Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните; Румен Порожанов, директор на фонд „Земеделие”
- Господин министър, защо преди един месец "отрязахте главата" на фонд „Земеделие”?
- Не сме рязали ничии глави. Решихме във формат – министър-председател, ресорен вицепремиер, аз, че трябва да се направи тази смяна, за да може фонд „Земеделие” да получи нов начин на управление.
- Защо беше необходим нов начин на управление?
Мирослав Найденов: Беше необходим нов начин на управление, тъй като фонд „Земеделие” е една много тежка структура. Структура, която носи негативи още от усвояването на средствата по САПАРД. Знаете за разкритията на ОЛАФ, които бяха направени. Ние решихме да потърсим нов вид мениджмънт. Поканих лично господин Порожанов. Той, знаете, идва от Министерство на финансите. Беше началник на кабинета на финансовия министър и вицепремиер господин Дянков. И се надявам, че това е за добро. Резултатите, които се показаха през този месец го доказват.
- Месец по-късно, отново твърдите, че тези рокади, генерални, които се случиха на 31 март, нямат нищо общо с данните, които СДС изнесе затова, че сте оказвал натиск върху шефа на фонда – Светослав Симеонов, вече в качеството му на заместник по време на Калина Илиева? Нямат нищо общо с протестите на зърнопроизводителите?
Мирослав Найденов: Абсолютно нищо общо нямат нито с едното, нито с другото. Тъй като тези разговори се водят много преди датата на смяната. Те започнаха още при отстраняването на Калина Илиева. Тогава всъщност беше моето първо предложение към господин Порожанов. И отново повтарям, имайки предвид резултатите през този месец, че всичко това е направено за добро най-вече за земеделските производители.
- Последен въпрос към вас по тази тема. Беше направен сериозен залог между правителството и Националната асоциация на зърнопроизводителите, ако до 30 април не бъдат изплатени всички европейски субсидии и национални доплащания на изрядните бенефициенти, вие подавате оставка. Ще подадете ли оставка в понеделник, защото 30-ти всъщност е в събота?
Мирослав Найденов: Аз мога да съобщя новината, че няма да подавам оставка, защото всичко това е изпълнено като ангажимент. Нещо повече - към днешна дата изплащаме дори на тези, които имат наложени санкции за минал период.
- А защо го правите?
Мирослав Найденов: Защото искаме парите да стигнат при всички възможно най-бързо. Когато излязоха на протест земеделските производители, преди близо месец, тогава бяхме изплатили на около 70000 от около общо 50000 бенефициента. На тези 20, които бяха останали, се налагаше да бъде направена предварителна проверка. А на 5800 от тях имаше наложени санкции. Преди седмица ние платихме на всички без санкции много преди датата 30-ти април. А към днешна дата, сме изплатили на 100% на всички, включително и на тези, които имат санкции.
- А ако плащате, а вие плащате и на неизрядните, това няма ли да предизвика санкция и реакция от страна на Брюксел и на Европейската комисия (ЕК)?
Мирослав Найденов: Коректен въпрос. Ние разработихме система да удържим автоматично наложените санкции. Трябваше да изпратим така наречените актове на тези, които дължат санкции. Те подписаха тези актове, върнаха ги обратно и автоматично служителите на фонд „Земеделие” удържаха тези санкции. Така че ние няма да отидем към следващи санкции, тъй като България е санкционирана за 2007 година в размер на 49 млн.; за 2008 година в размер на 50 млн. И ако се наложи трета санкция, това би коствало част или всички европейски средства. Никога, поне аз и този екип на фонд „Земеделие” няма да позволим.
- Всъщност Европейската комисия вече ни заплаши със санкция на стойност близо 25 млн. лева.
Мирослав Найденов: Тя ги наложи, точно така. Това е санкция за 2008 година, която се налага сега. Ние обжалвахме тази санкция. В момента ще обжалваме на последна инстанция.
- Какъв е резултатът?
Мирослав Найденов: Прогнозите са, че тя наистина ще бъде потвърдена, защото тогава, под натиск, моите предшественици са разпореждали на фонд „Земеделие” да изплаща средства, които не са били оторизирани. И нека да кажа, че аз можех да си спестя всички тези протести, ако бях разпоредил на ръководството на фонд „Земеделие” това да се случи. Но тогава залог щяха да бъдат всички тези милиарди, които земеделските производители трябва да получат.
- Тези глоби, които плащаме, ще намалят ли по някакъв начин субсидиите за следващ период на време, които фермерите трябва да получат?
Мирослав Найденов: Разбира се, че ще ги намалят. Тези 90 млн. дотук, които са наложени санкции, ще бъдат удържани от средствата за следващ период. Ако за догодина трябва да получим 1 млрд. и 90 млн., примерно, ще получим само един млрд. Благодаря на земеделските производители, че проявиха разбиране за това всъщност какъв е залогът - милиарди, които трябва да отидат в българското земеделие.
- Господин Порожанов, каква е разликата между това да бъдете шеф на фонд „Земеделие” и началник на кабинета на финансовия министър?
Румен Порожанов: Глобална разлика.
- В какво е глобалната разлика?
Румен Порожанов: В предмета на дейност. Фонд „Земеделие” се оказа, че е една изключително оборотна структура. Дори като документооборот и ангажименти, които трябва да се изпълняват. Фондът надхвърля всяко едно министерство, което работи в нашето правителство. Дори мога да ви кажа, че ми е интересно.
- Това е хубаво, че ви е интересно.
Румен Порожанов: Истината е, че има много неща, които трябва да се свършат. И мисля, че за този един месец поставихме основата, включително и темите за Програмата за развитие на селските райони, която е една от най-важните. Акцентът през този месец беше да изпълним, съвместно с Министерство на земеделието, ангажимента с приключване на директните плащания към коректните земеделските стопани за Кампания 2010.
- Хайде кажете за плащанията в суми, за да стане ясно за какво говорим? И защо министър Найденов няма да подаде оставка?
Румен Порожанов: Подадени са заявление за плащане по директните плащания на площ – 91763 бенефициента. Като към вчерашна дата са изплатени на 90818 бенефициента. Днес приключваме с всички, аз бих казал, коректни платци - още 395. И реално ще ни останат около 500 плащания, които са само и единствено на бенефициенти, които все още не са получили актовете за прихващане от 2009 година за надвзетите суми. Или единични случаи, по които има отворени проверки за съответни нарушения или измами, които се разследват от нашия отдел. Изпълнен е ангажимента, поет с подписване на споразумението, в което аз не съм участвал. По същия начин стои и въпросът с националните доплащания. Те са с неразделна част от директните плащания. При тях сме разплатили на 55000 бенефициента, остават 16790. Тук има една особеност, че националните доплащания се изплащат само при положение, че бенефициентите нямат задължение към бюджета. Тук върви една много интензивна комуникация между фонда, НАП и бенефициентите, които трябва да удостоверят, че са с изчистени задължение към бюджета. На тези 16000 земеделски производители ние ще изплатим средствата до 15 юни, на всяко 15 число. В момента, в който обработим данните и получим надеждна информация, че те нямат такива задължения. Благодарение на добрите взаимоотношение с Министерство на земеделието, това което се направи е изключително точно и коректно и по мое мнение изпълнява изцяло споразумението, което е подписано с асоциацията.
- Това е хубаво. Ще ви върна обаче на темата за наследството, защото тя е важна. С няколко думи, какво наследство ви остави Светослав Симеонов? Още ли личат следите от управлението на нежната ръка на Калина Илиева или?
Румен Порожанов: Не бих искал да влизам в някакви подробности. Истината е, че почти през ден излиза по някоя тема, която е трябвало да бъде решена преди известно време и в момента решението вече е забавено, включително много изостанало. Имаме проблеми по САПАРД. И в момента правим анализ на списъка на длъжниците по САПАРД, затова какво е включено в него, как се проверяват всичките тези проекти. Защото именно този списък дава своите финансови отражения по отношение на ангажименти на плащане от Държавен фонд „Земеделие” и плащане на бенефициенти към нас. На базата на този списък, който е формиран на основата на нарушения по конкретни проекти. В рамките на финансовите меморандуми за конкретните години, които ние изравняваме – 2007 година е изравнена, предстои 2008, 2009 г., ще имаме определени ангажименти към Брюксел за възстановяване на средства. За мен въпросът е много сериозен. Честно казано, аз заварих структурата по САПАРД в една, да ме извини министъра, аморфна форма, която вече сме систематизирали. Нашата идея с министър Найденов и министър Дянков е да изнесем доклад на оперативно заседание, да кажем каква е картината и какви биха били проблемите, които ще се появят, най-вече от бюджетна гледна точка.
- Господин министър вие искахте Светослав Симеонов да бъде командирован като земеделско аташе, но разбирам, че вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков е против, защото в Брюксел вече има пет такива ваши представители в мисията ни там. Последно ще заминава ли той?
Мирослав Найденов: Не е против вицепремиерът Дянков. Той поиска финансова обосновка не само за тази бюджетна година, а за три години напред. Тоест до края на периода на финансовата рамка на Общата селскостопанска политика. Нека да уточня, че – да, министерството има аграрни аташета, но няма фонд „Земеделие”. И тъй като, както каза и господин Порожанов, работата, която се върши във фонд „Земеделие” е по-голяма, отколкото работата в някои от министерствата, наистина аз смятам и продължавам да настоявам, че трябва да има аграрно аташе. След като ние направим тази финансова обосновка, смятам че това ще бъде гласувано на Министерски съвет. Програмата за развитие на селските райони е най-бюджетната програма в България – с 3.2 млрд. евро бюджет до 2013 година. И, разбира се, има мерки по тази програма, които са изключително атрактивни и по тях бюджетът отдавна свърши. Направихме междинна оценка на програмата и намерихме ресурс от 305 млн. евро, това са около 600 млн. лева, които могат да отидат по тези мерки. И аз ще ги обявя, а след това господин Порожанов може да направи конкретика. Това са мерките „Млад фермер”, мярка 121 и, разбира се, най-интересната за общините – 321 мярка, по която беше изчерпан лимита. Така че и общините, и земеделските стопани могат да разчитат на нови 600 млн., които ще бъдат усвоени до 2013 година.
- Ще чуя и господин Порожанов. Само да ви питам защо ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, разследва над два пъти повече злоупотреби с европейски пари в селското стопанство, отколкото през 2009 година, която беше абсолютно критична в това отношение?
Мирослав Найденов: Разследва ги по проекти, които са подавани през 2009 година, но разбира се, досиетата са заведени през 2010 година. Това са сигнали, подадени от наши институции или наши служби. По всяка вероятност сигналите са на базата на доста интензивна кореспонденция между бившия шеф на фонд „Земеделие” – госпожа Калина Илиева, и ОАЛФ, затова всъщност са разследвани. Но нека да направим уточнението – не доказани, а разследвани, защото по тези случаи, които са разследвани няма нито един, който да е доказан. Да се надяваме, че там, където има нередности, те ще бъдат доказани. А по останалите случаи да приключи много по-бързо това разследване, за да могат бенефициентите, ако са коректни, да получат своите средства.
- Твърдите, че в този набъбнал брой разследвания, отново пръст има бившата шефка на фонд „Земеделие” – Калина Илиева?
Мирослав Найденов: Беше открита кореспонденция между нея и ОЛАФ за над 400 сигнала и имейли, заведени са около 80, така че всъщност това е обективното обяснение.
- Сега обаче ще има хора, които ще кажат, че си измивате ръцете с тази жена.
Мирослав Найденов: Аз ви давам статистика. След като има над 400 комуникативни имейли между нея и службата ОЛАФ, ясно е че има заведени разследвания. Дано приключат навреме, за да могат хората да си получат парите, ако са коректни.
- Добре, господин Порожанов, кажете за селските райони. Само ще уточня, вероятно сте разбрал, Националното сдружение на общините имаше сериозни оплаквания, че фонда бави с години, вече, одобрени европроекти. Какво можете да направите за това – за оттлачването на тези европроекти? Всъщност признанието беше потвърдено и от министъра по еврофондовете – Томислав Дончев?
Румен Порожанов: Това е точно така. Имаме забавяне в двете мерки по общинските проекти. Единият от проблемите е, че и двете мерки са в ограничен бюджет. Реално заявките са многократно по-големи от бюджета, който трябва да се формира. Това, което като основна тема сме структурирали в тези седмици ще продължи интензивно в началото на месеца. Да изчистим формалните пречки по Наредбата за изисквания за процедури и т.н., за да можем да приключим с разглеждането. Тези, които не попадат в обхвата на лимита за финансиране, да бъдат отклонени, а другите – контрактувани. Ние поддържаме комуникация със Сдружението на общините, дори днес бяхме планирали една среща. Ще видя как ще я проведем, защото графика стана доста натоварен. Разбира се, има и много проблеми със самите общини, с които трябва да общуваме, за да изглаждаме проблемни точки, които биха се появили в последствие в рамките на изпълнението на проектите. Но и господин Дончев е прав – имаше забавяне. Моята цел е до месец да започнем да ги разглеждаме, така че да ги приключим до края на юни.
- Добре, върху това сте се концентрирали. Последен въпрос към вас – стандарт за колбасите, за хляба, за лютеницата, за детските градини, за училищата нещо ново, като стандарт да сте измислили?
Мирослав Найденов: Това обещахме и го направихме. Някой казват – да, стандарт за лютеницата, други искат стандарт за меда, трети искат стандарт за All Inclusive за хотелите на морето. Всичко останало ще бъде подкрепено от нашата администрация и от Агенцията по безопасност на храните. Но това, с което се ангажира държавата, са тези три стандарта и дотук ние ще спрем. Има браншови организации, нека те да ги направят, държавата в лицето на агенцията, ще следи те да се спазват. Но ако товарят с очаквания администрацията да направи стандарти по всичко, това е нереално.
- Предишният път, когато се видяхме в това студио казахте нещо, което подкрепям – че здравето не струва пари, че има нещо повече от това. Но тези БДС стандарти са малко или по-скъпи от нормалните храни. Защо не убедите вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков да вдигне малко пенсиите и заплатите, за да може хората да си позволят да купуват стоки с щампа БДС, а не за тях те да са мираж?
Мирослав Найденов: Това е работа на социалния министър да уговаря министър Дянков да вдига пенсиите.
- Подкрепете го.
Мирослав Найденов: Подкрепям го, разбира се, но всичко е въпрос на финанси. И нека очакванията и към вицепремиера Дянков да не бъдат нереални. Вижте, ние в момента наистина се намираме в тежка криза и това, което правим заслужава да бъде адмирирано. Тук да кажа, че според данни на „Евростат”, българските земеделски производители се радват на най-висок ръст на доходите от всички страни-членки от всички в ЕС. 54% е нараснал техния доход от началото на членството ни в ЕС.
- Това не трябваше да го казвате. Някой ще възрази със сигурност като гледам.
Мирослав Найденов: Ще го кажа. Това е важно да се знае, защото само тази година като директни плащания в българското земеделие влязоха над един млрд. А по Програмата за развитие на селските райони, за която ви говори господин Порожанов, постъпиха още повече средства. И това е единствения сектор, който в условията на криза бележи ръст.
