По отношение на новата ОСП се работи комплексно, с много сериозни темпове, защото първи януари е началото и ние трябва да сме готови, казва съветникът на Явор Гечев
Г-жо Боянова, вие получихте награда за принос за иновациите в земеделието. Какво означава тя за вас?
Тя е признание за всички усилия, които полагам от 2013 година насам - да могат хората да правят иновации. Искам тези, които реално имат нужда от иновации, да ги направят - както земеделците, които търсят решение на своите проблеми, така и тези, които разработват цифрови технологии или други агротехнологии, свързани с увеличаване на производството, спестяване на разходи, увеличаване на печалби. Това могат да бъдат решения, свързани с опазването на околната среда и в тази област ще имаме все повече нужда от такива иновации.
Аз работя за това хората да имат среда, в която да могат да правят иновации. Да имат не само финансова подкрепа, но и разбиране от страна на държавната администрация, че този, който тръгва да прави иновация, е смел и трябва да бъде подкрепен.
Гореща тема е официалното входиране на Стратегическия план на България. Какъв път беше извървян, докато се случи това?
Стратегическият план е вече в своята последна фаза, на края на преговорите сме с ЕК. Ние сме работили по всички коментари по варианта, който беше входиран през февруари. Т.е., нищо генерално ново нямаше как да бъде писано и преправяно.
Основните бележки, които ни затрудниха, бяха най-вече свързани с новата зелена архитектура - това са новите зелени изисквания към земеделските стопани, които са допълнително засилени в сравнение със сегашната ОСП. Ако досега нашите земеделци получаваха допълнителни пари за това, че прилагат земеделски дейности, за същите земеделски дейности в новата ОСП ще получат само основното си плащане и вече, ако искат да надградят, тогава трябва да приложат новите екосхеми, които са доброволни. Целта беше така да се формулират екосхемите, че да могат да привлекат интереса на земеделските стопани. Да могат те да разпознаят ползата от прилагането им и разбира се, да бъдат поощрени финансово.
На второ място - трябваше да направим по нов начин агроекологичните мерки в ПРСР, така че те да надграждат това, което сме написали в екосхемите. Градацията е следната – първо, спазване на стандартите за добро земеделско и екологично състояние, за да си вземеш основното плащане, което е завишено спрямо сегашния програмен период. Второ – участие в доброволни екосхеми по Първи стълб. Трето - Програма за развитие на селските райони - агроекологични интервенции.
Когато започнах да помагам в МЗм, трябваше да се поставим на мястото на един производител на плодове и зеленчуци, на един животновъд и на зърнопроизводител, на един биопроизводител и да видим как той и чрез кои интервенции може да бъде подпомогнат. Защото вече не се гледа интервенцията сама за себе си, а се гледа цялото стопанство. Когато се комбинират отделните интервенции, каква подкрепа получава земеделецът и какви резултати можем да очакваме от него.
Например, имаме екосхема за намаляване на пестициди, екосхема за намаляване на торове, екосхема за опазване на биологичното разнообразие, но имаме и такива, в които комбинираме екологичния ефект с това да имаме повече производство. Имаме една много интересна интервенция за инвестиции, свързани с околната среда, където ще бъде подкрепено създаването на биологични трайни насаждения и внедряване на технологии на прецизното земеделие.
Много е важно ние да изпълним общоевропейските цели. Прилагането на Стратегическия план трябва да доведе до резултати, защото ако нямаме изпълнени конкретни резултати, както е заложено в новия модел на прилагане на ОСП, ние, като държава, може да имаме проблем после с плащанията.
Другите предизвикателства бяха свързани с някои от интервенциите, като например, управление на риска, при който изобщо не бяха разписани никакви рамки. Имахме няколко много критични дебата с ЕК по отношение на стандартите за добро земеделско екологично състояние 6 и 7 особено, където имаме минимум растителна покривка на почвата в определен период от годината. Също така - ротацията на културите, която при българските условия е доста трудна. Имахме голяма комуникация с ЕК по отношение на биопроизводството и как ще го подпомагаме в рамките на директните плащания и в рамките на агроекологията.
Имахме много напрегнати моменти по отношение на пасторализма - дали тази дейност да продължава да я има като подкрепа.
Специално за биопроизводството мога да кажа, че напредък няма да получим само чрез Стратегическия план. Ние бяхме длъжни да имаме и Национален план за биологичното производство, който предвижда подкрепа на промоционални кампании, както и чрез училищните схеми. Също така - могат да се правят и инвестиции за биопреработка.
Биоземеделците бяха притеснени, че ще им бъдат намалени средствата…
Те бяха притеснени, защото нямаха информация. Реално погледнато, парите не са намалени, а трансформирани, за да можем да получим по-голям резултат. Т.е., вместо да имаме 92 милиона евро в Първи стълб, ние ги пренасочихме във Втори стълб. Допълнихме с пари самата компенсаторна мярка за биологично производство. Отделихме биологичното животновъдство в Първи стълб, без да намаляваме парите. Направихме също отделна интервенция за биологичното пчеларство, за да имаме напредък. Опитахме се по-комплексно да подкрепим биопроизводството, за да имаме и резултат.
Какво предстои?
Това, което предстои е да бъде обяснено на хората какво пише в този Стратегически план. Да има информационна кампания. Другото ключово нещо е да подготвим българското законодателство. Тук включваме промяна на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Ние трябва да направим системата ИСАК годна за прилагане на новия Стратегически план. Това означава, че трябва да се разработи специален модул - Система за мониторинг на площта, която чрез сателити ще получава информация за това какво се случва на полето като дейност - не дали имаме културата или не, а какво се случва през целия растеж на самото растение.
Също така, трябва да се поработи върху заявяването на субсидиите, то следва да бъде по нов начин. Идеята е да бъде опростено и автоматично. В системата СЕУ на ДФЗ също ще трябва да има промени, както и в системата за контрол и санкции.
Работим също в посока цифровизация на публичната администрация. Работи се комплексно, с много сериозни темпове, защото първи януари 2023 г. е началото и ние трябва да сме готови.
Интервю на Анета Божидарова
