Как земеделските стопанства да станат по-конкурентоспособни – думата имат учените

Стопанствата за полски култури и за свине и птици - с най-висока конкурентоспособност

Зеленият фокус на аграрната политика и конкурентоспособността

Интервю с проф. д-р Нина Котева, ръководител на проект „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България“, финансиран по Фонд „Научни изследвания“.

- Какво всъщност цели този проект и какво постигна?

Проектът е разработен от широк колектив от учени от Институт по аграрна икономика към ССА, Аграрен университет - гр. Пловдив и Нов български университет.

Изследваната тематика е актуална и значима за развитие на селското стопанство. Пълноправното членство на България в ЕС осигури свободен достъп до пазара на Общността, включване на страната ни в Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата търговска политика на ЕС. Пред българските фермери се разкриват нови възможности, но и нови предизвикателства, свързани с високите изисквания за качество и безопасност на храните и засилен конкурентен натиск. В условията на ОСП (2007-2013), по-ниското субсидиране на новоприетите страни в ЕС допълнително усили конкурентния натиск върху българските земеделски производители. Конкурентоспособността на аграрния сектор и на земеделските стопанства се превръща в крайъгълен камък, от който зависи бъдещето на българското земеделие.

- Ясни ли са границите на понятието конкурентноспособност на земеделските стопанства, особено при толкова предизвикателства и променяща се среда напоследък ?

Изследванията за конкурентоспособността на земеделските стопанства са все още в начален етап. Въпреки своята актуалност, незначителен е броят на публикации за равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанствата в нашата страна, още по-малко в условия на прилагане на ОСП на ЕС.

Конкурентоспособността на стопанските единици и в частност на земеделските стопанства  е все още дискусионна категория. Въз основа на  проведения критичен преглед на научната литература изведохме собствена дефиниция: Вътрешната способност на земеделските стопанства да поддържат устойчиви предимства, които осигуряват реализация на продукцията на определени пазари. И се основават на високи стопански резултати, непрекъснато адаптиране към промените на средата (пазарна, природна и институционална) и на усъвършенстване, основано на знания и иновации.

В определението умението на земеделските стопанства да се адаптират е свързано с устойчивостта на предприетите действия, политики, стратегии, а също и с трайност на постигнатите резултати. Тъкмо така дефинирана конкурентоспособност отговаря и на новите съвременни изисквания.

-  Но посочвате ли как да се оценява конкурентоспособността на земеделските стопанства?

Разработихме и апробиран подход за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства. Обоснована е система от критерии за оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства (икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност към измененията на пазарната, институционална и природна среда и устойчивост). Предлагаме  и система от адекватни показатели за тяхното измерване. Изведен е интегрален показател – индекс на конкурентоспособност, който дава възможност за сравнения между отделни типове стопанства на национално и международно равнище, както и за различни времеви периоди.

Оценката на конкурентоспособността е направена на базата на представителна извадка на наблюдаваните стопанства от Системата за земеделска и счетоводна информация.  

Фигура 1. Интегралната оценка на конкурентоспособността по специализация на земеделските стопанства

 

F1

Източник: Авторска графика  и собствени изчисления

- Значи„мярка” за оценка вече  има. Каква конкурентоспособност на земеделските стопанства в страната показват  резултатите?

Резултатите показват, че средната оценка на конкурентоспособността на стопанствата в страната е  0,42, което я определя на добро равнище. С оценка над средната са стопанствата, отглеждащи свине и птици, следва от стопанствата с полски култури и със зеленчуци. Основните причини за по-високата оценка на стопанствата, специализирани в отглеждането на свине и птици, са свързани с по-слабата им зависимост от климатичните промени. Това са обикновено комплекси от затворен тип, което обуславя по-висока способност за  адаптация и устойчивост и постигната по-висока продуктивност.

Стопанствата с отглеждане на полски култури надхвърлят средното ниво на конкурентоспособност благодарение най-вече на високо механизирания труд и съответно високата производителност на труда. В условията на ОСП,  директните плащания по линия на СЕПП стимулират зърнопроизводителите, производителите на маслодайни и други полски култури да увеличават използваната земеделска площ и на тази основа генерират висок размер на добавената стойност. Освен това показателите за финансова автономност и степента на адаптивност и стабилност на стопанствата с полски култури са по-високи спрямо останалите стопанства.

В зеленчукопроизводителните стопанства по-високата конкурентоспособност се дължи на по-добрите стойности на тяхната продуктивност и доходност и финансовото стимулиране по линия на мерките за обвързано производство, което рефлектира върху генерирането на висока брутна продукция и нетен доход.

Под средното равнище са стопанствата с трайни насаждения и тревопасни животни. Относително по-ниската конкурентоспособност на стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения се дължи на по-ниските икономически показатели, свързани с ниската степен на механизация на този сектор и необходимостта от влагане на повече ръчен труд, по-ниска производителност и доходност. През последните години този сектор беше стимулиран с мерки за обвързано с производството подпомагане. Техният ефект се отрази положително върху мотивацията и насочеността към насаждения като орехи, бадеми и лешници. Поради факта, че към периода на изследването, значителна част от овощните култури са млади, все още неплододаващи насаждения, при тях не са генерирани съществени приходи.

Под установеното средно равнище на конкурентоспособност освен стопанствата с трайни насаждения са и тези, отглеждащи тревопасни животни.  Подобно на уязвимите растениевъдни сектори, които бяха допълнително стимулирани, така и този животновъден подсектор получи допълнителна финансова подкрепа, обвързана с производството. Въпреки това, специалните мерки за подпомагане на отглеждането на тревопасни животни нямат желания положителен ефект върху икономическите показатели на конкурентоспособността. Сектор „тревопасни животни” е един от най-непривлекателните селскостопански сектори за трудова заетост, главно поради примитивните технически, социално-битови и ергономични условия на труд. Производителността на труда, продуктивността и доходността в тези стопанства са по-ниски в сравнение с останалите стопанства, всичко това обуславя тяхната по-ниска конкурентоспособност. 

Определен интерес представлява вътрешното разпределение във всяка една група от специализираните стопанства според трите равнища на конкурентоспособност. Най-висок обхват в структурата на специализираните стопанства заемат тези със средно равнище на конкурентоспособност. Стопанствата, специализирани в отглеждането на свине и птици са с най-благоприятно разпределение според трите нива на конкурентоспособност. С най-силно влошена структура са стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни култури и тревопасни животни. При тях делът на стопанствата с висока конкурентоспособност е далеч под този за останалите стопанства и съответно делът на стопанствата с ниска конкурентоспособност е по-голям.

Фигура 1.4. Структура на специализираните земеделски стопанства по равнище на конкурентноспособност (%)

F2

Източник: Авторска графика  и собствени изчисления

Идентифицирани, групирани и систематизирани са ключовите фактори с дълготрайно значение, които детерминират равнището на конкурентоспособността на земеделските стопанства в съвременни условия. От вътрешните фактори се открояват структурните характеристики на стопанствата и равнището на социалния капитал, а от външните – националните ресурси, условия на търсене, равнището на публичните разходи за научни изследвания и развойна дейност, инвестициите в инфраструктура, правителствените интервенции в аграрния отрасъл.

- Какво представляват иновационните модели за повишаване на конкурентоспособността, които сте разработили?

Те могат да се прилагат в земеделските стопанства за  повишаване на тяхната конкурентоспособност. Разработени са на базата на бизнес моделите, като в тяхната основа стоят иновациите и знанието. В тях сме вложили своето разбиране за дизайн на модела, възможните алтернативи, както и потребностите на земеделските стопанства за внедряване на управленски, организационни и технологични иновации. 

Използваните преди конкурентни предимства като евтина работна ръка, снижаване на разходите, специфични данъчни облекчения и др. са с нетраен характер и губят своето значение в съвременни условия. В резултат на променящата се природа на конкуренцията трябва да се търсят нови управленчески подходи, основани на знанието и иновациите за постигането на дълготрайни конкурентни предимства.

- Вашите резултати  очертават ли посока  как занапред да се изследва конкурентоспособността на земеделските стопанства? И за  по-тясна връзка с практиката?

Предложеният подход за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства следва да продължи да се усъвършенства и прилага по-широко и периодично в страната. Анализите следва да се разширят и обхванат конкурентоспособността на стопанства от различен юридически тип, размери, екологично и географско месторазположение. Това налага по-тясно сътрудничество на научните институти със земеделските  стопанства, професионални организации на производители, НССЗ и други заинтересовани страни.

Новият фокус на аграрната политика на ЕС и  ориентацията към  постигане на интелигентен, устойчив и „зелен“ растеж промени и разбирането за конкурентоспособността, която вече се разглежда по-скоро като качествен процес. Тези изменения водят и до необходимост от изследването на връзката между   конкурентоспособността и постигането на устойчивост, опазването на околната среда и биоразнообразието. Изследванията би следвало да се ориентират към разглеждане на конкурентоспособността на стопанствата и от гледна точка на възможностите за използване на по-малко входящи ресурси, производството на по-качествена и безопасна продукция, с по-висока добавена стойност. А също и с прилагането на модели на производство, които са ефективни и щадят околната среда.

                                                      

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.