Диана Трифонова – държавен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ
- Г-жо Трифонова, с какво мярка 123 от ПРСР е атрактивна за нашата преработвателна индустрия?
- Мярка 123 – „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” е инвестиционна, а целта ѝ е да се подобри цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на хранително-преработвателния и горския сектор. Предприятията могат да внедряват нови продукти, процеси и технологии, да кандидатстват за дейности, свързани с опазването на околната среда и не на последно място – за дейности, насочени към проследяемост на продуктите и храните, което е изключително важно напоследък. Интересът към мярката е доста голям, защото дава възможност на бенефициентите да подобрят икономическата си ефективност.
- Колко са потенциалните бенефициенти по тази мярка?
- Очакваме около 550 предприятия да се модернизират и да направят инвестиции, но се надявам много повече да се възползват до края на програмния период. Към момента има голям интерес от предприятията в сектор мляко и млечни продукти и от месопреработвателната промишленост. Голям е и интересът на винопроизводителите, както и на преработвателите на плодове и зеленчуци. Има много подадени проекти и от мелници.
- При този голям интерес към мярката ще стигне ли ресурсът ѝ за всички желаещи да получат финансиране?
- Бюджетът на мярката е над 242 млн. евро, заедно с одобрените средства по Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Те не са никак малко, защото размерът на субсидията за различните видове бенефициенти е различен. За микро, малки и средни предприятия той е 50%, а за междинните e 25%. Освен това, с промени в програмата на основа на ЕПИВ за инвестиции в секторите мляко и млечни продукти и производство на енергия и преработка на растителна и животинска биомаса, за инвестиции, насочени към подобряване на енергийната ефективност на предприятията и във водоспестяващи технологии, този процент е плюс 10, т.е. за микро, малки и средни предприятия става до 60%, а за междинните – до 35%. А специално при горския сектор подкрепяме само микропредприятия и там се прилагат правилата за минимална подкрепа. Т.е. всички проекти в този сектор са по т.нар. регламент „де минимис”, където помощта е до 200 хил. евро за период от 3 данъчни години – годината на плащане и 2 предходни години.
- Какви да трудностите, които срещат кандидатите по мярката?
- Тази мярка е секторна. Задължително суровините, които преработват предприятията, трябва да бъдат от определените за подкрепа сектори, както и да са включени в Приложение 1 от чл. 32 от договора за създаването на Европейската общност. Това е приложение към Наредба 18, която регламентира начина на прилагане на мярката. Така, от една страна продуктите трябва да са от секторите, избрани за подкрепа, от друга – задължително да са в това Приложение 1. Освен това, всички продукти, получени от преработката на суровините, също трябва да са или във въпросното Приложение 1, или когато са извън него, за тях се прилага правилото „де минимис” – 200 хил. евро за период от 3 данъчни години. Звучи сложно, но ние постоянно даваме съвети на кандидатите – било по телефона, било по имейл и им разясняваме точно тези тънкости в мярката. Много са например запитванията за производството на храна за домашни любимци. Но това не е сред избраните за подкрепа сектори. Всички документи са упоменати в заявлението за подпомагане, постарали сме се всичко да е ясно и прозрачно.
Колко може да бъде минималният размер на инвестицията на един проект по мярка 123?
- Минимумът на инвестиционен проект е 10 хил. евро общ обем на инвестициите, а максимумът на ползвател за целия период на прилагане на програмата е 4 млн. евро общи инвестиционни разходи. Бенефициентите получават процент от общите инвестиционни разходи. Така е, защото всеки бенефициент по мярката може да избере дали да кандидатства с един, два или няколко проекта в периода 2007-2013 г.
- Какви инвестиции могат да се правят по мярката?
- Те са описани в разпоредбите на наредбата. Допустимо е закупуването на земя и сгради, но сградите задължително да са в селски район. Има приложение към разпоредбите кои точно са районите, в които могат да се купуват сгради. Задължително е също всички инвестиции да са свързани с целите на мярката и да са насочени към подобряване на производствения процес, спазване на стандартите, внедряване на нови продукти, процеси и технологии. Освен това, всяко предприятие може да реши дали на територията си да направи малка лаборатория за извършване на анализи – това са все инвестиции, които всеки сам решава дали да направи.
- Има ли авансови, междинни плащания?
- По мярката може да се кандидатства за междинно, авансово и окончателно плащане. Тези плащания задължително обаче трябва да бъдат упоменати в заявленията за подпомагане и бенефициентът веднага след като сключи договора, в рамките на определен срок може да подаде заявка за авансово плащане. Очакваме одобрение от Европейската комисия от 2013 г. авансовите плащания да бъдат не 20%, а 50%, а това в условията на икономическа криза е шанс за бенефициентите. Те могат обаче да предвидят и междинно плащане. За него трябва да имат етапи при изпълнение на проектите, например строително-монтажни работи и след това закупуване на оборудване. И накрая – окончателно плащане, така че бенефициентите могат да се възползват от тези условия.
- Какъв е шансът на кандидатите с добри проекти да получат финансиране?
- Отваряме периоди на прием със съответен бюджет, като подадените проекти се конкурират помежду си. Извършва им се ранкинг, т.е. получават определен брой точки. Има приложение към наредбата за какво точно предприятията получават точки, така че в условията на ограничен бюджет подадените проекти се конкурират и така се финансират най-добрите.
