1. Начало
  2. Интервюта
  3. Инвестиции
  4. Свободните капитали се насочват в сектор земеделие

Свободните капитали се насочват в сектор земеделие

Снимка:

Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"

- Г-н Порожанов, приключиха голяма част от приемите по Програмата за развитие на селските райони. Имаше ли интерес от страна на бизнеса? 

- Интересът към новите приеми по Програмата за развитие на селските райони през тази година е изключителен. Общините имаха много голяма готовност за представяне на проекти по двете мерки. По същия начин беше и по мярката за преработка на селскостопанска продукция, в която имаме предпоследен прием преди анализа за наддоговориране. При нея имаме надхвърляне четири пъти на бюджета на приема. Успоредно с това приключи и големият прием по мярка 121 за модернизиране на стопанствата. Той е за около 200 млн. лв., като имаме над 700 входирани проекта. Всички те ще бъдат бюджетирани на 100%. Близо 270 млн. лв. пък са парите, които бяха прехвърлени за финансиране на над 250 проекта на общините, като съвместно с МЗХ работим активно техният брой да нарасне. Искам да отбележа и че Разплащателната агенция работи много стегнато, бързо и насърчава бенефициентите да усвояват европейски средства.

- Ще успеете ли да намалите сумата от близо 400 млн. евро от Брюксел, за която беше обявено, че вероятно ще загубим?

- Сумата, която се появи в доклад на Еврокомисията, е много индикативна и в много ранен етап. Тя ще бъде минимизирана. Нашият стремеж е да бъде около нулата. Именно затова ускорено ще бъдат разгледани и общинските мерки. Успоредно с това работим активно и с абсолютно всички бенефициенти по отношение на получаване на междинни и окончателни плащания. Другото, което е свързано с това – срокът за договаряне на бюджета по 112 мярка за млади фермери, е до края на октомври. Половината от средствата по тази мярка се получават в рамките на първото плащане. Така ще бъдат усвоени между 17 и 18 млн. евро. Голяма е борбата за всяко евро. Към момента имаме договорени около 62% от програмата, а усвоените пари са 41 на сто. Тоест ресурсът, който е в оборот между договорени и усвоени, е над 750 млн. евро субсидии по договорите, само с компонент Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

- Една от мерките за запазване на парите от Брюксел беше създаването на Гаранционен фонд, който така и не е заработил.

- Гаранционният фонд за съжаление се забави. В момента е открита обществената поръчка за банките, които ще работят с него. Той ще заработи от ноември и ще осигурява до 80% от изискуемите гаранции пред банковите институции.

- Колко пари са договорени от началото на годината досега?

- Публичният ресурс е 401 млн. евро, 325 млн. евро от тях са от Евросъюза. Истината е, че очакваме именно поради големите общински мерки и 123 мярка тази сума да нарасне с повече от 300 млн. евро до края на годината. Целият ресурс на фонда е съсредоточен в изпълнението на този ангажимент и ние много добре осъзнаваме отговорностите, които носим.

- Ще успеете ли да платите по-рано парите за единица площ и глава животно?

- От 16 октомври до края на януари изплащаме парите за сектор животновъдство, които са в много неблагоприятни условия заради сушата. Това намали възможностите за паша и за осигуряването на фураж. От друга страна, поскъпването на суровините постави сектора в трудна ситуация от гледна точка на запасяване с фуражи за зимния период. Затова плащанията ще достигнат тавана на възможностите, които дават нотификациите за подпомагане на сектора. Ресурсът, който сме предвидили за плащания в животновъдството, ще е в размер до 98 млн. лв. с национални средства и около 40 млн. лв. от Гаранционния фонд. Започваме от плащанията на глава добитък, като за овце и кози даваме не 27, а 41 лв. на глава, или общо около 32 млн. лв. За говеда се разпределят около 62 млн. лв., като ставката за глава се доближи до 200 лв., а за биволи – 330-350 лв. През декември ще започнем плащанията за площ в необлагодетелстваните райони, Натура и агроекологични плащания. Хубавото е, че интересът към тези мерки вече е двойно по-голям. Миналата година разплатихме около 65 млн. лв., а очакваните плащания към тази година ще са в размер на 130-140 млн. лв. Остава и големият ресурс, свързан с директните плащания, чийто общ размер за тази стопанска година е до 500 млн. евро. Плащането на декар ще е 26,40 лв. Плащанията ще се извършат след 1 януари 2013, като стремежът на фонда е да ги обработи до края на януари.

- Смятате ли, че увеличените субсидии за животновъдството могат да доведат до намаление на скока на цените на месо и мляко?

- Трудно е да се направи пряка аналогия между цените на пазара и подпомагането на земеделския сектор. Практиката показва, че пазарните механизми са много по-силни при определяне на ценообразуването.

- Осигурихте доста храни за най-бедните по програма “Благотворителност”. Ще има ли повече пари за нея следващата година?

- Общо по 69 кг храни ще получат хората, които имат право на тази помощ. Първият транш от продуктите беше раздаден до 2 октомври, а вторият започва от 24 октомври и ще продължи един месец. Продуктите ще се получават отново от пунктовете на БЧК. Благодарение на договорите, които сключихме по Закона за обществените поръчки, храните са с между 5 и 6 млн. лв. по-евтини спрямо пазарните цени. Колегите положиха неимоверни усилия, докато има европейски страни, като Чехия и Словакия например, които просто се отказаха от тази програма заради кратките срокове и тежките процедури за договаряне.

- Ще успеем ли да се подготвим за новите правила, по които ще се отпускат европарите след 2014 г.?

- Новият програмен период е много важен. Разбира се, дебатът на ниво Брюксел все още е отворен. Директните плащания ще се разпределят по една доста по-сложна схема. Таванът на ресурса за тези плащания ще бъде достигнат през 2016 г. и ще е в размер на 815 млн. евро. Ще трябва да го разпределим в шест поднаправления – базово плащане поне 40%. Новият момент ще са поне 30 на сто “зелени” плащания. Малките фермери ще получават много облекчено парите си, ще има плащания за райони с ограничения и схемите, обвързани с производството. Последните са плащания, които ще можем да извършваме към сектор животновъдство, растениевъдство и други. Към момента за тях са предвидени 10% от финансовия пакет. Ние ще искаме той да е доста по-голям, защото вече ще бъдат намалени възможностите за плащане с национални ресурси след 2016 г. Хубавото е, че Програмата за развитие на селските райони ще бъде запазена и ще е доста по-мобилна и с възможности за по-леко управление спрямо това, което е в момента.

- Това означава ли, че кандидатстването и получаването на пари ще е по-лесно?

- Би следвало да е така. Опитът, който натрупахме, е безценен и в следващия програмен период ще сме много по-добре. Пакетът, който е за сектор земеделие, ще бъде около 5,4 млрд. евро по първи стълб и 2,3-2,6 млрд. по ПРСР. Така че средствата за земеделие за България за следващия програмен период ще са поне 7,5 млрд. евро. Схемите за плащания по 1-ви стълб, финансирани от гаранционния фонд, обаче ще са доста сложни и не изключва отлагане с една година на началото на новия програмен период, тъй като и другите страни членки са доста притеснени от новите правила. Ще има регистрация и право на плащане. Всеки фермер ще може да търгува това право във времето. Разбира се, правото на плащане е обвързано и с това той да е бил регистриран не по-късно от 2011 г. като страната ни ще има и ресурс от 3%, който да дава на нови фермери. За нас е важно, когато излезе европейският регламент (надяваме се това да стане в средата на следващата година), максимално бързо да адаптираме Разплащателната агенция, за да работи пълноценно и по първи стълб, и по Програмата за развитие на селските райони.

- Фиксирането на 2011 г. като време, в което трябва да е регистриран фермерът, не е ли ограничаване на правото на инициатива в сектор земеделие?

- Въпрос на гледна точка. Но това е изискване на Европейската комисия, за да няма фермери, които се присъединяват към този бизнес само заради големите субсидии. Това се случва в България и неслучайно у нас вече върви процесът на изкупуване на агробизнес. Изкупуват се фирми, които са били регистрирани като земеделски производители. Не е тайна, че в момента има бум в земеделския сектор. Това, че и тази година само директните плащания са с бюджет 500 млн. евро и ще достигнат 815 млн. евро през 2016 г., подпомага сектора за по-добри доходи, независимо от това какво се отглежда. Затова и свободните капитали, поради недостатъчно активния инвестиционен климат в страната, се насочват именно в сектора земеделие. Неслучайно се увеличават и цените на земята. А за желаещите да се занимават с този сектор, които не са били регистрирани преди 2011 г., единственият начин да се възползват в бъдещ период от субсидии е да купят дадена земеделска фирма с всичките й активи и тежести. Ако няма много сериозни климатични проблеми, земеделският бизнес ще бъде много печеливш в бъдеще.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.