Светослав Симеонов, изп. директор на фонд "Земеделие"
- Г-н Симеонов, докъде стигна обработката на подадените през минали години проекти по Програмата за развитие на селските райони?
- Този въпрос трябва да бъде разделен на две части. Колкото и да е неприятно да го споделя, все още остават за обработка около 200 проекта от прием 2009. Те са главно по мярка 312 и касаят предимно фотоволтаични проекти и такива за селски туризъм.
При тях основният проблем, с който се сблъскахме, е дали са създадени изкуствени условия, т.е. проектите изкуствено да са разделени. Въпросът е почти изчистен, очаквам в рамките на следващите месеци темата 2009 г. да бъде приключена изцяло. От тези 11 000 проекта, които наследихме, са останали само 200 и се надявам през февруари проблемът с тях да бъде решен.
- Какви по-точно са тези изкуствени условия?
- Това е много парлив въпрос, който стои пред разплащателната агенция. В изискванията на Европейската комисия е заложено да не се създават изкуствени условия при изпълнението на проекта. Комисията обаче не е дала детайлни насоки за тях и самата държава трябва да ги дефинира. Много често специално по тази мярка проектите са съседни, т.е. поражда се въпросът дали не са свързани, тъй като мястото, на което се изграждат, е било едно, а впоследствие е разделено на няколко отделни парцела. Това беше най-големият въпрос, който трябва да бъде решен.
- Как го решихте?
- Проблемът се изследва в дълбочина. Нормално е да има продаване на парцели, да има движение между собствениците, така че това трябва да се отчете. Ние не можем да спрем нормалната бизнес логика. Там, където се установи, че няма свързаност през втора или трета фирма, проектът се одобрява.
- Колко проекта, подадени през 2010 г., остава да бъдат одобрени?
- Хубавата новина е, че за първи път преди Нова година успяхме да одобрим проекти в рамките на срока за тяхната обработка (5 месеца - бел.ред.). Това е голям успех за работата на фонда, не се е случвало от самото стартиране на програмата. От общо приетите 2500 проекта за прием 2010 г. вече има описани и одобрени над 1500. Остават още около 1000 проекта.
- В какъв срок ще успеете да ги приключите? Бяхте обещали това да стане до март...
- Март сме заложили за срок, в който проектите да бъдат приключени като обработка. Досега разплащателната агенция винаги, когато отваряше прием на проекти, беше изправена пред много голяма неизвестност. Дългият период за прием предполага голям брой подадени проекти. Това се оказа сложен казус за решаване, защото, първо, за обработката на проектите са необходими хора.
При тази неизвестност обаче ние не можем да предвидим необходимия брой хора, които да вършат тази работа. Затова голямата дилема пред нас е дали да има прозорци за отваряне на самите мерки или не. Много по-добре е да имаме кратък период на прием, да кажем, в рамките на месец, след което проектите да се разгледат бързо и пак да се отвори прозорец за нови проекти, отколкото да е само един дълъг и да се натрупат. Защото забавянето е заложено дори формално.
В наредбите е записано, че разплащателната агенция може да започне обработката на проектите след последния ден, в който е било възможно те да бъдат предадени. През миналата година например приемът за някои от мерките продължи до септември, а има фирми, които са подали проекти още през юни. Когато обаче има недостиг на бюджет, се прави класиране на проектите. За да стане това обаче, трябва да приключи целият период на прием.
- Каква сума е разплатена по програмата досега?
- Сумата не е никак лоша, ако трябва да бъдем честни. Последната обобщена цифра е 1.2 млрд. лв. Наскоро в парламента беше представен доклад за отделните оперативни програми и тази за развитие на селските райони е сред отличниците както по договориране, така и по разплатени средства.
- Консултантите казват, че заради правилото n+2 през тази година за първи път ще губим пари по програмата. Ще успеете ли да разплатите 500 млн. евро от бюджет 2009?
- Всички имаме отговорност за тези 500 млн. евро. Аз разбирам консултантите, това е част от техния бизнес, но какво показва практиката? Първо, приемът на проекти във фонд "Земеделие" стартира много късно, много след като България беше страна членка на ЕС. Второ, почти няма проект, който да не се нуждае от допълнително изясняване на информацията по него.
Това показва, че все още съществува проблем с подготовката на качествени проекти. Ако не се налагаше фонд "Земеделие" да изпраща постоянно писма, за да иска допълнителна информация, нямаше да се губи толкова време. Ние губим близо месец, за да се изясняват проблеми по проектите, което не е без значение.
Каква обаче е реалната ситуация? В момента не може да се каже колко пари ще загуби България. Това ще стане в края на програмния период. Ще загубим пари по мерки, за които не е имало интерес. Например мярка 111 за обучения. Предвидени са 102 млн. евро. Тези пари наистина могат да бъдат загубени и това не е по вина на фонд "Земеделие". Просто, когато е правен бюджетът на програмата, е планирано такова разпределение. Ако бяха заложени примерно 50 млн. евро, а другите средства бяха предвидени по мерки с голям интерес, сега нямаше да го има този проблем.
Така че сега не можем да говорим за загуба на средства. Предвижда се прелокация на парите. Това ще ни позволи да намалим прогнозите за загубите.
- Да разбирам ли от думите ви, че с евентуалното прехвърляне на тези средства в мерки, към които има интерес, те могат да бъдат спасени?
- Точно така. Ние имаме договорен бюджет за целия период. Сега е много важен момент да успеем да прехвърлим средствата до средата на годината, преди да се отвори новият прием на проекти.
- Основният ви проблем остава административният капацитет. Колко души се занимават с проектите в момента в разплащателната агенция? Появи се информацията, че едва 60-70 човека от близо 2000 работят по програмата...
- Действително бяха 60 човека преди около година. Сега, слава Богу, са около 200 човека. Увеличаването на персонала също изисква време, защото експертите трябва да бъдат обучени. Успяхме да го направим. Забавянето в работата вече няма да бъде много голямо, защото новите експерти натрупаха опит. Но по принцип много трудно се изгражда административен капацитет.
- След като очевидно имате проблем с административния капацитет, защо не одобрявате идеята банките да се включат в одобряването на проектите, за да се ускори работата?
- В момента това няма как да стане, тъй като всяка една генерална промяна е свързана с разрешение от Брюксел. Ние сме заявили пред Европейската комисия сегашния начин на работа и всяка една съществена промяна трябва да е обект на одит и евентуално одобрение. Просто нямаме лукса от време да спрем работата в момента.
- Другата възможност, която се обсъждаше през годините, е децентрализация на одобрението на проекти. Имахте и пилотен проект. Какво се случи с тази идея?
- Това беше една от първите задачи, които поставих на колегите по мярка 141 (за полупазарни стопанства - бел.авт.), и резултатите ще станат ясни до средата на годината. Друго искам обаче да подчертая, понеже много се говори по този въпрос. Трябва да отчетем няколко важни фактора: регионалните дирекции на фонд "Земеделие" отговарят за доста въпроси.
Само след един месец стартира кампанията за директните плащания и тези същите хора, които работят по директните плащания, би трябвало да одобряват и проекти, ако има децентрализация. Тези същите хора отговарят и за националните схеми. Тези същите хора отговарят и за селскостопанските пазарни механизми.
Да, децентрализация може да има на някои по-лесни мерки и на мерки, които не предполагат класиране на проектите при ограничен бюджет. Личното ми убеждение е, че ключът е друг - доброто управление. Ние все още се борим с лошото стартиране на програмата, макар и да не искам да звучи като оправдание. Ако имахме работеща програма на 1 януари 2007 г. и не се налагаше да наваксваме изпуснати срокове, този проблем сега нямаше да го има. Самият аз най-силно искам проектите да се обработват в срок.
- В последно време се появиха много оплаквания от промяна на правила в движение, включително и след като приемането на проектите е започнало. Изчистени ли всички проблеми по наредбите и указанията?
- За да работи фондът успешно, поне месец експертите не трябва да се занимават с постоянната си работа по обработката на проектите. През този месец трябва да им се осигури спокойствието и те да седнат и да обмислят къде има проблеми. Ние започнахме да моделираме системата в движение, много неща не бяха решени. Връщам се към изкуствените условия. Много по-лесно щеше да е, ако в началото беше дефинирано какво е това, а не да се сблъскаме сега с проблема. Ако фондът и министерството имат време да направят една ревизия, ще е много по-добре, защото има още неизяснени неща.
- Продължавате да губите заведени от фирмите дела по програма САПАРД. Колко средства от бюджета са изплатени досега?
- За съжаление програма САПАРД все още не е приключила, въпреки че ни се иска. Все още стои въпросът със заведените дела. През януари фонд "Земеделие" загуби още 3 дела. Заведени са около 180.
Голяма част от фирмите ни съдят и за пропуснати ползи. По програма САПАРД през тази година предстои окончателното уравняване на сметките.
- Какви средства са платени от бюджета по последните дела?
- Около 2 млн. лв.
