Производителите трябва да формират изкупната цена, а не търговците

Ангел Деков, председател на Областния съюз на земеделските кооперации

- Г-н Деков, изкупните цени на зърното само от търговците ли се определят?

- От години ние, производителите, смятаме, че цените се формират неправилно, макар че единственото оправдание, което чуваме, е, че сме в пазарна среда и пазарът формира цените. Ние категорично смятаме, че производителят трябва да формира изкупните цени. В България има научни институти, имаме и Академия на селскостопанските науки и там може да бъде направен анализ на нашето производство, за да се види какви консумативи ползват земеделските производители - от подготовката на почвата и семената през поддържането на растенията през вегетационния им период и се стигне до жътвата и прибирането на реколтата. Проследяването на целия процес ще покаже колко пари струва производството и на тази база да се говори за изкупна цена. Това, което в момента ни се предлага като цена, не ни удовлетворява и сме категорични, че стартовата цена при ечемика трябва да бъде 300 лева, а при пшеницата 350 лева без ДДС. Това са минимални цени, които биха удовлетворили производителите, защото въпреки добрата реколта, която очакваме, при по-ниски цени ние едва ще можем да се възпроизведем.

- Колко ви предлагат сега като изкупна цена?

- Нито един прекупвач не предлага повече от 250 лв/т за ечемика. Пшеница пък към момента не се търси, цени също няма. Говори се, че ще ни предложат 250 лв/т или още по-ниска цена. Което е абсолютен парадокс - хлебно зърно да се купува на по-ниска цена от ечемик.

Веднага искам да кажа, че ако хората си мислят, че ниски цени на житото означават ниски цени на хляба, просто се лъжат. Защото цената на хляба никога не се е формирала по правилата и независимо колко ниски са изкупните цени на зърното, след това търговци и преработватели ги вдигат дотолкова, че цената на хляба няма как да стане по-ниска.

За да има обаче суровина за хляб, трябва ние да си стъпим на краката и да работим спокойно. Затова излизаме с призив към всички земеделски производители да не продават зърното на безценица. В противен случай нито ще можем да се разплатим с хората, нито ще можем да отделим средства за инвестиции в земеделието. За никого не е тайна, че състоянието на земеделието, особено на кооперациите, е лошо - работим с техника, закупена още от ликвидационните съвети - тракторите са амортизирани, комбайните също, търпим загуби за поддръжката на такава техника. Затова смятаме, че европейските субсидии, които получаваме, трябваше да ги инвестираме в техника. Подготвили сме и писма до министър-председателя, до аграрния министър и до министъра на финансите, защото сме убедени, че държавата има лостове, които може да използва, за да ни помогне и проблемът да бъде решен.

- Пазарна икономика има и в другите европейски страни.

- Да, но там нещата стоят по съвсем друг начин - в другите европейски страни стопаните знаят на каква цена ще си продават продукцията. При нас това се планира много трудно.

- Ще можете ли да си осигурите складове и да чакате по-добри цени?

- Складовата база в различните райони на страната е различна. Навремето в региона на Плевен имаше два варианта за складиране на зърното - имаше готова база, в която стопаните си даваха зърното. Имахме и вариант за създаване на складове и тогава построихме големи складове - Плевенската мелница, складовете в Пордим, Левски, Червен бряг. Сега тези складове или не работят, или са приватизирани. Земеделските кооперации не разполагат със складови бази - ние не можем да съхраняваме пшеницата дълго време и вероятно прекупвачите знаят тази наша слабост и се възползват от нея.

Смятам, че трябва да направим всичко възможно да удържим положението - можем да направим покрити складове или пък земни площадки, ще търсим всякакви варианти, за да съхраним зърното, което сме произвели. То за нас е всичко.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.