Трябва да се даде възможност местни и биологични храни да бъдат включени в обществените поръчки на местно ниво, казва Гергана Кабаиванова, член на Коалиционния съвет към Министерството на земеделието
- Г-жо Кабаиванова, Вие сте част от екипа, който участва в списването на Коалиционното споразумение на новото правителство – в частта „Земеделие“. Там са заложени амбициозни цели по отношение на биологичното производство. Да започнем с конкретика – как реално ще стигнат българските биопродукти и храни до детските градини, училищата, социалните домове?
Трябва да се даде възможност местни и биологични храни да бъдат включени в обществените поръчки. Това ще помогне на малките производители да реализират своята продукция – на местно ниво. Съдействие в този процес трябва да има от страна на регионалните власти, като се преразгледа съответната нормативна уредба, свързана с изискванията за участие в такива обществени поръчки. Всичко това е абсолютно реалистично, въпрос е на добра воля.
- Кое пречи в момента?
От една страна – административната уредба. От друга – наложеното мнение, че биологичните и местните храни са скъпи и не отговарят на изискванията да участват в такива конкурси. В условията на свободен пазар, има производители, които предлагат високи цени, както и обратното – въпросът е да бъде намерен баланс и да се даде шанс на онези, които предлагат адекватно съотношение „качество - цена“. Такива производители има.
- Тук опираме и до въпроса за количествата – ще бъде ли в състояние един малък производител да отговори на това изискване или ще бъде принуден да се кооперира, ако иска да участва в подобна обществена поръчка? Как ще се стимулира този процес?
Това е въпрос на планиране. И то на местно ниво. Когато има планограма за месеци, за година напред какви продукти трябва да се доставят, те ще бъдат планирани в дадено производство или в група производители, така че да отговарят на изискванията за количества. Има достатъчно на брой регионално представени производители, които могат да участват в такива доставки. Въпрос е на планиране и да им бъде дадена такава възможност.
- В коалиционното споразумение има известно смесване между понятията местни и биологични продукти – какво е разграничението между тях?
Биологичните храни могат да бъдат произведени в средно, дори в голямо предприятие, докато при местните храни говорим изключително за микро и малки производители, които работят при затворен цикъл. Важно е да се уточни, че пазарът на микро и малките производства е едно особено явление. То съществува паралелно със средните и големите предприятия в земеделските производства. Като категория те са съпоставими, но организацията на производството при малките и начините на обединение и реализация са коренно различни. Там се изисква специфична грижа, която не може да бъде еднаква с тази, която се прилага при средните и при големите предприятия. За да предлагат своята продукция на пазара, малките не бива да се окрупняват, да събират произведеното от тях и да я предлагат на борсов принцип. При тях важи правилото на директните доставки. Производителите излизат с лицата си и продават директно своята продукция на краен клиент, на ресторанти, на магазини и т. н. В повечето случаи тяхната продукция наистина е с малки обеми, но с високо качество и с добавена стойност. Пак казвам, това е изключително затворен цикъл на производство – от суровината, през преработката до реализацията. Затова има голяма специфика в подпомагането на този тип малки предприятия и е редно с тази материя да се заемат специалисти, които имат специфичен подход. Не бива да се мерят с един и същи аршин малките и големите предприятия.
- Какви инструменти са заложени в новата ОСП в тази посока и запознати ли са производителите с тях?
Те могат да се възползват от стартовата помощ за едно малко стопанство, но там има препъникамъни по отношение на определението за това кой е малък и кой е микропроизводител. Най-ценната за този пазар е мярката за късите вериги на доставки. В нея обаче има несъвършенства и това е по причина, че в Тематичната работна група не са включени достатъчно на брой представители от този сектор. По същество, в момента са предложени интервенции, които касаят биопроизводителите, производители на плодове и зеленчуци, на месни и на млечни продукти. Всички останали сякаш са оставени встрани.
- Какво разбираме всъщност под понятието къси вериги на доставки?
Тук не става дума само за фермерските пазари. Понятието включва и други категории, освен продукти като плодове, зеленчуци, мляко и месо. Късите вериги са много необходими на онези обединения от производители, които правят регионален и местен туризъм. Ще дам пример. Когато един малък ресторант иска да си доставя изключително и само продукти от местни производители, той прави годишен план за съответните категории продукти и производства. Това е абсолютно добър вариант на къса верига на доставки и тя ще има нужда от инструменти на подкрепа. Малките розопроизводители, например, също биха могли да реализират своята продукция през такава къса верига на доставки, като предлагат хранителни продукти от рози – сладка, шоколади, ликьори и др. Но трябва да са обединени и да съчетаят усилията си за едно съвместно производство и оттам – за съвместен пазар. В по-глобален мащаб това развива и всеки един регион като туристическа дестинация с местни специфики.
- Дайте още примери за коопериране.
Могат да се кооперират производители на един вид продукт – родопският кускус, например. Няколко жени, които имат възможност да го правят всеки ден, се събират и правят съвместно производство, в което всяка предлага своята рецепта, като продуктът носи името на жената, чиято е рецептата. Това също е удачна форма на къса верига на доставка.
- Включени ли са тези форми в прилагането на мярката за късите вериги в новия програмен период?
На този етап не са включени и затова мярката трябва да се преразгледа сериозно и нейният обсег да бъде разширен. Възможността да се подпомогнат този тип вериги на доставки е ключов момент за всички микро и малки предприятия, които са извън вече споменатите. Пак казвам, за мен проблемът идва от там, че този сектор няма свои представители в Тематичната работна група. Работим в посока на това той да излъчи такива.
- Освен чрез включване в обсега на мярката за късите вериги, как още да бъдат подпомогнати производителите на местни храни?
Трябва да се работи усилено на местно ниво. Дали с Националната служба за съвети в земеделието, както е заложено в Коалиционното споразумение или по друг начин, малките производители трябва да получат това регионално съдействие. За тях трябва спешно да се облекчат процедурите за регистрация на производство и на дейност. По възможност бързо трябва да бъде урегулиран и пазарът на предлагане на домашни храни. Това касае както производителите на традиционни и занаятчийски храни, също така и туризма. В тази посока изоставаме от европейското законодателство. На регионален принцип са нужни и множество обучения, за да се подобри капацитетът на тези бизнес оператори. Удачно е да се работи с ментори – успешни производители в тази сфера, които да дават полезни съвети на онези, които сега стартират в този бранш. Това е трудна и бавна във времето задача, но трябва да се започне работа по нея.
- Нужни ли са законодателни и нормативни промени?
Според мен, Наредба 26 трябва да отпадне. Необходимо е да се направи или нов правилник, или нова наредба, която да обхваща абсолютно всички земеделски продукти и храни, които се предлагат в малки количества от микро и малки производители, в това число и горски продукти от гъби, билки и т. н. Нужно ни е цялостно решение, като всички бъдат обхванати в един документ, включително и онези, които предлагат домашно приготвена храна. Европейското законодателство включва всичко това, което искаме да направим. Смятам, че един правилник, който всъщност ще тълкува и адаптира европейското законодателство към националното, ще бъде достатъчен като нормативна уредба. Има съгласие по този въпрос от ЕFSA – Европейската агенция по безопасност на храните.
