоциации, изпълнихме ангажимента и сме качили тази информация. Тя е качена и по ПРСР, включително на кой къде му се намира проектът във фазите, включително и в двете мерки, които са с ограничен бюджет – 321 и 312, за да могат все пак да видят тези, които са под чертата на ранкинга, колко точки са събрали, и да се убедят, че в момента се намират под ранкинга, извършен, съгласно наредбата. Това, че непрекъснато някой се обажда, пита, но не поглежда информацията, не е наш проблем, а ние не можем и да грейнем навсякъде. Винаги има и частни случаи. 

Първо, няма изискване европарите да са свързани със задължения към бюджета или към фонда, и второ – ако ги дължиш тези стотинки, вземи ги плати, за да си получиш хилядите левове, но номерът понякога е да се оплачат и да има интрига. С всеки един бенефициент, с който сме разговаряли, накрая той разбира, че има един или друг казус, по който той не е прав или не е според регламента, и не може да му се плати. Бих добавил, че през последните месеци това, което сме въвели като политика на прозрачност, а тя не може да е максимална, защото имаме стотици хиляди бенефициенти, показа, че няма такъв, който да си е тръгнал и да не е разбрал едно или друго. Разбира се, им много отворени казуси, особено в агроекологията, защото там се кандидатства по много мерки и особено динамичен и проблемен е случаят със земите, които трябва да се поддържат. Агроекологичният договор включва 5-годишно ползване на парцелите, които трябва да се гледат по всички агроекологични изисквания.

Динамиката е свързана и със собствеността в България – макар и взета една земя за ползване, след 2 години му я искат обратно, независимо чия собственост е тя. Затова спазването на изискванията за една и съща площ се оказва трудно. В момента сме в преговори с управляващия орган как да разрешим всички казуси, така че да са в полза на нашите бенефициенти, а от друга страна да не допускаме нарушение. Максимално се опитваме да отворим работата си и да я подобрим и това ще стане.

- Какво решение очаквате по проблема с възстановяване акциза върху горивата на земеделските производители след като не се осъществи системата на плащане с ваучери, предвидена от 1 юли т.г.?

- Тук ще отговоря философски. Ще мина в контекста на функцията на фонда – ние сме прилагаща агенция и като излезе нещо, ние ще отпечатаме ваучерите и ще ги раздадем. Основната дейност се извършва в Министерството на финансите и от МЗХ, а фондът ще бъде един администратор по предоставянето на ваучерите. Това, което, разбира се, беше дебатирано и на срещата при вицепремиера Дянков, заедно с ръководството на МЗХ и с асоциациите е, че е изпратена коригирана нотификация към Брюксел, в която са включени и други браншове освен плащанията на площ като база и се очаква от ЕК да се произнесе. Контекстът на фонда като прилагаща агенция е поредната нова функция, с която ще трябва да се занимаваме, както с тютюна, с новите държавни помощи, които се появяват, с Ешерихия коли т.н., но ще се справим.

- Вие сте първият шеф на ДФЗ в последните години, който с идването си на поста обърна сериозен поглед към неравностойното положение на сектор животновъдство. Докъде стигат амбициите и мерките на Фонда за неговото подпомагане?

- Програмата „de minimis”, която направихме, обсъдихме лично с асоциациите и реализирахме, стана при максимално прозрачни условия и опростено. Включително и за една глава добитък можеше да се кандидатства. Организацията, която направихме заедно с МЗХ и асоциациите по уточняване на ставките, след това по най-бързия начин изплащане и контрактуване на договорите, което стана за 4 дни на 13000 животновъди, и след това много бързо плащане при спазване на всички изисквания, мина много добре и се оценява високо. Това, което се залага като следващи мерки, в контекста на предвиденото с министерството, е субсидиите, които са по националните плащания, да бъдат на тавана. Тази година ще са около 53 милиона в рамките на декември, а догодина – около 70 и няколко милиона, това, което е заложено през Брюксел, т.е. с около 20 на сто повече. Уточнено е да започнем плащания, без някакви обструкции, и по отношение на свиневъдството и птицевъдството. Тези сектори имат своите специфични пазарни проблеми. С решение на УС на фонда разсрочихме плащанията по краткосрочни кредити, дадени в животновъдството за последните 2–3 години. Разбира се, ангажиментът да се платят лихвите за предходните години сме го изтеглили и сме дали срок на животновъдите – 15 ноември т.г. Това е държавна помощ, ако не се плащат лихвите, затова условието остава.

* мостово финансиране – представлява финансов инструмент, чрез който на реализиращите проекти по оперативни програми се предоставят краткосрочни кредити за заплащане на разходите за извършени вече дейности.

                                                                                     Интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.