Валери Цветанов, министър на земеделието и храните
- Господин министър, какви мерки ще предприемете, за да се прекрати кризата с млекопроизводителите, която ескалира постоянно, а родопските гайди, които сега чуваме в кабинета, само напомнят, че навън ви чакат недоволни фермери?
- Във връзка с кризата на млекопроизводителите предварително ще представя малко предистория. През 2006 г., когато се подписват договорите за присъединяването на България към Европейския съюз, тогавашните финансови ресурси, които са отделени от държавния бюджет за животновъдството са сравнително ниски и не отговарят на размера на националната популация. По този повод България влиза в Евросъюза с относително занижени средства, предвидени за този важен отрасъл, които не са адекватни за броя на животните у нас. Освен това липсва информационна система за идентификация на животните и се предприема подходът за извършване на плащане на хектар, а не директно на животно, както е в съседна Румъния. Това са обективните грешки, които отдалечиха българския животновъд от директен достъп до европейските субсидии през първата година от членството ни.
В същото време съм длъжен да кажа, че независимо от това, което се коментира често в публичното пространство, българските животновъди са получили значителни средства от националните плащания и от европейски източници. Към днешна дата те са усвоили към 58 млн. лева. Това представлява около 92 на сто от одобрената помощ от Европейския съюз и националния бюджет, която е допустима за нашите земеделски производители към настоящия момент. Като експерт, който работи в областта на животновъдството от 1976 г., искам да кажа, че такива помощи и субсидии българските животновъди не са получавали.
- Въпреки това какви са възможностите за още плащания и субсидии?
- Европейските възможности и структури за подпомагане на животновъдството в общността дават допълнителна възможност за разширяване на наличните субсидии. В момента се предприемат всички необходими мерки, за да може да работи системата за идентификация на животните. Целта е тя да бъде приключена в периода 15 септември - 15 октомври и да се приемат документи за одобрение. По този начин още от следващата година част от парите, които се даваха на хектар, ще отиват директно към българските производителите на мляко. Този подход е по-директен, по-точен, по-адекватен и в същото време социално е по-справедлив, защото парите ще влязат в средния и дребен производител на мляко.
- Какви средства ще получат възможно най-скоро фермерите?
- Трябва да се каже още нещо, което предхожда сегашния конфликт. През миналата година тогавашното ръководство на Министерството на земеделието и продоволствието подписва споразумение със земеделските производители, че ще гарантира целогодишо по 20 ст. субсидия за всеки произведен литър краве мляко и по 25 ст. за овче и биволско. След като започва изпълнението на това споразумение, което няма юридическата подкрепа и становището на европейската комисия, лимитът е изчерпан още за месеците януари и февруари и съответно сега са останали само 1,7 млн. лева, които са за месец март. Взети са всички необходими мерки, за да се изплатят мартенските субсидии. Веднага започва захранването на сметките на всички земеделски производители. Те ще получат именно по 20 стотинки за всеки произведен литър краве мляко и по 25 стотинки за биволското и овчето. Изплащането ще стане в условията на пълна прозрачност и ненарушаване изискванията на Европейския съюз.
- Но млекопроизводителите очакват 60-те млн. лева, за които е необходимо съгласуване с Европейската комисия?
- Още в понеделник написах писмо до еврокомисаря на земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел. В него ясно посочих, че проблемите с българските животновъди добиват размери, при които има голям риск. Тук не става дума за политическо напрежение. Много е голяма опасността популацията от крави и овце в България да бъде фатално намалена. За възстановяването на млечното животновъдство след това ще бъде необходимо да се прави разширено възпроизводство. Трябва да се достигне над 20 % ръст на поголовието, което е трудно осъществимо, е моето експертно мнение. Това е дълго продължаваща и скъпа процедура с неясна перспектива. Ако го допуснем, ще има непоправими последици за българското животновъдство.
Очаквам, след като премине лятната ваканция на европейската комисия, още в ранния септември - между първи и пети, заедно с вицепремиера Миглена Плугчиева и представители на земеделските производители да отидем на среща в Брюксел, на която да поставим въпроса за тези 60 млн. лева, които трябва да бъдат одобрени от ЕК, за да може ние да ги изплатим незабавно.
- Изпълнява ли се споразумението, което подписахте през нощта на 5 срещу 6 август?
- Започнахме изпълнение на искането за вземане на необходимите административни мерки за плащанията по код 6. В началото на седмицата подписах заповед по този въпрос. Преди минути парафирах и проектозакон за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Промените са в частта, която позволява на животновъдите да ползват мери и пасища въз основа на бройките на животните и то за дълъг период от време. Търсим начини да бъдат решени спешно неотложните проблеми на българските животновъди.
- Имат ли политически подтекст проточилите се протести на земеделските производители?
- Не мога да твърдя категорично такова нещо, защото нямам никакви данни за това. Но като разсъждавам логично и като експерт, смятам, че протестите имат политически привкус. Те тръгнаха от плащанията по код 6, после прераснаха в исканията на млекопроизводителите, а от миналата седмица вече се говори за протести дори на зърнопроизводителите. Тяхната реакция е най-парадоксална, защото много добре знаят, че е абсолютно сигурно до 10 -15 дни изплащането на парите, които са за компенсация на миналогодишната суша. Освен това изобщо не е вярно, че 85-90 на сто от реколтата е с качеството на фуражно зърно и ще се наложи внос на жито. Това е много груба провокация, която притеснява излишно обществото. Производителите добре знаят, че цената се определя от множество фактори, от които основен е себестойността. През тази година тя е ниска. Зърнопроизводителите и специалистите от Кнежа споделиха при срещата ни във вторник, че са похарчили между 80 и 120 лева за производството на тон жито. При продажна цена от 250 лева поне сто ще останат в земеделеца. Не може сделките обезателно да стават на 350 лева.
- Какви опасности носи подобна нагорещена ситуация?
- Ако се продължи това политическо профаниране и се запази позицията на натягане на системата, има опасност да бъдем санкционирани много повече, отколкото сме очаквали. Не се ли оправи проблемът със САПАРД, ако не решим въпросите с Разплащателната агенция, както и финансирането в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, и се изпуснат всички срокове до края на годината, последиците ще бъдат много големи и не могат да бъдат компенсирани с един- два месеца работа. Тези програми спират и тяхното стартиране ще доведе до две- три години закъснение. И последиците ще бъдат много тежки. Особено сега, когато цените на хранителните стоки се вдигат и за всички е ясно, че българското земеделие е основният приоритет на тази държава. Единственият отрасъл, който може много бързо да адаптира държавата ни в ЕС и да се усети ефектът във всички посоки - това е нашето земеделие. И да се провокира напрежение точно в него е безотговорно, рисково и с много тежки последици. В експертния екип на министерството се работи с пълно натоварване, за да бъдат изяснени и изчистени проблемите и да бъдат стартирани програмите. И това се прави при пълна прозрачност към обществото ни и към Европейската комисия.
- Остава ли програма САПАРД най-голямото предизвикателство за вас или ви затиснаха ежедневните проблеми на отрасъла?
- САПАРД е един от основните приоритети на целия екип. Проблемите на тази програма, на Разплащателната агенция и на ИАРА, както и директните плащания по код 6 са неща, които имат комплексен характер и изискват едновременно и точно действие от всички.
- Има ли в тройната коалиция съгласие по земеделската политика?
- В качеството си на министър на земеделието и храните съм поставял и ще продължавам да поставям адекватно и точно проблемите на земеделския отрасъл в Министерския съвет и по време на съвещанията с тройната коалиция.
